Барбара Рен
Клетъчно пробуждане (18) (Как тялото задържа и създава светлина)

Закон на Херинг

Константин Херинг (1800–1880) е хомеопат и създава закон, предназначен за хомеопатията, но през всичките години работа с пациенти никога не съм се натъквала на по-ясен и полезен закон във всички аспекти на изцелението. Един изумителен поглед към ефекта на лечението показва дали вървиш към излекуване или се отдалечаваш от него.

В лечебния процес може да има моменти, когато тялото има нужда да изхвърли токсичността и когато това стане, много често пациентите се чувстват зле. В тези моменти те са уязвими за рецидив на страховете си. В ума им често възникват въпроси като „Действа ли наистина?“ и „Наистина ли състоянието ми се влошава?“. Ето къде законът на Херинг може да бъде изключително полезен, тъй като дава ясна индикация дали настоящите симптоми са знак за напредък или за регресия.

Законът на Херинг гласи:

Изцелението се осъществява от горе на долу, отвътре навън; от по-важните органи към по-маловажните; и в ред, обратен на появата на болестта.

Това означава, че симптомите ще изчезват първо от главата и най-накрая от долната част на тялото, от вътрешните органи към кожата, дишането и колона, от по-важните органи към по-маловажните и в ред, обратен на онзи, по който са се появили в началото. Истинският лечебен процес е обратен на начина, по който болестта се е проявила.

Можете да си представите болестния процес като минаване през все по-стесняващ се коридор. Докато вървите по коридора, натрупвате все повече и повече токсичност. Щом започне истинският процес на оздравяване, той е нещо като обръщане, връщане назад и повторно преминаване през същите нива на токсичност. За щастие, обратното пътуване към здравето обикновено се осъществява много по-бързо, отколкото пътуването към болестта. Причината е, че когато трупате токсичност, товарът върху тялото ви се увеличава и това неминуемо ви забавя. И обратно, щом започнете да премахвате токсичността, ставате по-леки и по-свободни и тогава пътуването ви набира все по-голяма скорост. Оздравяването винаги е завръщане към доброто състояние. Щом го осъществите, можете да изберете нови пътешествия и приключения, които ще ви отведат към истинското разгръщане.

Често по време на оздравителния процес наблюдавам как пациентът, докато отново минава по коридора, проявява същите болестни симптоми, които е имал по време на болестния процес. Всъщност той преживява същия дисбаланс и носи същия токсичен товар, както при първоначалната поява на болестта. Информацията в следващия раздел, особено техниките, са безценни за справяне с дисбаланса и избягване на дискомфорта при завръщането към здравето.

Ние живеем в свят, в който лекарите режат малки парченца от нас, за да ги изучават, тикат камери тук и там и гледат кръвта ни под микроскоп. Това са все частици от историята на това кои сме наистина. Но за да оздравеем, трябва да погледнем цялостната картина и да практикуваме истински холизъм. Д-р Самуел Ханеман (1755 — 1843), един от основоположниците на хомеопатията, казва, че болестта на човека е общ сбор от онова, което той показва и казва.

Работейки по закона на Херинг, можем да бъдем сигурни, че няма да нарушим никой от естествените закони и така винаги ще напредваме. Затова, ако болестта започне да изчезва отгоре, тя ще засегне симптомите, които започват с местоимението „аз“. Пациентите ще казват неща като „Аз не се чувствам съзидателен или мотивиран“, „Аз съм депресиран“ и „Аз вечно съм уморен“. Когато използваме думата „аз“, ние изразяваме мисли от нашата висша същност, при която в процеса на оздравяване подобрението се проявява най-напред. След това тези симптоми ще започнат да изчезват и пациентът може да казва неща от рода на: „Имам много по-голяма надежда за бъдещето“, „Виждам, че има вероятност да оздравея“ или „Чувствам се по-добре“.

Когато в изказването на пациента има думи като „мой“, „ми“, той говори от много по-ниско място. „Стомахът ми е подут“, „Коляното ме боли“ и „Гърбът ме боли“ са все знаци за далеч по-малко сериозна ситуация, която е ориентирана към тялото, а не към главата. Но при болестния процес симптомите, изразени по този начин, са знак, че са застрашени по-висшите аспекти на нашата същност. Ако не се справим с тези симптоми, болестта неминуемо ще премине от тялото към главата, от „ми“ към „аз“.

Много често пациентите с начален стадий на артрит казват, че сковаността е в края на някой от пръстите им и после, с развитието на болестта, артритът се придвижва навътре. Той може да премине към китките, после към раменете, после да се прояви в стъпалата и постепенно да се придвижи нагоре по краката и към хълбоците. По-късно не е необичайно болестта да навлезе в тялото и в крайна сметка да засегне сърцето и ума.

Много обичайно е също при дете с екзема, подложено на лечение, екземата да изчезне, но да бъде заменена от астма. Тук ясно виждаме, че болестта е навлязла по-навътре в тялото — от по-маловажния орган, кожата, към по-важен орган, белия дроб. Болест, засягаща белия дроб, е потенциално много по-опасна, отколкото кожното заболяване.

Това може да се случи само ако лечението е било супресивно. За съжаление, виждам подобни резултати както при лечения, провеждани от практикуващи традиционна медицина, така и от практикуващи така наречената „алтернативна“ медицина. Помислете как би се променило обществото ни, ако запознавахме децата със закона на Херинг. За много деца посещението при лекаря е като посещение при магьосник. Той забърква магическите си отвари и — хоп! — симптомите изчезват. Никаква връзка не се прави, когато възникнат нови и по-сериозни симптоми. Когато и те бъдат лекувани супресивно, процесът продължава. Виждаме как хроничните заболявания стават все по-разпространени.

В моето детство ракът беше рядкост. Днес като че ли всеки има няколко приятели или близки, които са починали от рак. Настоящото лечение на рака е в пълна противоположност със закона на Херинг и никога няма да възстанови истинското здраве на пациента. Нашата западна, пришпорвана от фармацевтиката медицина никога не подобрява здравето, тя в крайна сметка го влошава. Здравето е нещо много повече от липсата на симптоми, то е пълна свобода от токсини и законът на Херинг чудесно ни показва различните нива на токсичност.

Когато разберем закона на Херинг, разбираме колко безплодни са много от усилията за подобряване на общественото здраве на Запад и в чужбина. Идеята да се изкорени полиомиелитът в Африка с ваксинации може да изглежда страхотна, но никой не обръща внимание дали ваксинацията всъщност не е предизвикала отслабване на тялото. Изглежда, че определено няма спад в смъртността в масово ваксинираните райони. Тъкмо напротив, защото още щом една болест бъде „заличена“, появява се друга, по-сериозна. Само вижте буйното разпространение на болестта, наречена СПИН, след първоначалната й поява.