Барбара Рен
Клетъчно пробуждане (10) (Как тялото задържа и създава светлина)

Разривът между източната и западната медицина

В съвременния свят на медицината и лечението Изтокът и Западът изглеждат разделени, но всичко е свързано. На Изток, например, е напълно нормално да се говори за чакрите. Чакрите са светлинните и енергийни центрове на тялото и всяка чакра се изразява чрез различен цвят. Онова, което остава недоразбрано, е, че зад всяка чакра се намира една от ендокринните жлези. Тук виждаме Изтокът и Западът да осъществяват връзка.

За да бъдем здрави, трябва да разберем какво е необходимо на ендокринните жлези. Те играят много важна роля в използването на светлината, тъй като са свързани както с проникващата в нас светлина, така и със светлината, която излъчваме. Не е широко известно, че всеки от нас не само използва светлината в тялото си, но също така я произвежда и излъчва, но днес може научно да се докаже, че всяка клетка в тялото има потенциала да създава светлина. Експериментите са доказали, че когато положителен свободен радикал и отрицателен свободен радикал се съединят в тялото, от силата на сблъсъка възниква фотон светлина.

Светлината, навлизаща от макрокосмоса в тялото, постъпва през чакрите и сега се смята, че тя пътува през тялото по акупунктурните меридиани. Отново на Изток е налице разбиране за акупунктурните меридиани, които движат чи (енергията) в тялото. Всеки акупунктурен меридиан е свързан с различни органи и различни емоции. По всеки меридиан има акупунктурни точки, свързани както с външния свят, така и с вътрешния ни космос. Идващата отвън светлина влиза в тялото и се движи по меридианите.

Напоследък много се говори и за „светлинното тяло“. Светлинното тяло съществува вътре във физическото тяло. Това са все стари парченца информация, които са се откъснали едно от друго.

В предишната глава говорихме за дехидратираната клетка. Видяхме, че когато в тялото се появи сигнал за дехидратация, то променя структурата на клетъчната мембрана по такъв начин, че влизането и излизането на светлината от клетката стават все по-трудно и по-трудно.

Аборигените казват, че тялото общува чрез светлината, но те твърдят също, че клетките общуват помежду си чрез цвета. Светлината съдържа всички цветове на спектъра — от виолетово до червено. Нека си представим как целият спектър на светлината се насочва към пълноценно функционираща клетка. Той влиза в нея и после излиза и се придвижва към следващата клетка, към по-следващата и т.н. Ако обаче клетката е дехидратирана, влязлата в нея светлина ще бъде пречупена и само част от пълния спектър ще излезе от другата страна. Това означава, че от тази клетка към следващата ще се предаде различно послание. Сигналът за дехидратация въздейства върху преминаването на светлина и жизненоважни хранителни вещества през клетъчната мембрана и по такъв начин върху качеството на комуникацията, която получаваме.

Наша отговорност е да се погрижим условията в епруветката да бъдат подходящи за употребата на всичко, което влиза в клетките ни. Може би най-трудни за усвояване са мазнините. При мен често идват пациенти, които много добре разбират колко важни са мазнините, но щом започнат да ги приемат, получават странни симптоми. Когато това стане, трябва да погледнем условията в епруветката. Проверяваме хидратацията и ако е необходимо, изключваме сигнала за дехидратация. Проверяваме също наличието на светлина и използването й, pH и температурата. За да коригираме pH, прилагаме алкализиращо хранене заедно с определени техники. Имайки предвид, че ендокринната система използва светлина, проверяваме също доколко увредена е тази система. Щитовидната жлеза, една от ендокринните жлези, е много важна за контрола на телесната температура. Знаем, че ако човек има понижена телесна температура, значи най-вероятно има нарушения във функцията на щитовидната жлеза. Промените в телесната температура влияят върху ендокринната система, която въздейства върху усвояването на мазнините, а съответно и на светлината, и на способността ни да създаваме светлина. Не бива да забравяме, че макрокосмосът е представен в светлината, която получаваме, и че важното е да позволим на макрокосмоса в максимална степен да проникне в клетките ни и в нашия микрокосмос, за да бъдем в хармония със заобикалящата ни среда.