Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Well, Duh!: Our Stupid World, and Welcome to It, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Антоанета Дончева-Стаматова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,5 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и корекция
- VaCo (2016)
Издание:
Автор: Боб Фенстър
Заглавие: Още простотии…
Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Кръгозор“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Националност: американска
Печатница: Експреспринт
Технически редактор: Ангел Йорданов
Коректор: Марийка Тодорова
ISBN: 954-771-096-6; 978-954-771-096-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3798
История
- — Добавяне
Единадесета глава
Тъпоглави престъпници
Бързо, давай да се мятаме на подвижната тоалетна от бара и да изфирясваме оттук!
Тъпоглавите престъпници са полезни за икономиката. Ако криминалните елементи не бяха толкова глупави, щяхме да се нуждаем от два пъти повече ченгета, които да ловят умниците.
И така, нека аплодираме онези престъпници, положили свръхчовешки усилия да се озоват в затвора.
* * *
Заподозрян в кражба, поставен в редица за разпознаване от свидетеля се вбесил много, когато лосанджелиските ченгета накарали човека до него да изрече следната фраза: „Давай всичките си пари или ще стрелям!“
— Не го казах така! — извикал възмутен заподозреният.
— Окей. Останалите вече можете да си тръгвате.
* * *
Една шведка успяла да се измъкне безнаказано от обвинение в данъчна измама, защото успяла да убеди съда, че плъховете на тавана й са изяли всичките й счетоводни документи. Обаче плъхът получил от пет до десет години затвор.
* * *
Англия от деветнадесети век не била никак приятно място за един престъпник, та дори и бил той само заподозрян в нещо незаконно. Сред престъпленията, заради които съдиите пращали хората на бесилката, били: отсичане на дърво, замърсяване на езеро, връзки с цигани, писане по мостовете и излизане на публично място с мръсно лице.
* * *
Когато един аптекар от Санта Круз, Калифорния, отворил сутринта магазина си, видял, че от тавана висят два крака. Установил, че крадецът е бил приклещен във вентилационната система на тавана.
Човекът заявил пред полицията, че просто си разхождал кучето по покрива на аптеката, когато внезапно пропаднал. Въпреки това полицаите го арестували — поредният случай на полицейски тормоз над виновен.
* * *
През 2003 г. едно семейство от Пенсилвания облякло седемгодишния си син в униформа на Лъвските скаути и тръгнали от врата на врата, за да събират пари за скаутския клуб на детето.
Не ви звучи като престъпление ли? Не и ако знаете, че нито момчето било член на Лъвските скаути, нито пък такава организация съществувала.
Преди да ги хванат, успели да измъкнат 667 долара от 150 семейства. Вероятно се питате как изобщо са успели да ги хванат. Много просто — потропали на вратата на един член на Орловите скаути. И той веднага забелязал, че родителите били завързали връзката на сина си на възел. Знайно е, че всички скаути си слагат халки на връзките, а не ги връзват. Хей, ама това го пише в наръчника! Защо не го прочетохте?
* * *
Ако дължите нещо на данъчните и те отказват да ви повярват, че чекът за онези пари бил пристигнал незнайно откъде по пощата (даже не се връзват на прастарото извинение, че кучето го е изяло), не се притеснявайте! Пощите са тук, за да ви помогнат! При това с огромно извинение!
През 1989 г. пощенските инспектори в Болдър, щата Колорадо, открили, че един от техните служители е заровил 3300 килограма поща в задния си двор, вместо да я достави. Колкото и да е странно, отказали да му връчат медал.
* * *
През 2003 г. в Порт Роял, щата Вирджиния, един банков крадец поставил рекорд за оплескване на работата си — раздел „спринтиране“. Обрал си той банката, а после оставил следа от стодоларови банкноти през целия път до колата си.
Когато стигнал до колата, не успял да влезе, защото си бил заключил ключовете вътре. Пробвал да счупи прозореца, обаче не бил достатъчно силен, за да разбие стъклото.
Когато видял, че служителите на банката са по петите му, крадецът си плюл на петите. А когато те го настигнали, той се обърнал, насочил пистолета си срещу тях и… си прострелял крака. Накрая слава богу се появили ченгетата, та да може човечецът да си почине малко в затвора.
* * *
През 2001 г. мъж от Северна Каролина извикал полицията, за да им се оплаче, че някакъв крадец му е отмъкнал саксиите с марихуана. Когато ченгетата се появили, жертвата на обира ги повела към градината си, откъдето крадецът бил отмъкнал незаконните растения.
Чакайте! Става още по-тъпо! Защото се оказало, че крадецът не успял да отмъкне всичките саксии с марихуана. Там имало още двадесет и две такива, в които си виреели на воля растения на стойност милиони долари. Полицаите отвели човека в затвора и едва тогава успели да спрат смеха си.
