Хосе Силва, Филип Мийл
Методът Силва за контрол на ума (23)

I

През ноември 1970 г. посещавахме курс по Контрол на ума във Филаделфия, понеже искахме да се уверим в някои техни твърдения. С напредването на курса ни стана ясно, че сред участниците има трима души с психични разстройства и четвърти, чиято стабилност беше под въпрос. Каква беше причината? Курсът ли предизвикваше емоционално заболяване? Дали хората не бяха болни още преди да се включат в курса? Дали курсът не привлича хора с психични отклонения?

Обсъдихме вероятностите с наши колеги и много от тях допускаха, че курсът може би предизвиква остра психоза при неуравновесени индивиди. Това изглеждаше правдоподобно. Общоприето е, че всичко, което подпомага регресията, може да доведе до остра психоза у човек с такова предразположение. Сетивната ограниченост и халюциногенните лекарства могат да предизвикат психозно поведение и дори методи като обратната биологична връзка и хипнозата също могат да променят психиката. Повечето психоаналитици не препоръчват традиционната психоанализа за психиатрични пациенти, защото тя предизвиква по-нататъшна регресия. Все още не е определена величината на рисковия фактор, но съществуват твърдения, че всички тези сеанси завършват с психоза.

През 1972 г. две хиляди ученици от едно средно училище във Филаделфия преминават курс по Контрол на ума, без да се стигне до психични отклонения, според твърденията на отговорния училищен служител. Това подсили нашето любопитство и по друг начин. Тъй като подрастващите са в състояние на личностна нестабилност, слуховете, че курсът е опасен за неуравновесените индивиди, бяха подложени на съмнение. Дилемата беше сложна. В група от 30 души видяхме трима души с психични и емоционални разстройства, но не се знаеше дали състоянието им се е подобрило или влошило. Някои членове на научните среди твърдяха, че голям брой курсисти развиват психоза. Проучването в средното училище показа, че не е така. В действителност, нашите пациенти, дори и тези със сериозни разстройства, почувстваха голяма полза от курса. Литературната справка по този въпрос предлага отделни мнения, но не и фактически изследвания.

Очевидно, единственият начин бе да се тестват и оценят лицата преди и след обучението. През последвалите четири години 189 от нашите психиатрични пациенти доброволно се включиха в курса по Контрол на ума, докато ги лекувахме. Специално внимание бе отделено на група от 75 пациенти, с диагноза психоза, гранично състояние или психоза в ремисия. Нарекохме я групата със сериозни разстройства. По различно време 60 от тях бяха страдали от психоза или бяха постъпвали в болница.

Групата от 75 души включваше всички пациенти със сериозни разстройства от практиката на д-р Маккензи през последните четири години, които приеха да посещават курса по Контрол на ума (66 пациенти) и извадка от практиката на д-р Райт от последните четири години (9 пациенти). Седем пациенти със сериозни разстройства отказаха да се включат в курса, дори след като им беше предложен безплатно. Те не бяха по-сериозно болни от онези, които приеха да посещават курса. Сред съгласилите се да се обучават имаше случаи с по-тежки разстройства. Отказалите просто бяха с по-консервативна нагласа. Може да се предполага, че те не биха имали трудности по време на курса, поради това да са го отказали.

Първоначално пациентите от групата със сериозни разстройства се включваха в курса само по един и доста предпазливо. В началната фаза на изследването те се включваха в курса по време на ремисия. С напредване на изследването, обаче, пациентите бяха включвани и в периоди на по-голяма нестабилност. Към края на четиригодишния период 17 бяха включени в момент на остра психоза и поява на налудничави представи, като понякога в курса се включваха наведнъж по десет и повече души.

Освен продължаващото психиатрично лечение и оценяване, 58 от 75-те попълниха Въпросника за измерване на социалния опит преди и след курса. Той съдържа 400 въпроса и има за цел да оцени възприемането на действителността. Д-р Ел-Мелиги и д-р Озмънд, автори на методиката, се опитаха да придадат на теста на Роршах формата на въпроси и отговори и съставиха чувствителен тест за маргинални случаи.

