Джоузеф Хелър
Игра на въображението (29)

Двадесет и девета глава

Платон живя още петдесет години. Написа книгите си. Основа Академията си. И постепенно изостави надеждата, че хората и обществата един ден ще станат по-добри.

Всички съществуващи общества са управлявани погрешно, отбеляза той в своето Седмо писмо — ако това Седмо писмо наистина е написано от него. Ако не е, значи е дело на някой, който е усвоил умението да пише като Платон.

Всички държави, твърди Платон, са ръководени от егоистичните интереси на управляващата класа. И поради тази причина реформата на съществуващите институции е не по-лека от установяването на нови такива.

Убеден, че познанието е добродетел и че цялото познание е вродено на всички хора и може да бъде извадено на повърхността, стига да бъде потърсено достатъчно упорито, той въплъти вярата си във възможността за изграждане на идеално общество в идеята за „добродетелния тиранин“ — човек с абсолютна власт и достатъчно алтруистичен, за да стане неговия деспот философ. Три пъти ходи в Сицилия^[1], самозалъгвайки се, че го е открил.

Говори се, че при първото посещение на Платон в Сиракуза тамошният тиранин се двоумял дали да заповяда да го екзекутират, или да го продаде в робство. Накрая се спрял на второто. Мълвата гласи още, че философът бил освободен благодарение на щастливо съвпадение от типа на аристотеловско драматическо разпознаване от изключително ниска класа и чрез щедър откуп, от благодетел, решил да заплати за него.

Втория път почина бащата и на трона се възкачи синът — Дионисий II. А Платон си намери могъщ покровител в лицето на чичото на новия владетел, който обаче бе пратен в изгнание по подозрения, че се опитва да внедри философа в царския двор с цел да напълни главата на младия владетел с философия и така чичото да отмъкне короната.

При третото си пътуване до Сицилия Платон бе вече на възраст и откликна на поканата, въпреки че разумът му подсказваше обратното. Озова се под домашен арест, продължил месеци, и бе пуснат едва след настоятелни ходатайства и протекции от страна на интелектуалци от други части на острова.

Завърнал се у дома, пише Диоген Лаерций, Платон веднъж завинаги заряза политиката, макар в творчеството му да се забелязва траен интерес към мерките и институциите на властта.

Роден по време на осемдесет и осмата Олимпиада, на седмия ден от месец Таргелион^[2], по онова време философът наближаваше седемдесетте.

Обясни провалите си в Сиракуза с твърдението, че няма закони, които могат да приведат в ред град, в който „хората не намират нищо нередно в това пропилеят цялото си имущество заради прекомерен разкош и смятат за свое задължение да проявяват мързел във всичко друго, освен в яденето и пиенето и в изтощителните развратни занимания.“^[3]

За капак на цялата му покруса дойде фактът, че сваленият от трона и пратен в изгнание Дионисий II, който вече се смяташе за експерт по философия, публикува книга с тълкувания и обяснения върху Платоновата.

Именно в саркастичен отговор на това извращение Платон изненадващо заявява в своето Седмо писмо, че нито е правил, нито има намерение да прави писмено изложение на собствените си доктрини, превърнали се в смисъл на живота му. Освен ако, разбира се, това Седмо писмо наистина не е написано от него. В който случай е възможно кракът му изобщо да не е стъпвал в Сицилия.

Неговият тип познание, пише той, не можело да се предава с думи, а се възпламенявало внезапно в нечия душа, подобно пламъче на вярата, прехвръкнало към нея като искра от друга душа.

Странно изявление за човек, който е преподавал чрез думи до последния си миг.

Почина след сватбено тържество. Не от преяждане.

Има хора, които съжаляват, че не е живял достатъчно, та да довърши „Законите“ си и да пренапише за яснота и разбираемост онези многословни инструкции на възрастния атински странник към двамата слушатели относно идеалната държава, в която единствената свобода е свободата да се подчиняваш и в която на самия Платон би било забранено да каже същото това нещо, както и споделени попреди мисли.

