Рьоне Госини
Малкият Никола и приятелчетата (4)

Къмпинг

— Ей, момчета! — каза Жоашен, като излизахме от училище. — Хайде утре да ходим на къмпинг, а?

— Какво е това къмпинг? — попита Клотер, той пък все ни разсмива, понеже нищичко не знае.

— Адски гот е да ходиш на къмпинг — обясни му Жоашен. — Аз ходих миналата неделя с нашите и с едни техни приятели. Пътува се с кола далеч извън града, после спираш на някое хубаво място край река, вдигаш палатките, палиш огън за готвене, къпеш се, ловиш риба, спиш в палатката, има комари, а като завали, хукваш да се прибираш.

— Нашите няма да ме пуснат да щурея самичък далеч извън града — каза Мексан. — Особено пък ако има река.

— Не бе — каза Жоашен, — ние наужким! Ще си направим къмпинг в запустелия двор!

— Ами палатка? Ти имаш ли палатка? — попита Йод.

— Разбира се! — отвърна Жоашен. — Навити ли сте?

В четвъртък всички се събрахме в запустелия двор. Не знам дали съм ви разправял, че в нашия квартал, близо до къщи, има жесток запустял двор, пълен със сандъци, хартии, камъни, стари кутии, бутилки, ядосани котки и най-вече с една стара кола, която вече си няма колела, ама пак е адски щура.

Жоашен дойде последен с едно одеяло, което носеше сгънато под мишница.

— Ами палатката? — попита Йод.

— Ей я — отвърна Жоашен и ни показа одеялото, пък то беше старо, цялото в дупки и петна.

— Че това не е истинска палатка! — каза Рюфюс.

— Ти да не мислиш, че татко ще ми даде чисто новата си палатка? — рече Жоашен. — Ще караме с одеялото, наужким.

После Жоашен ни каза всички да се качим в колата, понеже на къмпинг се ходело с кола.

— Не е вярно! — обади се Жофроа. — Един мой братовчед е скаут и винаги отива пеш!

— Ако искаш да вървиш пеш, върви — каза Жоашен. — Ние ще отидем с кола и ще пристигнем преди тебе.

— А кой ще кара? — попита Жофроа.

— Аз, разбира се — отвърна Жоашен.

— Я, от къде на къде? — попита Жофроа.

— Аз измислих да ходим на къмпинг и аз донесох палатката — каза Жоашен.

Жофроа не беше много доволен, ама понеже бързахме да отидем на къмпинг, казахме му да не се разправя. Качихме се всички в колата, сложихме палатката на покрива и дружно започнахме да бръмчим, само Жоашен караше и крещеше: „Разкарай се бе, ей! Какъв шофьор си ти бе! Убиец с убиец! Видяхте ли как го изпреварих тоя със спортната кола?“. Като порасне, Жоашен ще бъде жесток шофьор! Накрая той каза:

— Това място изглежда приятно. Спираме.

Всички престанахме да бръмчим и слязохме от колата, а Жоашен се огледа наоколо адски доволен.

— Чудесно. Давайте палатката, реката е съвсем близо.

— Къде я видя тая река? — попита Рюфюс.

— Ами ето там! — каза Жоашен. — Наужким де!

Домъкнахме палатката и докато я вдигахме, Жоашен прати Жофроа и Клотер да донесат вода от реката, а после наужким да запалят огън, за да сготвим обеда.

Хич не беше лесно да разпънем палатката, ама накрая наредихме някакви сандъци едни върху други и метнахме одеялото отгоре. Адски щуро се получи.

— Обедът е готов! — извика Жофроа.

Всички ядохме наужким, само Алсест ядеше наистина, защото си беше донесъл от къщи филии с конфитюр.

— Пилето си го бива! — каза Жоашен, като се преструваше, че дъвче.

— Чупи малко от филиите, а? — обърна се Мексан към Алсест.

— Абе ти да не си луд? — отвърна му Алсест. — Аз искам ли ти да ми дадеш от пилето?

Алсест обаче е приятелче и даде наужким една филия на Мексан.

— Тъй, сега трябва да угасим огъня — каза Жоашен — и да заровим всички хартии и консервени кутии.

— Ти нещо не си добре — обади се Рюфюс. — Ако речем да заравяме всички мръсни хартии и кутии в запустелия двор, има да си стоим тук до неделя!

— Ей че си тъп! — каза Жоашен. — Наужким бе! Сега всички влизаме в палатката да поспим.

В палатката стана луда веселба; беше адски тясно и топло, ама адски забавно. Разбира се, не спахме наистина, защото не ни се спеше, пък и нямаше място. Седяхме си известно време така под одеялото и Алсест попита:

— А сега какво ще правим?

— Ами нищо — отвърна Жоашен. — Едни могат да си спят, други — да отидат да се къпят в реката. На къмпинг всеки прави каквото си иска. Това му е щурото.

— Ако си бях взел перата — каза Йод, — можехме да си играем на индианци в палатката.

— На индианци ли? — рече Жоашен. — Ти къде си виждал индианци да ходят на къмпинг бе, глупак?

— Аз ли съм глупак? — попита Йод.

— Йод е прав — каза Рюфюс, — само скучаем в палатката ти!

— Точно така, ти си глупак — каза Жоашен и сбърка, понеже с Йод шега не бива.

Той е много силен и — бам! — цапардоса Жоашен по носа, а Жоашен се ядоса и взе да се бие с Йод. Под палатката нямаше много място и всички току отнасяхме по някой тупаник, после сандъците изпопадаха и едва се измъкнахме изпод одеялото; адски весело. Жоашен пък не беше доволен, тъпчеше одеялото и викаше:

— Тогава се махайте от моята палатка! Ще си ходя на къмпинг сам!

— Ти сега наистина ли се сърдиш, или наужким? — попита Рюфюс.

Всички изпокапахме от смях, а Рюфюс също се смееше и питаше:

— Абе, момчета, ама аз нещо смешно ли казах? А? Нещо смешно ли казах?

После Алсест заяви, че било вече късно и трябвало да вървим да вечеряме.

— Да — каза Жоашен. — Пък и почна да вали! Бързо! Бързо! Събирайте всичко и да тичаме в колата!

Адски щуро прекарахме на къмпинга и всички се прибрахме уморени, но доволни. Нищо, че татковците и майките ни се скараха, задето се връщаме толкова късно.

А не беше честно — да не би ние да сме виновни, че попаднахме в такова гадно задръстване на обратния път!