Главната цел на изследването бе да се разбере кои пациенти могат да се влияят негативно от обучението в курса. В това отношение резултатите бяха смайващи, тъй като само един пациент беше с измеримо влошаване след курса. Той беше 29-годишен болен с кататонична шизофрения, който се влоши две седмици след завършване на курса, след като спря да си взема лекарствата и за първи път в живота си започна да се среща с момичета. Той единствен показа значително по-лоши резултати във въпросника след курса. Пациентът не се нуждаеше от хоспитализация.

Други двама болни, първият — преживял депресивна психоза, а вторият — с инволутивна депресия, след курса показаха засилване на депресията, за разлика от начина, по който се чувстваха по време на курса. Повишеното им настроение по време на курса силно контрастираше с депресивното им състояние и преживяването им приличаше на излекувано главоболие на човек, който е страдал от него цял живот. Повтори ли се, то е по-забележимо. Въпреки това, тези пациенти дадоха по-добри резултати на теста след курса и успяха да се възползват от обучението. Пациентът с инволутивна депресия още същата седмица успя да използва програмирането от Контрол на ума и да работи с по-малко напрежение; пациентката с депресивна психоза — да се справи с отделни елементи на лечението, които преди курса не бе в състояние да овладее.

Други 26 пациенти с депресия, включително инволутивни, психозни, шизоафективни и маниакалнодепресивни, след курса бяха много по-леко депресирани и при тях не се наблюдаваха негативни резултати.

Една жена сподели за внезапно чувство на тъга по време на релаксацията. Един мъж, извън тези 75 случая, след втория ден се отказа, защото си припомнил неприятни преживявания от войната във Виетнам. Състоянието му не беше по-лошо, отколкото в началото на курса, но той не се върна, за да бъде изследван. (Релаксацията поставя хората в досег с техните чувства. Обикновено настроението на групата е приповдигнато и нагласата е положителна, а чувствата са на топлота и обич, но в редки случаи хората изпитват тъга и изживяват неприятни спомени.)

Друг пациент (не от групата със сериозни разстройства) се страхуваше от нещата, които се правят в последния ден на курса и след един лош сън не дойде за последния сеанс.

След курса, 30-годишен пациент с параноична шизофрения показа повишено настроение, доближаващо се до циклотимичните параметри. Той опита различните техники на Контрол на ума, за да реши какво да прави по-нататък в живота си и дълги часове обсъждаше възможностите, предлагани от програмираните сънища. Това бе отчетено като натрапчива самозащита. Въпреки всичко, в резултат на повишена активност, той можа да се върне към учението и да защити докторат. Освен това, бе в състояние да говори за своите налудничави представи от преди години, когато мислел, че телепатично му се внушава мисията да убие някого. Ако не се беше включил в курса, този проблем никога нямаше да излезе на повърхността и да се реши.

В сравнение с относително малкото и незначителни отрицателни последствия от курса, положителните резултати биха могли да се опишат в цяла книга. Най-трайната тенденция не беше нито очаквана, нито търсена от нас. Почти при всички случаи се наблюдаваше подобрено възприемане на действителността. От 58 души, попълнили въпросника, само при един имаше значително влошаване, 21 запазиха състоянието си приблизително същото, а 36 показаха смайващо подобрение във възприемането на действителността. От 21 случая при 15 резултатите от теста след курса се бяха променили в посока към оздравяване.

Усреднените резултати на първите 20 жени, завършили курса, бяха изпратени на д-р Ел-Мелиги, съавтор на въпросника. Той аплодира големите промени, настъпили след завършването на курса и каза, че в някои категории резултатите преди и след курса могат да се сравняват с тези на хора под и след силно въздействие на Ел Ес Ди (виж диаграми А и Б). При всичките единадесет показатели се наблюдава трайна тенденция към подобряване. Индивидуалните резултати бяха още по-впечатляващи (виж диаграми Д, Е, Ж). Усреднените резултати на 50 процента от жените и мъжете, показали най-голямо подобрение, са представени с диаграми В и Г.

Смята се, че общоприетата психотерапия не може да предизвика такова подобрение за една седмица. Тя би изисквала месеци и години лечение.

Резултатите на една пациентка с инволутивна параноя за седмица се промениха толкова, колкото след 11 електрошока и 12 седмици болнично лечение. След едноседмичния курс тя можеше сама да се качва в автобус за първи път от четири години.

Друга жена с параноична шизофрения и остри налудничави състояния, след курса запази някои от налудничавите си мисли, но постоянно влизаше в своето ниво, за да изследва тези мисли и всеки път стигаше до ясни рационални идеи.

