Метаданни
Данни
- Серия
- Реъритис Ънлимитид (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Color Of Death, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Илвана Гарабедян, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 31 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Слава (2010)
- Начална корекция
- Крискаа (2012)
- Допълнителна корекция
- Varnam (2017)
- Форматиране
- in82qh (2017)
Издание:
Автор: Елизабет Лоуел
Заглавие: Седемте гряха
Преводач: Илвана Иванова Гарабедян
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: Английски
Издател: Хермес
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2006
Художник: Борис Николов Стоилов
ISBN: 954-26-0426-2; 978-954-26-0426-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3978
История
- — Добавяне
Шестдесет и първа глава
Скотсдейл
Неделя, 1:10 ч. следобед
Кейт погледна черния автобус със закрити прозорци и се намръщи.
— Защо имам чувството, че ще ме изпекат на бавен огън?
Сам се усмихна леко:
— Не теб, а мен.
— За какво?
— О, все ще измислят нещо.
Вратата се отвори, преди Сам да посегне към нея. Дъг подаде глава и изломоти недоволно:
— Много се забавихте.
— Исках лекар да прегледа раната на Кейт.
Дъг погледна тънката резка върху скулата й.
— Не е чак толкова дълбока, че да й трябват шевове. Вече е хванала коричка. Чиста е, изглежда ми добре.
— Говорите също като лекаря — отбеляза Кейт, — но ако се опитате да ми направите още някоя инжекция, ще ви захапя за врата.
По устните на Дъг пробяга усмивка, после той се ухили широко.
— Сам ми каза, че си истински тигър.
— Това беше преди или след като повърнах? — обърна се тя ядосано към Сам, който в този момент искаше да я утеши в прегръдките си, но не можеше. Не и пред шефа си.
— Не си повърнала.
— Но ми се искаше.
— И на мен. — Тя го погледна невярващо. — Какво, да не мислиш, че всяка седмица застрелвам някого!
Кейт забеляза новите бръчици около очите му, потънали в сенки. Под решителното му изражение прозираше бледост. Защо съм си въобразявала, че това убийство няма да го засегне така, както засегна мен? Защото е агент от ФБР ли? Искаше да го докосне, да го утеши, да му каже, че го разбира и че постъпката му го прави още по-силен мъж в очите й. Но запази мислите си за себе си и не помръдна. Дъг може и да се държеше приятелски, но все пак бе шеф.
— Сам, съжалявам — каза тя.
— Недей — намеси се Дъг, поканвайки я с жест да влезе. — Джак Кърби е бил истински негодник.
— Значи сте разпознали мъжа? — попита Сам, който се качваше по стъпалата след Кейт.
— О, да, Кенеди ще ви осведоми.
— Само не ми казвай, че е бил еквадорец!
— Не е — злорадо отвърна Дъг. — Чист американец, роден и израснал в Южна Калифорния и обучен от щатската армия, а после и от специалните части. Прекарал е доста време под прикритие.
— Армията ли? Да не е бил рейнджър? — попита Сам.
Дъг замълча. Вратата към офиса на Кенеди бе полуотворена. След миг на прага застана Сайзмор. Беше едновременно нетърпелив и любопитен, очевидно бе чул разговора им.
— Защо смяташ, че Кърби е бил рейнджър? — обърна се той към Сам, докато затваряше вратата, след като всички се озоваха в кабинета.
Сам покани Кейт да остане и погледна към Кенеди, който кимна кратко:
— Отговори му.
Все същата стара песен, помисли си Сам. Сайзмор и Кенеди заедно, а всички останали да вървят по дяволите.
Погледна към Сайзмор и съвсем сериозно се запита дали той е замесен. Или пък Кенеди? Но колкото и да му допадаше идеята на чисто лична основа, в професионален аспект никак не му се нравеше.
— Кърби се биеше професионално, разбрах, че е бил обучаван — отговори Сам с равен глас. — Но нямам предвид обичайните юмручни хватки, на които учат новаците в армията. Поведението му бе неочаквано, действаше бързо. Голям късмет извадих, че успях да го поваля.
Кенеди изсумтя намръщено:
— Винаги си имал отлични резултати в стрелбата и самоотбраната. Както и в разкриването на заплетени случаи. Но всичко това едва успява да спаси кожата ти в Бюрото.
Защо мислиш, че съм го правил?, попита наум Сам. Да не смяташ, че съм изпитвал удоволствие от изнурителните часове в стрелбището и залата за тренировки.
— Както и да е, престъпникът е бивш рейнджър — каза Кенеди. — Току-що получихме справката за отпечатъците му. Бил е в армията, а после в Отдела за борба с наркотиците. Пенсионирал се е и е имал две бивши съпруги, които издържал. Действал е с друг тип, също бивш войник от специалните части, на име Джон Уайт. Бивш „тюлен“. Уайт е истински сладур. Едва успял да се докопа до освобождаване от служба с почести.
— Значи е американски гражданин? — уточни Сам.
— Да. Отначало мислехме, че е латиноамериканец, който използва псевдоним, но се оказа, че не е вярно. Може би някои от приятелчетата му са такива, сега проверяваме.
— Какво е направил, за да го изритат от армията? — попита Сам.
