Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
One Sweet Christmas, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
4,3 (× 55 гласа)

Информация

Форматиране
in82qh (2018)

Издание:

Автор: Дарлийн Фридет

Заглавие: Шоколадови целувки за Коледа

Преводач: Illusion

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: Английски

Издание: Първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2017

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3646

История

  1. — Добавяне

Втора глава

Джаксън повдигна вежди:

— Знаеш много добре защо съм тук.

От устните й се отрони въздишка. Разбира се, че знаеше защо е тук. Очакваше този момент от години, дори беше репетирала речта си точно за това събитие. Но къде изчезнаха всички онези думи? Умът й беше празен и нищо не се отронваше от устните й.

Джаксън Фрост се беше върнал!

Очакваше да се изненада, но не и тези бушуващи емоции. Неудобството от спомена за последната им среща накара бузите й да пламнат. Дълбоко в нея се надигна гняв, когато си спомни предателството му. Задоволството накара ъгълчетата на устните й да се повдигнат в самодоволна усмивка при мисълта за отмъщението й.

Отмъщението на Канди беше причината Джаксън да стои върху килимчето пред магазина й… в целия си ръст от близо два метра. Изглеждаше страхотно, а и все пак винаги го беше намирала за неустоим. Откъдето започна и проблемът. Манията й по Джаксън беше минала границата на глупаво хлътване по най-добрия приятел на брат й. Беше се влюбила в него в момента, в който го видя пред вратата им да чака Колин да си вземе футболните шпайкове.

Между веждите му се образува лека бръчка, все едно мълчанието й го беше подразнило. Планът трябваше да бъде изтънчен и хладнокръвен. Стратегията й беше до тук. Трябваше ли все още да бъде толкова невероятно привлекателен, застанал там с гъстата си тъмна коса, посипана със снежинки? И тези хипнотизиращи кафяви очи, резервираната му усмивка и трапчинки на бузите… Престани! Вече беше пораснала. Не беше същото младо, наивно момиче, което Джаксън познаваше някога. Канди отпусна здравата хватка, в която беше хванала престилката си, и изправи рамене.

Посетителят й скръсти ръце и въздъхна дълбоко. Дали беше ядосан на снега, или на нея?

— Малката Кандис Кейн взела, че пораснала — каза той, а в гласа му се долавяше нотка на раздразнение.

Дали това твърдение целеше да я подразни? Е, тя нямаше да се заяжда.

— Дълго време те нямаше, Джаксън. Много неща са се променили.

— Забелязах го. Баща ти е разширил магазина. Вероятно бизнесът върви добре.

— Баща ми вече не притежава магазина, мой е. Придобих го преди няколко години.

Веждите му се изстреляха нагоре.

— Наистина ли?

Толкова ли беше трудно да повярва, че ръководи бизнеса сама? Ама че арогантен задник!

Канди отвори уста да възрази, но Джаксън продължи:

— Е, с какво се занимават родителите ти сега?

— Пенсионираха се и се наслаждават на зимата на юг. — Трябваше да спре, но възможността да го подразни беше прекалено изкушаваща. — Не всеки мисли, че този град не става за нищо. На много от нас наистина ни харесва да живеем тук.

— Всеки си има право на мнение. — Джаксън бръкна под палтото си и извади някакъв плик. — Сега, за причината, поради която съм тук.

Вирджиния се завърна от задната стая, носейки тава с фъстъковки.

— Вирджиния, спомняш ли си Джаксън Фрост? — Младата жена кимна с глава по посока на посетителя им.

Приятелката й го изгледа косо.

— Знаменитият куотърбек[1]? — подсказа Канди.

— Точно си мислех, че ми изглеждате познат. Вие сте момчето, по което госпожица Кейн си е падала най-много, когато сте били тийнейджъри.

Канди завъртя очи. От всичко, което Вирджиния можеше да каже, трябваше ли да избере точно това?

— Той самият — широко се усмихна Джаксън, намигвайки на Канди.

Ама че безочие, като се има предвид, че беше единственото момче, от което някога се бе интересувала.

Джаксън отново насочи вниманието си към Вирджиния.

— Извинявам се за своята грубост, но не си спомням някога да съм срещал толкова красива жена.

Въпросната млада жена се изчерви до ушите. На Канди чак й се повдигна.

