Джейми Райди
Любовта е опиат (14)

Дванайсета глава
Сексът продава

Знойните момичета пласират продукта. Това е природен закон, същия като: ниските мъже стават по-добри жокеи. Не данните за продажбите или шумотевицата в медиите демонстрираха най-добре как Виагра бе завладяла пазара, а невъзможността на братовчедката на Грег да продава Мюс. Фактът, че привлекателна дистрибуторка развяваше белия флаг пред по-висшето лекарство, бе забележителен.

Във фармацевтичния свят мъжете и жените непрекъснато водеха дебати дали е по-добре да си мъж или жена. Мъжете спореха, че ако имат избор, докторите винаги биха предпочели да говорят с дистрибутор с пола. Макар че признаваха истинността на тази гледна точка, дамите, разбираемо засегнати, че успехът им се приписва като резултат на нещо външно, а не на тяхната интелигентност, лични качества и стратегия, настояваха, че мъжете имат огромно предимство в достъпа си до лекарите, защото рецепционистките и сестрите предпочитат да говорят с агенти — мъже, а не с привлекателни жени, на които завиждат. Аз лично разбирам и двете страни в тази дискусия и възползвайки се от предимството на закъснялата преценка обективно мога да кажа, че женската гледна точка беше глупава.

Несъмнено, медицинските сестри харесваха мъжете агенти, защото ние не бяхме заплаха за тях и те можеха да флиртуват с нас. Но дори старшата сестра да ме обожаваше и да ми осигуряваше достъп, когато и да отидех, това не ми гарантираше, че лекарят ще зареже всичко, за да говори с мен. От друга страна, колкото и някоя „пазителка на портите“ да не харесваше определена дистрибуторка, ако докторът бе дал да се разбере, че Тами винаги е добре дошла, на Тами винаги щеше да й бъде позволено да влезе в бек офиса. Хората са били изгаряни и за не толкова сериозни грешки като предпазването на хирурга ортопед от месечното му заиграване с дистрибуторката на Целебрекс. Жените имаха на своя страна първичния мъжки инстинкт; независимо от това, как вървят планираните прегледи или колко напрегнат е денят, лекарят — мъж, движен от инстинктивното си желание за възпроизводство, с готовност щеше да обърне внимание на лекия полъх на парфюм или на погледа на някое хубаво момиче.

Виждал съм мъже, които претърпяваха пълна личностна промяна в присъствието на търговски агенти — жени. На влизане в един педиатричен кабинет в Гошен, Индиана, с необичайно намръщено изражение потропах да изтърся снега от обувките си. Времето не беше причината за киселото ми настроение. Докторът, когото се опитвах да посетя, бе костелив орех, добре известен с равнодушието си към хумора и проницателните коментари за тежките неволи в Нотр Дам, и рядко се срещаше с дистрибутори. Бях карал трийсет мили в снега, а вероятно дори нямаше да се срещна с човека; но даже и да успеех да се срещна с него, преживяването нямаше да бъде от най-приятните. Открих го вътре в чакалнята, застанал пред гишето за записвания — необичайно място за мъж, който обикновено се затваряше в кабинета си, когато нямаше пациенти. Още по-странно бе, че докторът — менонит (разбирай „дебил“), когото никога не бях виждал да се усмихва, сърдечно се смееше. В жизнерадостния му смях му пригласяше дистрибуторката на Цефзил — готина брюнетка с кръшно тяло, чийто гръб той разтриваше. Най-близкото подобно на разтриване на гърба преживяване, което някога бях имал в кариерата си, бе, когато един ядосан алерголог ми показа вратата. Набързо изхвърчах и сякаш никой не забеляза.

Компанията Бристол Майерс Скуиб, чийто мениджър по човешките ресурси навярно някога е била сред участничките на годишния конкурс по красота „Хавайски тропици“, продаваше Цефзил — антибиотик, който не бе по-ефективен от останалите в неговия клас. Другата дистрибуторка на Цефзил в Северна Индиана беше готина блондинка с кръшно тяло. Наясно с предимствата си, „момичетата Цефзил“ се издокарваха за различни празници — пред костюмите им на пещерни жени за Хелоуин дрехите на Холи Бери от филма Семейство Флинтстоун изглеждаха направо консервативни. Двете продадоха много Цефзил.

Не бе необходимо да наблюдавам конкурентите си, за да ми стане ясно, че жените имаха пазарно предимство; и в Пфайзер имаше достатъчно примери. При първата си среща с някой лекар, рядко задълбавах прекалено в продажбите. За ужас на мениджърите ми, предпочитах да опозная клиентите си на по-лично ниво; питах ги за съпругите им, децата, кои колежи са посещавали и за други лични данни. Разговаряйки за първи път с един по-млад уролог от Модесто, моментално създадох връзка с този свеж на вид мъж от средния изток, който като мен обичаше бирата и янките. Петминутната среща се проточи цели петнайсет минути, когато доктор Хоуки сподели вълнуващата информация, че „е използвал цял тон Кардура“, нашето лекарство за мъже, които често уринират през нощта.

Бяхме научени, че на първата среща трябва да затвърдим позитивното впечатление, така че зададох въпрос, който щеше да ми позволи по-ефективно да предам посланието ни.

— Какво ви накара да станете такъв фен на Кардура, докторе?

Очаквах да отговори „24-часовата му ефективност“ или „бързото му действие“, но този женен човек и баща на четири деца широко се усмихна и простичко заяви:

— Дона ми го препоръча.

