Неделчо Драганов
Два пищова и едно куцо магаре (16)

Цената на камъните

Каирската гара гъмжеше от народ. Дори никой не ни поглеждаше. Като се блъскахме в това множество от хора с чалми и фесове, измъкнахме се от перона и се озовахме на площада зад гарата. Къде да мъкнем сега тежкия чувал?

— Ще отидем в центъра на града — рече Анис.

Все едно ми беше къде ще отидем. Болеше ме глава, чувствах се много уморен. Качихме се на трамвая, който минаваше наблизо. Като вкарахме чувала, стоварихме го върху крака на някакъв арабин. Той се развика, намесиха се и други пътници, вдигна се една олелия, сякаш се караха жените от нашата махала. Арабинът, на когото смазахме крака, беше страшно ядосан, искаше да изхвърли чувала през вратата на трамвая. Тогава Анис повтори номера с жалното си плачене. Хората, които отначало също викаха и ни се заканваха, съжалиха разплаканото момче, застъпиха се за нас. Трамваят спря на един площад и ние побързахме да слезем. Не бе чудно човекът отново да се ядоса и изхвърли чувала ни. Сред площада имаше малка градинка. Едва се домъкнахме до пейките. Тази жега съвсем ни убиваше. Ах, колко хубаво е сега в нашия град! По цял ден киснеш в морето, а вечер настъпва най-идеалното време за игра на криеница. Как ми се искаше да си бъда вече у дома при майка и татко…

— Умирам от глад — рече изведнъж Минчо и с това напомни, че не бяхме яли от миналата вечер.

Анис купи с последните пиастри малки питки, пълни с гореща бакла, много вкусни черни питки с препечена кора. Полегнах на пейката, но не спах много. Събудя ме Анис. Държеше в ръцете си вестник и ми сочеше нещо на първата страница.

— Вестникарчетата крещят, че много ценни предмети били откраднати от гробницата на един фараон — рече той тайнствено, като неспокойно се озърташе. — Открили кражбата вчера. Вещите били приготвени за музея в Кайро, но през нощта неизвестни крадци се вмъкнали в гробницата и ги задигнали. Тук пише, че се дава голяма награда на този, който залови разбойниците.

Ясно, че ставаше дума за предметите, откраднати от Червения Джо. Учителят Хасан Еди-кой си излезе прав. Вестникът пишеше, че задигнатите камъни с издълбани по тях човешки глави и рогати животни са цяло богатство!

Анис попита един полицай къде се намира музеят за стари камъни. Полицаят се засмя и ни посочи насреща жълто триетажно здание с мраморни стъпала пред главния вход. Нали си знам аз — важното е човек да е роден с късмет, другото лесно се нарежда. Минчо спеше на съседната пейка, а когато той спи, само с топ можеш го вдигна на крака. Но аз знаех как да го събудя: дръпнах го за носа, той кихна и подскочи.

Вдигнахме чувала — за последен път! — и го отнесохме пред музея.

— Няма да обаждаме Червения Джо — казах аз. — Той заслужава да го хванат, но ние не сме издайници!

Винаги съм мразел издайниците. В правилата на всички игри издайниците са най-презираните хора. Затова и не обичах Пройчо: щом някой направеше беля, тичаше да го обажда. Стигаше му на англичанина номерът, който му скроихме — да ходи чак в Мъртвата долина на фараоните и да се върне с празни ръце!

Кръстосахме ръце върху чувала и се заклехме каквото и да ни питат, да казваме, че сме го намерили в малката градинка на площада. Анис влезе в зданието да търси главния началник. Върна се заедно с трима души. Двама от тях взеха чувала, а третият, който изглеждаше най-важен, понеже носеше очила, ни направи знак да го последваме. Бутнаха ни в една стая и заключиха вратата отвътре. Спогледахме се с Минчо. Не обичам да ме заключват. Колкото пъти са ме затваряли, винаги съм ял бой — и вкъщи, и в училище.

Тримата мъже развързаха чувала и започнаха да вадят плочките и статуйките, като си говореха нещо на висок глас — не успях да науча арабски — и цъкаха с език. Изглеждаха смаяни. Накрая измъкнаха от дъното две дебели гривни от чисто злато! А ние си мислехме, че има само камъни, и не изпразнихме целия чувал. Началникът ги взе, дълго ги разглежда и внимателно ги постави върху писалището си. Не се стърпях и вдигнах едната гривна. Тежеше като парче олово.

— Виж го ти Червения Джо — пошепна ми Минчо, — уж прост, пък за всеки случай заедно с историческите камъни турил в чувала и малко злато…