— Една нощ изчезнало много скъпо оборудване на специалните части — намеси се Дъг. — Уайт бил единственият, който е имал възможност да го вземе. Но предвид миналите му заслуги към родината…
— Пуснали го да си ходи — довърши Кенеди. — Напуснал страната и работил из различни части на света. Най-вече в Южна Америка.
— Като наемен войник — каза Сам.
Кенеди сви рамене.
— Това е друго име за негодник с автоматична пушка.
— Добре, значи Кърби е бил американец, бивше ченге от Отдела за борба с наркотиците, с две бивши съпруги, на които плащал издръжка. И се е мотаел с бивши войници от специалните части — обобщи Сам. — Нещо друго?
— В момента проверяваме — намеси се Сайзмор.
— Има ли досие? — обърна се Сам към Кенеди, без да обръща внимание на Легендата.
— Кърби е чист. Уайт е бил арестуван за превишена скорост, буйстване в нетрезво състояние, побой над приятелките му и все от този сорт — обясни Дъг, след като Кенеди само изгледа гневно Сам. — Чист е през последните шест години, което е странно, защото работи за мизерна надница, а предварителното ни разследване сочи, че е харчил пари за кокаин и за жени.
Кейт огледа лицата на мъжете наоколо. Дори и без предишните лаконични обяснения на Сам, би се досетила, че Кенеди не го харесва, Сайзмор съвсем откровено го презира, а Дъг се опитва да балансира нещата.
— Кърби и Уайт в Лос Анджелис ли са живели? — попита Сам, обръщайки се към Дъг.
— В Санта Ана.
— Достатъчно близо е — отбеляза Сам. — Някой от двамата бил ли е наеман на работа или свързан по какъвто и да било начин със „Сайзмор Секюрити Консултинг“, „Мандел Инк“ или…
— Какво, по дяволите, намекваш! — изрева Сайзмор в лицето му.
— Казвам, че Кърби е бил нает да убие Кейт от някого, който има изгода това разследване да тъпче на едно място, докато Бюрото не реши да го захвърли на боклука, заедно с нас. — Гласът на Сам бе спокоен, но от цялото му тяло струеше желание да сграбчи Сайзмор и да го метне към затворената врата. — При това от някого, който е в позицията да научава всяка проклета информация, известна на Бюрото, още щом се получи.
Сайзмор почервеня и стисна юмруци.
— Да не би да ме обвиняваш?
— А трябва ли? — попита Сам.
Дъг пристъпи между двамата.
— Никой никого не обвинява. Нали така?
Сам дълго се взира в очите на Дъг, после поясни.
— Има няколко души или компании, които може да се окажат замесени. Компанията на Сайзмор е само една от тях.
— Ах, ти, копеле! — изкрещя Легендата и посегна да сграбчи Сам покрай набитата фигура на Дъг.
Сам отблъсна ръцете му с бързо движение, което лесно можеше и да счупи китките на противника му.
— Престанете! — нареди Кенеди с глас, който напомни на всички, че специалният отговорен агент някога е служил във флота. — И двамата!
Думите успяха да стигнат до разгневения Сайзмор. Той се овладя с видимо усилие.
Сам не бе изгубил контрол, но с голямо удоволствие би му се нахвърлил.
— Тед — каза примирително Кенеди. — Трябват ми няколко минутки, после ще ти се обадя.
Сайзмор хвърли унищожителен поглед на Сам и Кейт, сетне се обърна и излезе от тясната стаичка. Подът на автобуса завибрира под тежестта на гневните му стъпки.
Без да каже и дума, Кенеди отвори чекмеджето на бюрото си, бръкна дълбоко в него и извади кутия цигари. Дъг вече бе приготвил запалката. Все така, без да промълви нищо, Кенеди дръпна силно, след това прикова Сам със стоманеносивия си поглед.
— Предполагам, че имаш доказателства за обвиненията си — измамливо меко подхвана Кенеди.
— Които да представя пред съда ли? — попита Сам. — Не.
Кенеди присви устни.
— Прекалено късно е да се правиш на срамежлив. Най-добре ми покажи и нещо конкретно, освен голямата си уста.
Кейт бръкна в голямата чанта, която бе донесла със себе си. Извади оттам цял куп листове и ги сложи на бюрото.
Специалният отговорен агент погледна в тях, видя линиите и ръкописните данни и се намръщи.
— Какво е това?
— Двамата със специален агент Гроувс прекарахме доста време в опити да установим кой какво е знаел и кога го е научил — внимателно започна Кейт. — Това е резултатът, който сочи към нова посока в разследването.
— Дайте ми направо изводите си — нетърпеливо заговори Кенеди. — И гледай да са смислени, Гроувс, иначе с теб е свършено.
Сам бръкна в джоба си, извади запечатано прозрачно пликче за събиране на доказателства и го сложи на бюрото.
Син сапфир с форма на изумруд, голям колкото мъжки нокът — скъпоценният камък в плика поглъщаше светлината в дълбините си и я превръщаше в син пламък.
Кенеди премести поглед от камъка към Сам.
— Това каквото си мисля ли е?
— Да.
— Исусе Христе! — въздъхна изумено той. После взе изписаните листове и започна да чете.