Мери Ан Шафър, Ани Бароуз
Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи (4)

Благодарности

Семенцето на тази книга беше посято съвсем случайно. Бях в Англия, за да направя проучване за друга книга, и там научих за германската окупация на Нормандските острови. Не се сдържах и отлетях за Гърнзи и неговата история и красотата му бързо ме заплениха. В резултат на краткия ми престой на острова се роди и тази книга, макар и много години по-късно.

За жалост, книгите не излизат готови от главите на своите автори. Зад този роман се крият дълги години проучване и писане, и най-вече търпението и подкрепата на съпруга ми Дик Шафър, както и на дъщерите ми Лиз и Морган, които твърдят, че за разлика от мен, никога не са се съмнявали в успешния завършек на това начинание. Освен че вярваха в писателските ми заложби, те настояваха да седна на компютъра и да започна да редя дума след дума, и така благодарение на тях се появи тази книга.

Към тези поддръжници у дома трябва да добавя и една по-голяма групичка навън. На първо място сред тях се нареждат моите сестри по перо Сара Лойстер и Джулия Попи, които ме държаха изкъсо, подмамваха ме и ме приласкаваха да не се отказвам и изчетоха първите пет чернови. Ако не бяха те, тази книга наистина нямаше да я има. Ентусиазмът на Пат Аригони и нейните редакторски умения също бяха от голямо значение в първите етапи. Сестра ми Сини не изневери на себе си и както обикновено ме пришпорваше да работя, за което в този конкретен случай съм й дълбоко благодарна.

Благодарна съм и на Лиза Дрю, задето насочи ръкописа към агента ми Лайза Досън, която притежава невероятна комбинация от внимание, търпение, редакторска мъдрост и познания за издателския процес. Колежката й Анна Олсвангер ми помогна с много прекрасни идеи, за което съм й длъжница. Благодарение на тях ръкописът ми стигна до бюрото на страхотната редакторка Сюзан Камил, която съчетава изключителен интелект с дълбока човечност. Бих искала да благодаря и на Чандлър Крофорд, който занесе книгата в издателство „Блумсбъри“ в Англия и след това с публикуването й в десет други страни я превърна в световно явление.

Дължа специални благодарности и на племенницата си Ани, която се отзова на молбата ми и довърши книгата, след като неочакван здравословен проблем ми попречи да продължа работа малко след подписването на договора. Без да се двоуми, тя заряза книгата, която пишеше, запретна ръкави и се залови с моя ръкопис. Да имаш писател като Ани в семейството си, е небивал късмет, без нея тази книга нямаше да я има.

Ако не друго, надявам се героите и тяхната история да хвърлят светлина върху страданията и силата на жителите на Нормандските острови по време на германската окупация. Надявам се също така, че моята книга ще разпръсне семенцата на моето убеждение, че любовта към изкуството — било то поезия, разказване на истории, рисуване, скулптура или музика — позволява на хората да се извисят над всяко издигнато от човека препятствие.

* * *

Имах късмета да се захвана с това начинание, въоръжена с многобройните истории на леля ми Мери Ан и подкрепяна от редакторските умения на Сюзан Камил. Ясната представа на Сюзан как трябва да изглежда книгата беше от огромно значение за крайния резултат и за мен беше истинска привилегия да работя с нея. Поздравления също и за безценния й помощник Ноа Икър.

Благодарна съм също така на екипа на „Блумсбъри“. Александра Прингъл беше самото олицетворение на търпението и чувството за хумор, както и безценен източник на информация как би следвало да се титулуват потомците на един херцог. Задължена съм и на Мери Морис, която се справи превъзходно с една горгона, както и на прекрасната Антония Тил, без която британските герои щяха да носят джинси, да се возят във фургони вместо в каруци и да пият джулеп. В Гърнзи ни помогнаха много Лин Аштън от местния музей и Клер Ожие.

Накрая още веднъж изказвам специални благодарности на Лайза Досън, на която дължим всичко.