Джейн Ан Кренц
Опасна магия (11)

Глава единадесета

— По дяволите! — Ругатнята на Уейд разпръсна последните остатъци от мъглата, в която бе попаднала Елиса.

— Някой звъни — измърмори неуверено тя, докато той й помагаше да се изправи и закопчаваше роклята. Елиса продължи да го гледа тъжно, но знаеше, че това осигурява бягството й. Никога нямаше да успее да се измъкне сама. Обзета от отвращение към себе си, тя не можа да не си признае, че бе точно така.

— Знам — изръмжа Уейд. — Ще се отърва, от който е там и веднага се връщам, мила. Не мърдай — добави той и в очите му блесна ново обещание. Сложи ръка на гърдата й, за да й покаже, че бе негова, стана и тръгна към вратата.

Елиса се изви на канапето, за да види кой звънеше, когато Уейд отвори вратата рязко, силно раздразнен. Трябваше да е готова за действие, когато той се отървеше от натрапника, каза си грубо тя, и прокара пръсти през кестенявата си коса. Тази вечер не биваше да рискува с повече ласки. По този път щеше да си навлече само неприятности.

— Тери? Какво, по дяволите, правиш тук?

Елиса подскочи, щом чу изумлението в гласа на Уейд. Не виждаше кой е на вратата, ала дочу гърлен женски глас.

— Дойдох да те видя, скъпи. Какво друго мога да правя тук? Кацнах преди около час и най-накрая успях да хвана такси… — Елиса наблюдаваше красивата скъпо облечена блондинка със свито сърце, докато тя влизаше в хола. И не беше просто руса, каза си мрачно Елиса и дясната й ръка се сви в юмрук. Беше невероятна, прекрасно боядисана, така че да имитира слънчевото русо, което може да се види само в Калифорния. Жената бе висока, висока като манекенка. Само че тялото й бе по-налято, отколкото на манекенка, и бе облякла на пръв поглед небрежна червена копринена блуза, разкопчана достатъчно ниско, че да привлича погледите. Плътно прилепнали джинси, комбинирани с ботуши на висок ток, допълваха вида й. Златните верижки на финия й врат и на колана на джинсите й бяха точно на място. Елиса намрази жената от пръв поглед. — Опитах се да ти се обадя от летището — продължи жената и подаде на Уейд коженото си палто, а след това вдигна ръце, за да бухне разбърканата си от вятъра коса. — Не се обади никой и аз реших да си взема такси и да проверя дали си вкъщи.

— Прибрахме се преди малко — отговори многозначително той и погледна Елиса, свита на канапето със скрити зад кожените възглавници ръце.

— А, имаш си компания! — възкликна Тери, без да се притеснява ни най-малко, след като проследи погледа на Уейд. Нещо студено и пресметливо проблесна в изписаните й с грим очи, когато се сблъскаха с погледа на Елиса, а след това тайнствената Тери се усмихна. Беше сигурно на двайсет и две или двайсет и три.

— Тери — започна Уейд, — запознай се с Елиса Шелдън. Годеницата ми. Елиса, това е Тери Робъртс…

— Годеница! — Тери извърна глава през рамо, за да погледне невярващо Уейд, който кимна и изви едната си вежда.

— Да, годеница — потвърди той и гостенката не направи никакъв коментар.

— Тери Робъртс — изрече Елиса, докато се опитваше да запази самообладание в този триъгълник. — Имате ли нещо общо с Джон Р.?

— О, да — отвърна Тери с готовност и застана пред огъня, стиснала ръце зад гърба си и усмихната предизвикателно. — Аз съм щерката на шефа.

Дъщерята на шефа на „Компю Дизайн“, помисли си Елиса и се насили да се усмихне. Беше дошла да види добрия си приятел Уейд Тагърт, когото готвеха за поста на татенцето.

— Колко мило. Минала си доста път тази вечер. Добре че Уейд си беше вкъщи. — Елиса реши, че може да говори не по-малко предизвикателно от Тери Робъртс.

