Джейн Ан Кренц
Опасна магия (7)

Глава седма

Беше истинско удоволствие да отиде на работа на следващия ден, сигурна, че няма да се сблъска с Уейд. През изминалите няколко дни бе доста напрегнато, призна си намусено тя, а самата мисъл да се преструва, че не се бе случило нищо между тях, бе твърде много за нея. Знаеш, че двата безгрижни дни в офиса щяха да й позволят да се справи с приятелите и колегите, както всеки ден.

Рано следобед телефонът й звънна и Елиса остави работата си, за да отговори.

— Дийн! — възкликна тихо тя, доволна да го чуе. — Нямах представа, че е станало толкова късно. Как се изниза само този ден!

— Как така да е късно? — попита весело той. — Едва минава един.

— Знам. Нали това се опитвам да кажа. — Елиса се изкиска. — Ти никога не ми се обаждаш, преди борсата на изток да приключи. Работих и през обедната почивка и така и не разбрах кое време е станало. Как са нещата при теб?

— Денят не беше лош — призна той, доволен от себе си.

— Май си направил добър удар днес.

— Ммм. Искаш ли да ти разкажа някои по-пикантни подробности, докато вечеряме? — Тя долови усмивката в гласа му и разбра, че бе наистина доволен от постигнатото през деня.

— С удоволствие — прие веднага Елиса, въпреки че едно тънко гласче непрекъснато припискваше в главата й. Спомни си Уейд, застанал на вратата й предишната вечер, докато я предупреждаваше да се държи прилично. Съвсем спокойно прогони образа му. Каквото и да си мислеше Уейд Тагърт, той не можеше да контролира живота й. Щеше да го държи до себе си, докато настъпеше моментът за отмъщение, а тя нямаше намерение да прекъсва приятелствата си заради това. — По кое време? — попита Елиса.

— Ще мина да те взема към шест. Искаш ли да опитаме френския ресторант в центъра?

— Денят ти наистина е бил успешен! — пошегува се тя. — Там е ужасно скъпо.

Дийн се разсмя.

— При нас е или глад, или пиршество. Днес ще пируваме.

— Дай ми на мен сигурна заплата. Обичам да знам, че имам пари за следващия си обяд, дори да не мога да си позволя да ходя по френски ресторанти — каза направо Елиса.

— Ти нямаш никакъв приключенски дух — оплака се добронамерено той.

Едва след като затвори, тя се замисли над думите му. Нямала била приключенски дух. Бавна усмивка плъзна по устните й, когато отново се върна към работата си. Само ако знаеха хората на какви приключения се бе натъкнала напоследък!

 

 

По обичайните й стандарти, вечерята бе много приятна, каза си Елиса няколко часа по-късно, когато си взе довиждане с усмихнатия и доволен Дийн Норуд. Усмихнат и доволен, въпреки че бе изпратен да си ходи след едно набързо изпито бренди в хола й.

— Чудесна вечер — усмихна му се ослепително тя. — Още веднъж те поздравявам за успеха днес.

— Жалко, че борсата отваря толкова рано — въздъхна той, защото знаеше, че вечерта трябваше да приключи заради работата му. Обикновено бе в офиса си преди седем сутринта.

— Брокерите винаги трябва да запазват уикендите си за срещи с приятели. — Елиса се усмихна и се престори, че няма никакво желание да го пусне да си върви. Удивително, каза си тя, че успяваше да го върти на пръста си толкова безпроблемно. Уменията, които приемаше за някаква даденост, преди да срещне Уейд, сега вече й изглеждаха различни. Разбра колко лесно бе насочвала нещата в желаната от нея посока всеки път, когато разговорите ставаха прекалено лични. Подобно нещо бе невъзможно с Уейд.

— Сигурно си права — усмихна се на свой ред Дийн, наведе се и леко я целуна по устните. В тази ласка нямаше и следа от силна мъжка страст. Това бе най-обикновена целувка за лека нощ, точно както искаше Елиса. — Ще ти се обадя другата седмица и ще поговорим по-подробно за срещите с приятели през уикенда, нали? — предложи любезно той.

— Ще чакам с нетърпение — обеща тя. Много тихо затвори вратата след него, докато Дийн вървеше по коридора. За момент затвори учудена очи, удивена от себе си, а след това се върна в приятно обзаведения хол и изгаси лампата.

Миналата седмица обмисляше как следващата им среща да завърши по различен начин. Ето че тази вечер бе възникнала чудесна възможност, а Елиса запази разстояние. Дийн дори не усети какво става. Щеше да е толкова лесно да обърне разговора към тях двамата, каза си тя и въздъхна. Щеше да е съвсем просто да го подтикне към нещо повече от неангажиращата прегръдка за лека нощ. Само че не направи нищо. Съвсем честно си призна, че причината бе Уейд Тагърт.

Не че предупреждението му я бе стреснало, каза си Елиса и свали меката зелена рокля. Нямаше защо да се бои от него, а нямаше начин той да разбере, че бе прекарала вечерта с Дийн.