Пациентка с остра недиференцирана шизофренична реакция беше твърде разстроена, за да попълни въпросника. Беше й предоставен избор: шоково лечение или включване в курса по Контрол на ума. В края на курса имаше клинично подобрение и тя не само попълни въпросника, но и показа доста добри резултати.

На друга пациентка с хипохондрия и двадесет операции предстоеше нова операция. Докато специалистите й по вътрешни болести проверяваха сърцето и бъбреците й, тя с помощта на Контрол на ума, си програмира сън, който посочи диагноза запушване на червата при сляпото черво. От същия сън научи, че сама е предизвикала запушването, разбра също как и защо е станало това. С Контрол на ума тя успя да премахне запушването по неочакван и необясним начин един час след като диагнозата бе потвърдена от хирурзите. Точното място на запушването беше потвърдено от данните за предишните операции.

Пациентка на двадесет и една години имаше опасна склонност към самоубийство и начална фаза на остра психоза. Тя ни уверяваше, че с нищо не можем да й помогнем и че най-вероятно ще се самоубие. Изпратихме я в курса и внимателно я наблюдавахме. За наше най-голямо учудване, пациентката се успокои, стана по-рационална и мисловният й процес се стабилизира, песимизмът й намаля. Болничната обстановка и големите дози лекарства не биха могли да я успокоят до такава степен. Тя повтори курса след две седмици и отново имаше подобрение. Настъпи коренна промяна към добро.

При друг случай пациент с налудничави мисли си въобразяваше, че може да смалява хора. Той започна курса по време на болничния си престой, като всеки ден се връщаше в болницата. Продължи да си въобразява, че може да смалява хора, но бе видимо по-спокоен и имаше значително подобрение в емоционално отношение, другите елементи от налудничавите му идеи избледняха и не прекарваше часове наред, търсейки значението на най-простите думи. Започна курса през шестата седмица от престоя си в болницата и промените се оказаха по-значителни, отколкото при предишните пет. (виж Диаграма Д).

Жена с инволутивна параноя, след курса възвърна нормалното си състояние. Други започнаха да разбират по-добре същността на болестта си.

От клинична гледна точка, групата със сериозни психични отклонения, като цяло показа коренни промени. Само в един от случаите имаше влошаване. Всички останали в някаква степен извлякоха полза от обучението. След курса се наблюдаваше повишаване на емоционалната енергия и подобрено емоционално състояние. Много пациенти с притъпена чувствителност за първи път проявиха ентусиазъм. Те гледаха по-оптимистично на своето бъдеще, други започнаха да разбират по-ясно своите психични проблеми. Дори запазилите налудничавите си мисли, можеха на ниво Контрол на ума по-добре да преценяват процеса на формиране на представи и постигнаха яснота и разбиране.

Наблюдаваше се по-силна релаксация и снижаване на тревожността. Пациентите се научиха да разчитат на собствените си вътрешни ресурси, за да проумеят проблемите си, да се справят с тях и да ги разрешат — всичко това им даде по-голяма самоувереност.

Някои от пациентите с психични разстройства откриха, че болестта е повишила способността им да действат в състояние на променено съзнание, а това придаваше смисъл както на продължителното боледуване, така и въобще на живота им.

Пациентите с неврози (114 души) не показаха негативни клинични резултати. Шестима от тях попълниха въпросниците. Техните резултати показаха подобрение, но не колкото на групата със сериозни психични разстройства, тъй като резултатите от първия въпросник бяха близки до тези, които отговарят на нормално здравите. Всичките пациенти имаха полза от курса. Онези, които след завършването му продължиха да практикуват техниките на Контрол на ума, успяха коренно да променят живота си, а дори и останалите, които не ги практикуваха постоянно, можеха да ги прилагат в моменти на лична криза — за да противодействат на стреса или да вземат важни решения. За всички това бе изживяване, което разширява съзнанието, откритие, че могат да го използват по нов начин. Към края на курса груповият ентусиазъм нарастваше и повечето участници чувстваха по-високо и по-положително емоционалното си ниво.

Както групата пациенти с неврози, така и от психично болните, след курса имаха подобрение — това беше констатирано чрез психологически преглед и беше клинично документирано. Само един от 189 пациенти получи значително влошаване.