— Нали — измърмори Тери и хвърли поглед към Уейд, който пристъпваше бавно към Елиса. Ако не го познаваше, каза си тя, щеше да реши, че се опитва да я защити, да застане между нея и Тери. — Щеше да ми се наложи да си взема такси обратно до летището и да се настаня и някой мотел… — Тери подбираше внимателно думите си, за да стане ясно, че очаква да прекара нощта в дома на Уейд.

— Къде ти е багажът, Тери? — прозвуча остро гласът му и Елиса усети раздразнението му, сякаш се опитваше да го скрие.

— Шофьорът на таксито го остави отпред на тротоара — нацупи се тя и любопитните й сини очи отново се насочиха към Елиса.

— Добре, ще го кача в ягуара — заяви той и се отправи към вратата.

Тери леко се намръщи.

— Защо трябва да го качваш в колата?

— А ти как мислиш? — отвърна остро Уейд, преди да излезе. — За да е при теб, когато се настаниш в мотела.

След това в стаята се възцари мълчание и се чуваше само пукането на огъня. Презрението в сините очи на Тери накараха Елиса да разбере, че младата дама нямаше да успее да постигне нищо с чара си. Тя самата предпочиташе да я удуши.

— Годеница. Много интересно — усмихна се ледено Тери. — И откога сте сгодени с Уейд, Елиса?

— Тържеството по случай годежът е утре вечер.

— Прясна новина. — Усмивката й започваше да се стопява.

— Много.

— Поздравявам те. Доста бързо си действала — отбеляза с ледения си глас Тери. — Откога знаеш, че Уейд ще заеме поста на татко?

— Още от първия ден, когато пое работата в Сиатъл — усмихна се любезно Елиса.

Тери се разхождаше из стаята като човек, който познава обстановката, но се преструваше, че оглежда мебелите, книгите по рафтовете и всичко останало в дома на Уейд. Елиса я наблюдаваше с внимание, с което би наблюдавала змия.

— Не те виня за избора ти, Елиса — измърмори незаинтересовано Тери. — Въпреки че лично аз не бих искала мъж, който е побързал да се влюби след някоя нещастна любов… — Тя погледна през рамо, за да види как приема съперничката й чутото. Елиса просто продължаваше да я гледа. — Отказах му преди два месеца — заяви тя спокойно.

— Така ли? — Елиса усети как старите инстинкти към другите хора отново се възраждат. Колко бе лесно да разбереш какво искат хората, каза си тя. Толкова бе лесно са научиш какво мислят, как работи умът им. Толкова бе лесно да забележиш, когато лъжат.

Тери кимна, а Елиса разбра какво ще последва.

— Скарахме се — започна тя, спря пред една от картините и я загледа. — Той може да се държи с теб като със своя собственост, знаеш ли? — добави Тери с пренебрежителен жест. — Аз избухнах и докато се усетя, Уейд вече беше приел работата в Сиатъл. Мислех си, че съм му дала достатъчно време, за да разбере, че му липсвам и тогава щях да му кажа, че му прощавам…

— Какво мислиш за картината, Тери? — прошепна предпазливо Елиса, застанала нащрек.

— Това чудо ли? — намръщи се Тери и кимна към морския пейзаж. — Още преди да замине от Калифорния му казах да се отърве от нея. Не мога да разбера защо изобщо я купи!

— Не можеш ли? — въздъхна любопитната Елиса.

— Предполагам, че харесва художника като човек и е искал да му направи услуга, нещо такова — отбеляза разсеяно Тери. — Пет пари не давам. Каквато и да е причината, щом се нанеса, картината ще изчезне.

Елиса бе готова да се изсмее, ала в същото време й се плачеше. Тери дори не знаеше! Нима не разбираше колко много от Уейд бе въплътено в тази картина? Каква малка тъпа блондинка! Каквото и място да бе заемала Тери Робъртс в живота на Уейд, това не бе от дълготрайните значими връзки!