Само че през последните си няколко срещи с Уейд бе разбрала нещо, което в миналото не я бе притеснявало. Не че не разбираше колко лесно се справя с хората, каза си тя, докато обличаше нощницата и отмяташе мекия сатенен юрган. Просто не бе разбрала, че нещо липсва във връзките й, все връзки, които контролираше без проблем.

Елиса легна по средата на широкото легло и загледа свежата зелена спалня. Приятна и удобна спалня. Точно като живота й. Удобен и приятен. Поне докато Уейд Тагърт не нахлу в него. Тази мисъл привлече погледа й към картините до огледалото. Те бяха единственото тук, в което нямаше нищо удобно и приятно. Устните й леко се извиха докато ги гледаше. Посегна и запали нощната лампа. Още не бе отдръпнала ръка, когато телефонът на нощното шкафче иззвъня остро. Тя се намръщи и вдигна слушалката, видя, че бе почти полунощ и си каза, че такива късни обаждания вещаят само неприятности.

— Къде беше, по дяволите?

Елиса рязко си пое дъх, щом чу нападателния глас на Уейд. Не бе прекалено ядосан, каза си веднага тя. Беше хладен, сдържан и опасен. Но пък бе поне на хиляда и петстотин километра, така че нямаше власт над нея.

— Навън — отвърна остро Елиса, без да се прави на любезна.

— Звъня ти още от седем.

— Защо? — попита тя престорено невинно.

— За да видя дали си наистина безразсъдна — отвърна той — Оправда най-лошите ми очаквания.

— Предполагам, че това е комплимент.

— Не бих казал. С кого беше? С Норуд ли? Той още ли е при теб? — Въпросите следваха бързо един след друг, сякаш Уейд нямаше намерение да й даде време да измисли някое извинение.

Елиса се опита да се овладее и тихо попита:

— Искаш ли да говориш с него?

Последва потискащо мълчание, а след това Уейд си пое дълбоко дъх. Тя чу въздишката по линията.

— Май не знаеш кога да се страхуваш? — отбеляза той неестествено сухо.

— Е — заяде се Елиса, — работата ми беше добра, много ми се искаше да я запазя…

— Не съм заплаха за работата ти, малката — заговори бавно Уейд. — Каквото и да си мислиш, това не е единството оръжие, което размахвам над красивата ти червенокоса главица. Кажи ми истината, Норуд там ли е?

Тя долови категоричността в гласа му и реши да не го дразни повече. И без това бе проявила прекалено много дързост, а не искаше да го вбесява. Това никак нямаше да помогне на плановете й. Не, трябваше да отстъпи поне малко.

— Не, не е тук.

— Ала си излизала с него, нали? — попита грубо той.

— В интерес на истината, да, излизахме. Дийн ми е приятел, Уейд, а аз нямам намерение да се отказвам от приятелите си заради теб.

— Май не си губиш времето и си просиш урока, който ти обещах. — Той изруга тихо.

— Какъв урок? — Елиса смръщи вежди и погледна подозрително телефонната слушалка.

— Доколкото си спомням, ти казах, че няма да търпя други мъже в живота ти, докато аз съм до теб, и те предупредих, че имаш нужда от урок, за да се научиш да уважаваш мъжете. Може би си спомняш. Стана в неделя — сгълча я мрачно Уейд.

— Ти ме заплашваш!

— Но не и работата ти — отвърна напълно спокойно той.

— И какво сега? — попита троснато тя, подразнена, ала въпреки всичко любопитна.

— Оставям те тази нощ, за да се чудиш — поясни Уейд мило. — Утре също. Връщам се по някое време утре вечер. Надявам се да проявиш достатъчно смелост и да си вкъщи, когато се върна. Ако се изкушиш да прекараш вечерта някъде другаде, за да ме избегнеш, не забравяй, че ще се ядосам два пъти повече, ако се наложи да те търся.

— Ако си мислиш, че ще седя и ще те чакам да се върнеш, за да започнеш да ми се караш, значи си напълно побъркан! — обвини го побесняла Елиса.

— Защо по-добре не прекараш времето си, като ме омагьосаш, така че настроението ми да се подобри? — предложи той.

— Какъв смисъл има? — отвърна тя през стиснати зъби.

— Може и да има — изрече замислен Уейд. — Виж, защо не ми направиш вечеря, може пък да се получи добре. Ще дойда към седем.

Объркана и заинтригувана от неочакваната промяна в тона му, Елиса се поколеба.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че ако нахраня звяра, той може и да ми спести лекцията?

— Сипи му и нещо за пиене, нещо, което обича, качи му краката на възглавница и го попитай как е минало пътуването. Може и да се получи, малка магьоснице.

— Ами ако не се получи? — не се сдържа да попита тя.

— Както казват — продължи философски той, — в живота на всеки понякога се случва и да вали. Единствената причина да ти се стори, че над главата ти се разразява буря, а не просто, че ръми дъждец, е защото си прекалено свикнала времето да е все хубаво.

Елиса хлопна оглушително слушалката.

 

 

В шест и половина на следващата вечер тя осъзна колко старание бе вложила в ястието, което къкреше на печката. Изобщо не се страхуваше от Уейд Тагърт. Цялата тази работа се превръщаше в игра, реши тя. Той я бе предизвикал да се опита да го омагьоса и да стопи гнева му и Елиса бе приела предизвикателството.

