Артър Кларк, Майк Маккуей
10-та по Рихтер (24)

Епилог

Географският образ изчезна и на негово място се появи лунен пейзаж. Геодезическите куполи, отразяващи ярката слънчева светлина и простиращи се чак до хоризонта, бяха свързани помежду си с въздушни коридори, тунели и проходи. Точно по средата на картината се виждаше централен площад, сред който доминираше работещ глобус — лунна Проекция на Кинг.

— И ето как, деца — каза виртуалният Люис Крейн, докато вървеше из класната стая на четвъртокласниците, — се появи лунната база Чарлзтаун.

Като държеше зад гърба си болната си ръка със здравата, той стигна до предната част на стаята. Виртуалният Люис Крейн беше проекция на глобуса и съществуваше в електрическите му заряди. Не бе истински, но все пак беше Люис. И той с гордост поглъщаше всичко около себе си, резултат от собственото му въображение.

— Вие сте хората — продължи Крейн, — които ще създадете този… град. Какво ще правите с него ли? Моля ви само да използвате разума си, преди да решите и да почувствате болката на другите толкова силно, колкото чувствате собствената си. — Виртуалният Крейн се усмихна. — Искам да ви представя няколко души, които може би ще познаете.

Той протегна здравата си ръка към вратата и в стаята влязоха Бърт Хил, Дан Нюкоум, Съми Чан и Лейни Кинг. Виртуалното аз на Крейн изпита прилив на радост, когато децата ахнаха от щастие, а после приветстваха с ръкопляскане другите умове, съхранени от учения в машината.

Лейни, Дан и Съми застанаха при него в предната част на стаята.

— Вярвайте — рече Крейн и се приближи да прегърне хората, които бяха осмислили живота му. — Вярвайте в мечтите. Те никога не умират.

Той се обърна към вратата на класната стая. Лейни вече гледаше нататък, а Хил, Нюкоум и Съми широко се усмихваха.

— Е, стига си стоял там — извика Крейн. — Покажи се и дай на децата да те видят.

— Да, моля те — добави Лейни.

И за огромна радост на баща му, майка му и на другите му възрастни приятели, малкият Чарли Крейн, едва на годинка и половина, неуверено влезе през вратата и протегна ръчички напред.