Лорън Донър
Тайгър (16)

Глава 15

Зенди се беше успала и закъсняваше за работа. Затова бързо отвори входната врата, за да посрещне ескорта си. Беше пропуснала закуската. Някой бе оставил покрит поднос на масичката, но нямаше време да яде.

Когато излезе навън, Смайли и други трима мъже се бяха събрали във вътрешния двор. Те отправиха мрачни погледи към нея. Някои от мъжете изглеждаха толкова ядосани, че Зенди потрепери.

— Съжалявам, че се забавих десет минути. Имах тежка нощ. Надявам се, че никой от вас няма да закъснее заради мен.

Смайли приближи.

— Вината не е в теб. Ние сме разстроени от това, което се случи нощес. — Той погледна часовника си. — Дори не забелязах. Трябваше да съм те закарал вече в офиса. Да тръгваме.

— Какво се е случило? — Младата жена закрачи редом с него, докато той я отвеждаше до един от джиповете, паркиран близо до оградата.

Смайли спря и я погледна.

— Още ли не си чула?

— Не. Тази сутрин дори нямах време да включа телевизора. — Сърцето й пропусна един удар. — Да не би да е имало още едно нападение над Хоумленд? Или състоянието на единия от ранените офицери се е влошило? — Надяваше се да не е така.

— Нощес един от нашите хеликоптери беше свален. Все още се опитваме да разберем как са го направили нападателите, но е факт, че машината се разби. Случи се точно пред стените на Резервата. Започнали да се приземяват, но така и не успели.

— О, Боже мой! Всички, които са били на борда, добре ли са?

Новия вид се поколеба.

— Един от човешките пилоти е в критично състояние. Има изгаряния и множество фрактури. Повечето от нашите мъже са ранени, но Тайгър е най-зле.

— Какво? — краката й се подкосиха.

— Съжалявам! Ти се познаваш с него. Тайгър беше на борда.

Зенди стисна ръцете на Новия вид, за да не падне. Горещи сълзи бързо напълниха очите й.

— Той жив ли е? Къде е?

Новия вид я хвана за кръста, за да я задържи права и се намръщи.

— Зенди, изведнъж пребледня. Зле ли се чувстваш?

— Жив ли е Тайгър? — Ноктите й се забиха в ръцете му, там, където ги стискаше. — Тежко ли е ранен? — Отказваше да повярва, че е мъртъв. Съдбата не можеше да бъде толкова жестока. — Къде е той, Смайли?

За един дълъг момент той изучаваше очите й, после изръмжа тихо.

— Ти си споделяла секс с него, нали?

— Жив ли е? — извика тя неистово, само за да получи отговор.

— Жив е, но е в критично състояние. Има множество фрактури и травма на главата. Казаха ни, че пилотът е успял да снижи машината, преди двигателите да замлъкнат. Направил е и някаква маневра, за да намали скоростта на падането. Хеликоптерът е паднал приблизително от триста и петдесет метра върху клоните на дърветата. Това отчасти е смекчило удара, но са се приземили върху страната, където е седял Тайгър.

Всяка дума, която казваше Смайли, беше като нож в сърцето й. Сълзите се стекоха по бузите й. Докато тя беше спала, Тайгър се бе борил за живота си. Това беше повече от ужасно. Някой трябваше да й каже, когато това се бе случило. Тя щеше да бъде до него.

— Има счупени ребра, една ръка и крак. Освен травмата, има и рана на главата. Нашите лекари подозират оток на мозъка, но не са сигурни колко големи са пораженията.

— Заведи ме при него!

— Той не е тук, Зенди. Травмите му бяха тежки и лекарите ни сметнаха, че се нуждае от неврохирург. Ние не разполагаме с такъв. Транспортираха го по въздуха в Центъра по травматология, който се намира на няколко часа от тук. Там той е защитен и се намира под засилена охрана.

— Къде е този център? Искам да отида! — Желанието да бъде до Тайгър надделя над всичко останало. Просто трябваше да го види, за да се увери, че наистина е жив. Вътрешно се разпадаше. — Трябва да бъда при него!

