Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Temperatures Rising, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 41 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми (2018)
Корекция и форматиране
NMereva (2018)

Издание:

Автор: Сандра Браун

Заглавие: Нежно отвличане

Преводач: Мая Керезова

Година на превод: 1994

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 1994

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ДФ „Абагар“ — Велико Търново

Редактор: Валентин Георгиев

Художник: Борис Стоилов

Коректор: Недялка Георгиева

ISBN: 954-459-127-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5921

История

  1. — Добавяне

13.

— Къде, по дяволите…

Барабаните започнаха отново да бият, но ритъмът беше много по-бавен. Скаут не желаеше да наблюдава друг танц. Искаше да намери Шантал, за да довършат разговора си. Но празненството беше в негова чест. Неприлично би било да обиди щедрите домакини. Ядосвайки се вътрешно, той насочи вниманието си към центъра на обредния кръг, където вече се бяха появили две редици млади жени и пристъпваха към него.

Подрусваха бедра в хипнотичен ритъм и грациозност и тръстиковите им поли шумоляха и откриваха голите им крака. Както и преди, танцът беше чувствено привлекателен, без да е неприличен. Когато стигнаха близо до него, двете редици се разделиха вляво и вдясно. Харесаха му синхронните им движения, зрелищността на спектакъла. Накрая останаха само две танцьорки от редицата. Едната се отдръпна при другите, втората започна солово изпълнение.

Изведнъж се озова срещу две яркосини очи.

Сърцето му се преобърна. Омагьоса го откритата покана, която се четеше в тях. Тя беше свалила горнището на банския. Гърдите й блестяха голи, полуприкрити под Пищна огърлица от цветя и пера. На трепкащата светлина на факлите кожата й лъщеше като мокра. Косата й се виеше около тялото й, но после тя отметна назад глава и водопадът от черни струи заигра по гърба й. Вдигна ръце над главата си и плавно и грациозно започна да ги извива. Движенията й бяха толкова изразителни и изкусителни, че той почти изпадна в транс. Очите му се спряха на голия й корем, после на бедрата, които от време на време се оголваха под тръстиковата поличка. При вида на гладката й кожа в главата му сякаш започна да бие чук. Беше по-силен от изригването на вулкана и от въздействието на алкохола.

С протегнати към небесата ръце, езически отметнала назад глава и извила гръб, Шантал бясно се въртеше. Едновременно с финалното кресчендо на барабаните, тя се строполи пред него, привела ниско глава над коленете си. Но после изведнъж я отметна рязко назад и вдигна черната сатенена завеса на косите си. Очите й го гледаха с дивия копнеж и гордото предизвикателство на лъвица.

Скаут скочи на крака и й подаде ръка. Тя сложи своята в загрубялата му длан. Помогна й да се изправи и я грабна на ръце.

Понесе я нагоре към къщата. В уханната нощ грееше такава луна, че не беше необходима друга светлина. Без да откъсва очи от Шантал, воден от незнайна сила, той се озова в спалнята й. Шмугна се заедно с нея под мрежата за комари и я положи нежно на леглото. Зацелува я страстно. Зарови глава в огърлицата от цветя, разбута ги и намери гърдите й. Скъса лентата на тръстиковата пола и я захвърли на пода. Когато тя извика задъхано името му, той се изправи на ръба на леглото и започна да къса копчетата на ризата си. Шантал се отърси от магията на чувствените му ласки, седна и го хвана за ръцете, които трескаво се опитваха да го освободят от дрехите му.

— Нека аз…

— Не знам дали мога да чакам толкова — присмя се на себе си той.

— Можеш.

Тя разкопча ризата му колкото бе възможно по-бавно. После притисна полуотворената си уста към топлата влажна кожа на гърдите му. Той изстена от удоволствие и зарови пръсти в косите й. Като го целуваше непрекъснато, тя свали ризата му и я пусна на пода.

Скаут беше затворил очи в екстаз, но когато тя продължи да го целува все по-надолу, отвори очи и я погледна. Повдигна леко брадичката й и потърка с палец влажните й устни.

— Не очаквам нищо. Не е нужно да правиш нищо.

— Знам. Ето защо искам да го направя.

— Сигурна ли си?

Тя го притисна към себе си.

— Да.

* * *

— Затова предполагам, че ми е трудно да делегирам отговорността, защото винаги аз съм бил този, който я поема.

— Родителите ти не подкрепяха ли амбициите ти? — попита го Шантал, положила глава на гърдите му.

— Разбира се, че да. Но доходите им бяха ограничени. Знаех, че ако искам да отида в колеж и да постигна повече от баща си, който трийсет години работи в една фабрика, трябва да се заема сам. Не можеха да ме издържат. Работех по няколко неща едновременно, за да се издържам и завърша.

— Струвало си е усилието. Явно си се справил отлично.

— Да, придобих опит в няколко фирми, преди да създам своя. Започнах с по-дребни поръчки. Ето защо Кораловият риф представляваше такъв пробив за мен. Беше първият ми договор с такава огромна корпорация.

Споменаването на Кораловия риф й напомни за съществуването на външния свят. Инстинктивно се притисна до него, а той веднага я обгърна още по-здраво в прегръдките си.

— Преди да дойда тук — унесено каза той, — мислех, че светът се върти около часовника. Бях вманиачен на тема пускови срокове и разписания. — Вдигна ръката й към устните си и нежно целуна дланта й. — Ти ме научи, че нещата намират начин сами да се подредят, когато му дойде времето. Не почувствах липсата на ръчния си часовник нито за миг.

Главата й опираше в брадичката му и тя усети как устните му се разтеглят в усмивка.

