Ямамото Цунетомо
Хагакуре (7) (Записките на самурая)

227. Подаръците на врага.

Когато господарят Таканобу участвал в битката при Бунго, от противниковия лагер дошъл пратеник, който носел саке и храна. Таканобу искал веднага да си хапне и пийне, но неговите хора го възпрели, като казали: „Подаръците от врага вероятно са отровни. Това не е нещо, което един генерал трябва да яде.“

Таканобу ги изслушал и казал: „Даже ако са отровни, какво ще промени това? Извикайте пратеника тук!“ След това отворил бурето пред погледа на пратеника, изпил три големи чаши саке, предложил една на пратеника, дал му отговор и го изпратил обратно в неговия лагер.

228. Магическите техники на Акифуса.

Такаги Акифуса се опълчил срещу клана Рюдзоджи, обърнал се за помощ към Маеда Ийо но ками Иесада и бил приютен от него. Акифуса бил ненадминат по доблестта си воин, изкусен и ловък майстор на меча. Негови васали били Ингадзаемон и Фудодзаемон, които не му отстъпвали по сила и смелост. Те не се отделяли от Акифуса ден и нощ. Случило се така, че господарят Таканобу заповядал на Иесада да убие Акифуса. В един момент, когато Акифуса седял на верандата, а Ингадзаемон му миел краката, Иесада се втурнал отзад и му отрязал главата. Преди тя да падне, Акифуса извадил късия си меч и се обърнал, за да се бие, но при това движение отрязал главата на Ингадзаемон. Двете глави цопнали заедно в легена. После главата на Акифуса се издигнала насред стеклите се хора. Логично е да предположим, че това е била някаква магическа техника.

229. Монахът се стреми към смелостта на воина, а воинът — към състраданието на монаха.

Свещеникът Таннен казваше в своите всекидневни разговори, че:

Един монах не може да стигне до края на Будисткия Път, ако не проявява състрадание навън и непрестанно не сбира смелост вътре. А ако един воин не проявява смелост навън и не удържа толкоз състрадание в сърцето си, че то сякаш ще се пръсне, той не може да стане васал. Затова монахът се стреми към смелостта на воина, а воинът се стреми към състраданието на монаха.

Много години пътешествах и срещнах мъдри хора, но нивга не открих средствата за добиването на знание. Затова, винаги когато чуех за някакъв смел човек на едно или друго място, аз отивах да го видя, независимо от несгодите при пътуването. Убедих се, че тези истории за Пътя на Самурая са в помощ по пътя на будизма. Облеклият доспехите си воин може да нахлуе в противниковия лагер, превръщайки тези доспехи в своя сила. Мислиш ли, че някакъв монах с едната си молитвена броеница може да се втурне насред копия и дълги мечове, въоръжен само със смирение и състрадателност? Ако той не обладава голяма смелост, изобщо няма да посмее да се втурне. Доказателство за това е, че се случва свещеникът, който раздава благовонните пръчици на някой голям будистки празник, да трепери, а го прави, защото му липсва смелост.

Връщането на някой човек от света на мъртвите или изтръгването на всички живи същества от ада са все неща, които изискват смелост. Въпреки това сегашните монаси са завладени от превратни представи и желания да станат похвално благи и хрисими — така никой от тях няма да стигне до края на Пътя. Освен това сред воините има някои страхливци, които вървят по пътя на будизма. Това са прискърбни явления. Голяма грешка е млад самурай да изучава будизма. Така той винаги ще бъде раздвоен в своето виждане на нещата. Този, който не следва стриктно само една посока, нищо няма да постигне. Прекрасно е оттеглилите се от служба да изучават будизма като един вид развлечение на старини, но ако воинът носи неуморно двадесет и четири часа в денонощието на едното си рамо верността към господаря и синовната почит, а на другото смелостта и състраданието, той ще бъде самурай.

