Зигмунд Фройд
Въведение в психоанализата (13)

Лекция XII
Примери за анализи на сънища

Дами и господа! Недейте да се разочаровате, задето пак ще ви предложа само откъслеци от сънотълкувания, вместо да ви поканя да разтълкуваме един голям хубав сън. Ще кажете, че след толкова дълга подготовка имате право на това, с което ще изразите убеждението си, че ако някой е разтълкувал успешно хиляди сънища, би трябвало да може да подбере една сбирка от образцови примери, които да илюстрират всичко казано за работата на съня и съновните мисли. Така е, но твърде много неща пречат да се изпълни желанието ви.

Преди всичко трябва да ви призная, че няма човек, за когото сънотълкуването да е основно занимание. В какви случаи се заемаме с тълкуването на сънища? Понякога можем без специална цел да се занимаваме със сънищата на наш приятел или да анализираме известно време собствените си сънища като школовка за психоаналитичната дейност; най-често обаче имаме работа със сънищата на нервноболни хора, намиращи се в процес на аналитично лечение. Техните сънища са отличен материал и ни най-малко не отстъпват на сънищата на здравите, но техниката на лечението ни принуждава да подчиним сънотълкуването на терапевтичните цели и да изоставим редица сънища, след като сме взели от тях нещо ценно за терапията. Някои от явяващите се по време на лечението сънища изобщо не получават цялостно тълкуване. Тъй като са продукт на цялата съвкупност от първоначално неизвестния ни психичен материал, разбирането им става възможно едва след приключването на терапията. Освен това съобщаването на такива сънища изисква да разясним всички загадки на неврозата; за нас, които се занимаваме със съня като подготовка към изучаването на неврозите, това не е възможно.

Вие навярно с готовност ще се откажете от този материал и ще предпочетете да ви бъдат обяснени сънищата на здрави хора или ваши собствени. Но пречка за това е съдържанието на тези сънища. Не можете да изложите така безогледно нито себе си, нито някой друг, който ви се е доверил. Защото вече знаете, че задълбоченото сънотълкуване засяга най-интимните страни на личността.

Освен тази трудност по набавянето на материала има и друга пречка за съобщаването на подобни сънища. Знаете, че сънят изглежда странен за самия човек, който го е сънувал, а да не говорим пък за друг, който не познава личността на сънувалия. В нашата литература не липсват добри и обстойни анализи на сънища. Аз самият съм публикувал няколко във връзка с описанието на клинични случаи. Но може би най-хубавият пример принадлежи на О. Ранк; това са два свързани един с друг съня на младо момиче, чието изложение заема две печатни страници. Но анализът им обхваща 76 страници. Ще ми е нужен цял семестър, за да ви преведа през подобна работа. Вземем ли по-дълъг и по-силно изопачен сън, ще трябва да обясним толкова много неща, да привлечем толкова много хрумвания и спомени, да извървим толкова обиколни пътища, че изложението на всичко това ще бъде крайно непрогледно и незадоволително. Така че ще ви помоля да се задоволите с по-лесно достъпното, с малки откъси от сънища на нервноболни, които предлагат в изолиран вид едно или друго. Най-лесно е да се демонстрират съновните символи, а на второ място — някои особености на регресивното изобразяване. За всеки от следващите сънища ще ви кажа кое е ценното в него, заради което ви го съобщавам.

1. Сънят се състои от две кратки сцени: Чичото на сънуващия пуши цигара, макар да е събота. — Една жена го гали и прегръща като свое дете.

За първата сцена сънувалият (евреин) казва, че чичо му е набожен човек, никога не е вършил подобен грях и не би го извършил. Във връзка с жената от втората сцена не му идва наум нищо друго, освен собствената му майка. Явно е, че трябва да се търси връзка между двете сцени или двете мисли. Но каква? Тъй като той категорично отрича реалността на чичовата му постъпка, налага се да добавим едно „ако“. „Ако чичо ми, този свят човек, пуши в събота, тогава е редно и майка ми да ме прегръща.“ Очевидно това значи, че майчините ласки са нещо толкова забранено, колкото и пушенето в събота за набожните евреи. Спомняте си, че при съновната работа отпадат всички връзки между мислите; те се връщат в суровата си форма и задачата на тълкуването е да възстанови изпуснатите връзки.