Бях чувал за привлекателна дистрибуторка в средата на трийсетте на име Дона, но тя живееше във Фресно, а не в Модесто. Прочистих гърлото си и попитах:

— Кога Дона ви е посещавала в Модесто?

Той поклати глава:

— Не в Модесто. В Турлок. Имах клиника там — добави той, говорейки за градче на двайсетина минути в южна посока.

Това все още не изясняваше докрай нещата за мен.

— Трябва да е било преди известно време — полузаявих, полупопитах аз.

Доктор Хоуки кимна и при спомена очите му светнаха:

— Да, преди четири години.

Кой знае колко пъти конкурентите от Мерк (Проскар) и Бьорингер Ингелхайм (Фломакс) го бяха посещавали през тези четири години, колко пъти го бяха съблазнявали с безплатен голф и екстравагантни вечери. Само ако знаеха, че всичките им усилия са били напразни заради дистрибуторка на име Дона, която не беше виждал цели хиляда и четиристотин дни! Когато няколко месеца по-късно най-после я срещнах, веднага споделих с нея историята и й благодарих за приноса й в продажбите ми на Кардура. Тя грейна от новината и каза:

— О, той е толкова сладък. Прати му поздрави.

Съгласих се и следващия път, когато видях доктор Хоуки, добавих:

— Дона каза, че сте сладък.

През онзи ден имах двайсет минути с него.

В добавка към всички субективни външни предимства, които жените — търговски агенти имаха в сравнение с колегите си мъже, дамите имаха и едно обективно — по-голямата част от лекарите бяха мъже, а не жени. Според уеб сайта на Американската медицинска асоциация за 2001 година жените са били 24,6% от лекарското съсловие, което означава, че три четвърти от хората, които пишат рецепти, са мъже. Лично за мен бе напълно ясно, че ако се издигнех до областен мениджър и се сдобиех с властта да наемам служители, хората щяха да бъркат екипа ми с женското братство Делта Делта Делта^[1].

За жалост, лекарките по света не подражаваха на поведението на колегите си мъже по отношение на дистрибуторите от противоположния пол. Като изключим, че се опитваха да ме запознават с приятелките си, съвсем малко жени ми отделяха повече време, за да им разкажа за продуктите си, в сравнение с времето, което биха отделили на някоя дистрибуторка. Жените сякаш се страхуваха да не изглеждат като попаднали под влиянието на търговските агенти и резултатът беше, че поддържаха по-голяма професионална дистанция. Това бе обезсърчаващо, тъй като имах нужда от известно съдействие, за да неутрализирам влиянието на дистрибуторките. Разбира се, да се окажеш в центъра на флирта в някой изцяло женски лекарски кабинет също не си беше работа. При подобни условия се случваха шантави неща.

Стана ми навик да изпращам по дузина червени рози на „любимите си момичета“ за деня на Св. Валентин. Цветарката винаги ме гледаше подозрително, докато попълвах седемте еднакви картички за седемте различни адреса. За деня на Св. Валентин обичах да организирам и обяд за хората от любимия ми кабинет — групичка от трима специалисти и шест души персонал, всичките жени. Към края на обяда темата на разговора се прехвърли от моя любовен живот към този на единствената неомъжена лекарка. След като си взе ребърца, тя ми зададе въпрос:

— Джейми, какво би предпочел един мъж за деня на Св. Валентин: бонбони или дрехи?

Докато дъвчех, прехвърлих вариантите си: можех да играя на сигурно, като избера дрехите, или пък да рискувам кариерата си, като кажа истината. Всичките девет жени съсредоточено ме гледаха.

— Талони за свирки.

Докато необвързаната лекарка мълчаливо ставаше по-червена от пуловера, който носеше по случай 14 февруари, в стаята избухна глъч.

— Знаех си!

— Само за това мислят!

— Би трябвало да ни се отблагодаряват от време на време!

Рецепционистката многозначително кимна.

— Не съм изненадана. Пийт винаги ме моли да гълтам — каза тя с изражение, показващо липсата й на ентусиазъм за такова действие — а аз отговарям с „Би ли ти харесало, ако изсекна носа си в устата ти“.

Нещата леко бяха излезли от контрол.

Отпуснах се на стола си, докато те глуповато се смееха. Без съмнение, се смееха и на факта, че на следващия ден щях да бъда уволнен, а вероятно — и още същия ден. Как щях да обясня на майка си, че от Пфайзер са прекратили договора на големия й син, след като е инструктирал няколко лекари от женски пол да снабдят възлюбените си с хартийки, които се разменят за орални удоволствия? Някакъв глас ме изтръгна от фаталистичното ми бълнуване, но нямах представа какво са ми казали или за какво са ме попитали. Осъзнавайки отсъстващото ми изражение, говорещият повтори въпроса.

— Колко купона би трябвало да получи? — сърдечно попита неомъжената лекарка.

— Моля? — от изненада гласът ми секна.

— Колко купона да му дам, три или двайсет?

Не можех да повярвам на късмета си. Жените пренебрегнаха зашеметеното ми мълчание и започнаха дискусия около кръглата маса какъв би трябвало да бъде оптималният брой на купоните за свирки. Спряха се на пет, но обсъждането все още не бе свършило.

— Какви права му дават тези купони? — поиска да научи една сестра в средата на двайсетте. — Имам предвид, нали няма да ми се налага да го правя всеки път, когато той поиска?

Окрилен, изоставих правилата за сключване на сделка, които никога дори не се бях опитвал да спазвам.