— Колко пъти сте споделяли секс с Тайгър? Ти наистина си разстроена. Не ми отговори. Спала ли си с него?

— Какво значение има? — Искаше да сграбчи и да разтърси мъжа. — Къде, по дяволите, е Тайгър?

Смайли я стисна по-здраво за кръста и се наведе достатъчно, за да се взре в очите й.

— Отговори ми!

— Да! Сега доволен ли си? Къде е Тайгър? Искам да го видя!

Новия вид я пусна и извади мобилния си телефон.

— Колко пъти? Трябва да докладвам веднага.

Зенди зяпна шокирана.

— Какво? Никой не го засяга колко пъти сме спали с Тайгър. Настоявам да ми кажеш къде е той, дявол да го вземе! Искам да го видя.

Смайли си пое дълбоко дъх.

— Тайгър е под усилена охрана както от НСО, така и от човешката работна група, натоварена с неговата защита. Налага се да получа разрешение за теб, Зенди. Не може просто да влезеш в болничната стая и да го видиш. Никога няма да ти позволят да се доближиш до него, без да им се нареди да го направят. Необходимо е да се свържа с Тимбър, който отговаря за Резервата, докато Тайгър е ранен а, той трябва да ти даде разрешение да влезеш. Ще иска да знае до каква степен се е развила връзката ви.

Младата жена избърса очите си.

— Видяхме се още първия ден, в който започнах да работя тук. Прекарахме няколко нощи заедно. Срещаме се. Снощи трябваше да вечерям с него в дома му, но го извикаха в Хоумленд, разбра ли? Каза, че ще ми се обади снощи, но не го направи. — Зенди изхлипа. — Не би могъл, защото му се е случило нещастие. Моля те, Смайли! Трябва непременно да го видя!

Погледът на мъжа се смекчи.

— Ти имаш силни чувства към Тайгър. — Смайли набра номера, като продължи да я наблюдава. — Центърът се намира на няколко часа път с кола. Може би искаш да си вземеш още един комплект дрехи, докато се справя с този проблем. Ще се опитам да получа възможно най-бързо ескорт за теб. Нямаме друг хеликоптер на разположение.

Зенди бързо се завъртя и хукна обратно в жилището. Ръцете й трепереха силно, когато се втурна в спалнята, за да вземе дрехи. Всичко, от което можеше да избира, бяха къси панталонки, долнища и тениски, предоставени й от НСО.

Когато се върна обратно с дрехи в ръка, Смайли точно затвори телефона.

— Тимбър ще се обади на работната група и ще ги предупреди, че отиваш да видиш Тайгър. — Той замълча. — Но ще трябва да почакаш, докато се стъмни — тогава някои от мъжете ще се освободят от задълженията си, за да те придружат от Резервата до болницата, където лекуват Тайгър.

— Не! Искам още сега да отида при него! — Младата жена изгаряше от нетърпение, изпитваше необходимост да стигне при Тайгър колкото е възможно най-бързо.

— Това е най-доброто, което можем да направим.

— Заведи ме при моята кола. Ще отида сама.

Смайли издаде мек, животински звук.

— Не. Да пътуваш сама не е безопасно.

— Изобщо не ме интересува. За нищо на света няма да седя тук цял ден и да чакам някой да отдели време, за да ме придружи. Кажи ми в коя болница е и ме закарай до колата ми!

— Не!

Гневът й пламна.

— Не можеш да ме спреш! Тръгвам. Кажи ми къде е Тайгър, по дяволите! Той е ранен и аз искам да го видя.

— Смайли — прекъсна ги единия от мъжете, — жената иска да отиде. Тя не е затворник. — Мъжът се прокашля и странните му червени очи се впериха в Зенди. — Ще ви придружа до вашата кола. Ще са ви необходими документи за самоличност, заради човешката работна група. Те ще искат да ги видят, за да докажете самоличността си, ако отидете без придружител. — Той подуши. — Не носите аромата на Тайгър.