2. Покрай публикациите ми за сънищата аз се превърнах в нещо като обществен консултант по въпросите на съня и вече много години получавам писма от най-различни хора, в които ми съобщават сънища или ме молят да им дам преценка. Разбира се, аз съм благодарен на всички, които добавят към съня си толкова материал, че да може той да се разтълкува или които сами предлагат тълкуване. Към тази категория спада следният сън на един мюнхенски лекар от 1910 година. Съобщавам го, тъй като той доказва колко недостъпен за разбиране е сънят, преди сънувалият го да ни даде нужните сведения. Защото подозирам, че смятате за идеално сънотълкуване заместването на символните значения, а подценявате техниката на асоциациите към съня, и искам да ви предпазя от тази вредна грешка.

„13 юли 1910. Призори сънувам следното: Минавам на велосипед по една от улиците на Тюбинген, когато едно кафяво куче — дакел, се спуска след нея и ме захапва за петата. Малко по-нататък слизам, сядам на един праг и започвам да налагам с юмруци животното, което здраво ме стиска със зъби. (Не изпитвам неприятни чувства от захапването и от цялата сцена.) Срещу мен седят няколко възрастни госпожи и ме наблюдават с насмешка. После се събуждам и, както често пъти, в момента на събуждането целият сън ми става ясен.“

Тук символите малко ще помогнат. Сънувалият обаче разказва: „От известно време съм влюбен в едно момиче, но само от срещи на улицата, не съм имал повод за запознанство. Най-приятен такъв повод за мене би бил дакелът, тъй като съм голям любител на животни, а и момичето ми е симпатично с това си качество“. Добавя още, че често смайвал хората, намесвайки се много ловко в борбата между кучета. И така научаваме, че момичето, което той харесва, винаги било съпровождано от такова куче. Момичето обаче е отстранено от манифестирания сън, останало е само асоциираното с него куче. Може би присмиващите се възрастни дами заместват в съня момичето. Споделеното от лекаря не стига за изясняването на този пункт. Карането на велосипед в съня е пряко повторение на реалната ситуация. Винаги, когато срещал момичето и кучето, бил на велосипед.

3. Когато някой е загубил близък човек, той дълго време след това продуцира особени сънища, в които знанието за смъртта и желанието да се съживи покойникът сключват най-странни компромиси. Той ту е мъртъв, но продължава да живее, защото не знае, че е умрял и ако научи, тогава вече би умрял напълно; ту е наполовина мъртъв и наполовина жив, като всяко от тези състояния има особени признаци. Не бива просто да квалифицираме тези сънища като безсмислени, защото за съня оживяването не е по-неприемливо, отколкото например за приказките, където то е често срещана съдба. Доколкото съм имал възможността да анализирам такива сънища, те могат да имат разумно обяснение, но мистичното желание да се върне мъртвият към живота умее да си служи с най-изненадващи средства. Ще ви разкажа такъв сън, твърде странен и нелеп, чийто анализ ще ви демонстрира много от онова, за което сте подготвени от теоретичното изложение. Сънят е на човек, загубил преди няколко години баща си.

Бащата е починал, но е ексхумиран и изглежда зле. Оттогава той продължава да живее, но синът му полага всички усилия той да не забележи. (После сънят преминава към други, привидно съвсем далечни неща.)

Бащата е починал, това е факт. Но че е ексхумиран, не отговаря на истината, както и всичко по-нататък. Сънувалият обаче разказва, че след като се върнал от погребението на баща си, получил зъбобол. Решил да постъпи с този зъб според предписанията на еврейското учение — Ако те мъчи зъб, изтръгни го! — и отишъл на зъболекар. Той обаче казал: „Зъб не се вади току-тъй, трябва търпение. Ще му сложа едно лекарство, което ще го умъртви; след три дена елате да извадя лекарството“.

Това „изваждане“, заявява изведнъж пациентът, е ексхумацията.

Дали е прав? Сходството е само приблизително, защото не е изваден зъбът, а само нещо от него, умъртвената му част. Но, както знаем, такава неточност може да се очаква от съновната работа. Излиза, че сънят е слял починалия баща с умъртвения, но все пак запазен зъб. Не е чудно тогава, че в манифестирания сън се получава нещо безсмислено, защото не всичко, което може да се каже за зъба, подхожда за бащата. Къде изобщо е tertium comparationis между бащата и зъба, на което се основава това сливане?