— Чуйте, дами, това е подарък и вие не можете да поставяте условия. Талоните са за свирки, когато той ги поиска. За някакъв период. Няма значение дали сте се върнали от работа вкъщи след отвратителен ден и това е последното, което ви се иска да правите; купоните се разменят, когато и да е където и да е.

Скоро след това обедната почивка свърши и лекарката, която щеше да прави подаръка ме увери, че ще се съобрази с предложението ми. Последвалите слухове свидетелстваха, че онзи Св. Валентин е бил най-хубавият в живота на нейния обожател. В началото на април Брус дойде с мен в деня след рождения ми ден. Отново. Незнайно как, бях забравил за разговора от 14 февруари и влязох в „изцяло женския“ кабинет готов да осъществя неповторимо посещение за продажби при една от лекарките (не неомъжената!), която винаги бе отзивчива. Деветте жени ни поздравиха с очаквателна усмивка и ми връчиха запечатан син плик с моето име, което ме подтикна да се обърна към Брус с наперен поглед. Колко други дистрибутори получаваха по кабинетите картички за рождения си ден? Отворих плика и оттам изпаднаха две цветни картончета. Брус, моят мениджър — мормон, се пресегна, взе едното и го прочете на глас.

„Купон за една свирка, размяна — по всяко време.“

Главата му се извъртя в посока към мен със звук, подобен на този от някое видео на Майкъл Джексън. Дъхът ми спря и с ужас се втренчих в хората от персонала, чийто кикот издаваше неведението им, че работата ми отново е застрашена.

— Знаете ли, — започна Брус, след като тържествено бе събрал мислите си — Джейми е умен и успешен дистрибутор. Той наистина е трудолюбив.

Жените избухнаха в смях. Скоро след това излязохме, без да сме споменали никое от нашите лекарства, и двамата обзети от делириум след току-що състоялия се разговор. Докато вървяхме към колата, Брус сграбчи ръката ми.

— Човече, никога не съм виждал някой, който да има такива отношения с дамите от тези кабинети!

Уви, изграждането на подобни отношения с лекарките допринасяше твърде малко за успеха на продажбите ми. Въпреки желанието си да обсъди с мен оралния секс, неомъжената лекарка никога не ми отдели време за обсъждане на лекарствата и продължи да предписва Кларитин вместо Зиртек на пациентите си със сърбеж. И обратно, ако момичетата с Цефзил подскажеха на някой лекар — мъж — нова техника за кунилингус, човекът напълно доброволно щеше да напише повече рецепти от всички останали лекари в Индиана взети заедно.

Но дори и момичетата с Цефзил не можеха да продадат успешно Мюс. Мъжете се редяха на опашка, за да получат малкото си синьо хапче, а не тръбичка със свещичка. В буквалния смисъл.

Две седмици след пускането на Виагра отворих вратата на един урологичен кабинет само за да открия, че е претъпкан.

— Няма място — каза един човек.

Чакалнята беше задръстена с пациенти. За щастие, двама скоро излязоха, давайки ми възможност да вляза. Двайсет чифта тревожни очи ме следяха, докато си проправях път към рецепционистката. Двайсет чифта тревожни мъжки очи. Мястото за чакане бе изцяло запълнено с мъже, нетърпеливи да получат помощ за еректилната си дисфункция и разтревожени, че при тях Виагра може и да не проработи.

Урологът се оказа зад гишето и се усмихна щом ме видя. Вместо да ме покани отзад, той отвори вратата и влезе в претъпканото помещение. Станах център на внимание, когато той ме посочи без за момент да каже нищо, карайки мъжете да се чудят кой, по дяволите, съм. Накрая с драматичен тон той съобщи:

— Това… е човекът с виаграта.

В унисон пациентите станаха и започнаха да ръкопляскат. Първата ми овация на крака… и като си помисля, дойде в резултат на помощта ми към непознати да го вдигнат.

Родителите ми се надяваха, че ще стана доктор или адвокат; професията „втвърдител“ никога не е била в списъка им. На теория може да не е някоя важна или изпълнена с достойнство работа, но се хващам на бас, че мъжете, при които Виагра е подействала, биха поспорили по въпроса. Дори папата узакони онова, което правим.

В блестящ пазарен ход Пфайзер се свърза с Ватикана, за да получи одобрението й, ако щете благословията й за Виагра. В Пфайзер се тревожеха, че Католическата църква може да се противопостави на Виагра, която несъмнено би била от полза на неженени двойки и мастурбиращи мъже (две групи, за които църквата е твърдо против). За щастие, папата избра да се съсредоточи върху ползите от Виагра при женените двойки. Като декларира, че Виагра ще възвърне жизнеността на много бракове, той ентусиазирано подкрепи въвеждането на малкото синьо хапче.

Виагра може и да не е довела до нарастване посещаемостта на църквите, но тя със сигурност е накарала много енориаши да крещят Божието име за първи път от години. Бях изумен, когато разбрах колко много от възрастните хора, по-възрастни дори от моите родители, все още имат желание за секс. Няколко пъти си помислих, че по погрешка съм попаднал на среща на ветерани от Втората световна война, а не в урологичен кабинет.

И все пак, не всеки беше фен на Виагра. Често едната половинка от възрастната двойка искаше отново да е на седлото, а другата си беше напълно щастлива да продължи да върви, а не да язди. Тази страна на историята рядко биваше представяна в медиите. За много хора Виагра бе нежелан посетител, почукал на вратата на отдавна залостено мазе. Внезапно уролозите бяха принудени да влязат в ролята на брачни съветници и секс терапевти, което бе неочаквано развитие.