— Тъй като съм израсла сред тези хора, с тяхната култура и традиции, трескавият начин на живот в Щатите направо ме плаши. Съзнавам напълно, че действителността там по необходимост налага ритъм, коренно различен от този тук, но трябва да има някакво средно положение все пак — тъжно каза тя. — Признавам, че изпитвах известно презрение към така наречената цивилизация, когато я сравнявах с простия начин на живот на острова, но тази седмица ми доказа, че и той не е идеален.

— Как така?

— Случката с Андре. Предполагам, че във всяко общество има корупция и измама.

— Защото обществата се състоят от човешки същества, а човешките същества не са непогрешими. Ти например имаш слабост към лъжата.

— О! — Тя се подпря полуизправена и го погледна с престорена ярост.

Той се засмя и я прегърна. Но след малко усмивката му помръкна. Потърка с кокалчето на пръста си страната й и колебливо каза:

— Бих искал да знам какво си мислиш, принцесо.

— За какво?

— За това. За нас. Искам да знаеш…

— Не! — Притисна пръсти върху устните му. Не искаше да разваля тези върховни мигове с нещо неприятно. Марго беше пожелала да пожертва всичко, за да покаже любовта си към Андре. Шантал вярваше, че постъпката на Марго заслужава похвала.

Скаут никога нямаше да бъде неин. Той принадлежеше на жена, която едва ли щеше да види, на общество, в което несъмнено щеше да бъде пренебрегвана. Не, не можеше да има живота му, но поне временно можеше да има любовта му. Щеше да й се наслади сега, а после щеше да заплати за нея със страдание.

— Не казвай нищо, Скаут. Не искам оправдания, нито обяснения. Моля те.

— Има неща, които трябва да се кажат.

— Недей — искрено го помоли тя.

Той въздъхна недоволно.

— Добре. Но не можеш да ме спреш да повтарям, че ти несъмнено си най-прекрасната жена, която съм виждал. Лицето ти, тялото ти — гласът му се превърна в страстен шепот. — Ти си идеалната жена. И си неповторима. Екзотична и загадъчна, интригуваща и капризна, непредсказуема и сексапилна — дори всички тези думи не стигат, за да те обрисувам напълно. — Стискаше в шепите си кичури от косите й и се чудеше на копринената им мекота. — Днес, докато проверяваше как върви подготовката за празника, прочетох малко от ръкописа ти. Имаш блестящ ум. Аз съм средно интелигентен човек, но не разбрах какво бях прочел, когато го свърших. Красота, ум, чувственост, истинско чувство за собствено достойнство и въпреки това загриженост и за другите. — Той сви безпомощно рамене. — Ти си това, което всяка жена би трябвало да се стреми да бъде.

След като го целуна продължително, Шантал се надигна в леглото до него.

— Не знам дали отговарям на такова поетично описание.

— Аз не бях поетичен. Просто казвах истината.

Тя докосна с любов лицето му.

— Мисля, че си много красив.

— Благодаря.

— Говоря сериозно. Когато те посочиха онази вечер на галапразненството, сърцето ми подскочи. Бях щастлива, че точно теб трябва да изкуся. — Плъзна пръст по брадичката му. — Упорит си. Изпускаш нервите си бързо. Но се възхищавам на силната ти воля. Прозорлив си и никога не обръщаш гръб на проблемите и отговорността. Чувствителен си и уважаваш чувствата на другите. — Ръката й се плъзна по косматите му гърди. — Харесваш ми такъв космат. Много си секси.

Той изръмжа доволно:

— Обичам да ми се възхищават. — Наду се и сложи ръце под главата си. — Кажи ми още нещо.

— Тъкмо мислех да продължа, че ти стърчат ребрата — дяволито каза тя и се засмя, когато самодоволната му усмивка изчезна. — По-слаб си, отколкото когато пристигна.

— Нищо чудно. При тази здравословна диета и потта, която проливам всеки ден.

Докосна леко белега на бедрото му.

— Съжалявам, искрено съжалявам.

— Знам.

— Не можех да повярвам на ушите и очите си, когато пистолетът гръмна и видях кръвта след това. Кълна се, че нямах намерение да стрелям по теб.

— Знам. — Той стисна ръката й.

Шантал хвана неговата и я постави върху шията си.

— Толкова беше ядосан, когато дойде в съзнание и разбра какво се беше случило.

— Да, бях. Но… — Очите му обходиха тялото й и отново заблестяха страстно. — По-болезнено от всичко останало беше желанието да те имам.

Само след няколко минути ласки тя отново беше негова. Любиха се с такова неистово опиянение, че когато телата им едновременно потръпнаха в екстаза на върховно блаженство, душата й извика: „Обичам те“, макар никога след това да не беше сигурна дали думите се бяха отронили от устните й.

Като я галеше нежно, той прошепна:

— Каза, че душата на вулкана живеела в баща ти. Тя е и в теб, Шантал. Усещам я как пулсира около мен като сърце.

* * *

Утрото беше настъпило. Скаут щеше да си замине.

Това не я изненада. Знаеше, че ще стане така. Престори се, че спи, когато той се отдръпна от топлото й тяло и стана от леглото. Прибра тихо дрехите си и излезе на пръсти от стаята.

Тя лежеше със затворени очи и го слушаше как приготвя багажа си. Стъпките му отново се чуха по коридора. Макар упорито да стискаше очи, усети кога силуетът му се появи в рамката на вратата на спалнята й.

Почувства и мига, в който той мислено каза довиждане на своето островно момиче, защото в душата й изведнъж зейна някаква дълбока бездна.

Скаут напусна къщата безшумно и никога не видя сълзите, които се стичаха по страните й и мокреха възглавницата, която двамата бяха споделяли през нощта.