— Не се намесвай, Ерихон.

Едрият мъж имаше черна коса, сплетена на дълга черна плитка. Той изръмжа на Смайли, впил поглед в него.

— Жената е силно развълнувана. И двамата знаем, че ако Тайгър споделя секс с нея, тя трябва да означава много за него. Подуших, че е в топлина и това може би те прави неразумен, но тя иска да отиде. — Ерихон се поколеба. — Тя може да е дребна, но се обзалагам, че не би искал да я разгневиш. Жените знаят как да си го върнат. — Новия вид пристъпи по-близо и протегна ръка на Зенди. — Ще ви придружа до вашия автомобил. Имате ли карта за самоличност? Ще ви я поискат.

— В чантата ми е — отвърна младата жена с благодарност, докато го хващаше подръка. Очите му бяха толкова странни, че тя не можа да се сдържи и погледна още един път в тях. Мъжът се смути.

— Аз съм примат, също като Смайли, но тези черти са по-ясно изразени при мен. Ние сме много малко. — Той я дръпна да вървят. — Вероятно преди не сте виждали очи, подобни на моите. Когато се срещам с хората, те доста често се взират в мен.

— Очите ви наистина са хубави.

Той изсумтя.

— Може би страшни, но не и привлекателни. — Помогна й да се качи в джипа.

Младата жена погледна към Смайли и видя колко нещастен изглеждаше Новия вид със силно смръщената си физиономия. Ескортът й се качи зад волана, запали двигателя и веднага потегли.

— Смайли много се интересува от вас. И доста често говори за вас. Но също даде да се разбере, че сте отхвърлили предложението му. Не се чувствайте виновна за това.

— Точно сега единственото, което чувствам, е страх и тревога. Тайгър ще се оправи ли?

— Той е силен мъж и се намира в способните ръце на добри специалисти. Ние се възстановяваме бързо, много по-бързо от нормалните човешки същества. Така сме създадени и благодарение на това Тайгър успя да оцелее през всичките тези часове. Обзалагам се на едноседмичната ми порция от сметанови сладкиши, че той ще живее.

Зенди се вторачи в Новия вид. Той се усмихна, без да отвлича вниманието си от пътя.

— Чувствам, че ме гледате. Имам слабост към сметановите сладкиши и не мога да се откажа с лека ръка от тях, нито да ги залагам, без да съм сигурен, че съм прав. — Ерихон се засмя. — И не, бананът не е любимата ми храна. Предпочитам шоколад и кокос.

Зенди оцени опита му да се пошегува и уверението му, че Тайгър ще живее. Той й даде името на болницата и й каза да попита за Трей Робъртс, когато пристигне там.

— Трей Робъртс е начело на човешката работна група, която защитава Тайгър. Той ще ви поиска документи за самоличност. Не забравяйте това.

— Няма.

Новия вид я закара до източната порта и спря.

— Ще поръчам на двама офицери да ви съпроводят по шосето до главния път. Не искам да рискуваме да ви нападнат. — Той скочи от джипа. — Качвайте се в колата си. Аз ще уредя всичко.

— Много ви благодаря!

Мъжът наклони глава и я погледна с тези странни, но привлекателни очи.

— Надявам се, че вашето присъствие ще помогне на Тайгър да се излекува по-бързо. — Той обходи с поглед тялото й. — Само като ви види и ще получи мотивация да се възстанови бързо-бързо. — На устните му заигра лека усмивка. — Ние дори се шегуваме, че ароматът на жена в топлина може да ни накара да направим и невъзможното. Вие му мислите само доброто.

Зенди хареса този мъж. Той се отдалечи, за да разговаря с офицерите, които охраняваха. Двама от тежковъоръжените слязоха от стената и се качиха в джипа. Тя ги последва няколко километра, докато те не свърнаха встрани на пътя. Мъжете й махнаха да мине покрай тях, когато се увериха, че никой не дебне в гористата местност, търсейки лесна плячка.