— Ти няма да се нанасяш, Тери — прозвуча гласът на Уейд от вратата зад двете жени. — Нито сега, нито когато и да било. Още от началото знаеш, че не си нищо повече от дъщерята на човека, за когото работя. А това, че се появи на вратата ми посред нощ, няма никак да впечатли Джон Р. — Той влезе и затвори вратата. Елиса потръпна, щом забеляза стиснатите му устни, когато застана пред нацупената блондинка. Тери не усещаше ли, че го бе подразнила? — Той ме познава отлично, Тери — продължи спокойно Уейд. — Никога няма да повярва на постановката, която се опитваш да направиш. Няма да повярва, че съм те прелъстил.

— Защо да не повярва? — попита Тери и нацупеното й лице стана страшно. Изведнъж пролича колко бе млада.

— По две причини — отвърна бавно и спокойно Уейд. — Първо, докато утре вечер се прибереш, новината за годежа ми ще се знае от всички, и второ… — Тери вирна предизвикателно глава, очевидно, защото нямаше какво да каже. — И второ — повтори безжалостно той, — защото баща ти знае, че държа твърде много на тази работа и няма да рискувам, като се забъркам с дъщеря му! — Елиса се намръщи на грубите му думи. Не винеше другата жена, че изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заплаче. На коя жена й бе приятно да й кажат, че работата е по-важна от нея? Само че в мига, в който си го помисли, тя разбра, че Уейд бе измислил втората причина в момента. Ако бе искал Тери Робъртс, тя щеше да е негова. Той изкопчваше от живота всичко, което искаше. Нали сам й го каза тази вечер? А ако бе искал и Тери, и работата на баща й, щеше да ги получи. Щеше да се бори, докато всички останали се откажат. Само че Тери прие втората причина, без да се противи. За нея това бе напълно логично, разбра Елиса, докато я наблюдаваше. Тери така и не бе разбрала за времето, откакто познаваше Уейд, че картините му бяха част от него, затова и продължаваше да не го разбира. Тя не бе в състояние да познае истинския вълк, когато се сблъска с него. — Хайде, Тери — изръмжа Уейд. — Качвай се в колата. Елиса, можеш да почакаш…

— Идвам с теб — заяви тя и се изправи решително. Това бе шансът й тази вечер и трябваше да го използва. За нея нямаше никаква надежда, ако седеше послушно и чакаше Уейд да се върне при бъдещата си булка. Надеждата за отмъщение…

— Няма нужда — започна той и се намръщи, когато срещна погледа й.

— Напротив, има — поправи го весело Елиса и се опита да се усмихне. Синьо-зелените й очи блестяха решително. — Все пак утре ни предстои голям ден и трябва да се подготвим за партито, нали? Трябва да се наспя, Уейд. Ти ще ме закараш. — Тя направи крачка към вратата, без да обръща внимание на нацупената блондинка и гневните очи на Уейд. С вдигната глава направи още една крачка към вратата, макар да не бе сигурна, че двамата ще я последват.

— Уейд, това е смешно — започна Тери. — Няма причина да не остана тук тази вечер…

— Млъквай, Тери!

Елиса усещаше погледа на Уейд върху себе си, докато вървеше към колата. Той не каза нищо, настани и двете жени в ягуара, без да се преструва на любезен, седна зад волана и завъртя гневно ключа. Бесен е, каза си Елиса и реши да се застрахова.

— Остави ме първо мен — каза му тя хладно, без дори да го поглежда.

— Как ли пък не — отвърна той и включи на скорост.

— Моля те, Уейд — опита се да го убеди Елиса, като наблегна на тихия умолителен глас, който бе открила, че му влияе още през нощта, когато я заплаши. — Изтощена съм. Седмицата беше толкова натоварена и ми се иска да съм свежа за утре вечер. Знаеш, че всички ще са там…

— Елиса, искам да поговорим — започна твърдо той. Никой не обръщаше внимание на Тери, която седеше на задната седалка и поглъщаше всяка дума. Елиса усети, че ще се разрази разправия и й стана неприятно, че другата жена щеше да стане свидетелка. Само че нямаше как да избегне този момент. Трябваше да се прибере сама в апартамента си.

— Уейд, ще имаме достатъчно време да поговорим утре след партито. — Тя протегна ръка и нежно я сложи на ръкава му, умолявайки го да прояви разбиране. — Искам да се прибера.

