Джейн Ан Кренц
Опасна магия (10)

Глава десета

В неделя вечерта Елиса отново очакваше пристигането на Уейд Тагърт със смесени чувства. Крачеше неспокойно, а тясната пола на красивата й зелена рокля подчертаваше краката й при всяка нейна стъпка. Времето й изтичаше и тя се опасяваше, че всеки момент може да изгуби преценката си. А това бе нещо, което приемаше за даденост, преди да се срещне с Уейд, напомни си унило.

Утре вечер трябваше да бъде напълно готова с изпълнението на отмъщението си. Спря се пред огледалото и се намръщи към отражението си. Всичко се случваше прекалено бързо! А Елиса все още не беше готова…

— А ти колко по-готова искаш да си, приятелко? — попита тя образа си в огледалото. — Не бива да забравяш и безопасността. — А безопасността й зависеше от това, колко още време щеше Уейд да се въздържа от физическата страна на връзката им. Дори сега не можеше да си обясни как успяваше да го държи на разстояние. Успя единствено защото настояваше, призна Елиса пред себе си. Не можеше да разбере как стана така, но от онази вечер, когато го принуди да й предложи брак, той бе готов да отстъпва, поне в това отношение. Истината бе, че Уейд направи изненадващото предложение само преди няколко вечери, напомни си мрачно тя, докато се мръщеше на образа си в огледалото. Все пак й оставаше и тази вечер.

— Какво, по дяволите, ти става, Елиса Шелдън? — измърмори тя и отново започна да крачи из апартамента. — Би трябвало да си доволна, че не ти се наложи да се бориш до последно. Възможността да загубиш беше напълно реална и ти го знаеш!

Споменът как за малко не го остави да я люби предишната вечер отново се върна.

Мисълта я накара да се изчерви и плътните й устни потръпнаха. Прехапа силно долната си устна, за да се овладее. Не беше честно единственият мъж на света, който събуждаше у нея такава възбуда, отчаяние и почуда, да бе точно мъжът, който си мислеше все лоши неща за нея. Това бе същият мъж, който се женеше за нея единствено защото бе подлъган, че друг начин да е с нея няма. Елиса сви ръце в юмруци. Животът винаги бе хубав за нея. Защо трябваше да се случи това?

Трябваше да мисли за отмъщението си, реши тя и спря да крачи, когато на вратата се звънна. Трябваше да се съсредоточи над сцената, предвидена за утре вечер. И очите й блестеше въодушевление, когато отвори на Уейд.

— Забелязах, че си скрила картината ми — оплака се той час по-късно, когато я настани галантно в изключителния ресторант „Континентъл“, където цареше интимна, прелъстителна атмосфера. — Успя ли да я довършиш? — попита Уейд, а в очите му личеше нетърпение и жажда, докато се настаняваше срещу нея.

— Довършена е — увери го Елиса и, без сама да може да си обясни защо, се усмихна на озареното му от очакване лице. Посегна към ленената си салфетка и я постла на скута си. Сервитьорът пристигна с бялото вино, което Уейд бе поръчал за времето, докато разглеждаха виното. Тя реши да не му казва, че бе довършила картината, обзета от необяснима ярост, след като той я бе оставил у тях и петък вечерта.

— Къде си я скрила? В спалнята си ли? Иска ми се да мисля, че е там. — Уейд се усмихна широко и вдигна чаша, за да се чукнат. — И аз съм скрил в моята спалня тази, която поръчах на Хал да направи специално за теб.

— Моля? — погледна го Елиса, изумена от чутото. — Ти си поръчал картина за мен? За сватбата ни ли? — Кой знае защо, това я стресна.

— Горката Елиса! — Той се засмя, отпи от виното и я погледна над чашата. — Толкова си свикнала с връзки, в които получаваш точно това, което си наумила, и даваш много пестеливо, а човекът срещу теб така и не разбира какво е получил. Не ти ли е интересно да разбереш, че с мен се насочваш в посока, която ти е напълно непозната? Нещо, за което дори не си помисляла? Обадих се на Хал вечерта след партито у вас и му казах какво точно искам. Когато се върнах от Калифорния, я донесох.