* * *
Двама собственици на магазини в Мичиган подпалили инвентара си, който не се продавал, за да му вземат поне застраховката. Обаче огънят излязъл от контрол и изгорил и втория магазин.
Мъжете, запалили пожара, осъдили застрахователната компания, изтъквайки, че вторият пожар не бил преднамерен, затова загубите трябва да бъдат покрити от застрахователната им полица. Изгубили делото, разбира се.
* * *
През 2003 г. един изобретателен, макар и не особено надарен в горната част на главата си престъпник, решил да обере ресторант за бързо хранене в Лонг Бийч, Калифорния. За да не го разпознаят, той намазал лицето си с шоколадов пудинг.
Ако беше използвал горчица, сигурно щеше да успее да се слее с обстановката и да му се размине.
* * *
Мъж от Нова Зеландия бил арестуван, задето е запалил бельото си, а после се е возил по улиците на града на подвижна тоалетна от бара си. Какво е било провинението му ли? Че е карал без шофьорска книжка.
* * *
В Илинойс един мъж отвлякъл шофьор на такси, като насочил в главата му пистолет. После го принудил да го откара до два банкови автомата. Но не му пипнал парите. Вместо това кандидат-престъпникът изтеглил пари от собствените си банкови сметки.
Когато полицията го хванала, не могла да го обвини в кражба, защото не бил взел ничии чужди пари. За нещастие обаче го обвинили в отвличане.
* * *
Един обирджия на магазин в Топека не останал доволен от сумата в касата, затова запушил устата на продавача и работил лично в продължение на три часа.
И точно когато бил изкарал достатъчно пари за един работен ден, взели, че се появили ченгетата и му щракнали белезниците.
Това е един от онези изключително редки случаи, когато крадецът всъщност изкарва пари за своята жертва.
* * *
Някои идиотски престъпления стават забележителни заради глупостта не на техните извършители, а на потърпевшите. През 1906 г. бедният немски обущар на име Вилхелм Войт извършил една от най-дръзките измами в историята. Първо похарчил всичките си налични пари за стара военна униформа — капитанска. После хванал влака за едно малко градче и там заповядал на застаналите на пост войници да арестуват градските първенци за измама. И накрая прибрал всички налични пари от градската хазна като доказателство.
Войт излъчвал такъв авторитет, че всички му се подчинявали. И въпреки че се оттеглил само с няколкостотин долара, смелото му престъпление го направило прочут. След като излежал кратката си присъда, той натрупал вече свое лично състояние, играейки във водевил, където пресъздавал неустрашимите си подвизи.
* * *
Полицията в Оуклънд, щата Калифорния, обкръжила къща, в която се бил барикадирал въоръжен мъж. Когато не успели да го накарат да излезе по мирен път, те хвърлили през прозорците сълзотворен газ.
Но нищо не се случило, докато полицаите не установили, че престъпникът стои сред тях и вика заедно с всички: „Излезте бавно и с вдигнати ръце!“
* * *
Един голям бързак в кражбите от Чикаго решил да провери точно колко бижута може да открадне от витрината на някакъв магазин. Но първо се налагало да счупи стъклото.
Няма проблеми. Грабнал капака на близката шахта и го запокитил към стъклото. Награбил, колкото могъл, и се втурнал да бяга. Можеше и да му се размине, ако не беше паднал в отворената шахта.
* * *
Немски специалист по шантажите измислил оригинална схема за изтръгване на пари от компанията „Нестле“. Накарал директорите на компанията да слагат диаманти в миниатюрни торбички, а после да ги завързват около вратовете на пощенски гълъби.
Не било трудно да бъде заловен. Полицията просто трябвало да последва гълъбите.
* * *
Не е необходимо човек да бъде политик, за да извърта историята в своя полза. Пример за това е Абу Абас, който обяснява по следния начин убийството на един американски заложник в инвалидна количка, когато през 1985 г. палестинските терористи отвличат туристически кораб: „Медиите отказват да съобщят на света, че Абу Абас е спасил живота на шестстотин пасажери. Единственото, което си знаят, е, че един инвалид е бил убит.“ Жалко, че не уточнява какъв точно трябва да бъде процентът на спасените спрямо процента на убитите, за да се заслужат благодарностите на световната общност.
* * *
Чудите се защо затворите са непрекъснато претъпкани ли? Защото не могат да се отърват от хора, които настояват да влязат в тях. Като тези например.
През 2002 г. една обирджийка на магазини от Мичиган изпуснала дамската си чанта, докато бягала от поредния обект. После се обадила на полицията, за да провери дали някой не й е намерил чантата.
„Имате късмет!“ — уведомил я весело полицаят.
