Ямамото Цунетомо
Хагакуре (3) (Записките на самурая)

134. Човек, който в несгоди се чувства изтощен, не го бива за нищо.

Казват, че самураят трябва да избягва прекаленото пиене на саке, надменността и разкоша. Няма причини за безпокойство, когато си злочест, но щом добиеш високо самочувствие, тези три неща стават опасни. Взри се в човешкото съществуване. Неприлично е човек да става горделив и прахосник, когато работите му вървят добре. Затова е по-добре, докато си все още млад, съдбата да не е много благосклонна към тебе, защото ако не изпиташ от горчивината на живота, няма как да изградиш характера си. Човек, който в несгоди се чувства изтощен, не го бива за нищо.

135. Бъди особено внимателен с хора, които извънредно много обичат да спорят.

При среща с непознати хора трябва бързо да доловиш какъв е техният темперамент и да се държиш с тях съобразно преценката си. Бъди особено внимателен с хора, които извънредно много обичат да спорят. След като първоначално се съгласиш с много от казаното от тях, трябва да ги обориш с превъзходството на твоята логика, но без да звучиш грубо и тъй че те да не бъдат засегнати и да не затаят обида. Това се постига с премерен тон и слова. Такова бе мнението на един свещеник относно личните срещи.

136. В сънищата всичко е като наяве.

В сънищата всичко е като наяве. Когато някой път съм сънувал, че умирам в битка или си правя сеппуку, ако бях готов смело да посрещна смъртта, разположението на духа ми в съня постепенно се променяше.

Така беше в съня ми през нощта на двадесет и седмия ден от петия месец.

137. И ако ме попитат какво още е потребно, то е: разумност, човечност и смелост.

Ако трябва с една дума да кажа какво означава да бъдеш самурай, основното е: бъди предан телом и духом на своя господар. И ако ме попитат какво още е потребно, то е: разумност, човечност и смелост^[1]. Съчетаването на тези три добродетели може да изглежда непостижимо за обикновения човек, но всъщност то не е трудно. Разумността се изразява в това да обсъждаш нещата с другите. Така ще имаш достъп до безкрайна мъдрост. Човечност ще рече да работиш за благото на другите, като просто сравняваш себе си с тях и поставиш техните потребности на първо място. Смелостта е да стиснеш зъби и да вървиш решително и неотклонно напред, без да обръщаш внимание на обстоятелствата. Не ти е необходимо да знаеш нищо повече от тези три неща.

Колкото до външните аспекти, те са: външният вид, красноречието и калиграфията. И тъй като всички те са свързани с всекидневния живот, могат да се подобрят чрез постоянно практикуване. В основни линии човек трябва да възприема тяхната природа като тази на тихата сила. Ако си съвършен във всички тези неща, тогава трябва да изучиш историята и обичаите на нашата област. След това можеш да изучиш различните изкуства с цел развлечение. И като помислиш — да бъдеш васал е просто. Ако днес се вгледаш в хората, които поне малко ги бива за нещо, ще забележиш, че те са постигнали тези три външни аспекта.

138. Първо отстъпи назад и проучи дълбочините и плитчините, а след това действай.

Един свещеник казал, че ако човек необмислено пресече река с непознати дълбочини и плитчини, той ще загине сред нейните течения, без дори да достигне другия бряг или да си свърши работата. Това е все едно някой ревностно да се стреми на всяка цена да стане васал, без обаче да разбира обичаите на времето и вкусовете на господаря, като в резултат на това от него няма никаква полза и сам се погубва. Да се опитваш да спечелиш благоразположението на господаря е непристойно. Първо отстъпи назад и проучи дълбочините и плитчините, а след това действай, без да правиш нещо, което не би се харесало на господаря.

139. Ако прикрепиш няколко торбички с карамфилчета към тялото си, ще бъдеш неуязвим за студа и простудите.

Ако прикрепиш няколко торбички с карамфилчета към тялото си, ще бъдеш неуязвим за студа и простудите. Преди няколко години Накано Кадзума^[2] се върнал в провинцията си като пратеник на кон посред най-люта зима и макар че бил вече стар, той ни най-малко не пострадал. Казват, че било така, защото използвал торбички с карамфилчета. Освен това пиенето на отвара от тор на петнист кон е начинът да се спре кървенето от рана, получена при падане от кон.

140. Безупречен е човекът, който се оттегли от светските дела.

Безупречен е човекът, който се оттегли от светските дела. Това трябва да бъде сторено решително.

141. Живей верен на едничката цел на момента.

Наистина не съществува нищо освен едничката цел на сегашния момент. Целият живот на човека е последователност от моменти. Ако напълно разбираш настоящия момент, друго не ти трябва и няма към какво повече да се стремиш. Живей верен на едничката цел на момента.

Хората допускат настоящия момент да им се изплъзне, след това го търсят, като си мислят, че е някъде другаде. Изглежда никой не забелязва този факт. Улови мига здраво и сбирай опит в преживяване след преживяване. И щом стигнеш до това разбиране, ти оттук нататък ще бъдеш различен човек, независимо че може би не винаги ще го помниш.

