Джоан Рос
Тайни грехове (40)

16

Януари, 1981 година

Мариса четеше списъка на номинираните за Академични награди в сутрешното „Варайъти“ и ставаше все по-бясна. Както обикновено, имената на Лий и Матю бяха най-отгоре. Не беше честно: техният живот вървеше така добре, докато нейният се разпадаше.

Мариса грижливо бе отглеждала своята злоба към Лий, като я подхранваше с редовни дози омраза и завист. Тя бе смятала, че е съсипала живота на сестра си, като й е отнела Матю, но изглежда Лий преуспяваше като управляваща „Барън стюдиоуз“, което само идеше да покаже каква безсърдечна кучка всъщност е. Буквално миналата седмица тя бе извадила Мариса от участието й във филм, като я обвини, че е безотговорна и безучастна. Не стига че Лий притежаваше „Барън стюдиоуз“, ами се и опитваше сестра й дори да не може да работи там.

И сякаш това не беше предостатъчно, ами между другото имаше наглостта да предложи на Мариса да се включи в рехабилитационна програма за наркомани. Мариса не се хвана на телефонната загриженост на Лий; беше очевидно, че тя просто иска да я заключи надалеч, та хората да забравят, че изобщо е имало друга сестра Барън.

Мариса отново си помисли за хладното, сдържано поведение на Лий, когато я осведоми, че е била заменена; яд се завихри в нея като тъмен дим.

— Голяма грешка направи, сестричке! — промърмори тя и се пресегна към онова симпатично бяло нещо, което винаги й оправяше настроението. — Грешка, за която ще съжаляваш цял живот.

 

 

Лий не искаше да присъства на забавата на Кристофър Бърк, с която той празнуваше петте номинации за „Опасни страсти“ (най-добър режисьор, най-добър оператор, най-добър оригинален сценарий, най-добър актьор и най-добър филм), но като глава на „Барън стюдиоуз“ тя знаеше, че ще трябва поне да се покаже.

За щастие Халил се обади с радостната вест, че планува да е в Лос Анджелис по работа и би искал да я види. Когато Лий го покани да я придружи на забавата, Халил веднага се съгласи.

Къщата на Бърк на плажа Малибу пращеше по шевовете от наздравици, хубаво вино и поздравления. Списъкът на гостите беше от висок ранг, всички големи клечки и големи паралии от индустрията се бяха събрали да почетат един от своите. По стандартите на забавния шоубизнес Лий би казала, че купонът е успех — стаите бяха твърде пълни, та да можеш да избегнеш разговора с всеки срещнат, силата на звука — твърде гръмовна, за да чуеш какво той ти казва. Когато вече не можеше да слуша нищо, когато се натъпка с пасирани гъби, когато от мириса на цигарен дим и на парфюми я заболя глава, тя реши да слезе на плажа и да подиша малко чист въздух.

 

 

— Можеш ли да повярваш: всичките тези хора! — извика Джил Кокърън през врявата; диджеят, нает за тази вечер, тъкмо бе пуснал по магнетофона „I Love а Rainy Night“ докато наблизо едно множество се бе събрало пред широкоекранния телевизор да гледа завръщането у дома на американските заложници след четиристотин четиридесет и четири дена в ирански плен. — Чувствам се кат‘ ей тонинка сардина, натъпкана в една от ония смешни плоски консерви. Трябва ни само малко олио и нещата ще станат още по-интересни.

— Напомни ми да спра пред някой „Ралфс“ на път за вкъщи — каза Матю. — Ще си вземем две бутилки олио и ще си направим наш купон.

— Матю Сейнт Джеймс! — плесна го тя игриво по ръката. — Точно когато започвам да си мисля, че си най-големият тесногръдец, който Господ някога е турнал на тази зелена земя, ти се извърташ на сто и осемдесет градуса и ме изненадваш. — Джил му се усмихна; тя беше облечена като жена-пират с бяла атлазена блуза, с бухнати ръкави и с черни кадифени панталони, ален пояс бе препасан през кръста й, а от ушите й висяха големи златни обици. — Май затова ти позволявам да излизаш и да влизаш в живота ми, без да се спираш достатъчно задълго, че да пуснеш корени.

— Вече пробвах веднъж. Не се получи. — Той я погледна с любопитство. — Освен това, откога взе да искаш да се задомяваш?