II

Резултатите от едно изследване трябва да се оценяват в светлината на всички съществуващи условия, на използваните тестове и критерии и на вложеното внимание. Затова ще се опитаме да очертаем онези фактори, които, според нас, може да са повлияли на резултата.

От изследователска гледна точка ние искахме да научим как се отразява обучението върху хората със заболявания. Като лекари психиатри искахме всички пациенти да оздравеят. Несъмнено това се отрази на резултатите, тъй като пациентите са го почувствали. Вярваме, че нашият оптимизъм по някакъв начин ще се предаде и на тях, това е неделима част от нашите всекидневни терапевтични усилия.

В началото, при някои от болните с психоза, изчаквахме да се стабилизират, преди да ги пратим на курса, в други случаи пациентите се включваха в състояние на остра психоза.

Смятаме, че въпросникът е чувствителен индикатор за възприемането на действителността и открихме, че резултатите от него съвпадат с клиничните. Д-р Ел-Мелиги потвърди, че нашите клинични наблюдения съответстват на промените, регистрирани от въпросника. Единственият пациент, който видимо се влоши, беше този, чиито резултати от теста показаха голямо понижаване. При пациенти, чиито резултати бяха значително подобрени, се наблюдаваше и голямо клинично подобрение.

Авторите на въпросника за измерване на социалния опит вярват, че тестът е повторяем и може да се прилага многократно. Първоначално не проверявахме дали промените не се дължат на фактор, като повторяемост. Опитвахме се да провеждаме теста в седмицата преди и след обучението, но това невинаги бе възможно. Неотдавна при седем случая тестът бе проведен два пъти в седмицата преди и един път в седмицата след курса, с цел да се определи наличието на фактор на повторяемостта. Съотношението на „грешните“ отговори при трите теста беше 100:92:65. Разликата между първите два теста бе незначителна, в сравнение с промените в теста след участието в курса.

Съществуването на фактор на повторяемостта се оборва от факта, че се очакваха много отрицателни точки след обучението, но не и преди него. Например, два от въпросите бяха: „Можете ли да четете мислите на хората?“ и „Имали ли сте религиозно изживяване напоследък?“. Утвърдителният отговор носи отрицателна точка. Курсът учи хората да действат като екстрасенси и повечето се убеждават, че наистина имат свръхсетивни възприятия, като за някои това изживяване е почти религиозно. Поради тази причина след курса очаквахме по-лошо представяне, а не по-добро.

Обобщавайки надеждността на теста, трябва да подчертаем, че факторът повторяемост беше номинален и беше неутрализиран от друг фактор, причиняващ влошаване на резултатите. Тестът бе оценен като чувствителен и надежден, а резултатите — като отговарящи на клиничната оценка и на субективното състояние на пациентите.

За целите на изследването решихме, че всеки, който почувства смущения в триседмичен период след завършване на курса, ще се смята за повлиян негативно, независимо от наличието на други подпомагащи болестта фактори.

При групата от 75 пациенти със сериозни отклонения, проследена за период от три седмици, очаквахме състоянието на един или повече души да се влоши. Това би могло да се получи, дори ако те бяха на лечение, без да са изложени на регресивни преживявания, фактът, че всичките пациенти на лечение в периода на изследването и от време на време след това биваха напътствани и окуражавани, несъмнено им помогна и вероятно предотврати появата на болести. Но ние смятаме, че тази подпомагаща терапия, сама по себе си, не би могла да допринесе за настъпилите значими положителни промени.

III

Нашият опит сочи, че острите психози имат ранен произход и се дължат на патологична връзка майка — дете през първите години от живота, като често се подсилват от последвала травма. Освен предразположение, за възникването на болестта е нужен и някакъв катализиращ фактор в моментното житейско положение на индивида, който да го тласне към регресия и повторно изживяване на чувствата и действителността от далечното минало. Обикновено катализиращият фактор е жестоко отблъскване или раздяла с важен човек. Причината е в ранните години. Катализиращият фактор е в настоящето. Освен това, може да е налице и подпомагащ фактор, като халюциногенни медикаменти, контакт с рожденото семейство и други процеси, подпомагащи регресията. И тъй, ние различаваме:

1) произход и предразположение,

2) катализиращ фактор и

3) подпомагащи механизми.

Психозата може да се уподоби на повечето естествени процеси с произход, пусков механизъм и подпомагащи механизми.