Цялата власт в това ново общество, описано в „Законите“, ще бъде предадена в ръцете на възрастните, казва вече възрастният Платон, понеже те са консервативни.

Ще има роби.

Населението ще е разделено на дванадесет племена, всяко от които състоящо се от по четири класи. И също както в древна Солонова Атина, класите ще са детерминирани според имотното състояние на членовете им. Прекомерно богатство няма да се допуска, гоненето на печалби ще е забранено, пестеливостта и търговията също. И въпреки това управляващият Сенат ще се състои единствено от мъже от дванадесетте племена, обезпечени с имот и обществено положение.

Платон отхвърля богатството и дава властта в ръцете на богатите.

И ето ти я пак класическата гръцка олигархия, която триумфално крачи напред — независимо как ще я наречеш. Аристотел вероятно е първият, регистрирал в писмен вид твърдението, че имотността е главното средство за постигане на политическа власт във всяко обществено устройство. От което следва, твърди той в „Политиката“ си, че даването на допълнителни привилегии на неуправляващите безимотни граждани не помага много за укрепването на тяхната власт, но е полезно, за да бъдат те доволни.

Гласуването е една от онези допълнителни привилегии, които едва ли някога са имали особено влияние върху обществената политика или преразпределението на материалните блага или политическата власт.

Корнелиус Вандербилт^[4], когото някои биографични справочници все още — архаично — наричат американски капиталист от деветнадесети век, казва следното: „Закон ли? К’во ме е еня законът? Нали си имам власт?“ Без по-високо образование, Корнелиус Вандербилт успява да формулира на прост английски принципа на политическата наука, известен навсякъде по света като Първи закон на Вандербилт за властта.

Днес в Америка няма капиталисти: вече всички са индустриалци, дребни бизнесмени, предприемачи, финансисти, промоутъри и филантропи.

Никой не си спомня името на онази преуспяла американска фамилия, чиято финансова династия тръгна от продажбата на развалено месо на правителството по време на Гражданската война. Или пък на човека, продавал заразени с дребна шарка одеяла на американските индианци. Или на другите двама, давали на говедата си да лижат сол, а после да пият вода, преди да ги качат на кантара на пазара за месо в Ню Йорк. Запомнили сме обаче името на човека, финансирал продажбата на бракувани оръжия за Обединената армия: Джей Пи Морган^[5].

Днес подобни смели бизнес решения се взимат от стабилни във финансово отношение корпорации.

Морските държави са нестабилни и отдадени на преследването на печалби, казва Платон и добавя, че градовете, изхранвани от търговци и продавачи, се отнасят с недоверие и не особено приятелски чувства както към други нации, така и към собствените си съграждани.

След Втората световна война, през 1947, Министерството на войната на САЩ — институция, съществуваща в американското правителство от 1789 — бе разтурено и постепенно преобразувано в Министерство на отбраната; Военният секретар бе преименуван в секретар по отбраната.

От тогава до днес Съединените американски щати никога не са били застрашавани от война. Само от отбрана.

Единственото, което може да постигне град, въоръжил се срещу съседа си, казва Платон, е да всее страх у него, да го принуди да се въоръжи, за да осигури собствената си отбрана и по този начин да превърне в реалност угрозата, от която се страхува, или пък да не допусне да се започне тази безкрайна оръжейна надпревара, която твърде вероятно ще доведе до войната, която първоначално се е опитвал да избегне.

Не друг, а Уилям Хенри Вандербилт, синът на Корнелиус, положи през 1882 основата на изучаването на политическите науки като академична дисциплина със сентенцията, известна като Втори закон на Вандербилт за властта:

„Проклето да е обществото!“

В тоталитарни страни като Китай и Русия обществото страда от законите, надзора, полицията и терора.

В индустриалните демокрации от проявеното към него незачитане.

И фаворизация.

В Платоновите „Закони“, търсещи лек за всички страдания, има рецепти за онези, които ги спазват, и рецепти за наказание на онези, които ги пренебрегват.