— В действителност не искам. Но трябва да ти кажа, Матю, че ако изобщо някога те споходи копнеж да станеш улегнал, мога и да размисля. — Когато той се угрижи, тя отметна назад глава и се засмя. — Божичко, не бива да взимаш едно момиче толкова на сериозно! Върви да се помотаеш, Матю, преди някой от нас да е казал нещо, за което и двамата ще съжаляваме утре сутринта.

Бляскавото, клюкарско увеселение беше първото му наминаване към града, откак се бе развел с Мариса. Може би Джил беше права, може би беше тесногръд. Дори по-лошо, навярно остаряваше.

Ето ти тебе потискаща мисъл.

Десет минути след пристигането на Матю, вече му бе омръзнало. Тъй като Джил, изглежда, си прекарваше славно и поддържаше буфосинхрона на „Nine to Five“ за радост на гостите, скупчени около нея, той реши да се поразтъпче сам из плажа.

 

 

Лий го видя да идва към нея. Като си каза, че това е само случайно съвпадение, че той не я е последвал навън, тя вдигна глава и пое дълбоко въздух:

— Здравей, Матю.

— Лий!

Както бе застанала досами водата и луната се прокрадваше в сребристата й коса, тя беше по-красива от всякога. Но твърде отслабнала, помисли си той, като премерваше стройната й фигура с набито око. Той бе изследвал всеки сантиметър от тялото й, познаваше го интимно. През твърде много нощи, дори след всичките тези години, прелъстителният образ на това тяло се промъкваше в сънищата му.

— Излязох за глътка свеж въздух — каза тя. — Стана малко претъпкано.

— Типичното за Лий Барън омаловажаване. — Тонът му омекоти обвинението.

Първоначалната болка, че го вижда, отмина:

— Изненадана съм да те видя тук, Матю. Това не е точно твоят тип увеселение.

— Дойдох с приятелка. Джил Кокърън.

Копнеещ да я докосне, той мушна ръце в джобовете си, риеше с крака напред-назад.

— А! — кимна Лий. — Фотографката, която направи гръдния ти кош световноизвестен.

Малко облаче мълчание увисна над тях.

— Халил казва, че смята да инвестира в „Окото на тигъра“ — каза най-накрая тя.

Не бе изненадана, когато Халил се отказа от позицията си в министерството на културата и основа сдружение за финансиране на филми. Интересът му към всички аспекти на филмовия бизнес бяха повече от очевидни през онова отдавнашно лято, когато служеше като свръзка на Абу Даби в снимането на „Арабски нощи“.

Паметната бележка на Уилиъм Зимърмън до Лий за отхвърлянето на неговия сценарий прекоси съзнанието на Матю:

— Така е. Трябваха ни две години, но изглежда, сме на ръба да подпишем съвместен договор. Сега остава само да намерим студио.

— Радвам се, че нещата вървят добре за теб.

— Наистина ли?

Лий се сви от студения му тон, сякаш я бе ударил. Какво знаеше той?

— Разбира се.

Искаше да я попита защо бе спряла проекта му. Вместо това не устоя на изкушението и протегна ръка, да отметне немирните кичури коса, които морският бриз бе завихрил върху бузите й.

— Винаги съм харесвал косата ти пусната.

Лий преглътна.

— Знам.

— Така я носеше и през онази първа нощ. — Дланта му галеше лицето й от горе на долу.

— Имаш отлична памет.

— Ти не си от жените, които лесно се забравят, Лий. Знам го, защото се опитах.

— Матю…

— Спомням си как смятах, че имаш лице на ангел от Ботичели. Никога не съм виждал толкова красива — и толкова опасна — жена като теб.

— Опасна?

Той я желаеше толкова силно в този миг, че изпитваше гняв, задето не може да се овладее. След всичките тези години, след две болезнени раздели, човек би решил, че той трябва да си е научил урока.

— Опасна — повтори той. — Впрочем наум ми идват сирените.

— Като се има предвид, че сирените са порочно известни с примамването на мъже към смъртта, това не е много радващо описание.

— Вероятно. — Гърлото му се сви при спомена за нейната измяна и той изпита тъмно чувство на опустошеност, че толкова прелестно същество може да бъде толкова коварно; машинациите на Мариса поне бяха безсрамно явни, дотогава, докато той оставаше достатъчно трезвен, за да избягва примките й; твърде много от мислите на Лий оставаха скрити. — Но, изглежда, чувствата ми към теб винаги са били с фатален край.