Когато добре разбереш това установяване в целеустремеността, грижите ти ще намалеят. Верността също се съдържа в тази целеустременост.

142. Важно да следваме правилния за сегашното време път.

Казват, че т.нар. „дух на времето“ си отива безвъзвратно. Постепенното разпиляване на този дух се дължи на наближаващия свършек на света. Така и в годината няма само пролет или лято. Няма и два еднакви дни.

По тази причина, колкото и да му се иска на човек да промени днешния свят и да го върне към духа на времето преди сто или повече години, това е невъзможно. Затова за нас е важно да следваме правилния за сегашното време път. Хората, които са пристрастени към миналите поколения, допускат грешка. Те не разбират тази невъзможност.

От друга страна, хората, които познават само съвременните нрави и се отнасят с неприязън към традициите на миналото, са твърде разхайтени.

143. Бъди верен на моментната си мисъл и не се разсейвай.

Бъди верен на моментната си мисъл и не се разсейвай. Вместо да продължаваш да се напрягаш, не се стреми към нищо друго освен да стигнеш до степента, в която ще живееш само с едничка мисъл, последвана от друга едничка мисъл.

144. Жизнеността е западнала, но човешкият нрав се е подобрил.

Храбреците от миналото са били в по-голямата си част грубияни. Тъй като били склонни да изпадат в безумна ярост, жизнеността им била силна и те били безстрашни. Когато аз се усъмних в това и го попитах, Цунетомо каза: „Разбираемо е, че тъй като преливали от енергия, те обикновено са били груби и са вилнеели. В наши дни грубиянството е изчезнало, защото жизнеността на хората е отслабнала. Жизнеността е западнала, но човешкият нрав се е подобрил. Доблестта е все пак нещо различно. Макар в наши дни хората да са станали меки поради липса на жизненост, това не означава, че те отстъпват в неистовия си стремеж към смъртта. Това няма нищо общо с жизнеността.“

145. Казвай всичко само с една дума.

Ушидо Шьоемон казваше за военната тактика на господаря Наошиге, че било нещо обикновено неговите васали да се сблъскат със ситуация, в която не знаят отнапред какво ще се случи, а на него било присъщо да казва всичко само с една дума. Когато бил на път да си отиде от този свят, той не отронил и дума, дори когато главните му васали дошли да го видят.

146. Всички те умряха с лице към врага.

Веднъж господарят Иеясу не успял да спечели битката, но в по-късните преценки се казвало: „Иеясу е много смел пълководец. Никой от неговите воини, загинали в боя, не бе поразен в гръб. Всички те умряха с лице към врага.“ Тъй като характерното за воина разположение на духа се проявява дори след смъртта, то е нещо, което може да го посрами.

147. Най-важното е как завършват нещата.

Както каза веднъж Ясуда Укьо относно предлагането на последната прощална чаша вино, най-важното е как завършват нещата. За целия живот на човека може да се каже същото. Когато гостите си отиват, е важно да покажеш, че не бързаш да се сбогуваш с тях. Иначе ще изглежда, че си отегчен, и от приятното чувство от дневните и вечерните разговори не ще остане и следа. В общуването с хората най-важното е да бъдеш внимателен и вежлив. Това означава, че при всяка среща трябва да се държиш с човека тъй, сякаш отдавна не си го виждал и възможността да поговориш с него за теб е нещо изключително. Казват, че за това не се иска нищо повече от малко вежливост и такт.

148. Формата е празнота. Празнотата е форма.

В телата ни се влива живот от средината на празнотата. Да съществуваш там, където няма нищо, е смисълът на фразата „Формата е празнота“. Че всички неща идват от празнотата, е смисълът на фразата „Празнотата е форма“^[3]. Не мисли, че това са две отделни неща.

149. Във всяка една ситуация трябва да се стремиш да не изоставаш.

Уесуги Кеншин^[4] казваше: „Никога не съм чувал да е възможно да печелиш от начало до край, а само че във всяка една ситуация трябва да се стремиш да не изоставаш.“ Интересно наблюдение. Васалът би бил смаян, ако е изостанал в някаква ситуация. Във всеки един случай той не би изглеждал неубедителен в изпълнението на задълженията си и с накърнена способност да реагира, ако не изостава.

150. Въздържай се да говориш много-много за познания, морал или фолклор.

Въздържай се да говориш много-много за познания, морал или фолклор пред по-възрастни или по-високопоставени. Не ще им бъде приятно да те слушат.

151. Във всяко нещо е важен краят.

В областта Камигата хората имат едни нагънати кутийки за храна, които те използват еднократно, когато отиват да се любуват на цъфтенето^[5]. На връщане ги изхвърлят и стъпкват с крака. Това е един от спомените ми от столицата [Киото]. Във всяко нещо е важен краят.

152. Не прилича ли човекът на изкусно управлявана кукла-марионетка?

