Астрид Линдгрен
Децата от улица „Тряскаджийска“ (8)

Лота има щасен ден

Едно от най-хубавите неща, които има при баба и дядо, е детската къщичка, в която са си играли мама и леля Кайса, когато били малки. Тя е червена и се намира в единия ъгъл на градината, а дотам води тясна пътечка и отпред има зелена морава, по която растат парички. Вътре в къщичката има малки бели мебели — маса, столове и бюфет, а в бюфета са наредени един кукленски сервиз, малко тиганче за палачинки, кукленска ютия и малка кана за сок с чаши към нея. В детската къщичка живеят куклите на мама и на леля Кайса. Там има и една табуретка, дето била на баба, когато тя била малка — чудна работа, че табуретки могат да станат толкова стари!

Един ден, когато бяхме при баба и дядо, си играехме в детската къщичка. Играехме, че Юнас уж е татко, пък аз съм мама, а Лота е нашата домашна помощничка и се казва Майкен.

— Татко ще излезе сега с бебето — каза Юнас, взе кукленската количка с куклата бебе на леля Кайса и излезе в градината.

— Тогава аз ще изтъркам пода на кухнята — заяви Лота.

— Не, първо ще приготвим сирене — рекох аз, защото нали аз трябваше да решавам, след като бях мама.

— Тук няма да се готви никакво сирене, докато не съм изтъркала пода — викна Лота.

Но тогава Юнас и аз казахме, че Лота няма да играе с нас, ако не върши каквото й кажем. И после правихме сирене. Като приготвяме сирене, взимаме френско грозде и малини и ги слагаме в една носна кърпа, после изцеждаме целия сок и от това, дето остава в носната кърпа, правим малки кръгли питки сирене, които са страшно кисели.

— Може ли сега най-сетне да изтъркам пода на кухнята? — попита Лота.

След това взе кофата и отиде в кухнята на баба да налее вода и изсипа почти цялата вода на пода в детската къщичка, взе да търка с една четка, на която беше сложила сапунена каша, и цялата се намокри.

— Плуваш ли, или какво правиш? — попита Юнас, който не разхождаше вече бебето.

— Търкам кухнята — отговори Лота. — Защото кухнята трябва да се изтърка и това е най-забавното нещо.

Обаче Юнас и аз трябваше да си помагаме, за да оберем водата. Лота не искаше да я обере. Просто стоеше встрани и гледаше.

Майкен, истинската Майкен, обича да пее и да танцува, размахва крака и пее: „Трала-лала-леп, мисля си за теб“.

Лота взе да прави като Майкен, да размахва крака и да пее „Трала-лала-леп, пръскам аз по теб“. Взе метличката за прах, дето виси на стената в детската къщичка, и когато пееше „пръскам“, я потапяше в кофата, пръскаше сума вода по Юнас и по мен и се смееше колкото й глас държи. Тогава ние се ядосахме и казахме, че ако се държи така глупаво, нека сама обере водата. Но Лота продължи да размахва крака и да пее „… пръскам аз по теб“. Подът беше много хлъзгав от сапунената каша и по едно време, когато размахваше много силно крака, Лота падна и удари главата си в бюфета — горкичката Лота! Тогава се разпищя и викна:

— Не е весело да съм Майкен.

След това излезе да потърси котката, пък Юнас и аз останахме да си играем сами и направихме спанак от люлякови листа и ядохме сирене и спанак, ама само наужким.

Изведнъж чухме Лота да крещи навън и като погледнахме, видяхме, че тя дърпа котката за опашката, а котката сърдито я драска. Тогава Лота влезе разплакана при нас в къщичката и се развика:

— Само я хванах за дръжката, пък тя ме одраска!

Мама и баба не бяха у дома, та тръгнахме да търсим Майкен, за да сложи лейкопласт на Лота. Майкен я нямаше в кухнята.

Но Лота беше забравила да затвори крана, когато взе вода, за да търка пода, и мога да ви кажа, че на пода в кухнята имаше десет пъти повече вода, отколкото в детската къщичка, когато Лота търкаше пода. Юнас изгази през цялата вода и затвори крана и точно тогава дойде Майкен. Тя плесна с ръце и извика:

— Какво правиш, Юнас?

— Плува — каза Лота и се разсмя колкото й глас държи.

Обаче Майкен искаше да знае кой е оставил крана отворен и тогава Лота рече:

— Аз.

— Защо го направи? — попита Майкен.

— Защото имам щасен ден — отговори Лота.

Когато Лота казва „щасен ден“, иска да каже „нещастен ден“, в който всичко й върви наопаки.

Според мен Лота почти непрестанно има нещастен ден.

А пък Майкен забърса пода и залепи лейкопласт на Лота, и след това ни сложи какао и кифли на кухненската маса, и танцува за нас, размахваше крака и пееше: „Трала-лала-леп, мисля си за теб“.

Лота изяде пет кифли, Юнас изяде четири, пък аз изядох три.

— Това е един хубав щасен ден — каза Лота тогава. После прегърна Майкен с всички сили и запя: — Трала-лала-леп, ще целуна теб.

И го направи, а Майкен каза, че била сладко хлапенце.