— Още една стръв за вещици ли? — измърмори тя и ъгълчето на устата й потръпна, когато се усети колко необмислен и неочакван бе коментарът й.

— Предпочитам да го нарека изкушение за магьосници — поправи я той. — Спомниш ли за специалните играчки, за които ти споменах по време на пикника у нас? Играчки, с които да привлечеш една магьосница.

— Освен това каза, че цялата тази работа може да се окаже опасна, доколкото си спомням — въздъхна Елиса, обзета от приятно чувство, а след това се замисли какво ли щеше да бъде, след като този мъж изчезнеше от живота й. Когато тя го изхвърлеше от живота си, побърза да се поправи.

— Ще съм до теб и ще те пазя, за да съм сигурен, че няма да се натъкнеш на опасност. — Уейд се усмихна с нескрита мъжка самоувереност.

— Не съм имала проблеми да се справям с трудностите, преди ти да се появиш — не се сдържа Елиса. Та това бе последната й вечер с Уейд Тагърт, защо да не се позабавлява? Това бе доста интересен епизод от удобния й и спокоен живот, каза си тя.

— А ти много ли трудности си преживяла? — продължаваше да настоява той, в очите му блеснала вълча усмивка.

— Животът ми е бил сравнително безпроблемен — отвърна Елиса и отпи от виното си. — Не си спомням да съм искала каквото и да било.

— Когато искаш нещо, тогава започва интересното — уведоми я Уейд компетентно.

— Желанието е нещо преходно — изтъкна тихо тя. — Особено при мъжете.

— Зависи какво точно искаш. Някои неща можеш да ги вземеш, да ги използваш и да ги забравиш. Други… — Тай не довърши започнатото изречение.

— Ти предварително ли знаеш кои са нещата, попадащи в категорията, която не се забравя? — опита се да го засече Елиса.

— Аз съм мъж, не момче — отвърна спокойно Уейд. — Много добре знам на кое къде му е мястото в живота ми.

Тя остана загледана в него за момент, усетила напрежението и връзката, която се създаваше помежду им.

— А ти какви ценни и дълготрайни желания си имала — попита най-сетне Елиса, без да успее да удържи думите.

— Май работата ми е първото. За нея съм положил най-много усилия — отвърна той без колебание.

— А жени няма ли? — осмели се да попита тя.

— Имало е жени — отвърна Уейд, без да се притеснява.

— Нито една от тях не е попаднала в категорията, която е завинаги. Да не би да се опитваш да разбереш ти в коя категория ще бъдеш? — Веднага забеляза как по врата и бузите й плъзна червенина.

— Вече ми даде отговора на този въпрос — каза Елиса колкото можеше по-спокойно.

— Не си спомням някога да сме уточнявали дата за приключването на връзката ни — опита се да я обори той. Тя долови предизвикателството в думите му, ала предпочете да не му обръща внимание. — Искаш ли да поговорим? — предложи Уейд и сивите му очи блеснаха напрегнато.

— Не — отвърна веднага Елиса. Последното, за което искаше да говорят тази вечер, бе краят на връзката им. Само ако знаеше как ще приключи, напомни си тя и се опита да усети задоволство. Само че чувството й убягваше. — Предпочитам да разбера за ценните вечни неща в живота ти — продължи Елиса. — Разкажи ми първо за работата си. Винаги ли си бил наясно какво искаш да правиш?

— Винаги съм искал властта, която съм си извоювал в „Компю Дизайн“ — отвърна той без притеснение. — Това превръща ли ме в животно или ренегат?

— Превръща те във вълк, ти сам го знаеш. — Тя се усмихна.

Уейд сви рамене.

— Така да бъде. Имам нужда от конфликтите и ежедневно да доказвам способностите си.

— Интересуваш ли се от политика? — полюбопитства Елиса.

— Господи, не! — възкликна той и изви уста на една страна. — Не мога да търпя непрекъснатите компромиси и задължителните обяснения пред избирателите. Дай ми джунглата на заседателните зали и борсата, това е за мен!