Не че се страхуваше от гнева му, усмихна се тя, когато провери задушеното пиле с вино. Беше й забавно и й се стори подходящо да провери дали и Уейд бе уязвим и податлив на чара й също като останалите мъже. Тази вечер щеше да бъде нещо като изпитание.

Когато в седем на вратата се звънна, Елиса усети как я обзема притеснение, но тръгна решително към вратата, стиснала чаша уиски в ръка. Нарочно бе подбрала дрехите си така, че да изглежда като домакиня, създала приятен уют, и бързо се погледна в огледалото, за да е сигурна, че изглежда подходящо.

Полата бе с цветя в кафяво и златно по самия край и нежно се стелеше около глезените й. Беше си избрала блуза, блестяща като течно злато, която да отива на полата, и бе с високо скромно деколте. Косата й изглеждаше лъскава, а синьо-зелените й очи блестяха възбудено. Бе завързала на кръста си престилка, което допълваше образа й на домакиня. Как бе възможно един мъж да се скара на жена, облечена по този начин, след като тя отваря вратата с напитка в ръка, а пък храната го очаква топла и ароматна. Приветлива усмивка трептеше по устните й, когато отвори.

— Здравей, Уейд. Точно навреме — измърмори мило Елиса и отстъпи, за да може той да влезе. — Заповядай, влез.

Уейд бе все още в костюма, с който сигурно е бил в Сан Хосе. Почти черната му коса бе грижливо сресана, а сивите коси над ушите му отиваха на колосаната му консервативна риза. Изглеждаше уморен, забеляза изненадана тя, ала сивите му очи бяха все така жадни и напрегнати, както обикновено.

— Добър вечер, Елиса — поздрави любезно той и огледа с настойчив поглед финото й тяло. — Да разбирам ли, че си решила да доставиш удоволствие на измореното ми тяло и непостоянно настроение?

— Изглеждаш уморен — каза му тя съчувствено, но сама не можа да определи дали това съчувствие бе истинско, или престорено. На нея й прозвуча напълно искрено, а това бе най-важното в момента. — Хайде, свали си палтото, а аз ще го закача в дрешника. — Уейд я послуша и сви рамене, за да свали връхната си дреха, след това разхлаби вратовръзката си и на нея й се стори, че чува облекчената му въздишка. — Имаше ли полза от пътуването, или само те измори? — попита мило Елиса и го поведе към най-големия и мек фотьойл, а щом той се отпусна, му подаде напитката.

Последва кратко мълчание, докато тя си взе своята напитка и се върна да седне срещу него. Хрумна й, че Уейд бе говорил сериозно. Нима наистина се бе подготвил за опърничавото й поведение?

— Според мен имаше полза — отвърна най-сетне той и постави крака на тумбестата възглавница между тях, без да откъсва от нея присвитите си очи. — Поне Робъртс бе готов да се вслуша в здравия разум.

Елиса му подаде чиния сирене и солени бисквити и това веднага привлече вниманието му.

— А ти за какво говори с него? — Тя знаеше, че Джон Робъртс бе шефът на „Компю Дизайн“. Това бе човекът, чиито пост Уейд щеше да заеме, поне така се говореше.

— Да даде на офиса в Сиатъл по-голяма автономия, стига да му гарантирам лично, че резултатите няма да паднат под очакваните — усмихна се уморено той.

— А ти ще го направиш ли? — Елиса отпиваше бавно от напитката си и наблюдаваше изтощеното му лице.

— Разбира се — заяви Уейд, облегна се на стола и въздъхна.

— Това не ми се струва много разумно от страна на небезизвестния господин Робъртс! — отбеляза тя. — Защо трябва ти лично да отговаряш за този експеримент?

— А защо не? — Той се опита да се усмихне. — На негово място бих изискал не по-малко отговорност.

— Правилно — съгласи се след малко Елиса и си припомни първия месец на Уейд в офиса в Сиатъл. — Сигурно ще го направиш. Сигурно затова старият вълк те гласи за поста си, когато се оттегли. Веднага е познал сродната душа! — Тя се усмихна шеговито и той отвърна на усмивката.

— За една Червена шапчица, която е в доста несигурно положение в момента, тази вечер ми се струваш в отлично настроение.

— Моля? — възкликна Елиса с престорена уплаха. — Това ли е благодарността, че направих всичко, както ти пожела? Престани да ми се зъбиш и ми разкажи повече за командировката. — Уейд се подчини и се отпусна още повече, повлиян и от уискито, и от приятния разговор. Тя забеляза с нескрито учудване, че отговорите й не бяха, както обикновено, машинални. Успя да създаде приятната атмосфера, която искаше, ала сега вече имаше нещо значително по-различно. Стресна се, когато разбра, че не изпълняваше тази си роля, защото така й бе лесно, или защото това се бе превърнало в нейна втора природа. Забавляваше се, но съвсем различно от друг път. Сега имаше нова топлота и въодушевление в този искрен разговор, който й се стори чудесен. — Готов ли си да похапнем? — попита Елиса след половин час, стана и се отправи към кухнята.