Ако я беше ударил, щеше да е по-безболезнено. Лий въздъхна тръпчиво. Тя си нямаше и представа, че той таи такава злоба.

— Съжалявам, че се чувстваш така — каза тя и се обви в защитния плащ на своята сдържаност. — Навярно трябва да си заминеш сега, преди да си паднал на колене пред моето фатално привличане.

Матю усети, че желязната завеса между тях е паднала и схвана, че е засегнал нерв. Кога щяха да престанат да се измъчват един другиго? — безпаметно се попита той. — Кога ще са свободни?

— О, по дяволите, аз съм този, който съжалява. Ела тук!

Като обви ръка около нея, Матю я придърпа към себе си и усети познатите форми да се притискат в него.

Лий положи глава на рамото му и се предаде на стабилната сила, която винаги й се струваше едновременно уютна и възбуждаща.

— Защо?

Устата й се свря в сакото, той едва я чу. Но знаеше какво си мисли тя. Защото същите болезнени мисли се въртяха и в неговата глава. Той отметна косата й и притисна устни в нежната й шия.

— Защо не успяхме да се справим? — меко попита той. — Или защо не можем един без друг?

Тя отметна глава назад, за да го погледне. Под струящата лунна светлина миглите й бяха разрошени и влажни.

— И двете.

Една-единствена сълза блесна на бузата й като диамант; той я избърса. Матю усещаше как сърцето й тупти до неговото, усещаше тръпненето й, и той, мъж, който никога не се бе поддавал на импулси, приближи устни до нейните.

Лий измърка и почувства шок, сякаш сеизмичен трус я проряза. Като обви ръце около кръста му, тя се отдаде на езика му, който ближеше устните й.

— Боже, колко те желая! — изстена той, като целуваше бузите й, брадичката й, слепоочието й; лицето и устните й имаха вкуса на сълзи. — Желая те от първата минута, в която те видях. — Ръцете му се шмугнаха под нейното тъмносиньо кадифено сако и отмахнаха връвта на деколтето й, за да помилват гърдите й. Нейните прекрасни гърди напълниха шепите му, милващите му пръсти караха зърната й да се наострят от възбуда. — Ела вкъщи при мен, Лий! Полудявах, като мислех за миналото, за теб и Джошуа, но да съм без теб е още по-лошо.

Думите на Матю пронизаха страстта й и затъмниха съзнанието й.

— За какво говориш?

— Аз знам. — Топлата й плът беше като течен атлаз, само уханието й беше достатъчно, за да го възбуди, а вкусът на устните й заплашваше да го хвърли в пропастта. — За теб и за баща ти. Но разбирам как е могло да се случи: в началото ти си била дете и той те е насилил; а после си се бояла да му откажеш.

— Ужасно бъркаш! — Лий се отблъсна и едва не падна по гръб на мекия пясък. — Не беше така… О, боже мой!

Срамът, че някой — и особено този мъж, когото бе обичала толкова години — знае за нейното прегрешение, беше твърде голям, за да може да го понесе. Чувства, които тя бе заключила на безопасно място, откак през онзи следобед си бе спомнила издевателството на баща си, се възвърнаха и я заляха на вълни. Като коленичи, тя запуши устата си с длани и започна да се полюшва напред-назад. Страховито ридание излезе измежду пръстите й.

— Мамка му, Лий! Съжалявам. — Като се свлече до нея, Матю се опита да разпери пръстите й, но усилията му успяха само да засилят плача й.

— Върви си, Матю! Не искам да те виждам повече.

— Това ще е малко трудно. И двамата сме в един и същи бизнес. И в един и същи град.

— Би ли бил така добър просто да си отидеш!

Като откри лицето си, тя погледна нагоре към него. Очите й имаха застиналата, изсветлена втораченост като на бойните ветерани. Заля го леден страх, какъвто не бе изпитвал от войната във Виетнам.

— Ще намеря Халил.

— Не!

— Тогава Тина.

Когато тя не отговори, Матю затича през плажа към къщата.

Той намери Тина пред бюфета и за учудване на Матю, тя не помръдна при неговия зов.