— Имаш ниско мнение за хората — отбелязва един от слушателите му.

Човешките дела едва ли заслужават задълбочено обмисляне, казва Платоновият Атински странник, чиято състояща се от двама души аудитория почти не може да се включи във всичките дванадесет книги лъкатушещи обяснения, изпълнени с антипатия и злоба.

В сравнение с онзи Платон от „Законите“ Джонатан Суифт е Дядо Коледа.

Човешките дела може да не заслужават Платоновото внимание, но сред видовете религиозни престъпници той отделя като заслужаващи жестоко наказание онези, които вярват — подобно на Аристотел в своята „Метафизика“ — че боговете не се занимават с човешки дела.

Онзи Платон от „Законите“ е по-жесток от съдиите, осъдили Сократ на смърт за незачитане на боговете и по-късно отправили същото обвинение към Аристотел.

Всеки, който изучава Омир или други творби, в които боговете невинаги са представени като справедливи, морални и доброжелателни към хората и един към друг, подлежи на пет години затвор при първо нарушение. При второ го грози смърт без право на погребване.

Хезиод и Омир, казва Платон, говорят лъжи от най-долен вид. Той не уточнява кой говори лъжи от по-добър вид.

Всички деца ще бъдат обучавани по един и същ начин: ако играят еднакви игри по еднакви правила в еднакви условия и извличат удоволствие от еднакви играчки, като пораснат, те ще си приличат, няма да ги влекат нововъведенията и няма да искат да променят законите и обичаите на страната си.

На фестивали ще участват три хора — един от деца, един от младежи и един от мъже от тридесет до шестдесет години. Всички те ще припяват един и същ рефрен: „Добродетелта и щастието вървят ръка за ръка.“

Естествено, законът ще стои над всичко. Стражите ще бъдат наблюдавани от Наблюдатели, които от своя страна ще бъдат следени от Нощен съвет. А всички управници ще са само служители на закона, който е съвършен и неизменяем.

Платон продължаваше да мисли за жените повече от Аристотел. Вярваше, че те могат да получат същото образование като мъжете, за да престанат да бъдат безсмисленото бреме, което винаги са били.

Гражданите ще наброяват пет хиляди и четиридесет човека.

Общественото устройство, което предлага, няма да е най-доброто от всички, с известно чувство на наранено честолюбие и раздразнение в гласа признава Платоновият Атински странник. Най-доброто — комунизмът от неговата по-раншна „Държава“ — бе изоставено като неподходящо за гражданите, които той би искал да отгледа.

Неговите граждани няма да бъдат достатъчно добри за неговия комунизъм от „Държавата“.

Този път мъжете ще имат собствени жени и деца и на всички мъже ще бъдат раздадени по равни парцели общинска земя.

Лявата ръка ще бъде тренирана, за да е равностойна на дясната.

На децата няма да се позволява да ходят през първите три години от живота им, за да се предпазят крехките им кости от деформация, причинена от преждевременното им използване. Те обаче ще бъдат носени непрестанно от бавачки, понеже движението има магически способности, полезни за кондицията на човека.

Движението също така в еднаква степен е полезно и за душата, твърди Платоновият Атински странник, понеже успокоява страховете и насърчава смелостта и жизнерадостта.

Лихварството и зестрите ще са забранени.

И всеки глава на семейство, който пренебрегва домашните си и си пилее времето в търсене на печалба, ще бъде вкаран в затвора за една година първия път, за две години втория и т.н.

Тази държава ще бъде задължително добродетелна, но не богата, защото не е възможно да се постигнат и двете едновременно.

Градовете, построени по този образец, ще бъдат разположени далеч от брега, за да се избягнат вносно-износните операции на ненужни продукти, заплашващи държавата с приток на злато и сребро, което винаги е фатално за благородните и скромни жизнени навици.