Но, изглежда, наистина е така, защото сънувалият добавя, че бил чувал за поверие, според което, когато насън ти падне зъб, ще изгубиш близък човек.

Ние знаем, че това популярно тълкуване не е вярно или е вярно само в един карикатурен смисъл. Толкова по-изненадани сме, че така започнатата тема се открива и зад другите елементи на съня.

Без повече подканяне пациентът започва да разказва за боледуването и смъртта на баща си, както и за своето отношение към него. Бащата боледувал дълго, грижите за него стрували на сина му много пари. Но нито веднъж не му се видели прекалено много, нито за миг не проявил нетърпение, не пожелал краят да дойде по-бързо. Той изтъква истински еврейския си пиетет към бащата, строгото спазване на еврейския закон. Не се ли забелязва тук едно противоречие с коментара на съня? Пациентът идентифицираше зъба и бащата. Спрямо зъба беше искал да постъпи според еврейския закон, който повелява зъбът да се извади, ако носи болка и ядове. Спрямо бащата също искал да постъпи според предписанието на закона, ала в този случай той повелява да не скъпиш усилията и грижите си, да поемеш цялата тежест и да не допускаш у себе си враждебност спрямо обекта, причиняващ ти болка. Не е ли много по-очебийно друго сходство — че към бащата той е изпитвал същите чувства като към зъба, тоест искал е скорошната смърт да сложи крак на неговото излишно, мъчително и скъпо съществуване?

За мен няма съмнение, че това е било истинското му отношение към бащата по време на продължителното боледуване и че самохвалното изтъкване на неговата благочестивост има за цел да го отклони от този спомен. Обикновено при такива условия се събужда желанието родителят да умре, като се прикрива зад състрадателния довод „За него това ще е спасение“. Забележете обаче, че тук преодоляхме една преграда в самите латентни мисли. Първата част от тях навярно е била неосъзната само временно, при сънообразуването; ала враждебните чувства към бащата трябва да са били трайно несъзнавани, водещи навярно началото си от детството, като плахо и замаскирано са се промъквали в съзнанието по време на боледуването. Още по-уверено можем да твърдим това за други латентни мисли, които имат явен принос за съдържанието на съня. От враждебните чувства към бащата в него не се открива нищо. Но търсейки корените на тази враждебност в детството, ще си спомним, че страхът от бащата възниква, защото той още в най-ранните години се противопоставя на сексуалните действия на момчето и същото обикновено се повтаря след пубертета, вече по социални мотиви. Такова отношение към бащата беше характерно и за нашия пациент; в любовта му към него се примесваше значителна доза респект и страх, произхождащи от ранното сексуално сплашване.

Мастурбационният комплекс обяснява и останалите фрази от манифестирания сън. „Изглежда зле“ се свързва с изказването на зъболекаря, че изглежда зле, когато загубиш зъб на това място, но същевременно и с лошия вид, с който в пубертета юношата издава прекалените си сексуални занимания или поне се бои, че ги издава. Не без облекчение сънуващият прехвърля в манифестираното съдържание лошия вид от себе си върху бащата, едно от познатите ви обръщения. „Оттогава той продължава да живее“ се покрива с желанието за съживяване и с обещанието на зъболекаря, че зъбът ще бъде запазен. Фразата „Синът прави всичко бащата да не забележи“ много ловко ни насочва към допълнението „… че е умрял“. Но и тук единственото смислено допълнение идва от мастурбационния комплекс, при който е естествено юношата да полага всички усилия, за да скрие от бащата сексуалния си живот. Спомнете си най-сетне, че сънищата, свързани с дразнене на зъбите, винаги се обясняват с мастурбацията и страха от наказанието й.

Сега вече виждате как се е получил този неразбираем сън. Чрез необикновено и заблуждаващо сгъстяване, чрез пропускане на всички елементи от ядрото на латентния мисловен ход и многозначни замествания на най-скритите и отдалечени в миналото мисли.

4. Вече многократно се опитвахме да разгадаем онези трезви и банални сънища, в които няма нищо безсмислено и странно, но при които човек се пита: защо хората сънуват такива незначителни неща? И така ще ви демонстрирам нов пример от този вид, три свързани, сънувани в една нощ съня на младо момиче.

а) Тя минава през салона на техния дом и си удря до кръв главата във висящия ниско полилей.