В сутрешните и вечерните си молитви, както и през целия ден, най-добре ще е той да повтаря името на своя господар. То ни най-малко не се различава от имената на Буда и от свещените слова. Освен това той трябва да бъде в хармонични отношения с божествата-закрилници на неговия род. Те са свързани със силата на неговата съдба. Състраданието е като майка, която кърми неговата съдба. Миналото и настоящето ни дават ярки примери за провала и гибелта на храбри, но безмилостни воини.

230. Сред нашите васали няма ни един, който ще пожали живота си!

В някакъв момент от разговора един от васалите на господаря Набешима Наохиро^[1] казал: „Тук няма хора, на които господарят да може наистина да разчита. Макар да не ме бива за нищо, аз съм единственият, който ще пожертва живота си за вас.“

Казват, че господарят Наохиро бил обзет от невиждан гняв и казал: „Сред нашите васали няма ни един, който да пожали живота си! Ти говориш безочливо!“ и щял да го удари, ако другите не били извели онзи навън.

231. Морските охлюви.

Когато веднъж учителят Танесада, основателят на рода Чиба, плавал в морето към остров Шикоку, задухал силен вятър и корабът бил повреден. Спасили го от потъване един вид морски охлюви, които се струпали и закрили пробойните. Оттогава насам никой от рода Чиба и неговите васали не яде от тези морски охлюви. Казват, че ако някой по погрешка хапне от тях, цялото му тяло се покрива с обриви, които имат формата на тези морски охлюви.

232. Болките в корема се наричат „издайникът на страхливеца“.

При падането на замъка Арима на двадесет и осмия ден от обсадата му близо до вътрешната крепост върху една дига между полята седял Мицусе Генбей. Когато Накано Шигетоши минал оттам и го попитал по каква причина е седнал, Мицусе отвърнал: „Имам болки в корема и не мога да направя и крачка. Изпратих членовете на моята група напред, така че моля те поеми командването.“ Случаят бил докладван от надзорника, отсъдено било, че е проява на малодушие и на Мицусе било наредено да си направи сеппуку.

Отдавна болките в корема се наричат „издайникът на страхливеца“, защото настъпват внезапно и обездвижват човека.

233. Кога не следва да се прави цуифуку.

При смъртта на господаря Набешима Наохиро господарят Кацушиге забранил на васалите на Наохиро да изпълнят цуифуку^[2]. Негов пратеник бил изпратен до резиденцията на Наохиро и огласил заповедта, но събралите се там по никакъв начин не могли да се съгласят с нея. Думата взел Ишимару Унеме (наречен по-късно Сейдзаемон), който седял на най-нископоставеното място: „Не подобава на млад човек като мен да говори, но мисля, че нареждането на господаря Кацушиге е разумно и приемливо. Тъй като съм израснал под грижите на господаря, аз от все сърце бях решил да си направя цуифуку. Но като чух авторитетното изявление на господаря Кацушиге и се убедих в неговата разумност, независимо какво ще направят другите, аз се отказвам от идеята за цуифуку и ще служа на приемника на господаря.“ Като го изслушали, всички останали последвали примера му.

234. Игра на шоги.

Веднъж господарят Масаие играл шоги^[3] с господаря Хидейоши, а други даймьо наблюдавали играта. Когато дошло време да се оттегли, макар да успял да се изправи, краката на господаря Масаие се били вдървили и той не могъл да ходи. Така че се оттеглил с пълзене, предизвиквайки всеобщ смях. Тъй като господарят Масаие бил едър и пълен, той обикновено не бил в състояние да стои дълго време на коленете си. След този случай той сметнал, че е непригоден вече за служба и започнал да отказва да изпълнява такива задължения^[4].

235. Когато пораснеш, заслужи почит по Пътя на Самурая!