— Умирам от глад — призна той. — Обаче не съм сигурен дали имам сили да стана.

— Няма нужда — успокои го веднага тя. — Ще сервирам вечерята на масата в хола.

Елиса бързо превърна масичката за кафе в чудесна трапеза за двама. Трепкаха свещи, а порцелановите съдове и сребърни прибори блестяха на светлината.

— Човек лесно може да свикне — отбеляза по-късно Уейд, докато си сипваше още от всичко.

Тя премигна, ала не каза нищо. Забележката бе направена небрежно и не биваше да я приема прекалено сериозни. Бе почти сигурна, че той не искаше да се обвързва с нея. Просто си търсеше връзка. Въпреки това Елиса щеше да открие начин да го тласне в по-дълбоки води преди края.

— Ти си великолепна готвачка, Елиса — отбеляза Уейд — Сигурно това е част от очарованието ти.

— Върви с всичко останало — заяви дръзко тя. Сипа му още вино, а остатъка — на себе си. — Някакви оплаквания?

— За вечерята ли? Абсолютно никакви. Нито за разговора. Точно това си бях поръчал. Да знаеш само колко ми се искаше да получа тази покана! — Той прикова в нея сивия си поглед.

— Това покана ли беше? — Престори се на изненадана. — А пък аз останах с впечатлението, че е заповед.

— Нека да направим компромис и да го наречем убедително предложение — обади се любезно Уейд.

Елиса долови остротата в гласа му и се усмихна мило.

— Ти си шефът.

— И аз така си казвам, когато си около мен. Но е трудно да те накарам да разбереш.

— А някога да ти е хрумвало — попита тя внимателно, за да опипа почвата, — че може да се страхувам от теб?

— Не — отвърна категорично той. — Никога. — Намаза с масло последната хапка хрупкава франзела и я погледна над масичката. — Защо да се страхуваш от мен? Не е имало защо, преди да те хвана с Рандолф.

— Това не трябваше да го казваш — порица го тъжно Елиса. — Трябваше ли да го кажеш? Опитвам се да забравя.

— Извинявай — каза Уейд, ала по нищо не личеше да съжалява. — Хайде, кажи ми защо си се страхувала от мен през изминалия месец. — Лапна хапката и я сдъвка, без да откъсва очи от нея.

— Първо, ти си много по-различен от човека, чието място зае. Сигурно вече си го разбрал — започна спокойно тя и се отпусна назад на стола, а след това кръстоса крака.

— Така е. Всеки нов шеф е много различен от предишния. Това не е причина да се опитваш да ме избягваш.

— Ти сам се съгласи, че не си домашно животно за гледане — измърмори Елиса, а обутия й в сандал крак се поклащаше леко, докато го наблюдаваше.

— А предшественикът ми е бил, така ли?

— О, да. Беше мил и внимателен човек. Той ме взе на работа. Това беше преди няколко години, преди офисът в Сиатъл да се разшири и да заработят отделите. Господин Джонсън винаги е бил слабото ми място.

— И винаги е бил поканен на събиранията у вас.

— О, да. И той, и съпругата му — добави мрачно тя.

— Нямах намерение да казвам, че си го прелъстила — каза тихо Уейд.

— Благодаря. — Гласът й вече бе станал студен. — С теб човек никога не знае.

— Усещам как топлината и светлината угасват — заяви той с тъга.

— Извинявай — измърка Елиса веднага. — Май прекалих. Та, както ти казвах, бях свикнала да работя с господин Дженсън…

— По-скоро си била свикнала да го въртиш на малкия си пръст. — Уейд преглътна последното вино.

— И тогава се появи ти — продължи тя, без да дава знак, че бе чула прекъсването. — Започна да променяш, да поправяш хората, издаваше заповеди наляво и надясно…

— Това се нарича да поемеш юздите.

— Нарича се да разтърсиш персонала — поправи го Елиса и сведе очи. — При това доста грубо, смея да кажа.

— Накратко казано, за да не продължаваме с този мил разговор, ти прецени за разумно да стоиш далече от пътя ми.

— Нещо такова — съгласи се тя тихо и безпомощно. Зачака той да прояви разбиране.

— Десерт има ли?

— Моля? — намръщи се учудена Елиса и вдигна клепки, за да срещне блестящите сиви езера срещу нея.

— Попитах дали има десерт — повтори Уейд, строгите му черти смекчени от напълно невинно изражение.

— Да — отвърна нетърпеливо тя. — Има. Чийзкейк.

— Звучи прекрасно — измърмори лакомо той. — Ще ти помогна да вдигнеш масата.

— Не се притеснявай — измърмори Елиса, стана и взе няколко чинии. Запъти се към кухнята, обзета от яд. Дразнещ, противен, нетърпим тип!

Докато се върна в хола, бе успяла да се овладее, поднесе бренди и чийзкейк и вече бе готова да се усмихва мило.

— Значи не вярваш, че си ме плашил? — върна се тя отново на въпроса, докато го наблюдаваше как лакомо поглъща чийзкейка и й подава чинията си за ново парче.