— Да — съгласи се тя бързо и кимна. — Ти си прекалено много вълк единак, за да се вместиш на политическата арена. В днешно време, в този век, май точно светът на бизнеса е най-подходящото място за теб. Имаш късмет, че познаваш себе си толкова добре. — След това се сети за безжизнените му картини, от които лъхаше самота. — Не всичко в живота ти е въодушевление и приключения, нали?

— Това пък защо го каза?

— Сетих се за картините у вас — призна Елиса и се опита да говори непринудено.

— А, да. Самотата, която мислиш, че си забелязала в малката ми картинна галерия — измърмори Уейд и завъртя чашата вино така, че да проблесне на светлината на свещта. Наблюдаваше отблясъците на виното, дори не я поглеждаше, докато говореше.

— Вкусът ти към изкуството винаги ли е било в стила, който видях в къщата ти? — настоя тя, макар и да й стана ясно, че той не желае да отговори.

— Интересувам се от изкуство от няколко години — вдигна поглед към нея Уейд. — Да, двете в хола са типични за вкуса ми. Вече имам око за техниката, но образите са подобни на това, което ме привличаше още от самото начало. — Това ли бе основната причина той да реши да се впусне в брак, зачуди се стреснато Елиса. За да отблъсне самотата ли? Тази мисъл никак не й допадна. Предпочиташе да си мисли, че Уейд Тагърт я използва, за да задоволи краткотрайните си желания. Щеше да е много по-лесно да го накаже, ако бе така. — Ами ти, Елиса? — прекъсна той разбунените й мисли, за да продължи въпросите с истинско любопитство. Сивите му очи не се отделяха от нея. — Твоите картини винаги ли са изобразявали други светове и непознати приключения?

Тя се усмихна леко, докато обмисляше въпроса. Никой не я бе питал преди.

— Нямам представа какво ме привлича към подобни приключения. Един Господ знае, трябваше да съм надраснала подобно увлечение още преди години. Известно време си мислех дали да не се заема да пиша разкази, ала след това се запалих по рисуването. Така мога да създавам точно сцените, които ми допадат. Докато рисувам, сякаш в главата ми се развива някакво действие, някаква интрига, която се прехвърля на платното… — Елиса замълча и се изчерви. — Трудно ми е да обясня — измърмори извинително тя.

— Само защото никога не си се опитвала. — Уейд се усмихна, пресегна се през масата и едрата му длан покри нейната. — Ами работата? — Елиса сякаш се опита да прикрие изражението в очите си. — Как попадна в техническия отдел?

Тя се засмя.

— Като че ли си паднах на мястото. Точно както в колежа си паднах по един дипломант по английска филология. По много неща съм си падала в живота.

— И винаги си оставала невредима.

— Винаги! — повиши предупредително глас Елиса.

— А ето че сега попадаш в брак. При това с вълк — отбеляза тихо той.

— Това е малко необичайно за мен.

— И не е никак лесно и удобно! — пошегува се Уейд.

— Засега не беше! Искам да те попитам нещо, Уейд — започна бавно тя. — Каква щеше да бъде реакцията ти, ако местата ни бяха разменени? Ако аз ти бях шеф и ти кажех, че няма да те повиша, както заслужаваш, защото искам да ти дам урок, какво щеше да стане?

Лицето му стана по-строго и Елиса разбра, че бе успяла да го изненада.

— Честно да ти призная, не съм се замислял от твоя гледна точка — отвърна той, сивите му очи нащрек и предпазливи.

— Така човек може и да се спре, нали? — попита сухо тя, но в същия момент сервитьорът се приближи, за да им вземе поръчката.

Последва кратко уточнение коя риба е прясна, салатата с каква заливка да бъде и напрежението се стопи за момент, ала щом сервитьорът се отдалечи, то отново нахлу.

— Иска ми се да мисля — заяви Уейд, — че щях да се опитам да приема урока.

— И все предполагаш, че си се опитал да се добереш до поста с нечестни методи! — усмихна се ведро Елиса, усетила, че победата бе близо.

— Разбира се — съгласи се високомерно той.