Докато се разхождахме заедно, Цунетомо каза: „Не прилича ли човекът на изкусно управлявана кукла-марионетка? Свидетелство за майсторската му изработка е, че той може да бяга, да скача и дори да говори, макар към него да не са прикрепени конци. Няма ли да бъдем гости догодина на празника Бон^[6]? Наистина всичко на този свят е суета. Хората винаги го забравят.“

153. „Незабавно“ означава „своевременно“ и „своевременно“ означава „незабавно“.

Веднъж казаха на един от младите господари, че „незабавно“ означава „своевременно“ и „своевременно“ означава „незабавно“.

Ще пропуснеш удобния случай, ако мислиш, че между двете има разлика. Например, ако те извикат пред господаря, за да обясниш нещо незабавно, най-вероятно ти ще бъдеш смутен и объркан. Това е доказателство, че ти виждаш някаква разлика между двете. Ако обаче „незабавно“ и „своевременно“ станат за теб едно нещо, макар никога да не станеш съветник на господаря, ти все пак ще си васал, и за да можеш да кажеш нещо ясно, независимо дали пред господаря, пред по-старшите или дори пред шогуна в замъка му в Едо, ти трябва да си се подготвил отнапред в ъгъла на спалнята си.

Във всички неща е така. Съответно трябва внимателно да проучваш нещата. Същото важи и за бойните изкуства, и за работата в канцеларията. Когато се опиташ да се съсредоточиш върху нещата по този начин, не стават ли разбираеми всекидневната немарливост и липса на решителност в наши дни?

154. Ако всеки ден не си настойчив в постигането на своите цели, може да се каже, че заслужаваш наказание.

Дори някой да е допуснал досадна грешка в държавните дела, вероятно би могло да бъде оправдан, ако той се позове на своята непохватност или неопитност. Но по какъв начин могат да бъдат оправдани неуместните действия на хората, които бяха участници в скорошното неочаквано произшествие^[7]? Джинемон винаги казваше „Достатъчно е воинът да бъде просто силен и решителен“ — и този случай иде да потвърди колко прав е бил той. Ако човек сметне, че такъв неуспех е унижение, най-малкото, което може да направи, е да си разпори корема, а не да живее в срам с пареща болка в гърдите и с чувство за безизходност. Тъй като воинският му късмет го е напуснал, той повече не ще може да действа бързо и ще си спечели лоша слава. Но ако му е жал да се раздели с живота си и реши, че трябва да живее, защото такава смърт е безполезна, тогава през следващите пет, десет или двадесет години от живота му той ще бъде сочен с пръст зад гърба му и ще се опозори. След смъртта му неговият труп ще бъде опетнен с позора, неговите невинни потомци ще поемат безчестието му, защото са от неговото родословие, името на предците му ще бъде натикано в калта и върху репутацията на всички членове на фамилията му ще бъде хвърлена сянка. Подобно развитие на нещата е наистина непростително.

Ако всеки ден не си настойчив в постигането на своите цели, ако дори в сънищата си не си даваш сметка какво е да бъдеш воин и живееш в безделие ден за ден, може да се каже, че заслужаваш наказание.

Вероятно може да се каже, че сразеният в битката не е бил добре обучен или че не му е провървяло като воин. Този, който го е сразил, подтикван от неизбежни обстоятелства и със съзнанието, че нищо друго не може да направи, също е предал живота си в ръцете на съдбата, така че не може да бъде заподозрян в малодушие. Не е добре да си сприхав, но не може да се каже, че двама мъже, изправили се един срещу друг, са страхливци. В скорошния случай, за който говорим, опозорените хора, които продължили да живеят, не са били истински воини.

Всеки ден трябва да размишляваш и здраво да си набиеш в главата изречението „незабавно означава своевременно“. Казват, че е наистина удивително, ако някой успее да изживее живота си по един или друг начин в нехайство. Затова Пътят на Самурая е сутрин след сутрин да се наставляваш в смъртта, независимо дали тя ще бъде тук или там, представяйки си привлекателните начини за умиране и крепко утвърждавайки съзнанието си в смъртта. Макар то да е може би едно от най-трудните неща, ако го искаш, ще можеш да го сториш. Нищо от онова, което можеш да си представиш, не е невъзможно.

Освен това във военното дело думите са важни. В обсъждания случай е било най-добре да се възпрат хората. Когато ситуацията е извънредна, можеш или да съсечеш човека, или, ако той бяга, да извикаш нещо от рода на „Не бягай! Само страхливците бягат!“ и така, съобразно ситуацията, да постигнеш целта си със силата на словото. Живял нявга човек, за когото казват, че умеел добре да преценява характера на хората и се ползвал с уважението на всички, тъй че можел да се справя с подобни случаи. Това е доказателство, че „незабавно“ не се различава от „когато настъпи моментът“. Положението на йокодза но яри е още един пример за това^[8]. Това е нещо, което трябва да си поставиш за цел отнапред.

Много са нещата, които трябва да бъдат обмисляни отнапред. Ако непознат се е вмъкнал в дома на господаря, убил е някой от хората му и е успял да избяга, но ти си го забелязал, трябва веднага да го съсечеш, тъй като не знаеш дали той, размахвайки меча си, няма да доближи стаята на господаря. Иначе при разследването по-късно могат да те обвинят за съучастник на убиеца или че не си се постарал достатъчно. Затова в такъв случай трябва да мислиш само как да го съсечеш и да не се покриеш след това с позор.