— Защо сте дошли днес? — пита урологът пациента и съпругата му, седнали срещу неговото бюро, макар че вече знае отговора.

И двамата са в края на шейсетте и заради последствията от диабета са се въздържали от секс през последните петнайсет години. В отговор на въпроса жената свива рамене и нервно поглежда встрани. Съпругът енергично изпъва гръб и казва:

— Тук сме заради Виагра.

Лекарят поглежда от единия към другия:

— И това е нещо, което и двамата искате? — пита той.

Едновременно, мъжът казва да, а жената — не. Започва консултацията.

Докторите невинаги можеха да знаят какво да очакват. Същият уролог влязъл в кабинета си и открил, че там го чака двойка в началото на петдесетте. Въпреки че никога не бил преглеждал нито мъжа, нито жената, той знаел от записките на сестрата, че са дошли да обсъждат Виагра.

— Защо сте дошли днес? — започнал лекарят.

Както можело да се очаква, съпругът заговорил първи.

— За да бъда критикуван — с раздразнение казал той.

Съпругата шляпнала половинката си по ръката и убедително отговорила:

— Имаме нужда от Виагра, докторе.

Урологът слисан видял как съпругът клати глава:

— Нямаме, докторе — настоял той, макар че не смеел да погледне съпругата си.

— О, имаме! — възкликнала малката господарка.

Излезли с рецепта. Давай, момиче!

Разбира се, има и стандартни двойки, в които и двамата партньори искат да правят секс. И двамата седемдесет и пет годишни партньори.

— Днес се срещнах с възхитителна двойка — каза ми един лекар. — Женени са от петдесет и шест години!

Той направи пауза:

— Казаха ми, че май имат желание да изпробват Виагра.

Приятелите им от старческия дом ги окуражили. И съпругът, и съпругата малко се колебаели, тъй като не били правили любов от десет години. Мъжът се тревожел, че лекарството може да не му подейства и щял да изглежда по-малко мъжествен пред жена си. От своя страна, тя пък се притеснявала, че след толкова време някои нейни части няма да работят както трябва или просто, че самият акт щял да бъде прекалено болезнен.

— Какво им отговори? — попитах, опитвайки се да не си представям моите баба и дядо седнали срещу бюрото му да обсъждат ерекции и вагинално овлажняване.

— Само им напомних да бъдат търпеливи един с друг и много внимателни, защото не искам хирургът ортопед да ми звъни два дни по-късно.

Двамата се засмели и излезли от кабинета му хванати за ръце.

Два дни по-късно урологът бил потърсен по телефона, но не от ортопеда. На линията бил съпругът. Ядосаният съпруг.

— Не подейства! — изкрещял той. — Изпих го два пъти в рамките на два дни и не стана нищо. Нищичко!

Схванал какво не е наред, лекарят попитал човека как го е взел. Отговорът потвърдил догадките му.

Час преди времето за лягане 75-годишният мъж изпил виаграта и се вмъкнал в леглото при разголената си съпруга. През следващите два часа стояли така в очакване на ерекция. Тъй като докторът бе предупредил, че Виагра често не действа от първия път (заради нервност или неправилно взета доза при много пациенти първоначално няма резултат, но при следващите опити успяват), те просто решили да се наспят и да опитат отново следващата нощ. След два безплодни опита пациентът се бе обадил на доктора.

— Имахте ли любовна игра? — попитал урологът, наясно, че тази част от инструкцията често бива пренебрегвана от мъжете, които си мислят, че ще получат ерекция веднага след изпиването на хапчето. — Нали ви казах, че е необходима стимулация, за да подейства лекарството?

(Това бе разпространено недоразумение — само изпиването на таблетката не предизвиква ерекция. След излъчването на епизод от тв сериала „Луд съм по теб“, в който Пол Рейзър^[2] — по някаква случайност, много подходящо име за човек, взел Виагра — търчи из Ню Йорк Сити с член, готов да пробие гащите му, от Пфайзер изпратиха протестно писмо до NBC срещу некоректното използване на образа.)

Съобразявайки се с казаното от уролога, господинът отговорил, че си е припомнил съвета, благодарил и затворил.

— Можеш ли да си представиш? — невярващо ме попита лекарят. — Сигурно не са били чак толкова нервни дори през първата си брачна нощ!

После не чул нищо за пациента. До момента, когато човекът го посетил, за да поиска подновяване на рецептата си за Виагра. Зашеметяващо!

 

 

Не всеки си създаваше главоболия с нещо толкова старомодно като предписването на някое лекарство. Досадни рецепти? Пфу! Някои хора решаваха да прескочат посредника, в този случай — лекаря, в процеса, водещ до попадане на витамин B в мазолестите им ръце. Един предприемчив човек от Краун Пойнт, Индиана, откраднал три хиляди и петстотин таблетки, складирани на две различни места и ги скрил там, където работел. (Болшинството дистрибутори на лекарства наемаха заключващи се касетки, където държаха стотици кутии с мостри, химикалки и други подобни.) И двата пъти крадецът използвал шперц, за да се сдобие със стековете Виагра, които никога повече не били открити. За щастие, дистрибуторът на Пфайзер внимателно следял инвентара си и веднага забелязал, че бройката му не излиза. Като агент ПВПИ^[3], аз никога не бих забелязал липсата. Получихме сигнали и за други опити за кражби, в които лошите момчета проследили дистрибуторите от лекарския кабинет до склада, където на бъдещите крадци им бил отказан достъп вероятно от управителите на складовите съоръжения, на които им дошла блестящата идея те самите да откраднат мострите.