— Приемам, че е било така. — Поколеба се, докато търсеше подходящата дума. — Сигурно съм бил различен. Затова е имало неща, които те притесняват. — Не откъсна очи от нея, докато Елиса отряза второто парче чийзкейк и му го подаде. — Поне това е очевидно. Само че не мисля, че си се страхувала от мен. Едва ли някога през живота си си изпитала истински страх. — Уейд отново се отпусна на стола и изяде второто парче значително по-бавно.

— Според мен завиждаш — заяви неочаквано тя и се отдръпна назад, стиснала чашата бренди в едната си ръка. Усмихна се мило, когато той вдигна поглед. — Не се страхувам от нито един мъж в живота си — побърза да уточни Елиса, когато видя присвитите му сиви очи. — Боя се от начина, по който ти възприемаш умението ми да очаровам хората. Сам каза, че си се борил за всичко, което си постигнал. Моят начин е значително по-лесен и по-малко изморителен. Да не би да се надяваш, че ако те допусна до себе си, част от това умение ще ти се предаде и на теб?

— Виждам, че според теб това е невъзможно — усмихна се Уейд и белите му зъби заблестяха.

— Не и с твоя подход — отвърна бързо тя. Наведе се, за да отпие от брендито.

— А какъв е правилният метод да достигнеш целта си, ако реша да прибягна до този метод?

— Пробвай да ми подражаваш, не със сила. Опитай се да ме омаеш, не да тропаш с юмрук по масата. — Елиса изчака, защото той изглежда обмисляше думите й.

— Има един проблем — отвърна замислен Уейд и остави празната чиния.

— Какъв?

— Струва ми се, че ти ми пробутваш номера с чара, за да ме накараш да правя това, което ти пожелаеш. А на мен едва ли ще ми хареса. Не, забрави тази работа. Може и да завиждам, но не на методите ти. Доволен съм от начина, по който постигам нещата.

Тя веднага се хвана за думите му.

— И за какво завиждаш?

— За най-обикновени неща — отвърна направо той, затопляйки чашата с брендито в длани. — Завиждам на другите мъже. Ако наистина искаш да ме омагьосаш, ще трябва да ме убедиш, че умееш да си вярна.

— Твърде висока цена единствено за да си запазя работата — въздъхна със съжаление Елиса, обзета от възторг заради тази словесна престрелка.

— Ти да не би да имаш по-добро предложение? — изръмжа Уейд, без да помръдва, ала тя забеляза, че бе готов да скочи веднага, макар и да изглеждаше отпуснат на стола.

— Нека кажем, че мисля по въпроса — отвърна уклончиво Елиса.

— Значи, разговорът се насочва към основния въпрос тази вечер. — Той се отпусна още по-удобно, сякаш бе готов да прекара следващите няколко часа, седнал тук.

Тя наклони глава на една страна и изви вежда.

— Моля? — попита ясно със спокоен глас — Какво трябва да означава това?

— Ще обсъдим подробно въпроса за теб и Норуд снощи, нали? Тъй като ти сама повдигна въпроса, реших, че си готова да го обсъдиш. Ако предпочиташ да изчакаме още… — Уейд не довърши изречението, за да й даде възможност да си каже мнението. Изчака я любезно. Само че блясъкът в сивите му очи не подсказваше подобно нещо, забеляза Елиса.

— Нямам никакво намерение да обсъждам Дийн с теб. Нито пък снощното ни излизане. Вече обсъдихме този въпрос. Освен това — продължи тя и се усмихна чаровно, — прекарах цялата вечер както ти пожела. По телефона намекна, че ще въздържиш да ми изнасяш лекция, ако съм достатъчно гостоприемна.

— Така ли съм казал? — Той се опита да си спомни думите си. След това решително поклати тава. — Не съм гарантирал, че ще се получи. Предложил съм ти да опиташ.

— Опитах — защити се Елиса. — Не можеш да отречеш.

— Не мога, опитът ти беше страхотен — съгласи се одобрително Уейд.

— Да, но не се получи. — Тя усети тръпката, докато се приготвяше за идващата битка.

— Не — отвърна той. — Няма да се получи. Да не би да си въобразяваш, че ще оставя това да ти се размине просто така? Че ще ти позволя още първата вечер, когато съм в командировка, да излезеш с друг мъж?

— Според мен, не можеш нищо да направиш — отвърна спокойно Елиса. — Да знаеш, че имаше огромен късмет, дето ти сервирах вечеря! — Тя едва се сдържа. Уейд твърдеше, че може да я укроти, но Елиса си даваше сметка, че няма да му позволи, без самата тя да го предизвика. Никой преди не си бе позволявал да я обсебва така. Накрая този мъж щеше да лази пред нея на колене за наказание за обвиненията към нея и Мартин Рандолф. Беше й много удобно да го остави да върви по пътя на собственото си унищожение, Елиса лично щеше да му подаде въжето, на което да се обеси.

В един напрегнат момент погледите им се преплетоха, а след това той се усмихна. Много опасна усмивка. Ала в думите му нямаше нищо страшно.