— Пътищата ни никога не са се пресичали. Бях една от умните приятелки на госпожица Кейн, вечно завряла главата си в учебника. — Тя се усмихна. — Идвате си вкъщи за Коледа ли?

— Не точно. — Джаксън протегна плика. — Имам да обсъдя един личен въпрос с Канди.

Домакинята му грабна плика от ръката му и го напъха в джоба на престилката си.

— Вирджиния, защо не си тръгваш вече? Аз ще се погрижа за фъстъковките. — И взе подноса от ръцете на другата жена.

— Но все още не съм довършила дневния отчет, а и отзад има нужда от почистване.

Канди предпочиташе да запази историята си с Джаксън само за себе си. А и неудобната ситуация, която бяха преживели двамата заедно, беше тайна, чийто кръст трябваше да носи само тя. Слава богу, Стив си беше тръгнал по-рано, за да вземе още няколко коледни книжки преди библиотеката да затвори. Сега само трябваше да накара Вирджиния да си тръгне, преди Джаксън да пусне духа от бутилката.

— Сложила съм някои неща във фурната, така че и без това трябва да поостана още известно време — обясни на приятелката си. — Ще се погрижа за всичко.

— Сигурна ли си?

— Да. Прибирай се при семейството си.

Вирджиния взе палтото си от гардеробчето и обу високите си до коленете зимни ботуши.

Джаксън пое връхната дреха от ръцете й и я разтвори. Младата жена се обърна и той я плъзна нагоре по ръцете и раменете й.

— Беше удоволствие да се запозная с вас — заяви той.

Вирджиния се извърна към него с порозовели бузи:

— Надявам се, че ще останете поне за няколко дни. Градският Коледен фестивал започва тази вечер и всеки ден до Бъдни вечер има някакво събитие. Довечера и утре ще обикаляме и пеем коледни песни, в сряда има изложба на домашно приготвени гозби във фоайето на хотела, в четвъртък е парадът, а в петък приключваме с празненство в кметството.

— Колкото и примамливо да звучи, страхувам се, че ще трябва да го пропусна. Тръгвам обратно към летището веднага щом получа това, за което съм дошъл.

— О, това е твърде жалко. — Вирджиния хвърли поглед към Канди, която редеше фъстъковките в някакъв стъклен съд. — Вие двамата се забавлявайте, докато обсъждате бизнес делата си или каквото там сте планирали. — Тя се подсмихна ехидно на шефката си и излезе от магазина.

Канди заключи вратата след нея, въздишайки дълбоко. Мина покрай Джаксън, докато той сваляше палтото си, след което го постави върху щанда. Изглеждаше възхитително в шития си по поръчка сив бизнес костюм.

— Това означава ли, че не възнамеряваш да посетиш семейството си? — Погледна над рамото си към него.

— Защо да им развалям Коледата? — Отговорът му беше бърз и рязък.

Тя поклати глава и продължи към пекарната. Джаксън я последва.

— Какво те кара да си толкова сигурен, че няма да се зарадват да те видят? — Канди провери таймера на фурната.

— Освен няколкото телефонни обаждания от майка ми, не съм се чувал с никого другиго, откакто се махнах преди седем години.

— Ти колко пъти им се обади? Свърза ли се с брат си? — Канди се обърна и видя, че Джаксън се е намръщил.

— Тук винаги мирише толкова хубаво — отбеляза той. — Дори и тъкмо да бях приключил с вечерята си, отново огладнявах, когато дойдех тук.

— Върху рафта за изстудяване има някои вкуснотии. — Посочи му към мястото. — Вземи си.

Джаксън си взе едно захарно бастунче с вкус на череша и го поднесе към носа си.

— Не може да бъде! Все още ли правите тези?

Канди кимна.

— Не съм опитвал нещо такова откакто… — Той присви очи и стисна здраво челюсти, вперил поглед в раираната пръчица. — Не си спомням.

Е, тя пък си спомняше. Канди изправи рамене и насочи вниманието си към фурната и извади шоколадовите бисквити с формата на жълъди.

— Друго нещо, което не мога да си спомня, дори от това да зависи животът ми, е, че сме се оженили.

