Астрид Линдгрен
Децата от улица „Тряскаджийска“ (2)

Играем по цели дни

Юнас и аз играем ли, играем по цели дни. Е, и Лота може да участва, когато играем такива игри, дето могат да се играят с нея.

Но понякога играем на морски разбойници и тогава Лота само ни пречи. Защото току пада от масата, която уж е нашият кораб. Обаче тя пищи и иска въпреки това да участва. Онзи ден, когато си играехме на морски разбойници и Лота не ни оставяше на мира, Юнас каза:

— Знаеш ли какво прави човек, когато играе на морски разбойници, Лота?

— Стои върху масата и подскача и е морски разбойник — отговори Лота.

— Да, ама има и друг начин, дето е много по-хубав — рече Юнас. — Лягаш на земята под леглото, без да мърдаш…

— Защо? — попита Лота.

— Ами лежиш там и си морски разбойник и през цялото време повтаряш съвсем тихичко: „Повече храна, повече храна, повече храна“. Така правят морските разбойници — отвърна Юнас.

Най-после Лота повярва, че морските разбойници правят така, и се завря под леглото си, и почна да повтаря:

— Повече храна, повече храна, повече храна.

Пък Юнас и аз се качихме на масата в детската стая и отплавахме по морето — е, наужким де.

През цялото време Лота лежеше под леглото си и повтаряше: „Повече храна“, а на нас ни се струваше почти по-весело да гледаме нея, отколкото да сме морски разбойници.

— Колко дълго лежат морските разбойници под леглата си и казват: „Повече храна“? — попита най-сетне Лота.

— Докато стане Бъдни вечер — рече Юнас.

Тогава Лота изпълзя изпод леглото, стана и каза:

— Не искам да съм морски разбойник, защото те са глупави.

Но понякога е добре, че си имаме Лота, когато играем. Сегиз-тогиз Юнас и аз играем, че уж сме ангели. Тогава сме ангели закрилници и трябва да имаме кого да закриляме, та закриляме Лота. Тя трябва да легне в леглото си и ние заставаме до него и размахваме ръце. Преструваме се, че пърхаме с крила и летим насам-натам. Обаче Лота смята, че тази игра не е забавна, защото трябва само да лежи мирно. И ако се замислим, за нея то е почти същото като да играе на морски разбойници, само дето тогава лежи под леглото и освен това казва „Повече храна“, иначе е същото.

Играем и на болница. Тогава Юнас е доктор, аз съм болнична сестра, пък Лота е болно дете, което лежи в леглото си.

— Не искам да лежа в леглото — каза Лота последния път, когато искахме да е болно дете. — Искам да съм доктор и да пъхна една лъжица в гърлото на Мия.

— Ти не можеш да си доктор — рече Юнас, — защото не можеш да напишеш ресефта.

— Какво не мога да напиша? — попита Лота.

— Ресефта. Такова, на което докторът пише как да се лекуват болните деца, не се ли сещаш? — отговори Юнас.

Юнас знае да пише с печатни букви, макар че още не е тръгнал на училище. Може и да чете.

Най-сетне накарахме Лота да легне в леглото и да е болно дете, въпреки че не искаше.

— Какво му има на това дете? — попита Юнас и гласът му звучеше точно като на чичо доктора, дето идва при нас, когато сме болни и имаме шарка.

— Повече храна, повече храна, повече храна — каза Лота. — Аз си играя, че съм морски разбойник.

— Ох, каква си глупава! — викна Юнас. — Престани, защото няма да играем с теб, ако си такава глупава.

Тогава Лота стана болно дете и ние й направихме компрес на ръката, а Юнас опря една голяма макара на гърдите й и през макарата чу, че гърдите й са много болни.

После пъхна една лъжица в гърлото й и каза, че и то било болно.

— Трябва да й направя инжекция — заяви Юнас.

Защото веднъж, когато Юнас беше болен, докторът му направи инжекция в ръката, за да оздравее, и затова той искаше да направи инжекция на Лота. Юнас взе една игла за кърпене и се преструвахме, че тя уж е такава инжекция, каквато имат докторите.

Ама Лота не искаше никаква инжекция. Взе да рита и да крещи:

— Няма да ми правите инжекция!

— Уф, глупаче, ние само се преструваме — каза Юнас. — Не разбираш ли, че няма да те бодна наистина?

— Все пак не искам никаква инжекция — пищеше Лота.

Та не можахме да играем повече на болница.

— Въпреки това ще напиша ресефта — реши Юнас. И седна до масата, и взе да пише със син молив върху една хартия.

Пишеше с печатни букви, ама аз не можах да го прочета.

РЕСЕФТА

БОЛНУ МУМИЦИ ТРЙАБВА ДА СЪ ЛЕКУВА

ТРЙАБВА МУ ИНДЖЕКЦИЯ

ДОКТОР ЮНАС МАЛМ

Юнас и аз намираме, че е много забавно да си играем на болница. Обаче Лота не.