Тя се приведе напред, блестящата усмивка все още на лицето й, а синьо-зелените й очи искряха с презрение и смях.

— Знаеш ли какво мисля аз?

— Какво? — попита предпазливо Уейд, усетил опасността.

— Мисля, че щеше да обърнеш света наопаки. Сигурно и до убийство щеше да стигнеш. Или поне щеше да разтърсиш „Компю Дизайн“, преди да изфучиш през вратата! — Елиса се отпусна назад, този път доволно усмихната.

— Независимо дали бях виновен, или не ли? — попита той.

— Да!

— Може и да си права. — Уейд капитулира без всякаква борба и тя остана разочарована, защото искаше да започне битка, в която да победи. Беше негов ред да се усмихне, чаровна усмивка, в която нямаше и намек за поражение. — За мен е истинско щастие, че темпераментът ти е различен, нали?

До края на вечерята Елиса избягваше опасните теми за разговор и бъбреше за изкуство, интересуваше се как Уейд се приспособява към зимната влага в Сиатъл.

— Липсва ли ти Калифорния? — попита тя, докато ядяха пухкав крем с карамелена глазура за десерт.

— Не — призна той без колебание. Не каза нищо повече. Заговориха за други неща, а след това Уейд я хвана за ръка и поведе към дансинга.

— Ти разбираш ли, че ние сме на път да се оженим, а не сме танцували заедно нито веднъж? — попита той и я привлече в прегръдката си.

— Може би прибързваме с всичко — осмели се да каже Елиса, докато се носеха по дансинга.

— Няма такова нещо като да прибързваш — настои мрачно Уейд и я притисна по-близо, докато тя го усещаше с всяка клетка на тялото си. Острият мирис на афтършейв се бе смесил с чистия аромат на тялото му. Грубата материя на сакото му сякаш сама се приближи до бузата й. Най-прелъстително от всичко бе да изпита женското удоволствие да бъде притисната от силен мъж, готов да защитава жената, която си бе избрал. Елиса се опита да отблъсне завладяващата я фантазия, но не успя.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя, усетила удоволствието му, докато докосваше косата й с устни.

— Искам да кажа, че нещо или е правилно, или не е. Ако е правилно, защо тогава да не избързваме?

— За теб животът винаги ли е толкова прост? — засмя се Елиса и вдигна очи към него.

— Ами… — Той се поколеба, след това тя усети смеха му, избликнал дълбоко от гърдите. — Това опростява нещата.

— Говориш като истински вълк единак. — Елиса въздъхна на рамото му. — За теб има два подхода — твоят и неправилният!

— Може пък ти да ме научиш да се справям с живота с повече финес — прошепна Уейд на ухото й. — Казах ли ти къде ще те заведа на меден месец? — продължи той. Тъй като не се бе замисляла за нищо повече от неделя вечерта, тя пропусна една стъпка и го настъпи. — Да разбирам ли, че отговорът ти е отрицателен? — попита Уейд, без да се притеснява.

— Много добре знаеш, че не си споменавал нищо по този въпрос!

— Мислех си да заминем през първите няколко дни на следващата седмица за Виктория и да се усамотим там.

— Да отидем в Канада? През зимата? — рязко вдигна глава Елиса.

— Съмнявам се, че времето в Британска Колумбия е много по-лошо от тук, а сега във Виктория не е натовареният сезон. Ще бъдеш само моя пред камината в една чудесна стара британска странноприемница…

— За човек, който идва от Калифорния, знаеш доста за Виктория! — обади се тя, докато се опитваше да осмисли мисълта за медения месец.

— Ммм — съгласи се той. — Вчера направих резервация. Конуей от „Маркетинг“ спомена за това място. Виктория е най-британската част от Канада. Ще пием чай с кифли. Странноприемницата, в която направих резервация, е известна със старинните мебели в спалните и чая, който сервират всеки следобед. Нали звучи добре?

— А ще има ли някакво значение, ако не ми харесва? — отвърна троснато Елиса и го погледна изпод спуснатите си клепки.

Уейд като че ли се засегна.

