Джералд Даръл
Гончетата на Бафут (1)

Пристигане

Описаните в „Гончетата на Бафут“ събития са от 1947 г.

Река Крос проправя пътя си надолу от Камерунскиге планини, докато на края, широка и блестяща, се разлива в грамадната, обрасла с гори котловина около Мамфе. След неспирния си и бъбрив бяг из планините, разпенвана от водопадите, тя се успокоява, щом достигне гората, и протича лениво в скалистото си корито. Бавните води трупат прегради от чист бял пясък напреко на течението, измиват тинята от корените на дърветата и те изглеждат изправени до самата вода, като че ли върху преплетени и нагърчени крака на октопод. Реката носи величествено своите пълни с хипопотами и крокодили кафяви води, а в топлия въздух над нея се стрелкат безброй сини, оранжеви и бели лястовици.

Непосредствено над Мамфе течението на реката става малко по-бързо и тя се промъква между две високи канари. Те са изгладени в основата си от водата, а откъм растящата отгоре гора по тях се спуска раздърпано покривало от храсталаци. Веднага след ждрелото реката се втурва в огромен овален басейн. Малко по-надолу през съвсем подобно на първото ждрело друга река се излива в същия басейн. Водите се срещат, вълма от размесени и разбъркани струи потичат заедно надолу през малки водовъртежи и вълнички. Посред реката на мястото на сливането се издига огромен блестящ хълм от бял пясък, осеян със следи на хипопотами и нашарен с вериги от следи на разни птици. Близо до пясъчния остров гората се отдръпва от брега и отстъпва мястото си на малко затревено пространство, което огражда селото Мамфе. Решихме да издигнем нашия главен лагер точно тук, на края на гората, непосредствено над спокойните кафяви води на реката.

Два дни изминаха в почистване и изравняване на лагерната площадка и на третия, когато всичко бе готово, двамата със Смит застанахме на края на поляната да наблюдаваме как тридесетте запотени и крякащи африканци дърпат и теглят голямо платнище, наподобяващо огромен, кафяв и набръчкан труп на кит, положен върху току-що почистената червена пръст. Огромното платнище постепенно се издигна във въздуха, изду се като болна праханка, протегна се внезапно встрани и с гъвкаво като на пиявица движение се превърна във внушителна по размери палатка. Когато палатката се оформи напълно, от скупчилите се селяни, дошли да наблюдават построяването на нашия лагер, се изтръгна вик на изумление и възхищение.

След като се настанихме в палатката, измина още една седмица в упорита работа, докато се подготвим за събиране на животни. Трябваше да сглобим клетки, да изкопаем басейнчета, да разговаряме с разни главатари от близките села и да им обясним от какви животни се интересуваме, да се снабдим с хранителни припаси и да извършим още хиляди други неща. Най-сетне, когато лагерът започна да функционира нормално, почувствувахме, че можем да се заемем сериозно със събирането на животни. Решихме Смит да остане в Мамфе, да се грижи за лагера и да събира с помощта на местното население каквото може от горската фауна, а аз да отпътувам по-навътре в планината, където гората отстъпва на просторните високопланински пасища. В този планински свят с необикновена растителност и по-хладен климат се среща фауна, напълно различна от тази в района на влажната тропическа гора.

Не знаех коя част от високопланинските пасища ще се окаже най-подходяща за работата ми, затова се отправих за съвет към районния началник. Обясних му с каква задача съм пристигнал. Той измъкна една карта на планинските райони и двамата се наведохме над нея. Изведнаж опря показалец на картата и ме погледна.

— Какво ще кажете за Бафут? — попита той.

— Подходящо ли е това място? Какви са тамошните хора?

— Трябва да се съобразявате само с един човек в Бафут и това е фонът^[1] — каза той. — Спечелете го на ваша страна и хората ще ви помагат с всичко, с което могат.

— Той ли е вождът им?

— За този район той е нещо като Нерон — отвърна районният началник и очерта с пръст голям кръг върху картата, — там се слуша само неговата дума. Той е очарователен стар мошеник и най-сигурният и бърз начин да завладеете сърцето му е да докажете, че умеете да пиете добре. Притежава голяма и великолепна вила, построена за в случай, че му дойдат гости-европейци. Сигурен съм, че ако му пишете, той ще ви разреши да отседнете в нея. Заслужава си да видите Бафут дори и да не останете там.

— Добре, ще му драсна няколко реда да видя какво ще отговори.

— Погрижете се вашето писмо да бъде, как да кажа, добре „смазано“, нали разбирате? — каза районният началник.

— Отивам още сега да купя „смазката“ от магазина — убедих го аз.

Още същия следобед за планината замина пратеник с моята бележка и бутилка джин. Той се завърна след четири дни с писмо от фона, един отлично съставен документ, което ми вдъхна голяма надежда.

Канцеларията на фона в Бафут,

Бафут, окръг Беменда

5 март 1949 г.

 

Драги приятелю.

Писмото от 3 март 1949 г. пристигна на ръка с приложението.

Съгласен съм да пристигнеш в Бафут за два месеца във връзка с твоите животни и с най-голяма радост ще ти предоставя под наем къща в моя двор, ако ти уредиш подробностите по наема.

 

Искрено Твой,

фонът на Бафут

Незабавно се разпоредих да тръгваме за Бафут.