Лорън Донър
Тайгър (12)

Глава 11

Ужасно гърлено ръмжене изтръгна Зенди от дълбокия сън, и тя потрепери, когато някой я обърна по гръб. Отвори уста да изкрещи, но една дума прогони страха й.

— Зенди?!

Тайгър бе застанал на ръце и колене, надвесен над нея. Косата му се спускаше надолу и той беше гол. В стаята беше тъмно, но все пак можеше да различи всичко. Бе оставила лампата в банята да свети и през открехнатата врата влизаше достатъчно светлина, която й позволяваше да го види. Той се раздвижи, сграбчи бедрата й и ги раздалечи.

Ръцете му хванаха колана на късите й панталонки и се чу звук от разцепване на плат. Зенди се смая от бързината, с която той ги разкъса. В следващата секунда с един замах ги издърпа изпод нея и ги хвърли на пода. С широко отворени очи тя наблюдаваше как лицето му се спуска надолу по тялото й, докато горещия му дъх опари корема й ниско долу. Едната му ръка хвана края на тениската й и я избута нагоре, оголвайки гърдите й. Горещата му уста се впи в голата й плът.

— Тайгър? Какво си… О!

Той захапа нежната кожа. Не я заболя, но докосването на острите кучешки зъби изпрати сладостен трепет по цялото й тяло. Ръката му пусна тениската и се плъзна между краката й. Пръстите му разтвориха розовата сърцевина, преди един от тях да притисне клитора. Зенди прегърна раменете му, а устата на Тайгър направи влажна пътечка от целувки до едната й гърда и засмука зърното. Той не беше нежен, докато смучеше. Страстта се разгаряше силно и бързо.

— Да! — изстена Зенди и разтвори още по-широко крака, за да насърчи докосването му там долу.

Пръстът му се плъзна от набъбналото връхче до отвора на тялото й. Плъзна се вътре и започна бавно да се движи. В отговор тя залюля бедра, не можеше да лежи неподвижно. Ноктите й се забиха в раменете му. Устата му освободи твърдата пъпка.

— Вече си мокра за мен. — Гласът му излезе дрезгав и невероятно секси. Пръстът му бавно излезе от тялото й.

— Не спирай!

— Заглуши стоновете, Зенди.

Тя не считаше себе си за много шумна, така че не можа веднага да осъзнае, какво има предвид той с тези думи. Но и не получи възможност да разбере, тъй като Тайгър я хвана за хълбоците, обърна я по корем и вдигна дупето й, за да застане на колене. За по-малко от секунда се намести зад нея и членът му бавно влезе във влажната й мекота.

Зенди изстена и се вкопчи в завивките. Тайгър събра бедрата й, обкрачи ги, и с един тласък влезе дълбоко — зарови члена си докрай в нея. После се приведе над гърба й и я покри с тялото си, като се подпря на матрака с ръка до нейната. Устата му се озова до ухото й.

— Ще те чукам. Нуждая се от теб сега. Вземи възглавницата и я използвай. Навън има офицери.

Внезапно думата „заглуши“ придоби смисъл и тя опита да намери възглавницата някъде близо до главата си. Точно когато я откри и я придърпа към себе си, Тайгър почти излезе от тялото й и с един рязък тласък влезе отново, удряйки силно бедра в дупето й. Дебелият му ствол разтегна стените на влагалището й и тя извика от удоволствие, заровила лице във възглавницата. Той се движеше бързо, обладаваше я толкова яростно, че тя щеше да падне, ако не бе обвил ръка около кръста й, сякаш знаеше, че ще рухне.

Всичко, което можеше да направи Зенди, бе да чувства как Тайгър я отвеждаше до състояние, близко до безумие. Това беше удоволствие, граничещо с болка. Топките му ритмично удряха по чувствителния й клитор, накъсаното му дишане бе в унисон с нейното. Тайгър промени ъгъла на проникване — сега главата на пениса му удряше на място, което я накара да стене по-силно.

Ръката му около кръста й се стегна и той изръмжа. Продължи да я обладава диво, докато Зенди не се изгуби в шеметен вихър от усещания. Вълната на екстаза я заля и тя захапа възглавницата, за да не крещи. Тялото й се разтърси под неговото и в този момент зъбите на Тайгър се впиха в рамото й. Болката я накара да извика, когато връхчетата им се забиха дълбоко. Удоволствието и агонията се смесиха в едно и тя едва не загуби съзнание.

Устата му се отдели от рамото й в секундата, в която бедрата му яростно се удариха в дупето й за последен път и тялото му се разтресе от мощния оргазъм. Зенди усети как спермата му се изстрелва дълбоко в утробата й.

Единственото нещо, което държеше младата жена все още изправена, бе силата на Новия вид. Когато свърши, той просто се срина настрани и я повлече със себе си. Телата им останаха свързани, ръката му здраво обгръщаше кръста й, за да е сигурен, че връзката между тях няма да се прекъсне.