— А пък аз си помислих, че ще ти хареса.

— А някога да ти е хрумвало да попиташ другия за мнението му? — продължи да се заяжда тя, въпреки че не искаше да недоволства, щом забеляза колко наранен бе той. — Имаш късмет, че харесвам Виктория през зимата.

— И аз така си помислих. — Усмихна й се и привлечеш главата й на рамото си, а Елиса бе обзета от паника.

По-късно, докато пътуваха към къщи, тя се унасяше на кожената седалка на ягуара и наблюдаваше светлините на града през полуспуснатите си клепки. Беше се замислила над проблемите си, които май ставаха все по-големи с всеки изминал миг, и така и не забеляза, че пътят, по който Уейд бе поел, не водеше към апартамента й. Обмисли какво може да се случи и се зачуди как да повдигне въпроса.

— Къде отиваме? — Трудно бе да зададеш тактично подобен въпрос.

— Вкъщи — отвърна веднага той и се усмихна, а след това отново насочи вниманието си към пътя.

— В твоя дом. Не в моя. — Елиса усети как цялата тръпнеше в очакване. Това очакване се превръщаше в нещо напълно обичайно, когато бе до Уейд Тагърт. То бе опасно и страшно. Спомни си, че той бе говорил за опасните изкусителни играчки за една магьосница.

— В моя дом — потвърди Уейд без колебание. След това се обърна и попита тихо: — Страхуваш ли се?

— Трябва ли да се страхувам?

— Не. — Продължаваше да говори тихо. — А от понеделник ще бъде и твой дом.

Тя бе обзета от нова паника. Усети я как се промъква в нея. Само че трябваше да си проправи път и да измести друго чувство. Едно непреодолимо желание да забрави за неделната вечер, просто да се прибере с Уейд и да види докъде ще доведат нещата.

Знаеше отговора на този проблем. Да се съгласи да отиде с него дори за едно питие, бе, все едно че даваше съгласието си да остане при него през нощта. Кого заблуждаваше, като си казваше, че ще пият по едно и веднага ще се прибере. Прехапа устни и се зачуди какво й става. Защо не му каза, че иска да се прибере в собствения си апартамент? Там щеше да се справи много по-успешно, каза си Елиса. Щеше да му сипе нещо, а след това да го изпрати, точно както стана с Дийн Норуд в началото на седмицата. Само че Уейд не бе Дийн и тя не бе сигурна дали щеше да успее да го отпрати безпроблемно, когато моментът настъпеше. Точно това трябваше да я подтикне да не се съгласява да отидат у тях.

В колата цареше мълчание, докато пътуваха по притихналите улици. Елиса не смееше да го наруши, а той също нямаше намерение да заговори. След всяка пресечка й се струваше, че навлиза все по-дълбоко във вражеска територия. Вражеска ли? Тя се замисли над думата. Можеше да се справи с врага на своя територия. Не беше страхливка, освен това си имаше цел — неделя вечерта. Вирна брадичка и отпусна пръстите си, свити на скута. Можеше да си позволи да отиде с Уейд тази вечер, защото знаеше, че ще успее да се справи с положението. Можеше да се справи с всичко!

След няколко минути той паркира елегантната си кола на алеята пред къщата, отвори вратата, спря и се обърна да се усмихне на Елиса, която седеше неподвижна, дори след като светлината в купето на ягуара блесна. Той не каза нищо, ала топлата усмивка и обичта в очите му бяха ясни. Това бе приказка за магия и Уейд бе омагьосан. Тя преглътна с усилие и усети как мускулите и костите й започват да се разтапят. След секунда той слезе и заобиколи, за да й отвори и нейната врата.

— Мила, ти трепериш! — каза загрижено Уейд, когато я притисна до себе си, прегърнал я със стегнатата си ръка. Само че тази ръка сякаш я защитаваше, не я държеше против волята й, каза си Елиса замаяна, докато вървяха към входа. Отчаяно се опита да събере старите си сили, като им напомни, че в момента прави най-голямата си грешка. Не биваше да се заблуждава, че чувствата му към нея се бяха променили. Тя бе просто жена, която той бе решил, че желае. Желаеше я толкова силно, че се бе съгласил да плати цената, която тя поиска.