Ще бъда несправедлив обаче, ако хвърлям камъни единствено по престъпниците. Фармацевтичният бранш бъкаше от крадци на дребно. Що се отнася до персонала на Пфайзер, това не бе изненада, тъй като повечето служители, като внезапно появилата се колежка дистрибуторка — дерматоложка, години наред си доставяха конкурентни продукти „на аванта“. Мострите Виагра в лекарските кабинети се стопяваха по-бързо, отколкото се топеше началният капитал на някоя компания.

— Джейми, мисля, че другите дистрибутори ми отмъкват мострите Виагра — каза ми една възмутена старша сестра. Уверих я, че не е голям проблем и за жалост е честа практика сред някои „непрофесионалисти“.

— Аз бих държал под око онзи с Фломакс — предложих, посочвайки конкурента, чието спиращо пишкането през нощта при мъжете лекарство, смазваше Кардура, моето спиращо пишкането през нощта при мъжете лекарство.

За да решат проблема с кражбите, извършвани от дистрибутори, в урологичните кабинети започнаха да се отнасят към Виагра като към контролирано вещество и държаха мострите под ключ, както правеха с валиума. Чудя се към кое ли може да се пристрастиш повече.

Пациенти, злодеи, конкуренти — всички умираха за Виагра, поради което интересът на приятелите ми не би трябвало да ме изненада, но го стори. Не бях ги виждал толкова въодушевени, откакто в трети клас някой бе донесъл в час пърдяща възглавница. Тези момчета нямаха търпение да ме разпитат за малкото синьо хапче; те искаха да знаят всичко. Сякаш за една нощ се бях превърнал от човека, чиято работа позволява да се скатава през цялото време, в Човека-Виагра. Аз, както и колегите ми, занимаващи се с Виагра, де факто бяхме станали знаменитости.

Планирайки пускането на Виагра, в Пфайзер бяха предвидили, че търговските представители щяхме да се сблъскаме на работното си място със смущаващи ситуации, несрещани преди в историята на тази индустрия, и резултатът бе, че компанията ни организира обучение как да се справяме с тях. В Пфайзер обаче не бяха очаквали, че сред приятелите и семействата ни социалният ни статус щеше да скочи до този на рок звезди. Малко обучение по медийно поведение щеше да ни дойде добре.

Като се замисля, повечето от разговорите ми в бара, които имах през първите шест седмици след навлизането на лекарството, се сливат; отчасти заради изобилието от храни и напитки поръчвани за мен в чест на внезапното ми издигане, но най-вече заради факта че всички те бяха почти еднакви.

От приятелите ми, които ме представяха, до реакциите на слушателите ми, срещнали се с мен заради своите въпроси, всяка дискусия беше като огледало и на предишната, и на следващата. Казват, че първия път никога не се забравя, и петъчната нощ, последвала първите седем дни от излизането на Виагра на пазара, ще остане запечатана в ума ми дълго след като патентът на малкото синьо хапче изтече.

Още с влизането си през „щастливия час“ в „Бейсайд кафе“, спортен бар на Юнион стрийт в Сан Франциско, с приятеля ми Майк усетихме, че сме в центъра на нещо голямо. След като бях наблюдавал в непосредствена близост първата седмица от живота на витамин B, с нетърпение очаквах да видя кулминацията на лудостта през следващите няколко месеца. Майк нямаше търпение да каже на всички, че познава човек, пряк свидетел на първата седмица от живота на витамин B. Вълнението му би накарало някой случаен наблюдател да си помисли, че аз, а не Томи Лий, съм бил с Памела Андерсън в онзи секс запис.

С Майк и приятелите му от консултантския и технологичния бранш имахме планове и тези хора бяха специално поканени, за да се срещнат с мен. Сякаш той беше на посещение в детска градина за възрастни и аз бях нагледното му средство. Месеци по-късно, когато тези двайсет и няколко годишни започнаха да сочат към други от присъстващите на партито и безгрижно да съобщават на колко милиона възлизат акциите им, човекът с виаграта мина на заден план. През април 1998 обаче, Човекът-Виагра беше в центъра на вниманието. Джеф Безос^[4] бледнееше пред мен.

През първите ми два месеца в Калифорния Майк ме представяше по следния начин:

— Джейми, стар приятел от Нотр Дам. Току-що се премести в Модесто, но не му връзвайте кусур за това.

Ако Майк не присъстваше, за да ме представи на новодошлите, приятелите му щяха да кажат:

— Джейми, приятел на Майк и върл фен на Нотр Дам. Живее във Фресно.

След появата на Виагра обичайните представяния бяха зарязани. Майк помаха на двама души, шляещи се безцелно из тълпата. Те се приближиха и всеки прехвърли бирата си в лявата си ръка, за да си подаде дясната, но Майк не можа да се сдържи. Преди още да са се ръкували с него, той ме обгърна с ръка и изтърси:

— Това е Джейми — драматична пауза. — Той продава Виагра.

Не можа да изрече последната фраза достатъчно бързо.

Съдейки по реакциите им, които бяха колкото едновременни, толкова и еднакви, Майк явно не им беше казал с кого щяха да се срещнат. Представете си Шаги и Скуби^[5] да произнасят „Зойнкс!“ (възклицание от същата анимационна поредица, изразяващо изненада или възторг. — Б.пр.), само че без звук. През онази нощ на Майк му доставяше огромно удоволствие да наблюдава лицата на хората, с които се запознавах; явно преживяването бе забавно. Никога преди не ги бях виждал и нямах никаква представа как да реагирам аз самият. Лицето ми почервеня както първия път, когато в четвърти клас едно момиче ми предложи да покараме ролери на площадката. Почувствах се готин, но смутен, и накрая се втренчих в краката си. Осемнайсет години по-късно, в Бейсайд кафе вече бях узрял достатъчно, за да отпия дълга глътка бира, докато втренчено гледах в краката си.