Няма реминисценция, нищо подобно не се е случвало. Нейният коментар ни насочва по съвсем друг път. „Знаете колко ми пада косата. Детето ми, каза вчера мама, ако така продължава, главата ти ще стане като дупе.“ Тоест тук главата представя другия край на тялото. Символичното значение на полилея можем лесно да разберем — всички способни на удължаване предмети са символи на мъжкия член. Значи става въпрос за кървене от долния край на тялото, възникнало от сблъсък с пениса. Дотук това все още може да има различни значения, но, както показват по-нататъшните й хрумвания, този сън е израз на вярването, че менструацията възниква от половите контакти с мъжа — част от сексуалната теория на много незрели момичета.

б) Вижда в лозето дълбока яма, за която знае, че се е получила при изтръгването на едно дърво. Към това добавя, че дървото й липсва. Твърди, че не е видяла в съня си дървото, но тези думи изразяват друга мисъл, която окончателно потвърждава символичното тълкуване. Сънят се отнася до друга част от инфантилната сексуална теория, до вярването, че първоначално момичетата имат същите полови органи като момчетата, а по-късният им вид е резултат от кастрация (изтръгването на дървото).

в) Стои пред чекмеджето на писалището си, чието съдържание така добре познава, че веднага може да разбере дали някой е пипал вътре. Чекмеджето на писалището — като всяко чекмедже, сандък, кутия, представлява женският полов орган. Момичето знае, че по половия орган могат да се открият признаците на сексуалния контакт (според нея — и на докосването), и отдавна се бои от такова разкритие. Мисля, че акцентът на всичките три сънища е върху знанието. Тя си припомня как е изучавала сексуалността в детството си, с резултатите от което доста се гордеела.

5. Пак малко символика. Но този път се налага най-напред да опиша накратко психичната ситуация. Мъж, прекарал любовна нощ с една жена описва партньорката си като представителка на онези майчински натури, при които в любовния контакт с мъжа силно изпъква желанието за дете. Но обстоятелствата на въпросната среща ги принуждавали към онази предпазна мярка, при която се избягва изхвърлянето на семенната течност във влагалището. При събуждането си след тази нощ жената разказва следния сън:

Един офицер с червена фуражка я преследва на улицата. Тя бяга от него, тича нагоре по стълбите, той я следва по петите. Останала без дъх, тя се добира до дома си и залоства вратата след себе си. Той остава отвън и като поглежда през ключалката, тя го вижда да седи на една пейка и да плаче.

Предполагам, че разпознавате в преследването от офицера с червената фуражка и в задъханото изкачване на стълбите изображението на половия акт. Това, че жената се укрива от преследвача си, е пример за така честите в съня обръщания, защото в действителност мъжът се е оттеглил преди края на любовния акт. Нейната тъга също е прехвърлена върху партньора — той е, който плаче в съня, което същевременно символизира семеизливането.

Сигурно сте чували да се твърди, че според психоанализата всички сънища имат сексуален смисъл. Сега вече можете сами да прецените колко некоректен е този упрек. Запознахте се със сънищата на желанията, в които се задоволяват най-явни потребности — гладът, жаждата, копнежът по свобода; със сънищата на мързеливите и нетърпеливите, както и със сънища, изразяващи чиста алчност и чист егоизъм. Но че силно изопачените сънища са предимно — пак не изцяло — израз на сексуални желания, това наистина трябва да запомните като един от резултатите на психоаналитичните проучвания.

6. Имам особена причина да трупам примери за използването на символите в съня. При първата ни среща се оплаках колко трудно е при преподаването на психоанализата да се илюстрират твърденията, което намалява тяхната убедителност; сигурно вече сте се съгласили с мен. Но отделните психоаналитични твърдения са така тясно свързани, че убедеността лесно преминава от един пункт върху по-голяма част от цялото. За психоанализата може да се каже, че ако й подадеш малкия пръст, тя те хваща за цялата ръка. Онзи, който е възприел обяснението на грешките по силата на логиката, ще повярва и във всичко останало Втори такъв достъпен момент е символиката на съня. Ще ви предам публикувания вече сън на обикновена женица от народа, чийто мъж е стражар и която със сигурност не е чувала нищо за съновната символика и психоанализата. Преценете сами дали интерпретирането му чрез сексуални символи може да се нарече произволно и насилено.