Той остана смълчан за момент, сякаш повтаряше наум думите й, а когато Елиса усети колебанието му, разбра, че бе победила.

— Добре, Елиса — съгласи се най-сетне Уейд, макар и да не бе доволен. — Ще те закарам у вас.

Елиса усети задоволството на Тери, но то не й подейства. Уейд щеше да я закара в някой мотел и да я остави там. Тя бе напълно убедена, че ще стане точно така. Тери не представляваше заплаха за нея и никога нямаше да бъде. Опасността между Елиса и Уейд бе много по-дълбока и в нея имаше много повече риск, отколкото една разглезена празноглава млада жена, която се опитваше да спечели нечий съпруг.

Уейд изпрати Елиса до асансьорите, а в очите му личеше недоволството, ала той вече се бе съгласил да уважава желанията й.

— Имам чувството, че това е грешка. — Уейд въздъхна дълбоко и я привлече рязко, стиснал я за раменете. — Дяволите да я вземат тази празноглавка! Ако не беше тя…

Елиса си наложи да се усмихне.

— Има ли още много като нея, които да те преследват из цялата страна?

— Господи, не! Ще пусна телеграма на баща й още утре сутринта и ще го посъветвам да я накаже, като хубавичко…

— Я напляска ли? — предположи невинно тя.

— И й отреже издръжката — довърши той. — Парите са най-сигурният начин да се държи под око една разглезена малка мърла като Тери Робъртс.

— Но не и мен? — предизвика го игриво Елиса, доволна, че Уейд не повдига въпроса за решението й да се прибере в апартамента си.

— Не и теб — потвърди той и наведе глава, за да я целуне бързо. — За теб са нужни по-фини методи.

 

 

Бе казала на Уейд, че трябва да поспи, каза си тя няколко часа по-късно, докато лежеше в леглото си и наблюдаваше сенките на тавана. Само че тази вечер сънят не идваше. Елиса неспокойно се обърна на една страна и удари смачканата възглавница в напразен опит да я направи по-пухкава. Това бе втората безсънна нощ, откакто започна връзката й с Уейд Тагърт, напомни си мрачно тя. Скоро обаче този тип и арогантният му подход щяха да бъдат забравени. Утре вечер, зарече се Елиса поне за хиляден път, щеше да сложи край веднъж и завинаги на войната между тях.

Отново се опита да формулира точния начин, по който да му съобщи, че няма никакво намерение да се жени за него, че може да си вземе и работата, и пръстена и да скочи в езерото Вашингтон, ако иска. И отново й се стори невъзможно да го направи. Всеки път, когато се опитваше, й пречеше или споменът за картините му, или за целувките му.

Той не я обича, повтаряше си вбесена тя. Мъж, който обича, никога не би я обвинил в онези неща. Никога нямаше да повярва в най-лошото за нея. По дяволите, никой не вярваше на най-лошото за нея!

Уейд никога не й бе казвал, че я обича, нали? Само че я желае.

Но пък какво желание, помисли си Елиса и притаи дъх. Никога не бе изпитвала подобно нещо. Дали бе породено от самота, или от желание за независимост, дали това не бе силата, която лъхаше от картините му?

Не биваше да мисли за това. Трябваше да си изиграе ролята, за да довърши играта, а това не включваше да се влюби в мъчителя си.

Да се влюби! Тя бе готова да заплаче. И плачът, както и безсънните нощи, й бяха непознати. Животът й бе прекалено удобен и приятен и не й се бе налагало да плаче във възглавницата. Не можеше, не биваше да обича мъж, който имаше толкова лошо мнение за нея! Заслужаваше да го подведе с това предложение за брак, заслужаваше да му се изсмее в лицето и да си отиде. И то пред всичките му служители!

Елиса отчаяно обмисляше положението. Щеше да се получи безкрайно унизително, ако му връчеше и оставката си от „Компю Дизайн“, и годежния пръстен пред целия персонал.