Последва кратко мълчание, докато четиримата мъже, носещи последните модели пуловери на „Гап“, стояха безмълвни. Накрая тишината бе прекъсната от силен нервен смях. Приятелчетата размениха помежду си коси погледи, а после — и с Майк.

— Сериозно ли?

Сияещ, Майк отговори:

— О, да! Той е човекът с виаграта!

Вместо да разпали дискусия, потвърждението му ни върна крачка назад. Появиха се още питиета и това даде на момчетата време да осмислят изненадата. Накрая единият възкликна:

— Иха!

Това стопи леда.

— Каква корава работа! — изкоментира приятелят му.

— Имаш предвид корава продажба!

Майк добави:

— Кариерата му сигурно се вдига, нали?

През 1998 дистрибуторите на Виагра чуваха подобни шеги много често.

Точно когато си мислех, че потръгна, разговорът притеснително прескочи към друга, несвързана със секса тема. Внезапното, без всякакво предупреждение, фокусиране на разговора върху Виагра, се оказа прекалено за повечето хора. В един момент Джони консултантът и Джим интернет търговецът разговаряха за Станфордското бизнес училище, а в следващия осъзнаваха, че се запознават с приятеля на Майк и говорят за кръвния поток в пениса. При тези мъже се наблюдаваше нужда от време за подготовка, тоест — от три питиета, преди да станат готови да обсъждат втвърдяванията или тяхната липса. С напредването на часовете и бирата, колебанието им да задават въпроси намаляваше.

Приятелят ми Рон се присъедини към нас на бара и също се оказа неспособен да устои на изкушението да каже:

— Той продава Виагра!

Другарчето му Дъг бе оставило жена си вкъщи, за да побеседва с Човека-Виагра. Никой не си даваше труда да представя мъжете един на друг. Дъг ми пусна глуповата усмивка, последвана от:

— Така-а-а…

Отвърнах с усмивка и свиване на рамене, сякаш казвайки „Шантаво, а?“, след което и двамата се отпуснахме.

— Как действа? — изненадващо ме попита той.

Мислех, че само учените ги е грижа как действа, но бързо разбрах, че всеки бе заинтересован от механизма на действие на Виагра. Никога и на никого не му беше пукало как действа един антихистаминов препарат. За щастие, открих спортна метафора, която ми даваше сигурност, че момчетата щяха да вдянат.

— Добре, получаването на ерекция в известен смисъл е като футболната игра. Имаш нападение и отбрана. Нападателят се опитва да навлезе в крайната зона, но отбраната има страхотен защитник, който успява всеки път да осуети това. И така, мъжът получава ерекция, когато мозъкът изпрати сигнали, че е сексуално възбуден. Когато това се случи, на мъж с нормална еректилна функция азотният оксид — нападателят, нахлува в пениса и стимулира кръвния поток, което предизвиква ерекция. С други думи, има тъчдаун. При мъж с еректилна дисфункция обаче защитникът — фосфодиестераза-5, спира азотния оксид. Тук се намесва Виагра. Виагра блокира взаимодействието на фосфодиестераза-5 с азотния оксид. Така че Виагра е като централен нападател, който неутрализира фосфодиестераза-5, за да не се бори с азотния оксид и това ни позволява да отбележим тъчдаун.

Дъг, Майк, Рон и приятелите им кимнаха и се усмихнаха. Всички обичаха националния отбор, но един задоволителен отговор не бе достатъчен за масите. Те имаха много въпроси; много повече въпроси.

През онази нощ всичките ми приятели, да не говорим пък за техните приятели, ме помолиха да пробват Виагра. Яростно поклащах глава в отговор на всяка от молбите. Последното, от което имах нужда, бе някой да се гътне от сърдечен удар, след като е изпил някоя от моите мостри, или да бъде арестуван за нещо с някоя от моите мостри в джоба.

— Не, не! — отговарях им. — Виагра не е за вас. Тя е предназначена за възрастни хора с еректилна дисфункция, не за двайсет и осем годишни младежи в перфектна форма.

Приятелчетата, които гледаха само да минат на следващото ниво, така да се каже, приемаха това обяснение и преминаваха към по-важни теми, като:

— Кое е онова пиленце там?

Един мъж обаче не се отказа толкова лесно. Главата му се въртеше като на квартален доносник, готов да даде сведения на ченгетата. Той се наведе към мен и прошепна:

— Понякога нещата се развиват не така, както би трябвало, нали?

Някога да ви е идвало наум, че може да са виновни тринайсетте шота „Йегермайстер“^[6]?

За жалост, не всеки пропускаше по-голямата част от болезнените подробности. Друг един стигна дотам да разкрие със затормозяващи уточнения периодичните си пристъпи на еректилна дисфункция. Не помня как точно стигнахме до този разговор, но съм съвсем сигурен, че не съм му казал:

— Ей, защо не ми разкажеш за проблемите си с пениса?

Помня искрената тревога изписана на лицето му. Тогава май си помислих, че някой от родителите му е сериозно болен.

— Човече, вече цял месец нищо не се получава… Имам предвид… абсолютно нищо.

