Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
4 (× 2 гласа)
Форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Владимир Колев

Заглавие: Алхимия на една монета

Издател: Еъргруп 2001

Година на издаване: 2006

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7023


Психовъведение

… Момичето е с огромни, пъстри, кръгли очи. Облечено е в натруфени, но добре стоящи му дрехи. Около нежната шия висят полупрозрачни, вероятно скъпи накити. Очите са все още с детско изражение, но фигурата подсеща, че в това тяло вече се е събудила жената. Зад него, като фон е поставен килим в убити, червеникави цветове. Уж гледа към мен, но погледът е самовглъбен. Така гледа момичето, което все още няма своя мъж, но всяка свободна минута мислено си го рисува. Дорисува. Прерисува. Добавя съществени детайли. Когато мъжът се появи в съзнанието като неосъзната необходимост, започва рисуването.

Момичето е наистина хубаво. Добре би било да рисува мен.

 

 

… И тя е в натруфена рокля. На няколко етажа. Чорапите са сини, пристегнати с фльонги на кафеникави лентички. Роклята е достатъчно повдигната, за да се видят бедрата на белите крачета. Наклонила е глава и е подала ръчичка. Срещу нея е прилегнал кавалер в зеленикав фрак, изпод който са бухнали дантелите на бяла риза жабо. Н-да, панталонът също е зеленикав, но разкопчан. Тук вече интригата е налице. А на лицето на дамата е избила предателска червенина. Младата дама има глуповато изражение, но краката й са хубави. Добре би било аз да съм на мястото на кавалера.

 

 

… Градината е разграфена на лехи. Във всяка леха има посети някакви растения. Вероятно полезни… В дъното се виждат контурите на белезникава къща. По цвета на къщата би трябвало да се приеме, че отгоре грее слънце. И небето е разграфено по същия странен начин, а точно слънцето липсва. В долния край на градината пасе магаре. Кафяво магаре с жълтеникав корем.

 

 

… Би било хубаво да съм в епицентъра на въображението на момичето пред килима. Още по-добре би било да съм прилегнал срещу поразопакованата млада дама. Но, най-вероятно съм в долния край на градината. Не е ласкателно, но най-вероятно, аз съм магарето…

 

 

В трамвая се напрягам да си спомня от кого бяха просънуваните картини. Първата беше нещо от Врубел[1], не мога да си спомня името й, но килимът беше персийски. Втората е лесна — Хогарт[2], а заглавието беше много логично — „Съблазняване“. А може би „Прелъстяване“? Третата? Третата?! Нещо испанско е, но не е достатъчно шантаво, за да е Пикасо[3]. Точно така — Хоан Миро[4]. Картината трябва да се нарича „Магаре в градина“, или „Градина с магаре“. Магарето е съществен детайл от пейзажа и трябва да фигурира в заглавието.

… Не е хубаво да си магаре. Дори ако си персонаж в картината на известен испански художник.

Бележки

[1] Михаил Врубел (1856–1910) — руски художник. — Б.а.

[2] Уилям Хогарт (1697–1764) — английски художник. — Б.а.

[3] Пабло Пикасо (1887–1973) — испански художник. — Б.а.

[4] Хуан Миро (1893–1983) — испански художник. — Б.а.