Всички лекувани от нас пациенти с психични разстройства са се разболели в резултат на отблъскване, раздяла, заплаха от загуба (реална или въображаема), липса на внимание и т.н., пораждащи несъзнателен страх от изоставяне. Сред няколкото стотици психично болни от последните десет години, авторите не си спомнят нито за един, който да не е изпитал някаква степен на загуба или раздяла, макар и само загатнати. Например, двайсет и девет годишният кататоник, който се влоши по време на курса, е бил в конфликт с майка си, защото смятал, че тя няма да одобри неговите срещи с момичета. Това действа със силата на катализиращ фактор, задвижващ връщането към едногодишната му възраст, когато е възприемал неодобрението като заплаха от изоставяне и даже смърт.

Ако методът Контрол на ума можеше да причинява психоза у индивида, той би действал във формата на подпомагащ механизъм, който трябва да се съчетае с катализираща причина у уязвимото лице. Ние не познаваме нито един пациент, чийто болестен процес да е причинен само от подпомагащия фактор. Макар да сме сигурни, че това е невъзможно, все пак допускаме възможност да се случи, но и тогава то би си останало относително рядко явление.

IV
Какво представлява методът Контрол на ума?

Това е 40-часов курс, състоящ се от тридесет часа лекции и десет часа — умствени упражнения. Тези упражнения не само учат човек как да отпуска тялото и ума си, което се постига и с методи като биологичната обратна връзка и трансценденталната медитация, но отиват и една стъпка по-напред. Те учат човека как да използва съзнанието си, когато се намира в състояние на релаксиране.

Целият курс се състои от техники за полезно използване на съзнанието. Въз основа на личния си опит и на опита на другите, ние не се съмняваме във висшите способности на ума да функционира, когато човек използва конкретни техники в будно отпуснато състояние. То е подобно на състоянието, описано от Зигмунд Фройд в доклада му за слушането; подобно на състоянието, в което Брамс изпадал, когато пишел своите композиции или на описаното от Томас Едисън състояние, което той достигал при генериране на нови идеи.

Курсът приучва към бърз и лесен начин за влизане на това ниво на релаксация по всяко време. Курсистите използват визуализация, въображение и мислене на това ниво на съзнанието, докато се научат да функционират там психически. Те овладяват широка палитра от мозъчна дейност, която съзнателно прилагат. Съзнанието им има разширен обхват. Вместо просто да фантазират, когато са в релаксирано състояние, на това ниво те могат да използват ефективно своето съзнание. Вместо да изпадат в полудрямка, могат да останат будни и същевременно да използват ума си на това ниво. Вместо просто да сънуват нощем, могат да впрегнат сънищата си за решаване на проблеми и да достигат до отговори, които умът не е способен да даде по друго време.

Когато умът на човека се научи да функционира на по-дълбоки нива на релаксация на съзнанието и тялото, се повишава творческият му потенциал. Подобрява се паметта и способността да се решават проблеми. В това променено състояние човек може да насочва съзнанието си да изпълнява онова, което желае, и по този начин по-лесно да контролира навици като пушенето.

Редовното практикуване в релаксирано ниво въздейства върху мисловните процеси във всекидневния живот — т.е. човек има достъп до своето „ниво“ и без да бъде в него, както музикантът не трябва да се концентрира над музиката, за да усети, че даден тон е изсвирен фалшиво.

Умът има огромни възможности, но на нормалното си ниво на функциониране той непрекъснато е атакуван от различни дразнители по едно и също време: мисли, желания, нужди, шумове, светлини, напрежение, конфликти, всякакъв вид стрес; той не може да насочи повече от десет процента от вниманието си към едно-единствено нещо. На нивото на релаксацията това е възможно. Обикновено хората са в него само когато заспиват и не са свикнали да използват това ниво. В повечето случаи те дори не знаят, че съществува и че може да се използва.

Веднъж почувствал резултатите от използването на това ниво на съзнанието, човек повече не се опитва да взема важни решения или да решава проблеми без негова помощ.

Курсът преди всичко учи човек да използва това ниво на съзнанието. Освен че учи на умението да се мисли в състояние на релаксация, курсът показва специални техники за въздействие над навиците за решаване на проблеми, постигане на цели, запаметяване, поддържане на здравето, контрол над болката, съня, сънищата и т.н.

