Боб Фенстър
Още простотии (8)

Седма глава
На домашния фронт
Не-припадай Джоунс и семейството, което никога не казва „не“

Американците губят осем месеца от живота си в отваряне на каталози, брошури и рекламни листовки, пристигнали по пощата. Защо тогава ви изненадва фактът, че са в лошо настроение по 110 дена в годината?!

Още малко статистика от домашния фронт: 80 процента от всички идиоти по света произхождат от семейства като тези, с които след малко ще се запознаете.

* * *

Джеймс Винсънт Форестал — министър на отбраната след Втората световна война, е един от първите образци на работохолика на бъдещето.

Той бил на работа в Лондон, когато му звъннали двамата му синове с вестта, че са изпуснали самолета си от Париж. Форестал им отговорил да се справят сами с проблема и да го чакат в Лондон.

По онова време единият от синовете му бил на шест годинки, а другият — на осем.

* * *

Музиката е съществена част от утилитаризма — философията, проповядвана от Джеръми Бентъм през осемнадесети век.

И за да бъде непрекъснато обкръжен от музика, той си сложил по едно пиано във всяка стая (да, дори и в банята). А после наел пианисти, които да му свирят денем и нощем.

* * *

През 1990 г. Имелда Маркос организирала парти по случай рождения ден на съпруга си — филипинския диктатор Фердинанд. Голяма работа, че през въпросната година той вече бил мъртъв — все пак присъствал на тържеството, макар и в хладилен ковчег.

* * *

През 1990 г. един мъж от Клейтън Каунти, щата Джорджия, установил, че жена му се е самоубила. Но преди да звънне на полицията, той спрял, размислил и решил, че от това по-лошо няма да стане, та седнал да си изгледа мача от Супер Купата. Едва след тогава се свързал с властите.

* * *

През деветнадесети век англичанинът Джон Франшъм се кандидатирал за Парламента на своята страна. Основна точка в политическата му платформа било предложението за обявяване извън закона на оправянето на леглата повече от веднъж седмично. Човекът изхождал от презумпцията, че тази дейност е прекалено женствена.

* * *

Три велики мисли на прочути хора, които ви предизвикват да се почешете по главата, недоумявайки как да ги обясните на децата си:

 

1. „Налага се да спрем и да се запитаме: колко точно чист въздух ни е необходим?“ — Автомобилният магнат Лий Якока.

2. „Хаваите са уникален щат. Това е един малък щат. Това е щат сам по себе си. Този щат е различен от останалите четиридесет и девет щата. Е, всички щати са различни, но този тук е в особено уникална ситуация.“ — Вицепрезидентът Дан Куейл.

3. „Животът е изключително важен за американците.“ — Сенаторът Боб Доул.

* * *

Писателят Бил Воън обобщава по следния начин същността на глупостта на разрастването на градските предградия: „Предградията са онези места, където строителните предприемачи първо отсичат дърветата, а после кръщават улиците на тях.“

* * *

През 2003 г. един баща от Скотс Вали, щата Калифорния, бил арестуван, задето е оставил своето невръстно бебе само в своя миниван за четиридесет и пет минути на паркинга. И какво според вас е правел таткото, докато бебето си е седяло на седалката в колата? Седял си е в един ресторант, вземайки участие в обсъждане на цитати от Библията.

Може пък в тази религиозна група да са споменали и нещо за семейните ценности, а?

* * *

Мартин Лутер — великият религиозен реформатор от шестнадесети век, бил твърдо решен да освободи хората от робството на църквата. Ала ето че когато Лутер насочил своя брилянтен, богоугоден ум към проблема на жените, той махнал с ръка и отсякъл: „Да си раждат деца, докато пукнат! Нали за това са създадени!“

* * *

Ако си въобразявате, че в днешно време хората кръщават децата си по странни начини, по-добре да се върнете към шестнадесети век. Английските пуритани от онова време, които населили Америка, давали на децата си крайно поучителни имена, като: Обичай-Бога Смит, Живей-Добре Джонсън, Не-Припадай Джоунс, Приет Морган и Води-Божията-Битка Уелингтън.

* * *

Кари Нейшън пък водела битка срещу алкохола и в полза на неговата забрана. Но яростта към съпруга й била не по-малка от тази, с която нападала кръчмарите.

Съпругът на Нейшън бил проповедник, но очевидно не от най-добрите. Затова съпругата му сядала на първия ред в църквата и надлежно го поправяла по време на проповедите.

Или пък се изправяла насред проповедта и повеждала навън паството, като подхвърляла през рамо, че „за днес е казал достатъчно“. Така преподобният Дейвид Нейшън бил принуден да изнася проповедта си в празната църква, защото никой не се осмелявал да противоречи на съпругата му.