— Ох! — Вратата на фурната изгори ръката й и тя изпусна тавата, която падна с трясък на пода, а сладките се разпиляха навсякъде. Канди вдигна една гореща бисквитка, която прелетя през стаята, след като изгори върховете на пръстите й. — По дяволите!

Джаксън се втурна към нея, събра разпилените бисквити и ги постави върху масата. Канди отвори чекмеджето и извади малка тубичка, след което изстиска капчица антисептичен крем върху парещата си ръка. Фокусира се върху изгорялото място. Не можеше да преброи колко пъти беше вадила нещо от фурната досега и нито веднъж не се беше изгаряла. Джаксън Фрост отново навлизаше в живота й и само в рамките на няколко минути беше наранена за втори път.

Джаксън се надяваше да провокира Канди, но не и да й причини болка. Срещата им след всички отминали години, не би трябвало да му повлияе. Или поне така си мислеше. В същото време не можеше да разбере защо гърдите му се бяха стегнали така, а сърцето го болеше. Спомените му бяха мъгляви, а се нуждаеше от отговори, независимо какви щяха да са последствията от тях.

Канди вдигна поглед и бавно пъхна ръка в джоба на престилката си за плика. Отвори го и извади свидетелството. Джаксън се взря в очите й. В тях не се четеше изненада от съдържанието на документа.

— Представи си колко бях шокиран, когато намерих този плик в кутията с футболните си трофеи и някои стари снимки — обясни той.

— Определено ти отне доста дълго време.

Сарказъм ли се прокрадваше в гласа й?

— Съжалявам. Ако знаех, че този документ е скрит там вътре, щях да прегледам кутията много по-рано — засмя се Джаксън. — Значи трябва да предположа, че не си скрила преднамерено свидетелството ни за граждански брак?

Устните на Канди потрепериха.

— Ти беше там. Това е твоят подпис, тук върху чертата. Не бях опряла пистолет до главата ти.

— Не си спомням! — Когато тя потрепери, Джаксън си пое дълбоко дъх, налагайки на гласа си да звучи спокойно. — Документът е с дата от последния ден, в който бях тук… Денят, в който се скарах с баща си. Спомням си, че се срещнах с някои стари приятели футболисти в някакво заведение в града. Ти се появи и ние си тръгнахме заедно. От тук нататък всичко ми се губи. — Разтърка задната част на врата си. — Знам, че пих много онази вечер, така че не те обвинявам, че си се възползвала от ситуацията.

Веждите на Канди се изстреляха почти до косата й. Задържа тавата във въздуха, преценявайки близостта й до главата му, все едно възнамеряваше да го удари с нея. Отпусна рамене и изхвърли похабените бисквити в коша за боклук.

— Голям гадняр си, Джаксън Фрост! Ти наистина вярваш, че съм се възползвала от пиянството ти? Шантавата, непопулярна Кандис Кейн не би могла да си намери съпруг по друг начин?

— Не съм казал това. Приписваш ми думи, които не съм изричал. Ще съм ти благодарен, ако можеш да хвърлиш някаква светлина върху това как и защо сме женени.

Канди стовари с трясък тавата в огромната мивка и пусна водата.

— Нека да си изясним това — аз не съм те преследвала. Ти беше този, който ми се нахвърли и напълно заслужаваш това, което… — Тя спря. Хвана кранчето и яростно го завъртя.

— Какво наистина се случи онази нощ? — Джаксън стисна юмруци, докато безпокойството забиваше ноктите си в сърцето му.

— Нищо ли не си спомняш?

— Дадох ти ключовете за колата и си тръгнахме от заведението. Дотам се простират спомените ми.

— Значи не си спомняш, че се перчеше пред приятелите си? Как ще ме вкараш в леглото си и ще сбъднеш всичките ми фантазии? Става дори още по-интересно. Да продължавам ли?

— Аз… — Джаксън спря. Искаше да отрече, че някога бе изричал нещо толкова обидно по адрес на Канди, но не можеше. Някъде дълбоко в съзнанието му, изречените думи го преследваха.

Бележки

[1] Куотърбек (на англ. quarterback) е позиция на играч по американски футбол. Куотърбекът е част от нападателната формация на отбора и преди всяко започване на играта се намира зад центъра на нападателната линия. Това е най-важният играч в отбора, който ръководи играта и реализира тактиката на тима. — Б.пр.