155. Макар главата му да е отсечена, той не ще умре.

Дори ако някому внезапно отсекат главата, той несъмнено ще бъде в състояние да направи още едно движение. Последните мигове на Нитта Йошисада го потвърждават. Ако е бил слаб духом, той е щял да падне в момента, когато главата му била отсечена. Наскоро узнахме за случая с Оно Докен. Тези действия са резултат просто на решителност. Изпълнен с воинска доблест, ако човек стане подобен на отмъстителен дух и покаже голяма решителност, макар главата му да е отсечена, той не ще умре.

156. Тъй като смъртта е винаги пред вратата ти, трябва да полагаш достатъчно усилия и да действаш бързо.

Каквито и да са хората — от благородно или ниско потекло, богати или бедни, стари или млади, просветлени или объркани, — всички си приличат по това, че един ден ще умрат. Не че не знаем, че наша участ е смъртта, но се хващаме и за сламката. Макар да ни е ясно, че ще умрем някой ден, ние си мислим, че всички други ще умрат преди нас и ние ще сме последните, които ще напуснат този свят. Струва ни се, че смъртта е далеч.

Не е ли това повърхностно мислене? То е безполезно и е само шега по време на сън. Не трябва да разсъждаваш така и да бъдеш нехаен. Тъй като смъртта е винаги пред вратата ти, трябва да полагаш достатъчно усилия и да действаш бързо.

157. Добре е да имаш руж подръка.

Добре е да си носиш някакъв руж на прах в ръкава си. Може да се случи след изтрезняване или събуждане от сън да изглеждаш бледен. Ето тогава е добре да имаш руж подръка.

158. Когато човек е несериозен и говори неистини, другите го забелязват.

Случва се някой път човек да се увлече и да говори без много-много да му мисли. Но когато човек е несериозен и говори неистини, другите го забелязват. След такъв случай е най-добре да се обърнеш с лице към истината и да я кажеш. Тогава истината ще достигне и до твоето сърце. Даже когато поздравяваш непринудено някого, трябва да вземаш предвид обстоятелствата и, след като ги прецениш, да говориш тъй, щото да не нараниш неговите чувства.

Освен това, ако някой критикува Пътя на Самурая или своята провинция, трябва да говориш с него строго и без въобще да се церемониш. Предварително трябва да си готов за това.

159. За съперничеството в изкуствата.

Макар преуспелият в изкуствата да разглежда другите като съперници, миналата година Хьодо Сачу се отказа от титлата Майстор на ренга в полза на Ямагучи Шьочин. Достойна за похвала постъпка.

160. В критични моменти хората са объркани и се суетят.

Свещеникът Таннен често окачваше ветрени камбанки, ала казваше: „Правя го не защото обичам звука. Закачвам ги, за да знам накъде духа вятърът в случай на пожар, защото това е единствената грижа на онзи, комуто е поверен голям храм.“ Когато духаше вятър, той обхождаше храма през нощта. През целия му живот огънят в неговия мангал не угасваше и той винаги поставяше книжен фенер и огниво край възглавницата си. Таннен казваше: „В критични моменти хората са объркани и се суетят, така че няма кой бързо да запали фенер.“

161. Ако хората не могат да демонстрират доблестта си върху татамито, няма да го сторят и на бойното поле.

Ако правиш разлика между обществени места и своите спални покои или между това да си на бойното поле и да си върху татамито^[9], когато удари часът няма да имаш време да поправиш грешката си. Винаги трябва да си нащрек. Ако хората не могат да демонстрират доблестта си върху татамито, няма да го сторят и на бойното поле.

162. Храброст и страхливост не са неща, за които можеш да правиш догадки в мирно време.

Храброст и страхливост не са неща, за които можеш да правиш догадки в мирно време. Само в проявата им ще можеш да ги разбереш.

163. Продължавай с молитвите, независимо че си осквернен.

Макар да може да се каже, че боговете не харесват омърсеността, ако човек се позамисли малко, ще види, че не е бил небрежен във всекидневните си молитви. А те са били именно за измолването на добра участ тогава, когато се наложи цял опръскан с кръв да крачиш през трупове. Ако тогава някой бог се отвърне от теб, защото си се омърсил, трябва да ти е ясно, че молитвите ти не са били чути и трябва да продължаваш с тях, независимо че си осквернен.

164. Една дума ще бъде достатъчна.

Във времена на големи бедствия една дума ще бъде достатъчна. В щастливи времена една дума също стига. И когато се срещаш и говориш с други, една дума върши работа. Първо помисли добре, после говори. Този принцип е ясен и твърдо установен, за да имаш някакви съмнения в него. Въпросът е да влагаш максимум усилия и да имаш изработена отнапред правилна мисловна нагласа. Трудно е да се обясни, но това е нещо, върху което всеки трябва да работи непрестанно в сърцето си. Ако не го е научил в сърцето си, едва ли ще може да го разбере.

