Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Barnen på Bråkmakargatan, 1958 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Теодора Джабарова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2018)
Издание:
Автор: Астрид Линдгрен
Заглавие: Децата от улица „Тряскаджийска“
Преводач: Теодора Джабарова; Ели Буздрева
Език, от който е преведено: Шведски
Издател: ИК „Пан“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: повест
Националност: Шведска
Редактор: Костадин Костадинов
Художник на илюстрациите: Илун Викланд
ISBN: 978-954-660-061-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4515
История
- — Добавяне
Лота е негърски роб
Юнас, Лота и аз имаме двама братовчеди, които са деца на леля Кайса. Когато бяхме лятос на село при баба и дядо, леля Кайса също дойде и доведе Анна-Клара и Тоте. Анна-Клара и Тоте са нашите братовчеди. Анна-Клара е толкова голяма, колкото Юнас, а Тоте е толкова нов, като Лота. Анна-Клара може да напердаши Юнас, защото е страшно силна и освен това обича да заповядва. А Лота може да напердаши Тоте като едното нищо и наистина го прави, макар мама да й казва, че така не бива.
— Защо биеш Тоте, който е толкова добричък? — попита мама Лота.
— Защото е много сладък, като плаче — отговори Лота.
Тогава пратиха Лота да седи сама в детската къщичка, за да стане добра. А пък Анна-Клара измисли да играем, че Лота уж лежи в затвора и ние ще я спасим.
— Първо трябва да й дадем тайно малко храна — каза Анна-Клара. — Защото в затвора им дават само хляб и вода.
Отидохме в кухнята и помолихме Майкен да ни даде студени кюфтета. Анна-Клара сложи кюфтетата в една кошничка, в която берем ягоди. После Юнас и Анна-Клара се покатериха на покрива на детската къщичка и извикаха на Лота, че ще й спуснем храна през комина.
Но Лота си подаде главата през прозореца и попита защо да не си получи храната през прозореца или през вратата.
— Вратата не е ли заключена? — попита Анна-Клара.
— Не, това е съвсем ужким затвор — рече Лота. — Елате тук с кюфтетата!
А пък Анна-Клара се ядоса на Лота и каза, че когато лежиш в затвора, храната трябва да ти се подава през комина.
— Това е! — отсече Анна-Клара.
— Е, хайде тогава — рече Лота.
Анна-Клара носеше един дълъг канап в кошничката и я спусна с него през комина.
Юнас също помагаше да я спускат, но не много. Пък Тоте и аз трябваше само да стоим долу и да гледаме.
— Кюфтетата пристигат! — изкрещя Лота вътре в къщичката. — И много сажди — каза след малко.
Тоте и аз погледнахме през прозореца и видяхме как Лота изяде кюфтетата. Но по тях имаше много сажди, та на Лота лицето и ръцете станаха съвсем черни. Анна-Клара реши, че така било още по-добре, защото сега Лота можела да е негърски роб, когото можем да спасим. А Лота се намаза с още повече сажди, за да стане истински негърски роб.
Но Тоте се разплака, защото мислеше, че негърските роби са страшни.
— Те не са никак страшни — каза Анна-Клара.
— Ама изглеждат страшни — викна Тоте и ревна още по-силно.
Пък Лота беше много доволна, взе да прави гримаси на Тоте и каза:
— Някои негърски роби са доста страшни.
След това рече:
— Спасете ме веднага, защото искам да се разхождам и да стряскам хората. Много обичам хората да се плашат от мен.
Анна-Клара и Юнас измислиха да спасим Лота през прозореца на задната страна на къщичката. Отидохме да донесем дъската от люлката, защото Анна-Клара каза, че дъската щяла да е мост над пропастта, която била до затвора.
Опряхме дъската на прозореца и Анна-Клара, Юнас и аз се прекатерихме, за да спасим негърския роб. Обаче Тоте не искаше. Само ни гледаше и плачеше.
Като влязохме в детската къщичка, Лота я нямаше. Анна-Клара страшно се ядоса.
— Къде е отишло това хлапе? — кресна тя.
— Избягах — каза Лота, когато я заловихме. Стоеше сред храстите френско грозде и си хапваше от него.
— Нали щяхме да те спасяваме! — викна Анна-Клара.
— Аз се спасих сама — рече Лота.
— С теб просто не може да се играе! — каза Юнас.
— Ха-ха! — изсмя се Лота.
Тогава пристигна мама и видя, че Лота не е в детската къщичка.
— Сега добра ли си вече? — попита мама.
— Да… ама съм черна — отговори Лота.
Мама като че ли също се страхуваше от негърски роби, защото плесна с ръце и каза:
— Олеле, на какво приличаш!
И Лота трябваше да отиде в лятната кухня и да се мие половин час.
А следобед отнесохме със себе си кошничката от кюфтетата и набрахме в нея много диви ягоди. По ливадите при баба и дядо има страшно много диви ягоди. Обаче — ай! — как се изплашихме, докато беряхме ягодите, защото видяхме една змия. Само Тоте не се изплаши.
— Я виж, там лежи една опашка, дето си няма куче — каза Тоте.
Не беше разбрал, че е змия.
Прибрахме се и Анна-Клара раздели дивите ягоди, та всеки получи еднакво много.
Само че Анна-Клара получи най-едрите и най-червените. Тоте и Лота седнаха на верандата, за да си ядат ягодите.
Изведнъж чухме, че Тоте плаче.
Леля Кайса подаде глава през прозореца и попита:
— Защо плаче Тоте?
— Плаче, защото не му давам да опита от моите ягоди — отговори Лота.
— Неговите свършиха ли? — попита леля Кайса.
— Да — каза Лота, — съвсем се свършиха. А докато ги ядях, той също плачеше.
Тогава дойде мама, взе ягодите на Лота и ги даде на Тоте, пък Лота рече:
— Тра-ла-ла, май ще отида да си легна.
— Така ще е най-добре — каза мама. — Сигурно си уморена, Лота.
— Никак не съм уморена — заяви Лота. — Имам още много тичане в краката. Ама все пак ще си легна.
Обаче вечерта Лота беше много добричка към Тоте.
Той трябваше да спи съвсем сам в малката гостна стая. Тогава го хвана страх от тъмното и искаше вратата да остане отворена.
Леля Кайса каза:
— Но, Тоте, у дома никога не те е страх да спиш на тъмно.
Пък Лота се обади:
— Не разбираш ли, лельо Кайса, че у дома то си е неговото тъмно. Той не е свикнал с бабиното тъмно.
Тогава позволиха на Тоте да спи в същата стая с мен, Юнас и Лота. А Лота го целуна и го зави и каза:
— Сега ще ти попея и няма да се страхуваш.
И после запя, както ни пее мама:
Виж, ангели небесни,
разперили крила,
пазят децата с песни
до края на нощта.
— А също и Лота — каза Лота. — И никакъв негърски роб!