— Всъщност, в момента съм малко уморен. А и има други неща, които предпочитам да направя, вместо да ти крещя…

— Какви например? — Тя бе готова за атака. Всичките й сетива бяха нащрек. Знаеше, че ще спечели този спор. Уейд нямаше никакви аргументи. Какво право имаше да й забранява да се среща с други мъже!

— Например да те целуна — прошепна той, дълбокият му глас станал дрезгав, докато наблюдаваше устните й.

Да не би да се предаваше без битка, зачуди се Елиса, малко разочарована. От друга страна, каза си тя, искаше да постигне целта си колкото бе възможно по-бързо, нали? Ако на Уейд му бе по-приятно да я целува, отколкото да й се кара, значи напредваше добре.

— Не можеш да направиш и двете — отвърна тихо Елиса.

— Не мога ли първо да ти се накарам, а след това да те целуна? Тогава познай кое ще избера? — Бавно остави чашата с бренди на масата и отпусна крака.

Тя го наблюдаваше с пресъхнала уста от напрегнатото очакване, докато той пристъпваше към стола й, за да поеме чашата от пръстите й. Все едно че отнемаше бонбона от някое дете, каза си Елиса. Щеше да накара този мъж да я желае много повече от всичко друго на този свят.

Остави се Уейд да я изправи, а когато я прегърна през кръста, не помръдна.

— Заслужаваш нещо за очарователните усилия, които си положила тази вечер — каза той тихо, а гласът му бе пълен с обещания.

— Нещо различно от кавга ли? — предизвика го тя, докато Уейд я притискаше до себе си. Отпусна назад глава, разтворила устни, докато наблюдаваше готовите да я погълнат пламъци в сивите му очи.

— Да — потвърди той, а отговорът му прозвуча като дрезгав шепот на желание. — Нещо различно от кавга. — Ръцете му все още пречеха на нейните да помръднат и Уейд се възползва от наклонената й брадичка, за да положи нежна целувка отстрани на гърлото й. Този лек допир накара Елиса да потръпне. Един далечен глас я предупреди, че бе започнала да откликва с все повече желание на целувките му, но тя пропъди мисълта. Нима тази вечер не спечели? Защо да не изпита божествената наслада, която усещаше в прегръдките му? Можеше да се справи с този мъж… Любопитство и дързост я накараха да целуне врата му точно над яката. Притисна устни към загорялата му кожа и веднага усети отклика му. Ръцете й се почувстваха свободни, докато той я притискаше до себе си. — Колко си слаба и фина за могъща магьосница — простена до ухото й Уейд, а ръцете му се плъзнаха по гърба й надолу към извивката над бедрото. — Как е възможно да си толкова малка и толкова опасна?

— Аз ли съм опасна? — измърмори тя и в първия момент се напрегна, ала след това се отпусна, защото той я привлече до себе си и Елиса отново усети топлината му. Тя плъзна ръце по мускулите на гърба му през тънката риза и потръпна, когато отначало устните му, а след това и езикът му се спряха на ухото й.

— Много — потвърди с готовност Уейд. — Май ти самата не си наясно със силата си. Просто не си допускала никой да разбере размаха на магията ти.

— Докато не срещнах теб — довърши замечтано тя, усетила пръстите му на бедрата си.

— Докато не срещна мен! — Той я притисна и Елиса усети настойчивото желание на тялото му. Усети как коленете й омекват, щом осъзна колко бе силно желанието му към нея. Пръстите й потърсиха опора на гърба му и тя също се притисна.

Устните му започнаха да се движат бавно, мъчителна и много изкусително над скулата, докато стигнаха ъгълчето на окото й. Елиса стисна клепки, готова за още. Когато най-сетне устните му доближиха нейните, тя така и не усети, че стене от надигналото се в нея желание.

— Точно така, малката ми — насърчи я Уейд и едната му ръка се върна от бедрото към талията, вдигна се към ребрата и усети тежестта на гърдата й. — Направи магията си и виж дали няма и на теб да подейства!

Елиса се облегна на него, за да е сигурна, че няма да падне, и вдигна ръце около врата му. Устните му най-сетне покриха нейните и тя усети неподозирана тръпка.

— О, Уейд! — Името му прозвуча като молба, като заповед, като вик, а той разбра веднага. Откликът му бе мигновен, защото я пое на ръце с мощен замах, който я остави без дъх. Опря буза на рамото му и се притисна към врата му, усетила, че Уейд я пренася през хола към спалнята.

Светлината от антрето се спусна върху широкото легло, когато той я положи на него. След само миг се отпусна до нея и я обсипваше с настойчиви целувки.

Елиса усети хлад по кожата си, когато Уейд разтвори блузата й, чу доволната му въздишка, докато тя се опитните да разкопчае неговите дрехи. Краката й потрепваха неспокойно и той плъзна коляно отгоре, за да я прикове към леглото, докато разкопчаваше полата й.

Елиса се опита да го спре, преди да я бе съблякъл, но усети, че бе безсилна, а някакво звънче се опитваше да я предупреди да се овладее. Уейд нежно стисна китките й, докато приключваше със задачата си.

— Студено ли ти е? — прошепна той, докато тя тръпнеше при всеки негов допир. Вече бе само по дантелени бикини и на светлината, процеждаща се от антрето, Уейд я виждаше цялата.