165. Глупаво е да живееш в този сън за свят като непрестанно вършиш само неща, които не са ти по сърце.

Човешкият живот е наистина кратък. По-добре е да живееш, като вършиш нещата, които ти се нравят. Глупаво е да живееш в този сън за свят, като непрестанно се занимаваш с непривлекателни дейности и вършиш само неща, които не са ти по сърце. Важно е обаче никога да не казваш това на млади хора, защото не ще им бъде от полза, ако го разберат неправилно.

Лично аз обичам да спя. И съответно възнамерявам да се задържам все повече време у дома си и да прекарам живота си в спане.

166. Сънищата разкриват в какво състояние е човекът.

През нощта на двадесет и осмия ден на дванадесетия месец от третата година на Шьотоку имах сън. Съдържанието му постепенно се менеше според степента, в която се усилваше волята ми. Сънищата разкриват в какво състояние е човекът. Добре е да ги превърнеш в свои спътници и да полагаш усилия в това отношение.

167. Ако поправяш грешките си, следите от тях скоро ще изчезнат.

Срамът и разкаянието са подобни на прекатурване на делва с вода. Когато един мой приятел чул как изповядал греха си човекът, който бил откраднал украшение от меча му, той изпитал състрадание. Ако поправяш грешките си, следите от тях скоро ще изчезнат.

168. Трудно е обаче наистина да проумееш докъде ти стигат силите и къде си уязвим.

Според будисткия свещеник Каион човек става все по-горделив, ако успее да разбере дори нещо малко, защото си мисли, че е узнал докъде се простират възможностите му и какви са слабите му места. Трудно е обаче наистина да проумееш докъде ти стигат силите и къде си уязвим.

169. Мярата на достойнствата на всеки човек си проличава веднага.

Мярата на достойнствата на всеки човек си проличава веднага. Тя личи във външния вид. Прозира в спокойното изражение. Долавя се в немногословието. Видна е от безупречните маниери. Усеща се в сериозното, тежко държане. Проявява се в дълбокото прозрение и във виждането на нещата в истинското им съотношение.

Всички тези достойнства избиват на повърхността. В края на краищата обаче тяхна основа е простотата на мисленето и поддържането на духа в добра, стегната форма.

170. Алчността, гневът и глупостта са си лика-прилика.

Алчността, гневът и глупостта са си лика-прилика. Сравни лошите неща, които се случват в света, и ще видиш, че те не са без връзка с тези три фактора. Сравни и добрите неща, за да се увериш, че всички те произтичат от мъдрост, човечност и смелост.

171. Достойнствата на човека, издигнал се от низините, трябва да бъдат оценени и уважавани дори повече от тези на родилия се в знатен род.

Ето какво е казал Накано Кадзума Тошиаки.

Някои смятат, че ползването на стари съдове за чайната церемония не свидетелства за изтънченост и е по-добре да се използват нови, чисти съдове. На други им харесва да използват стари съдини заради тяхната семпла, лишена от показност и ефектност външност. И едните, и другите грешат. Старите съдове, макар да се ползват от скромните и бедни хорица, не са пренебрегвани и от представителите на висшите съсловия заради тяхната ценност. А тя е на почит.

Такъв е и васалът. Човек се издига от нисшите до висшите съсловия благодарение на своите качества. Същевременно е напълно погрешно да се смята, че човек, който не е от знатен род, не може да свърши същата работа като члена на високопоставено семейство, или че на човек, който е бил само редови пехотинец, не трябва да се позволява да стане пълководец. Достойнствата на човека, издигнал се от низините, трябва да бъдат оценени и уважавани дори повече от тези на родилия се в знатен род.

172. За възпитанието на децата.

Моят баща Джинемон казваше, че още като малък го водели от време на време в китайското поселище, за да усети атмосферата на града и да свикне да общува с хора. От петгодишна възраст го пращали като представител на семейството в различни домове, а за да стане силен, като седемгодишно момче го карали да обува сламените сандали на воина и да навестява храмовете на предците.

173. Онова, що се върши небрежно и волно, няма да свърши добре.

Казват, че човек не е способен на велики дела, ако не се отнася с известна сдържаност към своя господар, главните васали и старейшините. Онова, що се върши небрежно и волно, няма да свърши добре. Това е въпрос на нагласа.

174. Човек трябва сам да разсъди.

Не подобава човек да не знае историята и родословието на своя клан и неговите васали. Но по някой път многото знания се превръщат в пречка. Човек трябва сам да разсъди. Познаването на състоянието на нещата може да бъде пречка и във всекидневните дела. Човек трябва сам да разсъди.

175. Само от отказа ти да отстъпиш от нещо силите ти се удвояват.

Записано е казаното от свещеника Шунгаку^[10]: „Само от отказа ти да отстъпиш от нещо силите ти се удвояват.“ Това е интересно. Нещо, което не се свърши на място и в този момент, ще остане незавършено за цял живот. Трудното за едного, ще бъде по силите на двамина. Ако човек късно се сеща за това, той ще си остане нехаен за цял живот.