… Тогава някой се вмъкнал в жилището и тя уплашено извикала стражаря. Той обаче най-спокойно отивал заедно с двама поклонници към църквата, до която водели множество стъпала. Зад нея се издигала планина, а на върха й имало гъста гора. Стражарят бил с шлем, окачена на шията значка за дежурство и палто. Имал кестенява брада. Двамата странници, които кротко вървели до него, били с престилки, вързани на кръста като торби. От църквата към планината водел път. От двете му страни растели треви и храсти, които ставали все по-гъсти и на върха вече представлявали истинска гора.

Лесно ще познаете използваните символи. Мъжките гениталии са представени чрез тройка лица, женските — чрез пейзаж с църква, планина и гора. И тук срещаме стълбите като символ на сексуалния акт. Онова, което в съня е наречено планина, се казва така и в анатомията — Mons Veneris, Венерин хълм.

7. Ето още един сън, който се разгадава чрез заместване на символите; той е забележителен и показателен с това, че сънувалият го сам преведе всички символи, макар да нямаше никакви предварителни познания по теорията на сънотълкуването. Такова поведение е твърде необичайно, а условията за него не са ни точно известни.

Сънуващият се разхожда с баща си, несъмнено в Пратера^[1], защото се вижда ротондата, а пред нея — малка пристройка; на покрива й е закрепен балон, който обаче изглежда твърде омекнал. Бащата пита за какво е всичко това; той се учудва на въпроса, но му отговаря. После се озовават в двор, където е разстлан голям лист ламарина. Баща му иска да си отреже голямо парче от нея, но преди това се оглежда дали някой няма да го види. Той казва на баща си, че трябва само да се обади на пазача и после спокойно ще може да си вземе от ламарината. От двора по една стълба се слиза в шахта, стените й са с мека тапицерия подобно на кожен фотьойл. В края й има продълговата платформа, след която започва нова шахта…

Самият пациент дава следното тълкуване: „Ротондата е половата ми област, балонът пред нея — пенисът, чиято отпуснатост ми създава проблеми“. Ротондата може да се преведе по-точно като седалището, което децата често отнасят към половата област, а малката пристройка — като тестикулната торбичка. В съня бащата го пита за какво е всичко това, тоест за какво служат гениталиите. Логично е това обстоятелство да се обърне — синът да е питащият. Тъй като в действителност той никога не е отправял такъв въпрос към баща си, съновната мисъл трябва да се схваща като желание или в условен план: „Ако бях помолил баща си да ми обясни сексуалните въпроси“. Скоро ще открием продължението на тази мисъл.

Дворът, в който е разстлана ламарината, тук не играе ролята на символ, а съответства на бащината му търговска кантора. По мотиви за дискретност аз замених с ламарина действителния материал, с който търгува бащата, но иначе не съм променял нищо в съдържанието на съня. Пациентът беше започнал работа в магазина на баща си и силно се възмущаваше от недотам честните похвати, на които до голяма степен се дължала печалбата. Затова продължението на горната мисъл вероятно гласи: „(Ако го бях питал), той щеше да ме излъже, както лъже клиентите си“. За откъсването на парчето ламарина, което изобразява нечестната търговия, пациентът сам дава другото обяснение — то представлява мастурбацията. Това не само ни е отдавна познато, но и много добре съвпада с обстоятелството, че тайната на мастурбацията е изразена чрез нейната противоположност (може да се направи открито). Отговаря на очакванията и това, че мастурбирането е приписано на бащата, както и въпросът в първата сцена от съня. Шахтата пациентът веднага интерпретира като влагалището, мотивирайки се с меката тапицировка на стените. По собствено усмотрение аз допълвам, че слизането, както и качването символизират коитуса.

А това, че след първата шахта идва продълговата платформа, последвана от нова шахта, той сам обяснява биографично. Известно време водел полов живот, после трябвало да го прекъсне поради затруднения, а сега с помощта на терапията се надявал отново да го започне.

8. Следващите два съня на един чужденец с твърде полигамни наклонности ви съобщавам като доказателство за твърдението, че собственото „аз“ винаги се явява в съня дори когато е скрито зад манифестираното съдържание. Куфарите в сънищата са женски символи.

а) Той заминава, багажът му е натоварен на файтон, за да бъде откаран на гарата. Много куфари са наредени един върху друг, между тях два големи, черни, подобни на куфарите с мостри на търговските пътници. Той казва утешително на някого: „Е, те ще пътуват само до гарата“.