Когато тя се появила в участъка, за да си прибере чантата, ченгетата й щракнали белезниците.
* * *
Запознаване с обир 101: двама престъпници от Италия откраднали колата на жена, която чакала на бензиностанцията, като й опрели дуло в главата.
Ченгетата ги изловили два-три километра по-нататък. Защо ли? Защото крадците забравили първото правило за измъкване при подобни ситуации: не кради колата, преди шофьорът да я е напълнил с бензин!
* * *
Вероятно на третия път стомната действително се чупи. Един бандит от Колорадо обрал супермаркет два пъти в един и същи ден, а накрая съобщил на продавачката, че ще се върне, когато събере повече пари. И наистина се върнал. И бил арестуван от ченгетата, които точно в този момент разпитвали продавачката за първите два обира.
* * *
През 1978 г. крадец от Балтимор изнамерил уникален начин да допринесе за арестуването си. Когато се оказало, че жената, която в момента ограбвал, не разполагала с особено много пари в брой, той й предложил да му напише чек.
Тя го направила. После полицията трябвало само да проследи осребрения чек до крадеца.
* * *
В Масачузетс за полицията било фасулска работа да арестува един банков обирджия, който толкова се притеснил по време на работата си, че припаднал.
* * *
През 1983 г. двама граждани на щата Аризона закъсали по пътя. Да, започнали да пият. И не, никой не спрял да им помогне.
Така те измислили жесток начин да накарат хората да им спрат. Извадили патлаците си и започнали да стрелят по преминаващите покрай тях коли. И една кола действително им спряла — полицейската.
* * *
В следващото парче иронията действително идва малко в повече.
Създателката на група за подпомагане на хора с проблеми с пиенето се признала за виновна за причиненото от нея пътнотранспортно произшествие през 2000 г., когато блъснала с колата си двама души, защото била пияна. А членовете на нейната група, наречена „Умерено управление“, изтъкнали, че умереността сработва — но само за някои пияници.
* * *
През 1988 г. Джон Закаро получил присъда от четири месеца за продажба на кокаин. Три от тези четири месеца затвор той прекарал в луксозен апартамент в Бърлингтън, щата Върмонт. Ала както изтъква и майка му, „момчето се е лишило от прислуга“.
Спомняте ли си коя беше тази мамичка? Джералдин Фераро — същата, която се кандидатира за вицепрезидент от Демократическата партия в екипа на Уолтър Мондейл.
* * *
В Калифорния шерифската служба на област Сан Бернардино разпратила на хора, търсени за углавни престъпления, оферти за безплатни туристически обувки, изработени от „Стокдъм Селестус“.
Никой от появилите се престъпници не чатнал обаче, че името на „производителя“ представлява смесица от немски и латински и означава „изключително глупав престъпник“.
Сигурно точно като такива са се чувствали и въпросните идиоти, когато вместо безплатни туристически обувки на краката получили белезници на ръцете.
* * *
Британският аристократ от деветнадесети век Джон Митън носел в себе си прекалено много пари за човек, който обичал да се запива толкова яко по кръчмите. Уличните крадци го познавали като лесна плячка.
Но разбойниците от онези времена не били кой знае колко по-умни от богатите пияници. Тъкмо Митън излизал от поредната кръчма, когато бил нападнат едновременно от две съперничещи си банди, превръщайки се в обект на ожесточена война.
Нито една от двете страни не се съгласявала да пусне плячката си. Накрая Митън, окуражен от алкохола, успял да натръшка всичките и да задържи цели седем от тях, докато пристигне полицията.
* * *
Големият брат наблюдава Големия брат.
През 2002 г. вбесените шофьори в Холандия решили да изпочупят камерите, които ги следели по пътищата. Полицията разрешила кардинално проблема — решила да хване вандалите, като инсталира други камери, които да наблюдават първите камери.
* * *
Съседите на една къща в град Офенбах, Германия, си помислили, че вътре се случва някакво ужасно престъпление, защото оттам се раздавали ужасяващи писъци. Затова извикали полицията.
Когато ченгетата влезли в къщата, заварили седемдесет и шест годишна старица да упражнява йоделирането си.
„Полицаите не бяха в състояние да преценят дали съседите не са запознати с баварската народна музика, или на дамата й трябват повече упражнения“ — се изтъква в полицейския доклад.
* * *
Дори и в затвора големите акули от корпорациите продължават да живеят далеч по-добре от простолюдието навън.
Точно поради тази причина от списание „Форбс“ са направили проучване кои са най-добрите затвори в Америка и в кои охраната е най-слаба. Местата за задържане са оценени според удобствата, които предлагат, храната и такива допълнителни удоволствия като фитнес зали и места за отдих.