Астрид Линдгрен
Кати в Париж (2)

Втора глава

Да кроиш планове, да стягаш багаж, да пътуваш… Колко забавно е всичко това! Като изключим стягането на багажа, разбира се. Както е казано в „Трима мъже в една лодка“: „Ако Джордж е възпрепятстван, то Харис е най-неподходящият човек на света за стягане на багаж“.^[1] Това се отнася идеално за Ленарт и мене. Ако Ленарт е възпрепятстван, то само една кутия пудра може да предизвика в куфара по-голямо опустошение от мен самата. Колко различно е при Ева. Тя е родена за стягане на багаж. Подрежда нещата както трябва, намира място за всичко и никога не държи в ръце обувки, които е трябвало да се сложат най-отдолу, когато куфарът е вече стегнат.

Ленарт и аз щяхме да отпътуваме за Париж с неговия двуместен стар фиат. Шаферката щеше да долети със самолета „Нощен парижанин“. И понеже Ева трябваше да започне пътуването си четири дни след нас, за съжаление нямаше да си стяга багажа заедно с мен. Налагаше се сама да си нареждам куфара, доколкото мога. При тази гледка Ева оставаше коравосърдечна и се взираше съсредоточено в своя учебник.

— Нямам време — каза тя, когато предпазливо й намекнах, че очаквам да ми помогне. — Нямам абсолютно никакво време. Трябва да уча френски. Още вкъщи в Аамаал учителят ми страшно се ядосваше, когато вместо „c’est moi“ казвах „je le suis“^[2], и не смея да мисля какво ще стане, когато ида в Париж.

В този миг на външната врата се позвъни. Бе Ленарт, който искаше да види докъде съм стигнала със стягането на багажа.

Самият вече бил готов, увери ме той. Тогава още не знаех, че в стягането на багаж той е по-зле и от мен, тъй че с радост го заведох при куфара, който полупълен лежеше на пода.

— Можеш да ми помогнеш — казах аз.

— Благодаря — отвърна ми Ленарт. — Здравей! — обърна се той към Ева.

После изсипа цялото съдържание на пода. Използвала съм лош метод, заяви той. И се залови да стяга куфара по своя метод. Не открих никаква разлика между двата метода, освен че той доста по-обилно разсипа пудрата — но това бе глупава кутия, която винаги се отваряше.

— Изхвърли цялата кутия — предложих аз. — Париж е пълен с пудра! Помисли все пак, че отиваме в Париж.

После се отдадохме на мечти. Седяхме от двете страни на куфара и го подреждахме. Бъбрехме и разсеяно пъхахме в него по някоя вещ.

— Ах, ще е прекрасно да видя Сена — казах аз. — Колекционирам реки.

— Сена ще ти хареса — каза Ленарт.

— Но трябва да живеем евтино, не забравяй, Ленарт! Всъщност няма нужда да ядем. Сирене, хляб и червено вино, са suffit^[3], както казват французите, нали, Ева?

— Не зная — измърмори Ева. — Стигнала съм едва до „Уводни писмени упражнения във френския език“.

— Хотелът ни е в Латинския квартал^[4] — каза Ленарт. — И те уверявам, че това е най-очарователното място в Париж.

— Трябва да споделя с вас нещо тъжно — прекъсна ни Ева. — Болката и изненадата докараха племенницата на сержанта до още по-голямо безумие.

Ленарт я изгледа въпросително.

— Какъв сержант? Познавам ли го?

— Не вярвам. Сержантът е само един пример от моите „Уводни писмени упражнения“ — обясни Ева. — Всъщност много тъжен пример.

Ленарт не я слушаше. Взе велурените ми обувки и бавно и внимателно ги напъха под една бяла блуза, на която това очевидно не й се хареса.

— В колата имаме спиртник, тъй че по пътя можем да си сварим яйца и да си направим кафе. Това ще излезе по-евтино, отколкото да ходим по скъпи ресторанти.

— Подло е да не съчувствате поне малко на клетата сержантска племенница — каза Ева тъжно. — Само си помислете, отначало е била просто най-общо малко превъртяла, а сега болката и изненадата са я докарали до още по-голямо безумие. Но вие го приемате съвсем спокойно и само дрънкате за вашия стар спиртник.

— Каква е тази глупост, която четеш? — попитах аз.

— Само не с този тон, ако смея да помоля — отвърна Ева. — Точно днес получих тази книжка от моя учител по френски и тя ми харесва. Ако учебниците съдържат само изречения от рода „Колко струва стая с едно легло и баня?“ или „Покажете ми, моля, пътя за Айфеловата кула“, тогава се отказвам да уча. Тук имам нещо съвсем различно. Разпалва въображението. Само чуйте: „Не би ли могла Мария с лекота да подкупи този пазач с някоя красива малка лъжа?“. Или: „Капитанът с червените бакенбарди никога няма да продаде двуколката си на зарзаватчийката“.

— Ако това са „Уводни писмени упражнения“, мисля, че трябва да се пазиш от учебници за напреднали — предупреди я Ленарт и се обърна към мене: — Поне веднъж трябва да идем в истински ресторант, за да видиш какво е френска кухня.

— Латинският квартал, Монмартър и Монпарнас — казах аз и напъхах любимата си шапка в куфара. — Досега за мен това бяха просто думи. Само като си представя, че скоро наистина ще бъда там!

— Скъпа — каза Ленарт, — колко хубаво ще е да ти покажа всичко.

— Моят рибар бе принуден да продаде най-хубавата си лодка на стария бракониер — заяви Ева. — Глухонямата му жена е разтревожена заради тази тъмна сделка. Трябва да признаете, че тук е вложен дълбок трагизъм! Жената е глухоняма, само си помислете! Тя се върти насам-натам и е толкова разтревожена, че почти ще се пръсне заради безумната сделка с лодката на нейния мъж. Но може ли да изрече и една-едничка дума на упрек? Не! Най-много да изгрухти нещо неодобрително и не бива да си мислите, че то може да възпре един мъж, захванал се вече да продава лодки.

Ева изрече това гневно и изгледа Ленарт така, сякаш той имаше пръст в цялата работа. Но Ленарт остана напълно спокоен.

— „Нотр Дам“ в Париж — каза той. — Това е най-красивата църква, която съм виждал. Всъщност е много жалко, че не можем да се венчаем там.

— Ах, няма никакво значение къде ще се венчаем — отвърнах аз. — Все ще бъде в Париж. Ева, не се ли радваш за Париж?

— Напротив — отговори Ева. — Но — добави тя и хвърли поглед в учебника, — върнахме се вкъщи, след като ни известиха, че избата е пълна с вино и млади угоени петлета.

— Естествено. Но за това е нужно време. Дотогава да се наслаждаваме. Ленарт, нали няма да се сърдиш, ако понякога с Ева скитаме по магазините? „Лафайет“, „Прентан“ и всички останали…

— Не зная дали ще мога да ви го позволя — каза Ленарт строго. — Не, по скоро ще се опитам да ви попреча. Ако не помогне друго, винаги мога да те заключа в хотелската стая.

— Пфу! — каза Ева и захлопна учебника. — Не би ли могла Кати да подкупи този пазач с някоя малка лъжа?

— Положително може — казах аз и с упование целунах строгия пазач по красивото му чело.