„Врежи се бързо и мини през желязна стена“ е друг интересен израз. Да нахлуеш бързо и да се врежеш направо е първата стъпка към славата. Във връзка с това Хидейоши^[11] може да бъде смятан за единствения човек в цялата история на Япония, който здраво сграбчи шанса на живота си.

176. Хора, които бъбрят ли бъбрят за маловажни неща, вероятно таят някакво недоволство в душата си.

Хора, които бъбрят ли бъбрят за маловажни неща, вероятно таят някакво недоволство в душата си. Но за да го прикрият и да не намери то ясен израз в речта им, те повтарят ли повтарят едно и също. Като ги слушаш, съмнения се надигат в гърдите ти.

177. Бъди внимателен и не говори неща, които с времето вероятно ще ти създадат проблеми.

Бъди внимателен и не говори неща, които с времето вероятно ще ти създадат проблеми. Когато хората се сблъскат с трудности, те изпадат в такава възбуда, че сами не усещат как всичко си казват. Това не върши никаква работа. Едно зло не идва само, тъй че можеш да станеш обект на клюки или най-малкото да си създадеш врагове, като изречеш нещо излишно и породиш неприязън и зложелателство срещу себе си. Казват, че в такива случаи е по-добре да си стоиш у дома и да размишляваш за поезия.

178. Голяма грешка е да одумваш другите. Не подобава и да ги хвалиш.

Голяма грешка е да одумваш другите. Не подобава и да ги хвалиш. Във всеки случай е най-добре да си наясно с личните си възможности, да си усърден в своите начинания и да бъдеш сдържан в речта си.

179. Сърцето на добродетелния човек е умиротворено.

Сърцето на добродетелния човек е умиротворено и той не се мята насам-натам в преследване на разни неща. Лишеният от достойнства човек не знае покой и се щура тук и там, като навсякъде причинява неприятности и влиза в конфликт с всички.

180. Добре е да гледаш на този свят като на съновидение.

Добре е да гледаш на този свят като на съновидение. Когато те споходи някакъв кошмар, ти ще се пробудиш и ще си кажеш, че това е било само сън. Речено е, че светът, в който живеем ние, не е ни най-малко по-различен от подобен сън.

181. Нищо от делата ти не ще излезе на добър край, ако не се държиш за истината.

Надарените с разум хора го използват, за да фабрикуват неща както истински, тъй и лъжливи, и да се опитват с хитроумни разсъждения да постигнат онова, що са пожелали. Ето как интелектът им наврежда.

Нищо от делата ти не ще излезе на добър край, ако не се държиш за истината.

182. Ако мислиш само как да спечелиш, една подла и безчестна победа ще бъде по-лоша и от загуба.

Като губиш бързо в съдебни дела или дори в спорове, то ще бъде по един доблестен начин. Както в борбата сумо. Ако мислиш само как да спечелиш, една подла и безчестна победа ще бъде по-лоша и от загуба. В повечето случаи тя ще се превърне в жалко поражение.

183. Този, който едва е понаучил нещичко, си придава вид на човек, който знае всичко.

Този, който едва е понаучил нещичко, си придава вид на човек, който знае всичко. Това е от неопитност. Когато някой знае нещо добре, той не се държи по този начин. Такъв човек е изискан.

184. Да идеш там, където не си бил поканен, минава всички граници.

Когато отиваш при някого да си поговориш или за нещо подобно, най-добре е да го известиш предварително и тогава да тръгнеш. Да посещаваш другиго, без да си осведомен дали той е зает или си има някаква тревога, е неучтиво. Да идеш там, където не си бил поканен, минава всички граници. Добрите приятели са рядкост. Дори ако си поканен някъде, трябва да проявяваш разум. Трудно е да усетиш къде точно можеш да засегнеш хора, които почти не познаваш. Многобройни са провалите по време на увеселения и гуляи.

Обаче не бъди рязък към някой, който е дошъл да те навести, дори ако си зает.

185. Лошо е да отиваш прекалено надалеч дори в нещо добро.

Лошо е да отиваш прекалено надалеч дори в нещо добро. Даже по въпроси на будизма, будистките проповеди и моралните поучения ще бъде вредно да говориш твърде много.

186. По-добре е да не отглеждаш дъщери.

Покойният Джинемон казваше, че е по-добре да не отглеждаш дъщери. Те опетняват името на рода и са срам за родителите. Най-голямата дъщеря е особен случай, но другите е по-добре да бъдат пренебрегвани.

187. Войнската доблест изисква да станеш фанатик.

Свещеникът Кейхо разказваше как веднъж господарят Аки^[12] посочил, че войнската доблест изисква да станеш фанатик. Помислих си, че това е в изненадващо съзвучие с моята непоколебимост и оттогава ставах все по-краен в моя фанатизъм.

188. Чайната церемония пречиства ума.

Покойният Накано Кадзума казваше, че първичната цел на чайната церемония е да пречисти шестте сетива. За очите са предназначени висящият свитък и подредените цветя. За носа са благовонията. За ушите — звукът от горещата вода. За устата — вкусът на чая. А за дланите и ходилата — правилността на формите. Когато петте сетива бъдат пречистени по този начин, то умът ще стане чист от само себе си. Чайната церемония пречиства ума, когато той е затлачен. Аз не се отклонявам от духа на чайната церемония двадесет и четири часа в денонощието, тъй като тя не е нещо, което се прави, за да се каже, че живееш изискано. Освен това чайните съдове са нещо, което трябва да съответства на общественото положение.

