Барбара Рен
Клетъчно пробуждане (6) (Как тялото задържа и създава светлина)

Хидратираното тяло и четирите електролита

За да разберем по-добре как функционира тялото, когато е напълно хидратирано, можем да проследим движението на нашите четири основни електролита — натрий, калий, калций и магнезий. Тези електролити всъщност зареждат тялото, зареждайки водата в него, и в зависимост от заряда си могат да движат водата във и около тялото. При напълно хидратиран човек това означава способност свободно да движи послания около тялото.

Натрият и калцият винаги си партнират и тяхното естествено положение е извън клетката в така наречената „извънклетъчна течност“. Но през деня, когато слънцето доминира над водата, а ние сме в активно състояние и е светло, голямо количество от натрия и калция преминава през клетъчната мембрана вътре в клетката. Натрият, движейки се в клетката, измества калия, а калцият, влизайки вътре, измества магнезия.

В тъмните часове целият този процес се обръща. Луната има огромен афинитет към натрия, както личи от приливите и отливите и през нощта, когато активността намалява, доминира луната и е тъмно, натрият и калцият отново излизат от клетката през клетъчната мембрана и същевременно магнезият и калият се връщат обратно в клетката. Когато този процес завърши, има перфектен обмен на електролити. Натрупването на натрий и калций в клетката отчасти е отговорно за умората. За да възстановим баланса, трябва да легнем, да си починем и да спим.

В напълно хидратирания човек така се постига и съвършената полярност, тъй като в стремежа за връщане на тялото към нормалното състояние, два йона калий се опитват да изместят три йона натрий, което означава, че излизат повече положителни заряди, отколкото влизат. Това се случва, за да се поддържа правилният заряд вътре и извън клетката, защото ако имате само два положителни йона, от вътрешната страна на клетъчната мембрана зарядът ще бъде отрицателен, а от външната страна ще бъде положителен. Тогава отрицателно заредените частици ще се струпат около клетъчната мембрана, формирайки така наречените „електронни облаци“. Те приемат светлината на фотоните и задържат светлина. Когато това стане, макрокосмосът, универсалната мъдрост, остава извън клетъчната мембрана на всяка от милиардите клетки в тялото. След това посланията на макрокосмоса се транспортират от водата през клетъчната мембрана вътре в микрокосмоса.

И така, когато клетъчната мембрана е с правилен заряд и полярност, ние можем да достигнем универсалната мъдрост, да живеем пълноценно и да реализираме потенциала си за растеж и себеизява. Потенциалът на клетъчната мембрана е неразривно свързан с жизнения потенциал.

Ние живеем в постоянно променяща се вселена и за да можем да танцуваме с ритъма на вселената, универсалната мъдрост трябва всекидневно да преминава в клетките ни. Пълно преминаване може да има само при човек, който е хидратиран и следователно е с правилен заряд. За целта е необходимо в края на всяка нощ натрият и калцият да са напуснали вътрешността на клетката и да са се върнали на естественото си място извън нея. И така, цикълът ден/нощ е първият от универсалните ритми, с които трябва да танцуваме, ако искаме да бъдем в хармония с всичко около нас.