— Ти и Лий играете тази смешна игра девет години — каза тя, като вземаше препържени цветове на хибискус, натъпкани със сирене от близката тава — и аз съм уморена от това да гледам глупавата гордост между двама, които явно си принадлежат един на друг. Може ли да предположа, Матю — каза остро тя, — че ако наистина си загрижен за Лий, сам трябва да се погрижиш за нея.

— Опитах се, но тя не ми дава. — Пръстите му се впиха в рамото й. — Мамка му, Тина, с нея става нещо ужасно и ти трябва да й помогнеш. Преди да направи нещо, за което всички ще съжаляваме.

Тя го погледна изотдолу, озадачена от нетипичния за него емоционален призив. Тъмните му очи бяха пълни с неизразим страх, който докосна нишката на разбирането дълбоко в нея.

— Къде е тя?

Като я хвана за ръка, Матю я поведе през тълпата от хора. Щом излязоха, той посочи към мястото, на което Лий стоеше на пустия плаж: малка, няма фигура, която се полюшваше напред-назад.

— Проклет да си, Матю Сейнт Джеймс! — извика Тина, нейните също тъй тъмни очи хвърляха бесни искри. — Сега пък какво, по дяволите, си направил?

Без да му даде възможност да отговори, Тина свали обувките си с високи токове и хукна през пясъка на потресаващите си крака.

Матю стоеше на балкона, гледаше и чакаше. Когато видя как Лий се извръща към Тина и позволява на по-възрастната жена да я прегърне, той изпита препълващо го чувство на облекчение.

— Ето те! — Джил излезе на терасата с чифт високи чаши в ръце. — Донесох ти нещо за пиене.

Матю метна последен поглед към плажа, където Лий се изправяше, залитайки, на крака.

— Смятам да си отида вкъщи.

Джил изля шампанското в близката саксия с папрат.

— Любими, ти май ми четеш мислите.

 

 

— Нямаш си представа колко ми липсваше да съм насаме с теб! — промърмори Халил и прегърна Лий; в нея бе настъпила промяна, беше паднала мъгла, която, сигурен беше, имаше нещо общо с присъствието на Матю на забавата. — Колко ми липсваше да се любя с теб. Не съм забравил, знаеш ли?

— И аз.

Истина беше. Времето, прекарано с Халил, беше вълшебна, чудна фантазия.

Те седяха в напъстрения от лунни петна мрак на дневната й. Лий бе запалила три восъчни свещи веднага след като пристигнаха у тях и сега, когато изучаваше лицето й, осветявано от мъждукащата светлинка, Халил си помисли, че Лий е от жените, които стават все по-хубави с меката патина на годините. Не беше я виждал толкова прелестна. Или толкова тъжна.

— Все се надявах, че можем да подновим нашата връзка от там, където я прекъснахме — измърка той, като наведе глава и я целуна с продължителна, проучваща целувка.

Така да бъде. Най-накрая тя бе приела съвета на Ким, че й е време да се откъсне от твърде дългото оплакване на мъртвия си брак, и безусловно имаше намерение да спи с Халил тази вечер. Но когато неговите устни докоснаха нейните, тя усети вкуса на Матювите устни, а когато дланите му се промушиха под роклята й да погалят гърдите й, сякаш дланта на Матю затопли голата й кожа.

— О, Халил! — Тя сложи ръка на тъмната му буза. — Знам, че ти дадох надежди, когато се обади, а и по-рано тази вечер, но… о, по дяволите, изглежда, вече не ме бива за нищо!

Като обърна глава, той притисна устни към пръстите й.

— Все още го обичаш.

— Да.

— Тогава защо не отидеш при него?

Толкова прост въпрос. Толкова сложни отговори.

— Трудно е да се обясни — натърти тя, изправи се от дивана и взе да крачи из стаята.

— Баба ми обичаше да цитира една стара арабска поговорка — каза той. — Може би си я чувала: Гордостта върви пред провала.

Тя успя слабо да се усмихне:

— Това арабска поговорка ли е?

— Би могло да е. В края на краищата Западът си е присвоил много неща от нашата култура. Но какъвто и да е произходът й, Лий, тя си остава истина.

— Не е толкова просто като гордостта. Ако беше това, щях да падна на колене пред Матю и да го моля да ме вземе отново при себе си.

Халил се усмихна на свой ред:

— Защо ми е било винаги толкова трудно да си представя такава сцена?

— Е, добре де, може би нямаше чак да моля. Но това е второстепенно.