Мисълта й се стори ужасна и тя се изправи в леглото. Щяха ли да й стигнат силите да го направи? Възможно ли бе да направи подобна сцена? Да разстрои всички гости? Това бе толкова нетипично за нея, дори самата мисъл, независимо какво я бе подтикнало към подобна стъпка!

Само че последната седмица й бе разкрила нейни страни, които преди дори не бе предполагал, че притежава. Откри, че бе способна да замисли отмъщение, ако бъде предизвикана. Откри, че у нея се таи страст, за която дори не бе предполагала, че някой мъж може да събуди. Откри, че може и да се чувства виновна, че използва способността си да очарова хората, за да постигне това, което си е наумила. Откри възбуда в ежедневието, която дори не знаеше, че може да се вмести в живота й. Точно това бе вълнението, което пазеше за бягството си в картините. А най-важното бе, че срещна мъж, който разбираше всички тези неща. Разбираше всичко, освен факта, че и след милион години нямаше да си осигури кариерата, като спи с някого.

Елиса измърмори някаква ругатня, която бе по-подходяща за някой каубой, и отметна завивките. Мина през стаята и обърна картината на стената така, че лунната светлина да падне върху нея.

Бе довършила малкото платно, въпреки че нямаше никакво намерение да го даде на Уейд като сватбен подарък. Нямаше значение какво бе вложила в тази картина, защото той така и нямаше да види резултата.

Ала тя щеше да вижда този резултат, помисли си тъжно Елиса. Дори да я унищожеше, пак щеше да я вижда в спомените си до края на живота си. Обърна творението си към стената, защото там бе разкрито нещо, с което трябваше да се научи да живее. Това бе наследството от период на тревоги и несигурност в иначе спокойния й, приятен живот.

Само че тя бе твърдо решила да доведе докрай отмъщението си, каза си мрачно, приближи до прозореца и се вгледа към светлините на града. Какво й оставаше? Не можеше да се омъжи за човек, който не я обичаше, който още от самото начало я смяташе за напълно безскрупулна.

Ами ако Уейд все пак истински се нуждаеше от нея, шепнеше един тънък глас. Ами ако той наистина я желаеше? Нима я бе преследвал, защото наистина бе важна за него, въпреки че си мислеше все лоши неща за нея?

Елиса поклати глава, обзета от гняв. Кого заблуждаваше? Търсеше си извинение, причина да се омъжи за човек, когото презираше. Какво беше това, което я подтикваше да посегне и да приеме всичко, което Уейд й предлагаше? И как да го стори с чисто съзнание? Беше го подлъгала да й предложи брак. Не искаше пръстена му, защото не й бе даден от сърце, това бе само част от играта.

Тя отново се върна в леглото. Всичко бе толкова объркано, а времето течеше прекалено бързо…

Нито едно от съмненията и тревогите й не изчезна през нощта. Сутринта донесе още по-голям смут в сърцето й и Елиса започна да се страхува, че ще полудее. Прекара целия ден в домакинска работа, за да се отърве от съмненията и страховете си. Не постигна никакъв ефект. Времето летеше и скоро трябваше да се приготви за предстоящата сцена.

Ако не друго, каза си тя, можеше поне да измисли коя рокля да облече за събитието. Извади блестяща синьо-зелена рокля от гардероба с такъв замах, че едва не я скъса. В този момент разбра колко бе нервна и си пое няколко дълбоки глътки въздух, преди да се заеме с роклята.

Строгата рокля бе купена преди няколко месеца за парти, на което реши в последния момент да не ходи. Прилепваше чудесно по извивките й, дългите ръкави бяха тесни, а деколтето по врата подчертаваше лицето й. Цветът бе съвършен за тъмночервените нюанси в косата й и много отиваше на очите й.

Тази вечер щеше да се нуждае от всички магьоснически умения, за които я обвиняваше Уейд, реши Елиса и извади чифт вечерни обувки, които всъщност бяха сандали на висок ток. Огледа малката си колекция от бижута и извади малки златни обеци, които харесваше, и дискретно златно колие. Докато мислеше над избора си на бижута, си спомни за пръстена, който Уейд щеше да й даде тази вечер, и се намръщи.