— Студено е — измърмори Елиса, защото не знаеше по какъв друг начин да обясни треперенето си.

Уейд я притисна до топлото си тяло и тя усети усмивката му.

— Сега влизаме и ще ти направя един прекрасен горещ коктейл. След малко ще се стоплиш. Обещавам!

Намекът в последните му думи едва не я накара да се препъне. Но той нямаше да забележи, защото я държеше здраво. Елиса бе притиснала буза до грубия плат на сакото му, докато Уейд търсеше ключовете, за да отвори. Той се чувства прекрасно, каза си тя, обзета от почуда. Какво ли щеше да бъде, ако се бе влюбил в нея? Ако поне не вярваше, че бе способна да се държи по онзи хитър измамен начин, за който я обвиняваше. Какво изкушение бе да забрави началото на връзката им и да се отдаде на мига. Вратата се отвори я Елиса веднага влезе.

В първия момент остана загледана в морския пейзаж, който привлече вниманието й още в деня, когато дойде в тази къща за пикника. А вълците единаци търсят ли своята половинка? Врата се затвори зад нея и тя се обърна да погледне как Уейд оставя ключовете си на близката маса и си сваля сакото.

— Горката ми Елиса — измърмори шеговито той, докато подхвърляше сакото настрани. След това се приближи и обхвана лицето й с длани. — Струваш ми се объркана и студена, а си готова да се разтопиш в ръцете ми. — Сребърният му поглед не се откъсваше от лицето й.

— Не може хем да ми е студено, хем да се топя — опита се да възрази престорено тя.

— Не може ли? Възможно е да изпитваш две противоположни чувства. Защо не и две противоположни усещания? — Устните му се извиха и вероятно усмивката му трябваше да й даде смелост, ала само усили несигурността на Елиса. Тя личеше в блясъка на погледа й, когато се обърна към него. — Сега ще ти направя горещата напитки — прошепна той, наведе се и леко я целуна по носа. — След това ще запаля огъня и ще си поговорим. — Спусна ръце от лицето й и тръгна към кухнята. Елиса пристъпи бавно след него.

— За какво ще говорим? — Нали говориха цяла вечер? Какво още имаше да се говори в този час?

— За нас. Защо не намериш нещо, което ти харесва в колекцията ми и не го пуснеш, докато аз донеса напитките?

Доволна, че има някаква конкретна задача, която щеше да я откъсне от вратата на кухнята и нямаше да й позволи да се взира в него, тя отиде да разгледа албумите му. С удоволствие забеляза, че Уейд имаше почти същия вкус като нейния. Опита се да потисне реакцията си. Това не означаваше нищо, напомни си Елиса и избра нещо приятно и много елегантно от осемнайсети век.

— Музика за душата — каза той, когато влезе в хола с две димящи чаши. Видя, че се бе свила в ъгъла на коженото канапе. — И една прелестна жена.

Тя усети реакцията на тялото си, когато Уейд я погледна. Да знаеш, че те желаят, е нещо невероятно, каза си тя, когато той остави чашите на масичката и отиде до камината. Наблюдаваше го, докато отпиваше от топлата течност. Уейд коленичи и с опитна ръка запали камината. По всичко личеше, че бе специалист във всичко, с което се заема.

— Ти някога попадал ли си в ситуация, с която не можеш да се справиш? — прошепна Елиса, когато Уейд се изправи и се приближи до канапето.

Той се отпусна тежко до нея и посегна към чашата си. Отначало й се стори, че мисли за напитката, но след това устните му трепнаха.

— Научих, че мога да се справя почти с всичко, стига да съм достатъчно настойчив.

— Искаш да кажеш, че се протягаш, стисваш въпроса за шията и не пускаш, докато останалите не се откажат ли? — Тя не се сдържа и се усмихна.

— Нещо такова. — Уейд се усмихна широко, остави чашата на масата и след това взе и нейната.