Матю знаеше. Нямаше значение как го бе узнал — макар тя да схващаше, след като шокът бе поутихнал, че лудо иска да разбере, — важното беше, че знаеше.

— Каквото й да е затруднението ви, Лий, ти и Матю сте интелигентни хора. Можете да се справите, докато и двамата имате желание да поемате риска.

Той бе ударил почти в десетката.

— Знам, че го правиш за добро, Халил, но не искам да говорим за това повече. — Лий светна една лампа и обля стаята със светлина. — Освен това има още нещо, за което ти и аз трябва да поговорим.

— Какво?

— „Окото на тигъра“. Матю каза, че сте стигнали до споразумение. Че търсите студио.

Като се отпусна назад, той запали тъмна тънка цигара у я загледа с интерес:

— Като влюбена жена ли молиш? Или като шеф на студио, който веднага разпознава хубавия сценарий, когато го прочете?

— Не бива да му позволяваш да направи този филм!

В тона й имаше отглас на нетипична за нея истерия, което веднага го наежи:

— Защо не? Това е покъртителен сценарий, както без съмнение знаеш, след като си била омъжена за Матю по времето, когато го е писал.

Тя потъна в дивана до него:

— Ще го убият.

— Матю смята, че няма.

Тя го зяпна:

— Матю? И той ли е бил заплашван?

Нещата си идваха по местата и Халил най-после разбра защо „Барън стюдиоуз“ бе провалило проекта на Матю.

— Скъпа Лий — преглътна той, — ти си умна жена, но изглежда, пред очите ти пада мъгла, когато става дума за нещо, което засяга Матю Сейнт Джеймс. Разбира се, че е бил заплашван, прекрасна, глупава жено. Да не смяташ, че са спрели до теб? Като знаят как човекът е обзет от фикс идеята да направи този филм! Матю не е мъж, който ще избяга от битката, Лий. Сигурен съм, че точно това е едно от нещата, които на първо място са те привлекли у него.

— За негово добро той е ужасен инат.

— Това ми звучи като присмял се хърбел на щърбел.

Когато тя го стрелна с остър поглед, Халил се ухили:

— Просто още една арабска поговорка. — Като стана, той хвана ръцете й и я изправи на крака пред себе си. — А сега, след като изпълних задълженията си като придружител и дарих щедро знанията си по въпроса за войната между половете, струва ми се, че е време да се върна в хотела си. Освен ако не си размислила по повод любенето с мен.

Когато той изви вежди по откровено развратен начин, Лий се засмя:

— Наистина ми липсваше — каза тя, докато го изпращаше до вратата. — Ти винаги си ме карал да вярвам, че всичко е възможно.

Той я погледна с учудване.

— Но то е! — Като обви брадичката й с пръсти, Халил повдигна главата й за мека, ненатрапчива целувка. — Той те обича, Лий. И ти го обичаш. Това би трябвало да е достатъчно.

Би трябвало, помисли Лий много по-късно. Но не беше. Когато легна сама в празното си легло, спомени за Матю — за допира на дланите и устните му — отключиха поток от еротични представи. Тялото й беше стегнато в очакване, което граничеше с агонията, и в търсене на облекчение Лий положи ръце между краката си и откри, че както винаги, това е само беден заместител на истинското…

 

 

Те лежаха в леглото на Матю в къщата му в Малибу. С нежелание да се върне към хотелския си живот, той бе купил къщата, след като разводът му с Мариса приключи.

— Всичко е наред, знаеш ли. — Джил се повдигна на лакът и погледна смръщеното лице на Матю. — Случва се на мнозина.

— Не и на мен.

— Сладур, ти си куп чудесни неща — забъбри Джил, като прокара ален нокът по стиснатите му устни — умник, талант, секси като атлет, но не си супермен.

— Я ми кажи нещо, което да не знам! — Като осъзна колко сприхаво звучи, Матю се навъси. — Съжалявам. Нямах намерение да бъда такава скапана компания.

— Не се извинявай, че си влюбен, Матю. — Като слезе от леглото, тя започна да събира разпилените си по пода дрехи. — Впрочем смятам, че това е нещо мило — додаде тя, докато нахлузваше червените гащички на бикините си.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Ясно е какво не е наред — отвърна тя с глас, приглушен от бухналата атлазена блуза, която намъкваше през глава. — Ти си така влюбен в първата си жена, че любенето с всяка друга жена е като изневяра. — Тя му се ухили, когато русата й глава се подаде от блузата. — Някои момичета могат да те смятат за старомоден, Матю Сейнт Джеймс. Но аз мисля, че ти си най-милият, най-романтичният мъж, когото някога съм срещала. — Като се приведе, тя го целуна бързо. — Питам се дали Лий Барън съзнава каква щастливка е.