Накано Уемонносуке Тадааки^[5] бил убит на дванадесетия ден от осмия месец в шестата година на Ейроку^[6], по време на битка между господаря Гото и господаря Хираи от Сако на остров Кабашима в район Кишима. Когато Уемонносуке тръгвал за фронта, той прегърнал своя син Шикибу (по-късно наречен Джинемон) в градината и, макар че Шикибу бил още много малък, му казал: „Когато пораснеш, заслужи почит по Пътя на Самурая!“

Дори когато децата в неговото семейство бяха много малки, Ямамото Джинемон ги дръпваше към себе си и им казваше: „Расти, за да станеш силен и смел и да служиш добре на господаря.“ Обясняваше го така: „Добре е да чуват тези неща, макар да са твърде малки, за да ги разберат.“

236. В галоп към сеппуку.

Когато Сахей Кийоджи, законният син на Огава Тошикийо, умрял млад, имало един млад васал, който в галоп препуснал към храма и си направил сеппуку.

237. За добрината и грижите на господаря.

Когато Таку Нагато но ками Ясуйори си отишъл от този свят, Кога Ятаемон казал, че не може да се отплати за добрината и грижите на своя господар и си направил цуифуку.

238. Как се дава име на новородено?

Когато жената на Мондо Набешима роди, той помоли господаря Мицушиге да го кръсти. Господарят каза: „Новороденото трябва да получи името си от родителите. По-добре е първо вие да му изберете име, каквото желаете. След това аз ще му дам име.“ Така Мондо нарече бебето Мангоро. Господарят Мицушиге даде на момчето името Камон.

239. Каква полза да завършвам живота си в неприятности и грижи?

Четиринадесетгодишният син на един разносвач на сандали отишъл в Исахая (градче до Нагасаки Кен) с Тонериносуке Набешима. Той убил Чуген Ишима от Исахая, с когото живеел в една стая. Това момче било винаги внимателно в своето поведение, така че животът му бил пощаден. В този особен за него момент той не на шега си мислел: „Макар само да съм роден като човешко същество, ще е жалко да умра, без да оставя името си за потомството. Категорично аз трябва да изнамеря план как да покоря цялата страна.“ След като цяла нощ мислил, накрая му хрумнал един осъществим план, но неочаквано го споходила друга мисъл. „Аз непременно трябва да завладея цялата страна, но това ще ми навлече неочаквани проблеми. Каква полза да завършвам живота си в неприятности и грижи. По-скоро аз трябва да навляза в нирвана, след като стана свещеник.“ По-късно той отишъл да се обучава в будистката секта Шингон и за него се чу, че е бил аскет. Той стана прочут свещеник в Япония.

240. Убийство с клетва.

Една млада жена работела като прислужница при господаря Кацушиге. Той я омъжил за един от своите служители на име Чифу Тародзаемон и те заживели щастливо.

По някое време умряло едно момче, родено от бившата жена на господаря Кацушиге. Скоро се разнесъл слух, че момчето е убито с клетва от жената на Тародзаемон, която преди това била прислужница при господаря.

Вследствие на това бедната бивша прислужница била осъдена да се самоубие, а нейният съпруг — уволнен от служба.

241. Странната монахиня.

Набешима Кийохиса е бил дядо на Набешима Наошиге, основателят на клана Сага. Когато веднъж Кийохиса се уединил в някакъв храм в навечерието на Нова година, срещнал там една монахиня. Попитал я коя е. „Цял живот съм на път — отговорила му тя. — Не зная къде съм родена, нито кои са родителите ми.“ На следващата сутрин той я завел у дома си и не само дал специална новогодишна вечеря в нейна чест, но също й позволил да остане в къщата му няколко дни. Тя се оказала много умна и работлива. Скоро той се сгодил и оженил за нея. Тя родила момче, което той кръстил Кийофуса. Когато обаче детето станало на три години, неговата майка му казала сбогом и напуснала дома. Момченцето изтичало след нея, но не след дълго я изгубило от поглед. Тя прекосила река Чикуго и се изгубила в посока към светилището Кора на съседния род. Повече нищо не се чуло за нея.

242. Искам за съпруга жена, която бързо съобразява.