Докато се решеше, погледна часовника и за сетен път се убеди, че времето лети. Беше четири часа, а бе обещала на Уейд да отиде у тях в четири и половина. Той бе предложил да я вземе, ала тя го убеди да не губи излишно време.

Не искаше дори да мисли защо трябва да вземе собствената си кола тази вечер.

Точно в четири и трийсет Елиса бе пред вратата на Уейд и се готвеше за най-ужасното събитие в живота си. Събра цялата си смелост и почука.

Почти в същия момент вратата се отвори и той се изправи пред нея. Буквално я изпиваше с поглед, помисли си разсеяно тя. Жаждата в очите му бе очевидна и Уейд сякаш щеше да я погълне на една глътка.

— Елиса — въздъхна той, протегна ръка и я прегърна. — Имах чувството, че никога няма да дойдеш! — Притисна ръцете й към себе си и започна да целува извивката на рамото й, открито от роклята. Устните му сякаш я изгаряха, а след това Уейд отново се взря в очите й.

— Четири и половина е. Точна съм — опита се да недоволства тя. Как щеше да го направи? Как щеше да осъществи отмъщението си? Може би сега? Преди да дойдат другите? Или по-късно, когато щеше да се получи много по-унизително и драматично? Елиса усети как паниката й расте.

— Как можа да кажеш, че си точно навреме, след като трябваше да си тук днес сутринта и да се събудиш в леглото ми? — попита той несигурно и това я трогна.

— Като стана дума — започна наперено тя и отстъпи, за да може Уейд да затвори вратата, — успя ли да качиш любимата си приятелка на самолета за Калифорния?

— Как ли пък не — усмихна се широко той, хвана я за ръката и я потегли към кухнята, където на плота имаше множество бутилки и храна. — Оставих я в един мотел до летището, изпратих на Джон Р. телеграма къде е и забравих за случая.

— Робъртс нали няма да повярва, че си я компрометирал? — попита сухо Елиса, загледана в красиво аранжираните табли с храна.

— В телеграмата му споменах за годежа — призна Уейд, докато вадеше чаши. — Но дори и без тази информация той много добре знае дали да вярва на мен, или на дъщеря си. Обича я, ала не е сляп за недостатъците й.

— Много бащи губят преценката си, когато става дума за дъщерите им.

— Или съпругите им — добави Уейд и спря, за да я погледне. — Да не би да се опитваш да ми кажеш, че мъжете си губят ума, когато наблизо има жена? — Тя преглътна и се опита да се усмихне. — Може и да си права — продължи небрежно той, извади купчина салфетки и й ги подаде. Елиса си спомни, че бе направила нещо подобно с него, когато Уейд пристигна на партито у тях миналата седмина. Споменът я накара да се изчерви. — Тъкмо затова изпратих телеграма и споменах очарователната си годеница. По-добре всичко да е сигурно, отколкото след това да съжалявам.

— А ти искаш да си запазиш работата — продължи заядливо тя.

— Не чак толкова, че да се оженя за дъщеря му — заяви разпалено той. — Сложи тези салфетки на масата в ъгъла. Мислех да оставим подносите на различни места из хола.

— Ти сам ли направи всичко това? — попита удивена Елиса и посочи подносите.

— А ти как мислиш? Да не би да приличам на мъжа мечта на всяка жена? Поръчах храната. Донесоха я преди два часа. — Уейд се разсмя и взе един от подносите.

— Може и да не си цар в кухнята, но определено знаеш кой е най-лесният начин да организираш коктейл — отбеляза тя и го последва послушно в хола, понесла салфетките.

— И аз съм канил гости. Налагало се е да посрещам делови партньори и клиенти. — Той сви рамене. — Когато си моя домакиня, репутацията ми направо ще стане неузнаваема!

Елиса усети как дланите й се изпотяват, когато наближи пет. Май трябваше да приключи с всичко още сега, преди гостите да са пристигнали. Опита се да си представи как съобщава на Уейд, че няма да се омъжи за него и да си вземе проклетата работа. Така и не можа да си представи сцената.