— А щеше ли да бъдеш толкова настойчив — започна Елиса, когато той я притегли до себе си, — ако знаеше, че си сбъркал? Че си преценил нещата напълно погрешно?

Устните му спряха на сантиметър от нейните, а Уейд я постави в скута си.

— Дали е прав, или не, не се отразява на желанието на един мъж — изрече веднага той. Целуна я съвсем леко в края на устните. След това отново и отново…

— Мислех, че ще говорим — едва успя да каже тя, докато Уейд я обсипваше с омайните си целувки. Усети как ръката му се плъзга по тялото й бавно и настойчиво, докато Елиса се почувства топла и желана.

— Ще говорим, но по-късно. Точно сега искам да се потопя в усещането колко е хубаво да си в прегръдките ми. — Тя се опита да запази мислите си насочени към неделя вечер. Ставаше ясно обаче, че бе допуснала огромна грешка, като му позволи да я доведе тук тази вечер. Целувките му не успяваха да задоволят желанието в нея. Искаше повече. Още целувки, за да усети още от силата му. — Толкова си мека и тръпнеща — каза той до гърлото й, а гласът му бе станал дрезгав от желание. — Толкова обичам да те усещам как оживяваш всеки път, когато те прегърна.

Елиса трепна при допира на ръката му, думите му нахлуха в главата й, ала тя така и не разбра смисъла им. Гласът му бе като музика, просто още един елемент, който да помогне на прелъстяването. А пък всички елементи бяха станали толкова много, че не можеше да разграничи нито един, за да му обърне по-специално внимание.

Как щеше да го спре тази вечер, чудеше се Елиса и си пое рязко дъх, защото пръстите му смъкнаха ципа на роклята й. Трябваше, разбира се, да намери начин. Всичко утре вечер зависеше от това, дали ще успее да се овладее тази вечер.

Пръстите му проследиха извивките на гърба й, върнаха се към раменете и смъкнаха горната част на роклята й. Щеше да си позволи още няколко минути, обеща си тя и вдигна пръсти към косата му. С върховете на ноктите си нежно докосна долната част на ушите му и усети тръпките му. В този момент леките целувки по устните й започнаха да стават по-настойчиви.

Елиса стискаше пръсти, докато отваряше устни, а клепките й трепкаха, докато езикът му обхождаше устата й. Усети го кога разкопча сутиена й и потръпна, обзета от нетърпеливо очакване да усети ръката му на гърдата си.

Но не я усети. Топлите му силни пръсти се плъзнаха към извивката на корема, минаха по талията и се спряха на гръбнака. Елиса простена и се изви до бялата му риза.

— Елиса… — въздъхна Уейд настойчиво. — Сладката ми. Толкова дълго чаках да те направя моя.

Думите рязко нахлуха в главата й и тя отново направи напразен опит да осъзнае колко сериозно бе всичко, което се случваше. Беше важно. Щеше да успее. След малко.

Само че първо… Пръстите й разкопчаха ризата му, Елиса чу дълбокия му стон, нещо средно между смях и желание, докато се занимаваше с възела на вратовръзката му. След миг я разхлаби и ноктите й парнаха кожата му, потърсиха ребрата и се вплетоха в косъмчетата на гърдите му.

Ръцете му вече бяха на крака й, галеха го, масажираха и дразнеха извивката на прасеца и свивката зад коляното. Нежно и настойчиво той започна да разтваря краката й, за да потърси мекотата на бедрата. Вдигна роклята й по-високо и скоро тя щеше да е открита за гладния му поглед.

А Елиса най-сетне разбра, че няма да може да поиска Уейд да я върне в апартамента й. Просто искаше да бъде точно тук. Завинаги. Въздъхна примирено и усети още нещо. Нещо, което я караше да му даде повече от тялото си. Нещо, което я караше да му отдаде и сърцето, и душата си…

Нито здравият разум, нито споменът за отмъщението бяха причината тя да се върне в действителността. Това бе случайността, немислима и поразителна.

На вратата се звънеше. Някой настойчиво звънеше. Продължаваше да звъни, докато Уейд най-сетне осъзна, че вече не бяха сами.