Госпожа Йодай-ин се върнала в дома на родителите си след като нейният съпруг загинал на бойното поле. Един ден воините на господаря Таканобу се отбили в техния дом, за да се нахранят. Хьобе, бащата на Йодай-ин, казал на прислугата: „Изпечете на скара много сардини и им ги поднесете.“ Жените започнали да пекат рибата, но скоро открили, че ще е трудно да нахранят толкова много гладни воини.

В това време госпожа Йодай-ин, която наблюдавала иззад завесата, излязла и струпала горящи дървени въглища под една голяма желязна тенджера. След това изсипала много риби от една бамбукова кошница и силно раздухала фурната с голямо ветрило. Огънят лумнал и тя в миг изпекла всичката риба, след което отново я върнала в кошницата и я поднесла на войниците.

Набешима Наошиге, който станал основателят на клана Сага, си казал: „Ето такава жена, която бързо съобразява, искам да ми стане съпруга.“ След това той започнал да я навестява, за да спечели любовта й. Една нощ обаче го открили и го взели за крадец. „Крадец!“ — извикал някой, така че Наошиге побягнал. Докато се катерел по оградата, той бил ранен в ходилото от меча на преследвача.

243. Може да са грозновати, но са верни и надеждни!

О-Хару, третата дъщеря на господаря Мицушиге, наблюдавала парада заедно със слугите си. Те се любували и изразявали възхищението си от яркоцветните и доставящи наслада за окото процесии на другите кланове, когато дошъл ред на групата на нейния баща да премине. Обаче тя изглеждала толкова груба и недодялана, че О-Хару, принцесата, се почувствала много наскърбена. Облечени в опърпани дрехи, тези ниски и простовати дръвници преминали тромаво и непохватно. От друга страна, колко великолепни били процесиите на другите кланове!

Няколко дни по-късно, когато срещнала баща си, тя запротестирала пред него: „По-миналия ден наблюдавах парада с моите слуги. Всички процесии на другите кланове бяха толкова красиви и прелестни, но твоите хора, ох, бяха ужасни! Бях толкова потресена, татко. Твоите хора са прости, ниски и грозни! Моля те, смъмри ги поне за техните лоши маниери!“

— Това не е твоя работа, О-Хару — казал баща й.

— Какво искаш да кажеш, татко? — запитала го тя.

— Страхувам се, че няма да можеш да ме разбереш — казал той.

— Моля те кажи ми защо, татко.

— Добре, нека ти обясня, О-Хару — казал господарят. — Процесиите на другите кланове са от хора, временно наети за случая, защото са високи и с приятен външен вид. В случай на опасност обаче те ще офейкат с пълна скорост, като изоставят господаря си. Процесията на нашия клан е от редовни служители, които работят за рода ни от поколения наред. Те са верни и няма да постъпят по такъв подъл начин. Готови са да пожертват живота си по всяко време. Помни, че аз се гордея с моите грозновати войници.

244. Как можеш да лееш сълзи край смъртния одър на твоя баща?

Кацушиге Набешима бил на смъртно легло. Неговата съпруга го посетила заедно с дъщеря им и му казала на висок глас: „Ти се приближаваш към една бляскава цел на твоя живот. Ти не си допускал критически грешки досега, а си имал много подвизи по бойните полета. Ти беше такъв чудесен господар, уважаван от всички, и, разбира се, беше много мил и нежен съпруг. Ние имахме много деца и предадохме властта в нашето владение на най-големия ни син. В тези размирни военни времена ти доживя до осемдесет години. Къде мога да открия по-щастлив човек от тебе? Нека си кажем последно сбогом.“

Докато слушала майка си, дъщерята горчиво се разридала. Когато майката свършила, тя хвърлила гневен поглед към нея и казала: „Престани да плачеш, О-Нага. Как можеш да лееш сълзи край смъртния одър на твоя баща? Помни, че си дъщеря на владетеля на този клан. Ти би трябвало да го знаеш по-добре.“