— Съмнявам се.

— Е, тогава ще трябва да я накараш да разбере, нали? Не ставай! — вметна тя и го бутна обратно върху възглавниците. — Смятам да се върна на купона. Нощта е едва заченала и там е онзи хитър малък стар рок музикант, който май няма нищо против да прозвънва в съзвучие с мен.

Като нахлузи обувките си с невъзможно високи токове, тя помаха с пръсти към него и си отиде.

Матю се засмя, като си помисли, че безгрижното, необвързващо поведение на Джил му напомня много за Лана Паркър. Или за Лана от едно време, когато бяха съседи. Последното, което бе чул за привлекателната бивша хипарка, бе че се е омъжила за борсов посредник от еснафско калифорнийско семейство и че току-що е родила син, когото бе кръстила Джейсън Ашби Палмър Кърклънд Трети. Това повече от всичко друго бе доказало на Матю, че поколението на цветята се бе преместило на по-зелени пасбища.

Толкова много неща се бяха променили, отекна в него. Той бе изминал страшно много път от онзи кандидат-писател със сексуални навици в стил чукай и бягай, който рядко приемаше една и съща жена два пъти в леглото си. Той бе успял много повече, отколкото и в най-безумните си мечти, и знаеше, че има безчет жени, които с желание ще се търкулнат с него в леглото, само да си помръдне малкото пръстче.

Но той не искаше нито една от тези жени.

По дяволите, искаше Лий. Ето. Той най-после бе оставил настрани наранената си гордост и можеше да го признае. Следващото нещо, което трябваше да направи, бе да измисли начин да си я върне.

В леглото си. И в живота си. Завинаги.

 

 

— Не вярвам на това!

Мариса се втренчи в писмото, което беше в ръцете й. Някога белите като слонова кост пергаментни листи и плик бяха пожълтели и лавандуловото мастило бе избледняло с годините, но почеркът се разпознаваше веднага.

— Тъй като майка ти няма основание да лъже за такова нещо, трябва да приема, че е истина — каза Брендън, като й подаде джина с тоник, за който тя бе помолила. — И времето пасва.

— Ти си имал роман с майка ми? Под носа на Джошуа?

— Да.

— Това ми харесва — реши Мариса, отпусна се в креслото и кръстоса крака. — Най-голямата звезда на стария негодник му слага рога. Превъзходно. — Тя отпи глътка. — Той знаеше ли?

— Тогава си мислех, че не знае. Но, разбира се, нямах представа, че той и Сигни не спят заедно. Когато тя забременя, ме увери, че детето е на Джошуа.

Мариса погледна още веднъж писмото, после вдигна очи към Брендън:

— Значи си мой баща.

Той кимна.

— Излиза, че съм.

— Добре, представи си само!

Тя се умисли за онова време в Париж, когато снимаха „Опасен“. Побесняла, че Матю непрестанно й отказва, тя бе сложила най-изкусителната си нощница и се канеше да се спусне към хола до стаята на Фаръдей, където (тя го знаеше по погледите, които той й хвърляше вече цяла седмица) нямаше да я изхвърлят. По силата на случая точно тогава се появи Джеф с новината, че е получил малка роля във филма.

Тя се засмя при мисълта, колко близо е била до кръвосмесителния грях, който държеше под ръка против Лий през всичките тези години.

— Така и не разбрах намираш ли бащинството ми за смайващо.

— Съжалявам. Шегувам се. — Тя погледна очаквателно към него. — Е, скъпи татко, какво ще правим сега?

— Странно е, че задаваш този въпрос — каза Фаръдей и отвори дебела картонена папка. — Мислех си, че ти и аз можем да се спогодим за съвместен бизнес. Но след като сме семейство, аз ще бъда пределно откровен с теб, Мариса, и ще ти кажа, че това включва съсипването на сестра ти.

Прилив на чиста наслада я прободе. Мариса облиза устни, наклони се напред и му посвети цялото си внимание:

— Къде да подпиша?