Рьоне Госини
Малкият Никола и приятелчетата (13)

Рюфюс е болен

Бяхме в клас, тъкмо решавахме една много трудна задача за някакъв фермер, който бил продал сума ти яйца и ябълки, и изведнъж Рюфюс вдигна ръка.

— Кажи, Рюфюс? — рече учителката.

— Мога ли да изляза, госпожице? — попита Рюфюс. — Май съм болен.

Учителката извика Рюфюс при катедрата; поогледа го, пипна челото му и каза:

— Ама ти наистина не изглеждаш добре. Излез, иди до амбулаторията и кажи да те прегледат.

Рюфюс си излезе адски доволен, без да си дореши задачата. Тогава Клотер вдигна ръка, а учителката го наказа да спрегне глагола: „Не бива да се преструвам на болен, за да си търся извинение с надеждата да избегна решаването на задачите по математика“. Във всички времена и наклонения.

През междучасието открихме Рюфюс на двора и отидохме при него.

— Беше ли в амбулаторията? — попитах аз.

— Не — отвърна ми Рюфюс. — Седях на скришно място до края на часа.

— Че защо не отиде до амбулаторията? — попита Йод.

— Да не съм луд — рече Рюфюс. — Като отидох там миналия път, ми сложиха йод на коляното и щипеше ужасно.

Тогава Жофроа попита Рюфюс наистина ли е болен, а Рюфюс го попита за бой ли плаче. Тогава Клотер се захили и не си спомням добре какво си казаха приятелчетата и как стана цялата работа, обаче след малко всички се биехме здравата около Рюфюс, който седна да ни гледа и се развика: „Давай! Давай! Давай!“.

Разбира се, както обикновено Алсест и Анян не се биеха. Анян си преговаряше уроците, пък и никой не бива да го удря заради очилата, а Алсест трябваше да доизяде две филии до края на междучасието.

След това господин Мушабиер пристигна тичешком. Господин Мушабиер е нов възпитател, не е много стар и помага на Бульона — той си е нашият възпитател — да ни възпитава. Щото, вярно де: колкото и да сме мирни, възпитателната работа през междучасието е мъчно нещо.

— Е? — попита господин Мушабиер. — Какво има пак, хулигани такива? Ще издействам да ви накажат до един!

— Без мене — каза Рюфюс. — Аз съм болен.

— Да де — обади се Жофроа.

— А мога ли да ти фрасна един? — попита Рюфюс.

— Тихо! — викна господин Мушабиер. — Тихо, защото иначе всички ви ще разболея!

Тогава ние млъкнахме, а господин Мушабиер извика Рюфюс при себе си.

— Какво ви е? — попита господин Мушабиер.

Рюфюс отвърна, че не му било добре.

— Казахте ли на родителите си? — попита господин Мушабиер.

— Да — рече Рюфюс, — казах на мама сутринта.

— Е — попита господин Мушабиер, — тогава защо майка ви ви пусна да дойдете на училище?

— Ами аз всяка сутрин казвам на мама, че не ми е добре — обясни Рюфюс. — Тя откъде може да разбере. Само че този път няма майтап.

Господин Мушабиер огледа Рюфюс, почеса се по главата и му каза да отиде до амбулаторията.

— Не — извика Рюфюс.

— Как така не? — рече господин Мушабиер. — Щом сте болен, трябва да отидете в амбулаторията. Като съм казал нещо, ще ме слушате!

Господин Мушабиер хвана Рюфюс за ръката, обаче Рюфюс се разкрещя: „Не! Не! Няма да отида! Няма да отида!“, затъркаля се по земята и ревна да плаче.

— Не го бийте де — обади се Алсест, който си беше доял филиите, — не виждате ли, че е болен?

Господин Мушабиер се изблещи срещу Алсест.

— Че аз не го… — понечи да каже той, после се зачерви ужасно, викна на Алсест да не се бърка, където не му е работа, и заяви, че ще го накаже.

— Ново двайсет! — извика Алсест. — Значи мен ще накажат, понеже тоя тъпак е болен?

— А мога ли да ти фрасна един? — обади се Рюфюс, като спря да плаче.

— Да де — измънка Жофроа.

Всички се развикахме и започнахме да спорим. Рюфюс седна да ни гледа и тогава Бульона пристигна тичешком.

— Какво става, господин Мушабиер — каза Бульона, — някакви неприятности ли?

— Понеже Рюфюс е болен — обясни Йод.

— Вас не ви питам — рече Бульона. — Господин Мушабиер, ако обичате, накажете този ученик.

Господин Мушабиер наказа Йод и Алсест се зарадва, понеже, като си наказан с още някого, е по-весело.

После господин Мушабиер обясни на Бульона, че Рюфюс не искал да отиде в амбулаторията, че Алсест си позволил да му каже да не бие Рюфюс, а той изобщо нямал намерение да го бие, и че ние сме непоносими, непоносими, непоносими. Това го повтори три пъти и последния път гласът му напомняше гласа на мама, когато я ядосам.

Бульона погали с ръка брадичката си, хвана господин Мушабиер за лакътя, дръпна го настрана, сложи ръка на рамото му и дълго му говори нещо поверително. После Бульона и господин Мушабиер се върнаха при нас.

— Сега ще видите, млади момко — рече Бульона широко усмихнат.

И повика Рюфюс с пръст.

— Направете ми удоволствието да дойдете с мен до амбулаторията без повече разправии. Разбираме ли се?

— Не! — извика Рюфюс.

После се търкулна на земята с плач и викове:

— Никога! Никога! Никога!

— Не го насилвайте сега — обади се Жоашен.

Е тогава стана страшно. Бульона се зачерви целият, наказа Жоашен, а после наказа и Мексан, понеже се смеел. Учудих се само от това, че сега господин Мушабиер бе широко усмихнат.

После Бульона каза на Рюфюс:

— Хайде в амбулаторията! Веднага! И без спорове!

Рюфюс усети, че сега не е момент за шеги, и се съгласи да отиде, но само при условие че няма да му слагат йод на коленете.

— Йод ли? — рече Бульона. — Няма да ви слагат йод. Само че като оздравеете, елате да ми се обадите. Имаме някои сметки за уреждане. Сега тръгвайте с господин Мушабиер.

Всички поехме към амбулаторията, а Бульона се развика:

— Ей, не всички! Само Рюфюс! Амбулаторията не е двор за междучасия! А и другарят ви може да е болен от нещо заразно!

Това ни побърка от смях, само Анян все се страхува да не се зарази от другите.

После Бульона би звънеца и влязохме в час, а господин Мушабиер изпрати Рюфюс до тях. Късметлия е този Рюфюс — имахме час по граматика.

Иначе болестта, за щастие, се оказа безобидна.

Рюфюс и господин Мушабиер са болни от шарка.