Той наистина пътува с много багаж, но разказва и твърде много женски истории по време на терапията. На двата черни куфара съответстват две чернокоси жени, които в момента играят главна роля в живота му. Едната от тях искаше да дойде при него във Виена; по мой съвет той й отказа телеграфически.

б) Сцена на митницата: Един от пътниците отваря куфара си и пушейки равнодушно цигара, казва: „Няма нищо вътре“. Митничарят като че ли му вярва, но все пак бръква вътре и намира нещо особено строго забранено. На това пътникът примирено казва: „Какво да се прави“.

Пътникът е той самият, а митничарят съм аз. Инак много откровен в признанията си, той беше решил да скрие от мен новосъздадената връзка с една дама, защото с право предполагаше, че я познавам. Неловката ситуация с измамата той пренася върху друго лице, а сам привидно не се явява в съня.

9. А ето и пример за един символ, който още не съм споменал.

Сънуващият среща сестра си, придружена от две нейни приятелки, които са сестри. Ръкува се с двете, със сестра си обаче не.

Няма връзка с реална случка. Мислите му го връщат към времето, когато е размишлявал защо гърдите на момичетата се развиват толкова късно. Тоест двете сестри са гърдите, той иска да ги пипне, стига само това да не е сестра му.

10. Следващият пример е за символизирането на смъртта в съня:

Сънуващият минава с двама души, чиито имена знае, но при събуждането не си ги спомня, по един много висок, стръмен железен мост. Изведнъж двамата изчезват и той вижда насреща си призрачната фигура на мъж с фуражка и ленен костюм. Той пита мъжа дали е разносвач на телеграми… Не, да не е коларят? Не. Сънуващият продължава пътя си, но изпитва в съня силен страх и след събуждането го доразвива в съображението си, като си представя, че мостът внезапно се счупва и той пада в пропастта.

Хората, за които се подчертава, че са непознати, че имената им са забравени, обикновено са много близки. Сънувалият има брат и сестра; ако е желаел смъртта им, то съвсем редно е да го сполети смъртен страх. Коментарът му към разносвача на телеграми е, че тези хора винаги носят вести за нещастия. Ако се съди по униформата, би могъл да бъде и човекът, който пали уличните фенери, но също ги и гаси — както смъртта угасява свещта на живота. Към коларя асоциира стихотворението на Уланд за морското пътешествие на крал Карл и си спомня за едно опасно пътуване по езеро с двама другари, при което той е играл ролята на краля от стихотворението^[2]. Във връзка с железния мост му идват наум скорошна злополука и глупавият израз: „Животът е висящ мост“.

11. Друг пример за изобразяване на смъртта е следният сън: Някакъв непознат е оставил за сънуващия визитна картичка, в която името е оградено с черна рамка.

12. Следващият сън е интересен за вас в много отношения; той обаче е обусловен и от невротично състояние.

Пациентът пътува с влак. Влакът спира насред открито поле. Той е убеден, че предстои катастрофа, че трябва да бяга, минава през всички купета на влака и убива всички хора, които му се изпречват на пътя, кондуктора, машиниста и др.

Към това му идва наум разказът на един приятел. В един италиански влак превозвали в полукупе един умопобъркан, но по погрешка настанили заедно с него друг пътник. Лудият убил този пътник. Пациентът се идентифицира с лудия, като обосновава това с измъчващата го от време на време натраплива представа, че трябва да „отстрани всички посветени“. После обаче сам намира по-добра мотивировка на съня. Предният ден срещнал в театъра момичето, за което искал да се ожени, но се отказал, защото тя му дала повод за ревност. Предвид силата на неговите ревностни изживявания той наистина би трябвало да е луд, за да се оженя за нея. Тоест той я смята за толкова невярна, че ще му се наложи да избие от ревност всички, които му се изпречат на пътя.

Във връзка със спирането на влака в открито поле и опасението от катастрофа пациентът разказва: „Веднъж, когато влакът неочаквано спря извън населено място, една млада пътничка заяви, че може би ни предстои сблъскване с друг влак и че в такъв случай се препоръчва краката да се вдигнат на седалката“. Но „вдигането на краката“ беше играло известна роля при многобройните разходки и излети сред природата през първия щастлив период на любовта му с онова момиче. Още един аргумент, че би трябвало да е луд, за да се ожени сега за нея. Но от това, което знаех за ситуацията, аз бях уверен, че на него въпреки всичко му се искаше да бъде толкова луд.