— Да — прошепна тя, без да знае дали хладната спалня, или тялото й я караха да търси топлината му. Всичко бе свързано, разбра Елиса. Само Уейд можеше да я стопли тази вечер. Единствено Уейд.

Той се отдръпна за момент, свали и ризата, и вратовръзката си и се надвеси над нея, за да я привлече до гърдите си. Все още не бе свалил панталоните си, затова пръстите й се насочиха към колана.

— Скоро ще се стоплиш, малка магьоснице — обеща Уейд и се наведе, за да усети меките й гърди до своите. Острите косъмчета погъделичкаха зърната й и я обзе нова възбуда. — Ще се стоплим на огъня, който ще се разгори между нас!

Най-сетне успя да разкопчае колана му, ала когато се опита да го съблече докрай, той улови ръката й и поднесе тръпнещите й пръсти към устните си, за да ги целуне бавно. След това обхвана врата й с ръка, а с другата потърси малките й гърди.

Тя се напрегна под допира му, стисна го силно, докато Уейд навеждаше глава, за да целуна долината между гърдите й, а след това потърси връхчетата им с устни. Ръката му се плъзна надолу, мина над стомаха и се спусна към примамливото обещание между бедрата.

С леки като перце докосвания той пъхна пръсти под ластика на бикините й и Елиса извика.

— Уейд!

— Кажи, мила — попита нежно той. — Кажи ми колко силно ме желаеш!

— Желая те — прошепна тя, дъхът й забързан между устните. — Знаеш, че те желая! — Вече не можеше да мисли.

Устните му прогаряха кожата й.

— Нали тази вечер няма да ми обърнеш гръб, както направи в неделя? — попита Уейд.

Елиса се опита да си спомни какво бе било в неделя и защо му бе отказала. Сигурно същите причини важаха и тази вечер, подсказваше здравият й разум. Само че тази вечер бе спечелила! Той бе готов да падне в краката й. Зависеше от нея! Дали?

Имаше и още нещо, помисли си тя, макар и доста объркана. Имаше още нещо, което искаше от Уейд Тагърт. Само че усещаше бликащото от всяка негова клетка желание. Толкова бе важно да задоволи това желание. По-важно от всичко друго на този свят…

— Недей, Уейд — въздъхна Елиса, а сърцето й биеше на мястото, където той бе поставил ръка от вътрешната страна на бедрото й. — Не и ако ме желаеш също… — Искаше й се да чуе признанието му за желанието и нуждата да я има — блъскащото й сърце пропусна един удар — признанието му в любов. Можеше да го каже, сигурна бе. Нито един мъж не би могъл да направи това на жена, ако не я обича, нали?

— Желая те, сладка магьоснице — отвърна Уейд и притисна пръсти до нежната вътрешна страна на бедрото й, а тя изстена. — Желая те и ще те направя моя. Ще бъдеш цялата само моя и никога повече няма да погледнеш друг мъж!

Елиса долови чувствената заплаха в гласа му. Този глас едва си проби път и достигна замъгления й от страст ум.

— Уейд? — замоли го тя, а гласът й прозвуча като несигурен въпрос, докато се притискаше в него с надеждата да се окаже, че греши, че страхът й бе предизвикан от безпочвени подозрения.

— След тази вечер — зарече се той, докато устните му докосваха нежно рамото й, — вече няма да има игрички нито с Норуд, нито с друг. Никакви други мъже, Елиса, магьоснице моя. Само аз!

Тя долови мъжката настойчивост в гласа му. Чу я и реагира така, както не би го направила в подобен наситен с чувства момент.

— Не! — успя да се изтръгне от гърлото й. — Не! — повтори отново Елиса, този път по-силно, по-настойчиво, докато призоваваше изчезналата си преди малко воля да наложи над тялото си.

— Елиса… — Усети нежността в гласа му.

— Как смееш! — изсъска тя и намери най-сетне сили да го отблъсне, синьо-зелените й очи пламнали от чувства, които нямаха нищо общо със страстта. — Как смееш да идваш тази вечер и да ме прелъстяваш, а след това да ме принуждаваш да ти обещая да стоя далече от други мъже?

Погледът му стана по-студен, докато наблюдаваше гнева й и Уейд посегна към свитите й юмруци, преди да бяха попаднали на някое по-уязвимо място от гърдите му.

— Успокой се, Елиса, преди да се нараниш! — нареди грубо той.

— А сега ме заплашваш, че ще ме нараниш! — сопна се вбесена тя. Бе готова да го ритне с голи крака, но Уейд предвиди опасността и притисна глезените й. Елиса вече не можеше да помръдне и го погледна с очи, пълни с гняв и презрение. — Ти нямаш никакви скрупули, нали? — обвини го горчиво тя, а гърдите й се повдигаха ожесточено. — След като не успя да получиш от мен, каквото искаше, като ме подвеждаше…

— Никога не съм те подвеждал. Какви ги говориш, жено? — повиши глас той, а студените му вече очи отново се спряха на нея.