Контрол на ума не е хипноза; по-скоро е нещо като самохипноза. Човек постига по-пълно концентриране на вниманието, вероятно защото в релаксирано състояние на съзнанието то не е атакувано от толкова много външни дразнители. Така умът по-лесно се насочва да свърши онова, което се иска от него.

Друга значителна част от курса се състои в обучението при това състояние на релаксация на ума и тялото да се повтарят мислено полезни фрази. Смята се, че подобен акт има силен ефект. Позитивното мислене винаги е ценно, но позитивното мислене в релаксирано състояние е неизмеримо по-полезно.

Последната част от курса е посветена на парапсихологията; почти всички участници споделят, че са имали свръхсетивно изживяване по време на курса. Това е съвсем обичайно и организаторите обещават връщане на таксата на курсисти, които през последния ден не изживеят ясновидство.

V
Защо Контрол на ума помага на психично болните?

В началото на изследването престанахме да мислим дали курсът би могъл да навреди на психично болните и насочихме вниманието си към въпроса защо им помага.

На нас не са ни известни всички отговори, но смятаме, че имаме повече основания да го обсъждаме, отколкото онези, които не са оценявали внимателно състоянието на пациентите преди и след курса.

Възможно е мобилизирането на силите да е важен фактор. Фройд е казал в „Завършен и незавършен анализ“, че ефективността на една бъдеща терапия зависи главно от мобилизирането на силите. В края на курса участниците са изпълнени с енергия.

Позитивното отношение и оптимизмът, генерирани по време на курса, би трябвало да имат ползотворен ефект върху пациентите. Вероятно повтарянето на полезни фрази в състояние на релаксация наистина програмира ефективно съзнанието по начин, който надхвърля простото позитивно мислене.

Релаксацията намалява тревожността, а оттам и болестните симптоми. Човек не може да се намира в релаксирано състояние на ума и тялото и в същото време да е силно напрегнат и изпълнен с конфликти. Смята се, че функционирането на това ниво води до пренасяне на релаксацията през целия ден, както става при трансценденталната медитация.

Настроението на обучаваната група е много добро и участниците изпитват силно чувство на топлота и обич, докато са в нивото на релаксация. Възможно е енергията на обичта да играе важна роля. Обикновено влюбените не обръщат внимание на неща, които иначе биха ги безпокоили.

Тъй като хората в състояние на релаксация не са затормозени от конфликти, ранните защитни реакции на емоционално дистанциране не са толкова необходими. Поради това възприятията се подобряват. Хората са в по-близък досег със своите чувства и с действителността.

Овладели са по-широк кръг мозъчна дейност за опознаване на действителността. При релаксираното ниво на тялото и ума, възприятието се подобрява, мисълта и преценката също са по-добри.

Специалните техники помагат на пациентите да решат някои от проблемите си и те могат да си програмират релаксация и по-добро настроение за целия ден. Това, че разчитат повече на собствените си вътрешни сили, им дава по-голяма увереност. Терапевтите се доверяват на отговорите, получени в състояние на променено съзнание, и това засилва увереността на пациентите.

На лице е и един групов феномен. Доброто емоционално настроение на групата е заразително и се предава дори на най-болните.

Парапсихологичният елемент от курса помогна на някои от болните по неочакван начин. Мнозина, които достигнаха до по-отдалечени предели на съзнанието, съобщиха за чести паранормални изживявания, за които психотерапията няма обяснение. Те получиха обяснение едва в парапсихологическата част на курса. Една от целите на дълбоката психотерапия е несъзнаваното да бъде осъзнато. Разширяването на обсега на съзнанието и изучаването на неговите парапсихологически аспекти служи на същата цел. Пациентите с облекчение откриваха тази страна от своите мисловни процеси и я намираха за действителна и приемлива.

Тъй като емоционалното заболяване им помага да изживеят паранормални явления, това придава смисъл на дългото боледуване и на живота им.

Терапевтите се научиха да прилагат техниките на Контрол на ума в психотерапията, за да помагат допълнително на своите пациенти.

VI
Обобщение и заключения

Седемдесет и пет пациенти със сериозни психични разстройства преминаха курса по Контрол на ума, за да се определи при кои от тях биха могли да възникнат проблеми. Само при един бе наблюдавано измеримо влошаване. Най-често наблюдаваният резултат беше рязкото подобряване на възприемането на действителността, установено клинично и чрез обективен психологически тест.