Нямах представа накъде бие, но заключих, че не се отнася за дебелото черво на баща му.

— Искам да кажа, че го правехме по два пъти на нощ и изведнъж — нищо! Нищо. Опитахме всичко. Приятелката ми каза: „Не мога да повярвам, че се случва“.

Ставаме двама, помислих примирил се, че ще прекарам живота си в импровизирано даване на съвети. Явно фактът, че всеки ден разговарях с уролози, създаваше у хората впечатлението, че и аз бях.

Мъжете бяха най-малкият ми проблем. Докато в началото на вечерта никоя от жените не задаваше въпроси и не правеше коментари, срамежливостта им изчезна с напредването на „щастливия час“. Макар че бях нервиран и леко смутен от дискусиите си с момчетата, безбройните им молби за мостри и личните им откровения бледнееха в сравнение с въпросите, отправени ми от момичетата, чието лукаво любопитство беше ненаситно. Майкъл помаха на две жени, блондинка и брюнетка, с които преди това бяхме вечеряли. Двете съквартирантки малко по малко ме откъснаха от групата. Когато шумът край бара нарасна, те започнаха да ме разпитват за удивителното хапче.

Отначало въпросите им бяха безобидни (Не е ли страхотно? Как действа?), но постепенно дамите станаха по-настоятелни и по-конкретни.

— Прави ли го по-дълъг? — попита брюнетката.

— Не.

— Трае ли по-дълго? — зачуди се дружката й, не оставайки по-назад от приятелката си.

Не, но съкращава онова, което уролозите наричат „труднопреодолим период“, което пък ние профаните наричаме време за възстановяване. Почувствал се като заподозрян, въртян на шиш от Шиповиц^[7], потърсих за помощ Майк и момчетата. След като ги забелязах да пият и да се смеят край бара, предложих да отидем при тях, но дамите не обърнаха внимание на молбата ми. Тези мацки бяха набелязали целта си и нямаше да ми позволят да им се измъкна.

— Пари ли на гърлото? — никое от момчетата не ми беше задало този въпрос.

— Пари ли ти отвътре?

Уф, май ще ми трябва още едно питие! И накрая, решаващият удар:

— Изпробвал ли си го?

Последният въпрос на брюнетката увисна във въздуха за цяла вечност. Заветният въпрос. Да започнем с твърдението: „Да, изпробвал съм го“.

За свой срам обаче трябва да призная, че ми отне три месеца, за да се реша. Въпреки доводите на приятелите ми, мисълта да отворя дори и една опаковка с мостри никога не ми бе минавала през ума. В края на краищата бях здрав, 28-годишен мъж и нямах никакви здравословни проблеми, като високо кръвно например, които причиняват еректилна дисфункция. Уви, не го бях изпробвал и това изумяваше приятелите ми до безкрайност. Дори бащата на Майк, вече покойният Джак Пърл, се зачуди на решението ми.

Една вечер, на излизане от Модесто, преди да дойде да ми помогне да удавя мъката си, след като Жената на мечтите ми №4 бе разбила крехкото ми сърце, Майк се бе отбил при родителите си. Баща му, випускник на Нотр Дам от 1949, когото бях виждал дузина пъти, го бе попитал накъде е тръгнал.

— Джейми има любовни проблеми и ще прескоча с колата да го поуспокоя.

Господин Пърл, който имаше глас като на Джон Уейн^[8], а загорялото му, набръчкано лице загатваше, че е видял доста неща през седемдесетте си години живот, отговорил:

— Как може човек, който продава Виагра, да има проблеми с жените?

Като оставим настрана общественото мнение, нежеланието ми да се възползвам от неконтролирания си достъп до най-върховното сексуално усещане на двайсети век, не бе нещо изненадващо за мен; изпускането на Влака Виагра бе съвсем в стила ми. През четирите си години в гимназията избягах от училище само веднъж. Припадам, когато онова нещо за мерене на кръвно стегне прекалено много ръката ми. Страхувам се от игли, височини и мишки. Подремвам си през пролетната ваканция. Животът на ръба не бе запазена марка за първите ми трийсет години на Земята. Точно тогава имах разговор с една сладка колежка блондинка, която имаше способности, сходни с тези на Виагра.

— Поговорих си с човека, с когото работех в предишния отдел — меко започна тя. — Той е около трийсетте, женен, с три деца, и така нататък.

Кимнах, без да имам представа какво има предвид, но щастливо замаян.

— Е, той ми каза, че действа безотказно.

Темата все още ми убягваше и попитах:

— Кое действа?

Въздишката й показваше дълбоко чувство на разочарование от мен, но обхваналата ме депресия се оказа мимолетна, щом дамата се наведе към мен, за да ми прошепне отговора:

— Ох! Виаграта.

С чудния аромат на парфюма й, носещ се около мен, чувството, че съм глупав, никога не бе било толкова хубаво. Впрочем, оттогава не съм станал по-умен.

— Да не е диабетик или нещо подобно? — попитах.

Лицето й се смръщи, докато клатеше глава.

— Тогава защо му е необходима Виагра?

Този път нямаше сбърчени вежди. Усмихна се, сякаш бе разкрила мистерията какво ме бе тормозило през целия ми живот. Със съблазнителна усмивка, тя каза:

— Не му е била необходима. Просто е искал да я изпробва. Каза, че никога не е бил толкова втвърден. — Тя прегракнало изрече последната дума на две срички: втвър-ден.

Тогава ме осени: Защо някой просто да не я опита? Защо, по дяволите, аз самият все още не съм я изпробвал? Колко време ще ми отнеме да отида до багажника на колата си и да се върна?