Мислено благодарейки на офицерите, Зенди ускори, за да се прибере по-бързо в къщи. Трябваше да разпечата карта на маршрута и да вземе някои от собствените си дрехи. Все още не познаваше района и съжаляваше, че няма навигация в колата. Парите винаги бяха проблем, а това беше разход, без който можеше да мине. Виждайки къщата си след толкова много дни отсъствие, младата жена осъзна, че не й е липсвала много.

Къщата с две спални беше в ценовия диапазон, който Зенди можеше да си позволи. Ето защо беше избрала това жилище, а не защото й хареса. Отключи входната врата, прекрачи пощата на пода, натрупала се в дните на нейното отсъствие и отиде до бюрото си. Включи лаптопа и влезе в спалнята. Само след минута беше облечена в удобни дънки и тениска и приготви малък сак с необходими неща за едно пренощуване.

Отне й още минута да разбере как да стигне до болницата, в която беше Тайгър и да разпечата маршрута. Грабна сака и излезе от къщата. Искаше да стигне възможно най-скоро. Тревогата я разяждаше отвътре и не я оставяше на спокойствие. Наистина ли с Тайгър всичко бе наред? Ерихон изглеждаше толкова сигурен и това помогна на Зенди да запази спокойствие през следващите няколко часа, докато шофираше.

* * *

Жената на рецепцията в приемната я гледаше безучастно, когато Зенди поиска да говори с Трей Робъртс.

— Не познавам такъв.

Зенди понижи гласа си до шепот.

— Той отговаря за безопасността на един от пациентите. Нощес е бил докаран мъж от Новите видове. Неговото име е Тайгър и може би е записан с фамилията Норт.

Жената присви очи подозрително.

— Нямаме пациенти от Новите видове.

— Напротив, имате! — настоя Зенди. Извади от чантата шофьорската си книжка и я плесна върху плота пред жената. — Обадете се на екипа по сигурността и им кажете, че съм тук. Те ме очакват.

Жената протегна ръка, взе документа за самоличност, прочете го внимателно, преди да се огледа наляво-надясно. Гласът й прозвуча съвсем ниско.

— Никой не трябва да знае, че той е тук. Пресата ще плъзне из цялата болница. Седнете, докато се обадя.

— Благодаря!

Зенди седна, но беше нервна и притеснена. След няколко минути тя видя как един висок и як мъж, облечен в дънки и сива памучна риза с дълъг ръкав приближи до рецепцията. Жената, с която бе разговаряла, му подаде шофьорската книжка и посочи към нея. Зенди се изправи, когато мъжът я погледна.

— Зенди Гордън? — Мъжът й върна документа. — Аз съм Трей Робъртс. Моля, последвайте ме!

Когато вратите на асансьора се затвориха, вълнението и тревогата я завладяха с нова сила.

— Как е Тайгър?

Внезапно Трей се размърда и прокара ръце по тялото й.

— Съжалявам, но трябва да ви претърся!

Тя не се възпротиви.

— Тайгър добре ли е? Какво е състоянието му? Казаха ми, че има множество фрактури и травма на главата.

Мъжът я обърна, за да опипа и гърба й.

— Аз ще ви заведа при екипа на НСО. Там ще отговорят на вашите въпроси. Чиста сте. — Трей я освободи и протегна ръка. — Дайте ми чантата и сака си. Трябва да претърся и тях.

Зенди веднага му подаде това, което той искаше. Вратите се отвориха и те слязоха на осмия етаж. Трей посочи двамата мъже, облечени също като него — тези мускулести момчета, така или иначе, се открояваха сред болничната обстановка.

— Отидете при тях. Аз трябва да претърся багажа ви тук.

Зенди последва мъжете по коридора до една стая. Двама огромни Нови Видове чакаха вътре. Те носеха дънки и тениски и се намръщиха, когато пазачите я оставиха сама с тях и затвориха вратата зад гърба й.