* * *

Джон Хъмфри Нойс, възпитаник на Богословското училище в Йейл, създал своя собствена църква, базирайки се на идеи, които ще станат популярни едва в нашето време. Но църквата на Нойс на свободната любов била основана през 1835 г.

Неговата „Корпорация на перфекционистите“ споделяла колективна собственост както по отношение на имуществото, така и на партньорите. Нойс проповядвал, че верността в брака е „егоистичен грях“ и че неговото паство трябва „да обича с равна мяра всички членове“, което означавало, че никой не можел да казва „не“ на никого.

Общността просъществувала в продължение на двадесет и пет години. Накрая се разпаднала поради ревност между двойките.

Сред останалите необичайни схващания на Нойс било и това за родителската любов, която той бичувал като идолопоклонничество. Затова смятал, че всички деца трябва да бъдат изземвани от истинските си родители още при самото раждане и отглеждани от осиновители.

* * *

Когато Чарлз II бил крал на Англия, си дал сметка, че най-Добрата му гаранция против узурпиране на престола е не личната му охрана, а собственият му брат Джеймс.

Джеймс бил толкова мразен от хората, че веднъж Чарлз му казал: „Никой няма да си направи труда да ме убива, за да постави на престола теб!“

* * *

Трябва ли разведените бащи да плащат издръжка на децата си? Нека се обърнем към италианския съд, който през 2002 г. издал заповед един баща да плаща по 700 долара месечно за издръжката на своето дете.

Ще кажете — и какво лошо има в това? Лошото е, че въпросното дете било на тридесет години и изкарвало много добри пари на стоковия пазар. Ала съдът осъдил бащата на издръжка, защото синът му бил „мамино синче“.

* * *

Кралят на Франция Луи XI яздел из една гора, когато един царедворец му донесъл новината, че няколкомесечното му момченце е починало. Кралят заповядал гората да бъде изгорена до корен.

* * *

Писателят Джон О’Хара бил не само пияница, но и голям шегаджия. По време на Сухия режим той оставял празните си бутилки от джин на прага на съседите, които участвали в градската кампания против алкохола.

* * *

Преди Северна Каролина да се превърне в прогресивния, свободен съвременен щат, обществените библиотеки изисквали от малките си читатели специално разрешение от родителите им, за да им дадат за четене такива рискови материали, като например Библията.

* * *

По време на една официална вечеря сър Уолтър Райли влязъл в разгорещен спор със сина си и накрая го ударил. Ала младият Райли бил прекалено възпитан, за да отвърне на удара на разярения си баща.

Вместо това той се обърнал на другата си страна и ударил едно кроше на мъжа до него, след което му казал:

— Предай удара! Така или иначе накрая ще стигне и до баща ми.

Идеята всеки да удря следващия в редицата дотолкова допаднала на британския елит, че се превърнала в подходяща метафора за Елизабетинската епоха. А изразът „Предай удара“ добил изключително широка популярност.

* * *

Лейди Хестър Станхоуп била ексцентрична британска аристократка от деветнадесети век. Последните си години прекарала в арабски манастир, чийто врати по нейно разпореждане били запечатани, за да се предотврати нахлуването на крадци.

Когато лейди Хестър починала, вратите били разпечатани — за да се установи, че в стаите нямало нищо друго, освен боклуци. Но поне нищо от тях не било откраднато.

* * *

Холивуд е цар на ексцесиите. Когато детето звезда Шърли Темпъл навършило осем години, получило 135 000 подаръка.

Докато успее да играе с всички тези подаръци, Шърли със сигурност е щяла да остарее. Представете си обаче каква работа се отворила на нейния отговорник за връзки с обществеността, докато напише благодарствените бележки за всички тези подаръци!

* * *

През 2002 г. администрацията на Джордж Уокър Буш публикувала доклад, който предлагал кардинално разрешение на проблема за глобалното затопляне — да се погледне от добрата му страна. А тя е простичка — ще намалим сметките си за отопление.

Обаче аз дълбоко се съмнявам в тази работа. Ако планетата стане чак толкова топла, че да си изключваме отоплението още през януари, тогава правителството със сигурност ще измисли някакъв данък, с който да ни облага заради непълноценното използване на печките и радиаторите.

* * *

В заключение ви предлагам една история от моя личен Домашен архив.

Независимо за колко умни се мислите, вашият четиригодишен син със сигурност ще ви надприказва.

Когато синът ми Теди беше на четири годинки, ми разказа за приятелчето си Кейси, което имало пет братчета и сестрички.

— Кейси най-големият ли е в семейството? — попитах го аз.

— Не е — отсече дълбокомислено синът ми. — Най-големи са майка му и баща му.