— Говоря ти за това, че дойде тази вечер, яде от храната ми, престори си, че си… Омагьосан… — Започваше да мрази тази дума, ала не успя да се сети за по-добра. — Преструваш, се, че ме желаеш…

— Не съм се преструвал! — изръмжа Уейд и я разтърси леко.

— На мен така ми изглежда! — отвърна грубо Елиса.

— Струваше ми се, че съм пределно честен поне в този аспект на отношенията ни — продължи да ръмжи той, а на нея й се стори, че в очите му забелязва весели искри. — Какво безскрупулно има в това, че ти показвам колко силно те желая?

— Накара ме да си мисля, че си… Че си… — задъхваше се тя, разбрала, че думите й убягват, докато се чуди как да довърши изречението.

— Че какво, Елиса? — попита Уейд остро, а ръцете му стискаха силно китките й, докато чакаше да чуе отговора. Тя само хапеше долната си устна, обзета от нервна възбуда и очакване той да довърши изречението вместо нея. — Реши, че съм напълно подвластен на магията ти ли? Че ще можеш да ме контролираш, както контролираш всички останали? Не, малка магьоснице, с мен не е така. Тази вечер наистина бях омаян, но да не би да си въобразяваш, че ще забравя какво е било снощи, защото днес си ме нахранила и си ми се порадвала?

— Да — извика отчаяно Елиса. — Да, точно това мислех, ти ме подведе да си го помисля! Ти ме измами! Ти щеше да ме любиш единствено с надеждата да ме подчиниш така, че да се съглася на всичките ти условия, включително да ти отдам и свободата си. Само че не стана, Уейд Тагърт — съскаше тя. — Няма и да стане!

— Така ли мислиш? — отвърна напрегнато той, а очите му я гледаха подигравателно. — Мислиш си, че ако бяхме довършили започнатото тази вечер, утре сутринта щях да ти лазя в краката?

Елиса се изчерви от яд, осъзнала, че Уейд казва истината. Вече съвсем не бе сигурна, че ще успее да му се съпротивлява, ако той я бе любил тази вечер. Та как би могла една жена да се противопостави на мъж, след като е станала негова? За пръв път осъзна истинската опасност, която я грозеше, ако му се бе отдала. Уейд щеше да я направи единствено негова. Истината я накара да потръпне от студ.

— Така и няма да разберем, нали? — отвърна вбесена тя. — Защото няма да довършиш започнатото тук!

— Какво става, магьоснице? Страхуваш се да разбереш колко безпомощна ще станеш, ако се оставиш в ръцете ми ли? — дразнеше я той.

— Не! — извика гордо Елиса, въпреки че излъга най-нагло. — Няма такава опасност, защото между нас не съществува любов! — След това, събрала много повече смелост и дързост, отколкото някога преди, тя добави: — Мога да прекарам нощта с теб без всякакъв риск, Уейд — стига гордостта ми да го позволи! Ала не мога да кажа същото за Дийн Норуд. Ако той бе с мен тази вечер, нещата щяха да са коренно различни!

От напрегнатото мълчание лъхна студ, по-страшен, отколкото ако срещу нея се носеше айсберг.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш — събра сили да заговори най-сетне Уейд, — че си влюбена в Норуд?

— Защо да не съм? Той може да ми предложи много повече от теб! — Сама не можеше да повярва на думите си. Не това бе начинът, по който да постигне победата си. Не бе възможно да избързва чак толкова много! Бе прекалено рисковано, прекалено опасно. Но нищо не бе в състояние да я спре. Сякаш някаква необяснима сила, призована от истинска магьосница, бе обладала тялото й и я тласкащ към следващите й думи.

— И какво може да предложи той, което на мен да не ми е по силите? — попита Уейд с кралско презрение към съперника си. Сивите му очи се вглеждаха презрително в нея и я предизвикваха да го сравни с Дийн Норуд. Елиса усети колко вбесен бе вълкът и й се прииска да се изсмее истерично. Нима Уейд бе чак толкова арогантен, толкова уверен в себе си, че да не е в състояние да приеме, че тя предпочита Дийн пред него? Ще му покаже тя на него, зарече се безмълвно Елиса. Имаше и други неща, които един мъж можеше да й предложи, освен предизвикателства и неспирни атаки над сетивата.

— Веднага ще ти кажа какво може да ми предложи — усмихна се тя, залагайки стръвта. — Може да ми предложи брак!

Айсбергът отново се оказа близо до нея и студени тръпки, които я разтърсиха, възвестиха приближаването му. Само че прекалено късно, за да се върне на брега…

— Брак. — Уейд повтори думата, сякаш пробваше звученето й, оглеждаше я от всички страни като потенциална сделка. Неразгадаемият му поглед я бе уловил и Елиса се взираше в него с широко отворени очи, бездиханна отпуснала се под него. — Това ли искаш, магьоснице? — попита замислен той.

— Да! — Бе прекалено късно за отстъпление, макар и да знаеше, че бе прекалила и избързала, че сигурно бе загубила възможността за отмъщение.

Уейд сви незаинтересовано рамене.

— Добре. Ако това ще сложи край на игричките ти, ще се оженя за теб. Не беше това методът, който си мислех, че ще задържи останалите мъже настрани от теб, но той също е достатъчно ефикасен.