Търговията на едро — тази достойна за презрение, но неизбежна практика на закупуване на продукти на една цена и препродаването им на по-висока, взимайки за тях по един унизителен начин, тъй да се рече, нереално повече пари — ще бъде забранена за външни граждани и постоянно пребиваващи чужденци. А всеки, успял да се справи по-добре с правенето на пари и натрупал богатство, няма да бъде толериран от останалите.

В своята „Държава“ Платон вече бе отбелязал, че с бизнес обикновено се занимават онези хора, които не притежават особена физическа сила и следователно няма какво друго да правят.

Подобно на движението, числата също притежават свещени метафизични качества и всички пропорции и съотношения, изброени от него, ще останат непокътнати. Не бива да се допуска броят на неговите пет хиляди и четиридесет граждани да се намалява или увеличава. Той предлага повече начини, отколкото ни се иска да знаем, за фиксиране на населението върху точния брой от пет хиляди и четиридесет души.

Хората ще стават рано и по цял ден ще са ангажирани, понеже спящият човек е все едно мъртъв и природата ни е доказала, че не се нуждаем от толкова сън, колкото обичаме да получаваме.

Аристотел, прелиствайки нередактираното и непреработено литературно наследство на своя учител, откри повече закони, касаещи търговията и пазарите, отколкото можеше да запомни. Имаше закони дори за въвеждането на нови закони, регулиращи търговията, парите и печалбите.

Гладът, жаждата и сексуалните удоволствия — трите вродени човешки желания и необходимости — са нездрави страсти, продължи да чете Аристотел с колеблива недоверчивост; и Платон възнамеряваше да ги държи под контрол с помощта на трите най-велики сили, влияещи на човешкото поведение — страх, закони и убеждение.

Животът в неговата държава трябва да е добър, а не да носи удоволствие.

Емиграция ще се позволява единствено при нужда от изселване, когато населението е надхвърлило ограничителната бройка от пет хиляди и четиридесет души. Никой жител под четиридесетгодишна възраст няма да може да пътува в чужбина и никой над четиридесет няма да има право да напуска държавата като частно лице.

Ще има три затвора: един близо до пазара, за престъпници от средна класа; друг до заседателната зала на представителите на Нощния съвет, работещ само нощно време; и трети в центъра на държавата, във възможно най-дивото и самотно място.

Мирът е по-добър от войната, твърди Платон, а договарянето по-добро от завоеванието. Но той ще въоръжи своята държава по същия онзи начин, чрез който се стига до сигурно всяване на страх у съседите, принуждаващо ги да се въоръжат за война.

Мъжете ще бъдат обучавани във военни умения непрестанно, и то не само по време на война, но и в мирни години. Всеки месец за не по-малко от един ден държавата ще провежда маршировки, независимо от атмосферните условия, в пек и мраз. В тях ще участва цялото население — мъже, жени и деца.

Никой, ненавършил петдесет години, няма да може да държи възхвални слова или да критикува на обществени церемонии и никой никога няма да има право да пее неофициални песни.

В Платоновите „Закони“ душата задължително ще се почита като най-божествения елемент на човешката природа.

Просещи жреци, които предлагат срещу заплащане да ходатайстват пред боговете за спечелване на Божествено предразположение и да извикат мъртвите от царството на Хадес, ще бъдат хвърлени в затвора до живот. Никога повече няма да могат да се видят с другарите си, а когато умрат, труповете им ще бъдат хвърлени отвъд държавните граници, без да бъдат погребани.

Такива бяха заключителните думи на зрелите произведения на този еретичен гръцки философ, осигурил философска обосновка на западните религии, неразполагали с такава преди него и ненамерили по-подходяща след него. И чиято омраза към човечеството няма равна на себе си.

— Неизлечимото зло в човешката природа превръща работата на законодателите в тъжна необходимост — твърди Платон.

За неизлечимото зло в природата на законодателите той не предписва ефикасно лекарство.

Богати приятели на Солон се възползваха от вътрешна информация с цел лична изгода.

Известно е, че Делфийският оракул е взимал подкупи.