Когато пристигнаха първите гости, тя вече трепереше от нерви. Постара се да се държи нормално и никой не забеляза притеснението й. Всички се чудеха за партито у шефа, каза си Елиса. Поканата за целия персонал бе равносилна на заповед. Нищо чудно, че почти всички дойдоха, при това навреме! Тя бе на границата на истерията. Никой, освен Мари, не знаеше причината за партито. Поканата му ги бе изненадала, така й каза Уейд.

По навик Елиса започна да посреща гостите и да създава приятна атмосфера. Сега бе моментът да се овладее и да не покаже притеснението си.

Никой не се задълбочи чак толкова, освен Уейд, ала той не спомена и дума. Може пък да не беше забелязал. Ръцете му бяха пълни, докато наливаше напитки и се правеше на домакин. Трудна роля за един вълк, помисли си тя, разкъсвана между смях и отчаяние. Щеше да му е много по-добре, ако имаше съпруга, която да му помага в подобни събирания.

Стига да си държеше устата затворена, щеше да бъде тъкмо желаната съпруга. Не, каза си отново Елиса. Нямаше да се омъжи за човек, който я смяташе за безпринципна.

Какво тогава да прави? Скоро щеше да се наложи да действа. Наближаваше шест, а Уейд всеки момент щеше да съобщи новината, когато веселието бе в разгара си…

При тази мисъл той улови погледа й от другия край на хола и се усмихна. Изражението му я стресна. Щеше да го направи сега. Знаеше го. Господ да й е на помощ, какво да прави? Моментът бе настъпил. Моментът, на който бе посветила играта. От другия край на хола Мари й се усмихна с разбиране.

Сърцето й биеше оглушително, когато Уейд помоли колегите си за внимание. Всички замълчаха. Естествено, нали той бе шефът.

— Има още една причина за партито тази вечер — започна Уейд, щом всички в стаята утихнаха. Елиса бавно си проправи път към него. Никога не се бе чувствала толкова раздвоена през живота си. Трябваше да действа. Трябваше!

Мислите й се лутаха, докато го слушаше как обяснява причината за събирането, и чу как всички възкликнаха от удивление, когато той обяви годежа си с Елиса Шелдън.

Последваха изненадани поздравления, докато й правеха път да застане до Уейд.

— Нищо чудно, че не я повишиха! — чу някой да коментира. — Щеше да е доста неудобно едната седмица да я повиши, а другата да се сгодят. Хората щяха да говорят…

— Не и за Елиса — обади се друг глас, напълно убеден в правотата си.

— Разбира се, че не и за Елиса — съгласи се първият. — Но Уейд може и да си е помислил, че ще се говори. Все пак той не я познава като нас…

Думите бяха като балсам за нея и тя се зачуди дали Уейд ги бе чул. Съмняваше се. Дори и да ги беше чул, щеше да се изсмее.

Сега вече вървеше по-уверено, прие протегнатата му ръка и се остави той да я привлече до себе си. Усмихна й се топло, интимно, жадно, гледаше я право в очите и Елиса разбра, че кутийката с пръстена бе в другата му ръка.

— Сладката ми магьосница — прошепна Уейд сред смеха и подвикванията, докато й слагаше пръстена. След това я целуна леко и нежно.

И в този момент тя потръпна, защото моментът на отмъщението беше настъпил. Нали точно това й бе целта. Бе го подлъгала да й предложи брак, след като той само искаше да си поиграе с нея. Уейд единствено искаше жена, с която да се разнообрази, за да прогони вълчата си самота. Жена, която да внесе топлина в живота му.

Елиса се поколеба и загуби. Когато отвори очи, той вдигаше устни от нейните и първото, което видя, бе морският пейзаж отзад и тя най-сетне призна истината пред себе си. Обичаше го. Обичаше мъжа, преобърнал удобния й живот, видял в нея неща, за които никой не подозираше. Обичаше мъжа, който бе накарала да се ожени за нея.

За Елиса остатъка от вечерта бе вихрушка от звуци, разговори и смях. Това бе партито по случай годежа й, а тя не се бе чувствала толкова нещастна никога през живота си.