В стихотворението:

Под дълбоки снегове в селцето последно

безброй сливови клонки цъфнаха нощес.

пищността на израза „безброй клонки“ е била променена на „едничка клонка“. Казват, че тази „едничка клонка“ съдържа в себе си истинското спокойствие.

189. Как да мъмриш приятелите си.

Когато близки приятели, съюзници или хора, които са ти задължени, сторят нещо погрешно, ти трябва да ги смъмриш насаме и да поемеш ролята на посредник между тях и обществото, за да се уредят нещата по един добър начин. Ще трябва да изтриеш лошата репутация на човека и да го хвалиш, като казваш, че той е безподобен съюзник и такива като него са един на хиляда. Ако по този начин порицаеш човека на четири очи и проявиш разбиране и съчувствие, петното върху името му ще се заличи и той ще стане добър човек. Ако хвалиш човека пред другите, техните сърца ще се променят и лошото му име ще изчезне от само себе си. Важно е да имаш едничката цел да вършиш всичките си дела със състрадание и както трябва.

190. Не дръж меча си непрестанно изваден, нито винаги прибран.

Някакъв човек е казал следното:

Има два вида наклонности, вътрешни и външни, и този, който е лишен от едните или от другите, не става за нищо. Той може да бъде оприличен например на острието на меч, който трябва да бъде добре наточен и прибран в ножницата, като от време на време се вади и се оглежда със смръщени вежди както преди атака, след което се изтрива и се прибира обратно в ножницата.

Ако човек държи меча си непрестанно изваден и, както обикновено става, размахва оголеното острие, то хората не ще се приближат към него, така че той няма да има съюзници.

Ако мечът е винаги прибран, той ще ръждяса, острието му ще се притъпи и хората ще си мислят същото и за неговия собственик.

191. Човек не е истински самурай, ако не взема бързо решения и не се втурва стремително, за да ги претвори в дела.

Нищо не може да се постигне просто с хитроумност. Трябва да имаш по-широк поглед за нещата. Не прави прибързани изводи кое е добро и кое — лошо. Обаче не бъди и муден. Казват, че човек не е истински самурай, ако не взема бързо решения и не се втурва стремително, за да ги претвори в дела.

192. Не изкарвай някоя работа по-важна, отколкото тя всъщност е.

Веднъж лодката, с която група от пет-шест слуги плавали към столицата, се ударила в пътнически кораб късно през нощта. Петима-шестима моряци от кораба скочили на борда на лодката и гръмогласно поискали от слугите да им предадат котвата съобразно моряшкия закон. Като чули това, слугите се втурнали напред с викове: „Моряшкият закон се отнася до хора като вас! Нима си мислите, че ние, самураите, ще ви предадем управлението на лодка, превозваща воини? Ей сега ще ви съсечем до един и ще ви изхвърлим през борда!“ Тогава моряците избягали обратно на кораба си.

В такива ситуации човек трябва да действа като самурай. В маловажни случаи е по-добре да си свършваш работата с крясъци и викове. Ако изкарваш някоя работа по-важна, отколкото тя всъщност е, и пропуснеш шанса си, няма да я свършиш успешно и изобщо нищо няма да постигнеш.

193. Дори злодеянията могат да бъдат поправени, без да се разкрива извършителят им.

Някакъв човек, който установил при приключване на счетоводната книга, че от касата липсват пари, изпратил писмо до предводителя на своята група, в което пишело: „Със съжаление трябва да ви известя, че ще си направя сеппуку поради изчезнали пари. Моля ви като мой ръководител да ми изпратите известна сума.“ Тъй като това било разумно и приемливо, изпратени били пари за покриване на недостига и въпросът бил приключен. Казват, че дори злодеянията могат да бъдат поправени, без да се разкрива извършителят им.

194. Когато светът върви към упадък е лесно да изпъкнеш.

Нетърпеливостта пречи на работата и така не се вършат велики дела. Ако човек сметне, че не е важно колко време ще отнеме дадена работа, тя ще бъде свършена изненадващо бързо. Времената се менят. Помисли си само какъв ще е светът след петнадесет години. Би трябвало да е твърде различен, но ако човек погледне в книгата на пророчествата, мисля ще се убеди, че няма да бъде кой знае колко различен. След петнадесет години никой от достойните и уважавани днес хора не ще е сред живите. И дори ако на тяхно място дойдат сегашните младежи, те сигурно и наполовина няма да могат да се сравнят с тях.

Достойнствата постепенно се смаляват. Ако днес например се усети недостиг на злато, тогава среброто ще стане ценно, а ако липсва сребро, хората ще ценят и медта. С промяната на времената и намаляването на човешките способности, дори ако човек полага съвсем леки усилия, той ще бъде смятан за достоен и заслужаващ уважение. Около петнадесет години е периодът за осъществяването на една мечта. Ако човек се грижи за здравето си, в крайна сметка ще постигне целта си и ще бъде много ценен човек. Несъмнено в период, когато мнозина са майстори, човек трябва да полага значителни усилия. Но когато светът върви към упадък е лесно да изпъкнеш.