Нека да ви поставя въпроса така: ако вие имахте възможността за най-великия оргазъм в живота си, но ви се налагаше да вземете едно не съвсем сигурно лекарство, за да го постигнете, щяхте ли да го направите? Такава е надеждата, която Виагра дава на всички ни. Говорил съм с колеги, които казваха, че сексуалният им живот си е супер, така че нямат причина да я изпробват.

Новият Джейми казваше:

— Добре де, защо да не видим дали няма да стане малко по-добре?

Би било хубаво, нали?

Помислете за Олимпийските игри. Спомнете си за Бен Джонсън, канадския спринтьор, чиято проба за стероиди се оказа положителна на Летните олимпийски игри през 1988 година. И без стимуланти беше един от най-бързите хора в света, но това не е било достатъчно добро за него. Рискувал е постепенно да се унищожи физически и да си навлече международно презрение само за да е по-бърз, само за две стотни от секундата. И всичко това е заради натиска върху атлетите, а аз, като аматьор гимнастик в спалнята, винаги търсех някакво средство, което да подобри представянето ми още повече.

Така че, да, изпробвах Виагра и нека ви кажа, че онова малко синьо хапче е най-добрият приятел на мъжа след гореспоменатите тринайсет шота „Йегермайстер“.

— Колко твърд? — този бе въпросът, който мъжете ми задаваха, а очите им горяха. Отговарях, като почуквах с пръст по бирената бутилка в ръката си, което предизвикваше завистливи кимвания.

Жените, които ме питаха дали съм изпробвал Виагра, невинаги искаха да чуят за това. Всъщност, бе под въпрос дали въобще искаха да чуят каквото и да е за това. На една жена й е присъщо да зададе въпрос, чийто отговор не иска да чуе.

Пиенето на Виагра, когато си здрав, 28-годишен мъж, не е същото като да си готиното момче в прогимназията, донесло цигара с марихуана на партито.

— Опитвал ли си? — пита те сладката седмокласничка с шините.

— Да, бебчо, и си я бива.

После тя щеше да каже на приятелката си:

— О, Боже, той е опитвал! Мисля, че искам да му направя една свирка.

Не, това бе нещо съвсем различно. Ако отговорех с не, тя вероятно щеше да свие рамене и да си помисли: „Разбира се, че не е. Здрав мъж като него не се нуждае от това“. Няма лъжа, няма вреда. Или може би щеше да ме сметне за малоумник; за човек, който има лесен достъп до революционно секс лекарство, но не се е възползвал от него. Вероятно щеше да си помисли, че съм бил мухльото на прогимназията, който е излизал от стаята веднага щом е биел звънеца.

Ако кажех да, очевидният въпрос щеше да бъде „Действа ли?“, а аз не можех просто да се направя на невъзмутим пич и да кажа „Да, бебчо, действа“, защото от такова признание тя би могла да си направи извода, че аз имам нужда от Виагра. Не можех да я обвиня, ако си го мисли, защото точно това си помислих и аз, след като я изпробвах и забелязах разликата.

 

 

Малко е да се каже, че персоналът на доктор Очарователният бе изненадан да ме види в осем сутринта в понеделник. Но този понеделник не беше обикновен; беше понеделникът след съботата, в която бях пил Виагра. Направо нападнах доктор Очарователният, когато той влезе в офиса през „тайния“ вход в задната част на сградата.

— Ще му отнема само минутка — уверявах аз слисаната сестра, докато набутвах не по-малко смаяния доктор в една празна стая за прегледи.

— Какво има? — попита той, като приглаждаше гънките, които бях направил на хилядадоларовия му костюм.

Не се поколебах:

— Имам сериозен проблем.

Той разпери ръце:

— Какъв точно?

— Този уикенд изпробвах Виагра.

Спрях, за да видя дали е шокиран. Не беше.

— И?

Преглъщане.

— Ами… подейства — казах, като прошепнах последната дума.

Той не се впечатли.

— И?

Идеше ми да го удуша!

— „И?“ Какво, по дяволите, искате да кажете? Аз съм на двайсет и осем, и току-що ви казах, че Виагра ми подейства, а вие ми отговаряте с „И?“.

Смехът му не ме успокои много. Както и изражението „може ли да си такъв глупак“ на лицето му.

— Няма за какво да се тревожиш, Джейми — увери ме той. — Виж, повечето мъже забелязват разлика след приема на Виагра. Лекарството е съдоразширяващо! Работата му е да увеличи кръвния поток и това се случва при всеки. Да кажем, че ти действаш с ефективност от 98%. При това положение Виагра би увеличила кръвния ти поток с 2%, а при човек с ефективност 75%, би го увеличила с 25%. Но от Пфайзер не могат да тръбят пред всеки мъж в тази държава, че Виагра може да подобри втвърдяването, защото правителството веднага ще им затвори устата. Последното, от което ФДА има нужда, е вие, дистрибуторите, да обещавате по-твърд член на всички мъже в Америка. Така че федералните власти поискаха от Пфайзер да ограничи предназначението на Виагра само до мъжете, страдащи от сериозна еректилна дисфункция.

Казаното от него имаше смисъл що се отнасяше до „всички мъже в Америка“, но те не бяха изпробвали Виагра този уикенд и не бяха изпитали изненадата на живота си.

— Излиза, че ми няма нищо?

Той поклати глава:

— Така е. Сега излезте оттук и ме оставете да поработя, г-н Мекия.

Хубавото беше, че се засмях на шегата.