Веселието продължи до късно. До седем трябваше да е приключило, но последните гости останаха почти до осем. Докато ги изпращаше, Елиса разбра, че те с удоволствие биха останали. Бе готова на всичко, за да отложи разговори с годеника си. Докато траеше партито, тя разбра какво трябваше да му каже. Нямаше да унижава мъжа, когото обичаше, като му се подиграе пред гостите, ала нямаше да се омъжи за него, след като го бе принудила да й предложи брак.

— Мислех — промърмори нежно Уейд, когато я обърна към себе си, след като си тръгнаха и последните гости, — че никога няма да останем сами! Ела при мен!

Елиса не помръдваше, ръцете й бяха стиснати и тя се насили да каже намисленото.

— Уейд, трябва да говоря с теб.

Той разхлаби вратовръзката си и разкопча ризата си, без да откъсва очи от нея. Синьо-зелените й очи му се сториха огромни и необикновено блестящи, докато Елиса чакаше вниманието му.

— Ще поговорим, Елиса — обеща Уейд с бавен глас, който разпрати тръпки по гърба й. — Знам, че между нас има неизяснени неща. Все още не. Не и преди да съм те направил моя. — Пристъпи бавно към нея. — Разбираш ли, мила? Разбираш ли какво е за един мъж, който иска да е сигурен, че жената го приема. Ела, Елиса, нека да те прегърна. Нека ти покажа как копнеех за теб още от деня, в който те видях…

— Тази вечер няма да ме спреш, Уейд. — Тя му се усмихна тъжно. — Трябва да ме изслушаш, а след това…

— След това какво, Елиса? — попита той, отстъпи няколко крачки, докато я гледаше напрегнато.

— След това можеш да правиш каквото искаш.

— И да взема каквото искам ли?

Тя си пое дълбоко дъх.

— Да.

— Добре, кажи ми какво наля този страх в очите ти, малка магьоснице? Да, забелязах — продължи Уейд. — Да не би да си мислиш, че можеш да скриеш подобно нещо от мен? Знам как да го излекувам.

— Уейд! Ще престанеш ли да ме прелъстяваш, за да ме изслушаш? — Елиса почти изкрещя думите, след това се изчерви от необузданата си реакция. — Аз те вкарах в този капан, Уейд! Не разбираш ли? Аз планирах всичко още от самото начало. Исках да ти върна, защото не ме повиши, защото беше решил, че спя с Мартин Рандолф! — Тя си пое дълбоко дъх и продължи. След като вече бе започнала, думите излизаха сами. — Имах късмет, поне така си мислех, когато се оказа, че ме желаеш толкова много, че си готов да изместиш Дийн Норуд. Само че аз те излъгах. Той никога не ми е предлагал да се ожени за мен. Разбираш ли какво ти казвам? Излъгах те. Имах планове за тази вечер, за които ти не знаеше. Щях да изчакам да ми сложиш пръстена, а след това исках да ти го хвърля в лицето и да те пратя по дяволите заедно с тъпата кариера, която размахваше под носа ми като стръв! — Елиса спря, за да си поеме отново дъх. — Щеше да бъде безкрайно унизително, разбираш ли? Самочувствието ти щеше да е смачкано и така щеше да се научиш да не си вадиш прибързани заключения. Но всичко се провали, защото разбрах, че те обичам. — Тя се обърна и се загледа в огъня, който Уейд бе запалил. Усещаше едрото му тяло зад себе си, но нямаше сили да срещне погледа му. — Ще замина с теб за Виктория, Уейд, стига да искаш. Ала ще замина като твоя любовница, не като твоя жена. Няма да понеса да се ожениш за мен, защото това е единственият начин, по който си мислиш, че можеш да ме имаш — довърши Елиса. Ето. Беше се опитала да поправи злото. Всичко бе в ръцете на Уейд. Каквото и да решеше той, щеше да е важно. Поне щеше да е спокойна, макар и нещастна, защото бе казала истината.

— А според теб, кой кого измами? — изръмжа зад нея Уейд.