— Аз съм Бестиал — каза чернокосият гигант. — А това е Джейдид. Ти си Зенди Гордън. — Той подуши въздуха, обиколи я, оглеждайки подробно всеки сантиметър от тялото й и се вгледа в очите й, когато спря пред нея. — Не миришеш на Тайгър и силно се съмнявам в твоята история. Той не си пада по човешките жени.

Чернокосият Нов вид с яркозелени очи изръмжа тихо към другаря си.

— Бъди мил, Бестиал! Това не е изключено. Тя е привлекателна. Възможно е да казва истината.

— Не вярвам. — Тъмните очи на другия се присвиха. — Докажи го, жено!

— Как да го направи? Тайгър е в безсъзнание. Тя не мирише на него. — Джейдид кръстоса ръце пред гърдите си. — Мъжът от нашите, който се обади за нея, изглежда й вярва. Той я познава. И ние сме длъжни да му се доверим.

— Тя няма да приближи до Тайгър! — Бестиал блокира пътя й, беше категоричен.

Раздразнение и гняв се надигнаха в Зенди. Тя пристъпи по-близо до двамата, хвана тениската си за деколтето, дръпна материята настрани толкова, колкото да открие рамото отзад и отметна косата си. Драскотините и следите от зъбите на Тайгър не можеха да бъдат пропуснати.

— Това достатъчно ли ти е като доказателство, че казвам истината? Тези белези са ми от Тайгър. — Тя предизвикателно изгледа по-високия. — Можете да изпратите някого в жилището ми в Резервата да подуши леглото ми. В него Тайгър спа с мен. Там няма камериерки, а и аз нямах време да изпера чаршафите.

Шокиран, Бестиал окръгли очи, докато се взираше в наранената й кожа.

— Ти си негова половинка! Защо не каза веднага?

— Ние не сме свързани. — Зенди пусна тениската. — Тайгър не искаше да ме хапе. Не бих показала на никой тези белези, тъй като той ме предупреди за подобни предположения от страна на онези, които ги видят. — Пристъпи още по-близо. — Той в стаята зад теб ли е? Ако е така, моля те, отдръпни се! Изминах дълъг път и няма да си тръгна, докато не се уверя, че е наред. — Стисна юмруци отстрани и беше готова да се бие, ако е необходимо. — Може да си много по-едър от мен, но аз съм решена на всичко.

Бестиал отвори уста, но Джейдид беше този, който проговори:

— На твое място бих се отдръпнал.

Едрият мъж отстъпи назад и отвори вратата. Зенди влезе в болничната стая и фигурата на леглото веднага привлече цялото й внимание. Сълзи заслепиха очите й, когато видя колко блед беше Тайгър. Превръзка покриваше по-голяма част от дългата му, многоцветна коса. На бузата му тъмнееше синина. Погледът й се спусна върху голите му гърди, където бяха прикрепени кабели, свързани с монитори. Лявата му ръка и кракът му бяха гипсирани, гръдният му кош — увит в бинтове и навсякъде се виждаха прорезни рани и драскотини.

— О, Боже! — Краката й се подкосиха, но тя успя да стигне до леглото. С трепереща ръката нежно докосна свободно от рани място върху рамото на Тайгър. — Колко е зле? — Горещи сълзи се стичаха по бузите й. — Ще се оправи ли?

— Даваме му специални лекарства, предназначени да ни лекуват по-бързо. Той още не се е събудил. — Джейдид приближи до нея. — Имаше вътрешни наранявания, девет фрактури и оток на мозъка. Но започна да се възстановява. Кръвното му налягане се стабилизира и костите зарастват.

Младата жена кимна.

— Както казах, даваме му специални лекарства, които успяхме да възстановим от оцелелите файлове на Мерикъл. Фрактурите не са много тежки. Нашите кости имат предимството да зарастват бързо, а с тези лекарства, процесът ще отнеме само няколко дни. Има късмет, че няма открити фрактури.

— Ами отока в мозъка му? — Пръстите й погалиха брадичката на Тайгър. — Лекарствата ще помогнат ли и за него?

