Реймънд Чандлър
По-малката сестра (6)

Глава 6

Прибрах се в Холивуд и се заключих в кантората с телефонния указател на Бей Сити. Четвърт час ми беше достатъчен да науча чий е телефон номер 13572 — на доктор Винсънт Лагарди, претендиращ да бъде невролог, с кабинет и квартира на Уайоминг Стрийт, която, според моята карта, беше на границата на най-добрия жилищен район. Заключих указателя в бюрото си, отбих се в дрогерията на ъгъла за сандвич и кафе и се обадих оттам на доктор Лагарди. Отговори ми жена и се оказа доста трудно да се свържа лично с доктора. Гласът му прозвуча нетърпеливо. Бил много зает, прекъснал съм бил преглед на пациент. Не съм разговарял с лекар, който да не е насред преглед. Познава ли Лестър Клозън? За пръв път чувал това име. С каква цел го разпитвам?

— Мистър Клозън направи опит да се свърже с вас тази сутрин. Беше толкова пиян обаче, че не можеше да говори.

— Но аз не познавам никакъв мистър Клозън — настоя докторът със студен глас. Нямах чувството, че все така бърза.

— Е, тогава няма нищо. Просто държах да се уверя. Защото някой е забил във врата му шиш за лед.

Безмълвие. После гласът на доктор Лагарди — мазно учтив:

— Това съобщено ли е на полицията?

— Естествено. Но няма защо да се тревожите — освен ако шишът не е ваш.

Той се престори на глух.

— А с кого говоря? — продължи приветливо.

— Казвам се Хикс. Джордж Хикс. Току-що се изнесох оттам. Никак не ми се ще да се забърквам в такива истории. Просто си помислих, че смъртта му може да ви засяга по някакъв начин, защото, преди да умре, искаше да се свърже с вас.

— Съжалявам, мистър Хикс, но аз наистина не познавам никакъв Клозън. Не съм и чувал за него, нито съм имал някакво вземане-даване. А много помня имена.

— Е, добре тогава. А сега и да искате, вече няма как да се запознаете. Обаче някой може да прояви интерес защо се е опитвал да ви позвъни… освен ако забравя да съобщя където трябва.

Мъртва тишина.

— Нямам какво да кажа — изрече най-сетне доктор Лагарди.

— Нито пък аз. Но пак ще се чуем. Не ме разбирайте погрешно, докторе. Не ви шантажирам. Аз съм само объркан и имам нужда от приятел. Помислих си, че един лекар… също като свещеника…

— На ваше разположение съм. Заповядайте за съвет когато пожелаете.

— Благодаря ви, докторе — откликнах пламенно. — Много, много съм ви признателен.

И затворих. Ако доктор Винсънт Лагарди беше почтен човек, би трябвало вече да звъни в полицейския участък на Бей Сити. В противен случай съвестта му не е чиста. Което щеше да представлява интерес за мен.