195. Трябва да си като земната оса.

За да се поправят лошите навици, са необходими да се полагат много усилия. Трябва да си като земната оса^[13]. Казват, че дори ако си осиновиш дете и непрестанно го учиш да се държи тъй, както сам ти постъпваш, то несъмнено ще заприлича на тебе.

196. Сърцето е добър цензор.

Ако силата ти извира само от жизнеността, твоите слова и поведение ще изглежда да са в съответствие с Пътя и хората ще те хвалят. Но когато сам се запиташ за това, нищо няма да можеш да кажеш. Последният стих от стихотворението, който гласи „Когато сърцето твое те запита“, е тайният принцип на всички изкуства. Казват, че то е добър цензор.

197. Когато слушаш истории за знаменити хора, може да те споходи неочаквано прозрение.

Когато слушаш истории за знаменити хора и пр., ти трябва да ги слушаш с най-дълбоко внимание, дори ако не ги чуваш за първи път. Ако се случи тъй, че при слушането на едно и също нещо десет или двадесет пъти стигнеш до неочаквано разбиране, този момент ще бъде много специален. В скучните разговори за хората от миналото ще проумееш техните похвални дела.

198. Изживей всеки момент с внимание и отговорност.

Не мисли за нищо друго, освен за дълга си. Не трябва да те спохождат празни мисли и да ставаш нехаен. Придържай се към своя начин на мислене. Изживей всеки момент с внимание и отговорност.

199. Върховната любов е „Тайната любов“.

Върховната любов е „Тайната любов“. Коишинан ночи но кемури ни соре то шире, цуини морасану учи но омои ва. „Моля приеми тайната любов в моя живот. След смъртта е тайната любов.“ Това стихотворение казва, че: „Любовта не е дълбока, ако я заявим, докато сме живи. Тайната любов има своя дълбока прелест. Най-добре е да умреш със запазена в тайна любов. Когато любимият те попита: «Възможно ли е ти да ме обичаш», отговорът ти трябва да бъде: «И през ум не ми е минавало».“ Любовта е игра без партньори! На другия ден разказах това на няколко души и един от тях се съгласи с мен.

200. Плебейските неща не са вътрешно присъщи на достойния мъж.

Някой е казал: „Питах се защо един достоен мъж толкова често изрича уместни и смислени слова, но внезапно осъзнах каква е причината. Нисшите съсловия имат нечисти умове, мислят за плебейски неща, да не споменаваме за това, колко са загрижени за личния си интерес. Нищо смислено не ги осенява ей тъй внезапно. Затова те не са склонни да съчиняват, да речем, стихове. Тъй като плебейските неща не са вътрешно присъщи на достойния мъж, той може да изрича мъдри поговорки с чисто сърце.“

201. Когато дойде свещеник.

Когато Ямамото Цунетомо държеше слово в къщата на един друг човек, на посещение дойде свещеник. Ямамото незабавно се оттегли на най-нископоставената седалка и поздрави човека по общоприетия начин. След което се върна на предишното място. Така беше възпитан.

202. Дребнавият и ограничен човек е все неспокоен и немарлив.

Доблестният човек държи ума си спокоен и отпуснат и не бърза да свърши всичко. Дребнавият и ограничен човек е все неспокоен и немарлив.

203. В наши дни младите мъже изглежда искат да заприличат на жени.

В наши дни младите мъже изглежда искат да заприличат на жени. Настанали са едни добросърдечни и обичливи времена. Затова кумири са хората, които не вършат лоши неща и са нежни и любезни. Те може никога да не направят решителни стъпки към развитие. Хора от този тип скоро потъват в забрава, защото са силно загрижени за личния си интерес.

204. Припреният човек не е годен за големи дела.

Припреният човек не е годен за големи дела. Всеки негов опит ще пропада. Той може да постигне целта си по-бързо, ако се настрои да бъде по-търпелив и да работи усърдно дълго време. Времето ще е на негова страна.

205. Ние разпознаваме чуждите грешки, но сме винаги слепи за нашите собствени.

Когато един свещеник беше изпратен в изгнание, аз тайно му пошепнах на ухото: „Моля те, скрий се за известно време на място, където никой не може да те открие. Ако се върнеш в Набешима, след като добиеш позволение пак да постъпиш на служба, ситуацията ще бъде много по-добра от сегашната. Ако се върнеш преди това, хората няма да го приемат. И ако нашият господар след това вземе решение да те върне, то ще бъде безполезно.“ Но свещеникът остана в храма Коденджи, след като беше заточен. Господарят чу за това. По негова лична заповед аз отидох в храма и трябваше да му кажа: „Ти трябва да заминеш и никога да не се връщаш. Размишлявай върху поведението си.“ Ние разпознаваме чуждите грешки, но сме винаги слепи за нашите собствени.