— Така мислим. Преди два часа му правиха скенер на главата. Лекарите казаха, че няма кървене и не събира течност. Отокът е започнал да намалява. Дори не трябва да го оперират. Сега остава да чакаме да се събуди, за да разберем дали има някакви увреждания. Докторите казаха, че той има много по-големи шансове, отколкото ако беше човек, а състоянието му е забележително, като се имат предвид нараняванията му.

Зенди се наведе и погали свободните от превръзката кичури върху челото на Тайгър.

— Тайгър? Аз съм тук. Чуваш ли ме? Трябва да оздравееш заради мен. Ще остана с теб.

— Не, не, няма да останеш.

Зенди се обърна и погледна към Бестиал.

— Няма да го оставя!

— Лекарствата, които му дават, имат сериозен страничен ефект. Не е безопасно да останеш в тази стая. Затова двамата с Джейдид сме тук. Тайгър може да стане много агресивен, ако се събуди.

— Той няма да ме нарани. — Зенди вярваше в това.

Джейдид се поколеба.

— От тези лекарства нашият вид става сексуално агресивен и склонен да се бие без причина. Тъй като Тайгър е тежко ранен, той получи голяма доза. Може да те нарани, без дори да го осъзнава. Може да се събуди от аромата на твоя топлинен цикъл и да те насили да правите секс. Той няма да го иска, но миризмата може да го лиши от здрав разум.

Зенди внимателно изслуша едрият мъж.

— Ще бъда във възторг, ако той се чувства достатъчно добре, за да иска да прави секс с мен, защото това ще означава, че се възстановява. Не може да насилиш този, който е съгласен.

Бестиал премигна, но после се засмя.

— Чудесно!

— Благодаря ти, че ми позволи да остана!

Той кимна.

— Аз ще седна в ъгъла. Един от нас трябва да остане в тази стая през цялото време, в случай че Тайгър започне да буйства, когато се събуди. Не искаме да убие някой от медицинския персонал. Един от нашите човешки лекари дойде заедно с нас, но тя спи сега.

Зенди се обърна към Тайгър. Той можеше да умре, все още имаше такава вероятност. Трябваше да му каже какво чувства наистина. Може би това щеше да го накара да я зареже от страх, че твърде много се е превързала към него, но поне щеше да знае, че го обича. Младата жена изпита огромно съжаление.

Никакъв страх повече — обеща си безмълвно. Когато Тайгър се събуди — отказваше да мисли за най-лошото — щеше да му признае, че е влюбена в него. Той може и да не изпитва същите чувства, но повече нямаше да се крие зад несигурността. Тяхното бъдеще щеше да бъде в ръцете му. Би могъл да сложи край на разцъфващите им отношения или да ги издигне на следващото ниво.

Когато първоначалният шок премина, Зенди изхлузи обувките си и отново огледа Тайгър, този път по-внимателно. Драскотините и прорезните рани вече бяха завехнали. Синините изглеждаха така, сякаш са получени преди няколко дни, а не нощес. Лекарствата, които му даваха, очевидно действаха чудотворно на Новите видове. Изпита огромна благодарност за това. Те увеличаваха шансовете за оцеляване на мъжа, когото обичаше.

— Тайгър е силен — заяви Джейдид.

— Да. Знам. — По бузите й отново се застичаха сълзи. — Той няма да ме подведе.

Зенди се стараеше да не обръща внимание на двамата мъже, които следяха всяко нейно движение, докато галеше и тихо говореше на Тайгър. Може би не й вярваха или им се виждаше странно, че човек може да се държи по този начин с Нов вид, но тя нямаше да им позволи да я спрат да направи това, което искаше.

В един момент отиде в банята, намокри една кърпа и започна да почиства кръвта по кожата му.

— Това е работа на медицинските сестри, те ще го направят — обади се Бестиал от мястото си в ъгъла.

Младата жена изобщо не му обърна внимание и продължи да почиства нежно ръцете и гърдите на Тайгър.

Тя трябваше да прави нещо, за да се чувства така, сякаш му помага.