Важно е да се отбележи, че всички пациенти с разстройства от една психиатрична практика бяха поканени да се включат в курса, което означава, че това представлява пълна извадка от съвкупност от психиатрични пациенти. На нито един не бе отказано да участва. Следователно резултатите не се отнасят само за избрани случаи.

Методът Силва за Контрол на ума не е психотерапия. Той може да се използва като инструмент при всяка психотерапия, особено ако терапевтът е запознат с курса и не е настроен враждебно към неговите принципи. Методът дава на пациента по-големи възможности да използва съзнанието си и да помогне на прилаганата терапия.

Болните с психични разстройства се подобриха толкова рязко (стига пациентът да се лекува и психиатърът да е наясно с курса), че д-р Маккензи сега настоява всичките му пациенти с психози да посещават курса, докато той ги лекува и следи.

Поради голямото подобрение при повечето хора с психични разстройства и тъй като обучението може да се провежда едновременно с големи групи, авторите предвиждат използването на курса като допълнителна форма на лечение в болнични условия.

Беше установено, че курсът е безопасен и потенциално полезен за страдащите от неврози. Той е сравнително безопасен и определено полезен за хора с психични разстройства, лекуващи се при психиатър, запознат с програмата. И клиничните, и обективните психологически данни сочат, че ползата далеч надхвърля възможния отрицателен ефект.

Диаграма А

Усреднени различия в тестовите показатели преди и след провеждането на курса по Контрол на ума при 38 жени от групата със сериозни психични разстройства.

Наблюдава се подобрение във всичките единадесет скали, включително и тази за еуфорията. По-ниските стойности показват подобрение, с изключение скалата за еуфорията, където по-високите стойности показват, че пациентът се чувства по-добре и е по-оптимистично настроен.

Скалите са следните: 1. Сетивно възприятие — включва елементите, които описват външния свят чрез пряк сетивен опит, използващ всички видове сетива. 2. Възприятие за времето — обхваща явленията, свързани със субективното време в четири категории: промяна във възприемането на хода на времето; времева несвързаност; ориентация, включваща начина на обвързване с миналото, настоящето и бъдещето; чувство за възраст и идентифициране или не със своето поколение. 3. Телесно възприятие — обхваща три аспекта от усещането за собственото тяло: емоционални аспекти, хипохондрични оплаквания, перцептивен аспект. 4. Себевъзприемането включва емоционален израз на проблеми, свързани със самооценката и идентичността. 5. Възприемане на другите — с пет различни типа: дехуманизация на хората, приписване на необикновена сила, чувство за промяна, опорни идеи, антропоморфни тенденции по отношение на животните. 6. Формиране на представите — насочва се към патологията, отразена в представата за собствения мисловен процес или неговото съдържание, като разглежда следните категории: дефицит в мисловния процес, дезорганизация, промени в мисловните навици или идеология, интелектуално всемогъщество, промяна в скоростта на мисленето и наличие на странни идеи. 7. Дисфория — соматична, емоционална и интелектуална, както и елементи на желание за смърт и саморазрушителни тенденции. 8. Регулиране на импулсите — дефицит на волята, по-скоро като субективно усещане, а не фактическа загуба на контрол. Представени са три вида явления: прояви на мускулно пренапрежение; потискане на работоспособността и проблеми с вземането на решения, натрапчиви действия и пълно прекратяване на дейността; асоциални, антисоциални или налудничави импулси.

Диаграма Б

Усреднени разлики в тестовите резултати преди и след курса по Контрол на ума при 20 мъже от групата със сериозни психични разстройства.

Диаграма В

Усреднени разлики в тестовите резултати при 19 от 38-те жени от групата със сериозни психични разстройства, чиито резултати показват най-голяма промяна.

Диаграма Г

Усреднени разлики в тестовите резултати на 10 от 20-те мъже от групата със сериозни психични разстройства, чиито резултати показват най-голяма промяна.

Диаграма Д

Пациент с остра психоза, тестван два пъти преди и веднъж след провеждането на курса. Обърнете внимание на сходството на двете криви преди обучението по Контрол на ума, сравнени с резултата след това.

Диаграма Е

Още един случай от групата със сериозни психични разстройства, тестван седмица преди и след провеждане на курса.

Диаграма Ж

Още един случай от групата със сериозни психични разстройства, тестван седмица преди и след провеждане на курса.