Рамото я болеше там, където я бе ухапал. Тайгър дишаше тежко, също като нея, и двамата не можеха да дойдат на себе си. Той вдигна глава и притисна устни до ухото й.

— Друг мъж не трябва да те докосва, Зенди. Закълни ми се! Аз съм единственият, с когото ще споделяш секс.

Думите му я изненадаха.

Новия вид изръмжа тихо и устата му захапа рамото й.

— Закълни се!

Това не й причини болка, но нейното свръхчувствително тяло потрепери от нежното ухапване.

— Кълна се!

Езикът му облиза ухапаното място. Усещането беше много странно, докато ближеше наранената й кожа. Пенисът му в нея помръдна и той започна бавно да се движи, да я обладава отново. Младата жена простена и зарови лице в завивките. Стисна ръката му, обвила кръста й, и притисна тяло към него.

Новия вид се обърна по гръб, вземайки я със себе си, докато тя се просна по гръб върху него. Свободната му ръка покри хълмчето на нейната женственост и пръстите му се заиграха с клитора, докато тазът му се повдигаше рязко нагоре, забивайки члена докрай в хлъзгавата й сърцевина. Зенди покри устата си с длан, за да заглуши стоновете.

Тя нямаше представа какво го бе прихванало Тайгър и защо я накара да се закълне, че той ще бъде единствения мъж в леглото й, но точно в този момент изобщо не я интересуваше. Беше толкова хубаво да го чувства в тялото си, да усеща търсещите му пръсти, масажиращи набъбналата пъпка — това беше всичко, което имаше значение. Не бе сигурна какво й харесваше повече — начинът, по който я бе взел бързо и яростно на колене, или бавното, лениво чукане сега.

Телата им бяха целите в пот и Зенди непрекъснато се плъзгаше върху него, докато той не я доведе до втори оргазъм и след това намери собственото си освобождаване. Останаха да лежат така — отпуснати и задъхани. Зенди обърна глава и притисна буза до гърдите му. Пръстите й галеха ръката му, а дланта, която беше върху устата й, легна върху рамото му.

— Изцеден съм — простена Тайгър. — Ти вземаш всичко от мен. Чувствам се така, сякаш са ме обърнали наопаки.

Тя вдигна поглед. Главата му бе отметната назад и не можеше да види лицето му. Изпита разочарование, че няма възможност да погледне в очите му. Сякаш прочел мислите й, той се наведе и погледите им се срещнаха.

— Какво вземам от теб?

Той примигна.

— Караш ме да се празня толкова силно, че това ми причинява болка.

— О! — Рамото й пулсираше. — Добре ли си?

Устните му се извиха в усмивка.

— Това е сладка болка.

Той отпусна глава назад, ръката му легна ниско долу на корема й и я погали.

— Пак те ухапах.

— Усетих.

Тялото му се напрегна под нейното и тя беше твърде слаба, за да протестира, когато той се завъртя заедно с нея на една страна. Езикът му отново облиза рамото й. Членът му трепна, притиснат от вагиналните й стени, и той бавно го извади от тялото й, но езикът му продължи да я ближе.

— Кървя ли?

Тайгър замря.

— Да.

Зенди не беше сигурна как да реагира. Усети, че я ухапа силно и знаеше, че е разкъсал кожата й. Това не беше за първи път и тя си спомни какво й бе казал тогава. Трябваше да крие белезите, иначе някой би си помислил, че се е съчетал с нея. Предишната рана оздравя бързо, тъй като бяха само няколко драскотини. Тази, която току-що бе направил, я болеше много повече и тя се зачуди колко сериозно е ухапването.

— Не исках да го направя. — Той сведе глава и доближи лице до нейното. — Нараних ли те?

— Малко, но не е толкова зле.

— Този път е много по-лошо. Ще ти остане белег.

Тя се поколеба.

— Защо ме ухапа отново?

— Изгубих контрол.

— Това е добре. — Станалото — станало и тя нямаше да хленчи заради това.

— Не е така, дяволите да го вземат. — Той зарови нос в бузата й. — Понякога е трудно да бъда себе си.

— Защо?

Той направи няколко бавни, дълбоки вдишвания, преди да отговори.

— Аз съм мъж, но в мен има много повече. Притежавам инстинкти, които понякога ме управляват. Исках да те маркирам. Когато дойдох тук, Смайли ме предупреди, че трябва да стоя далече от теб и заяви намерението си да опита да те убеди да споделиш секс с него. Мисълта, че той ще те докосва, ме накара да изпадна в ярост.

— Никой друг освен теб не ме интересува. Затова ли ме накара да се закълна?

— Да. Мисля, че бих нападнал всеки мъж, който те докосне. Опитвам се да бъда честен с теб. Не искам половинка, но чувствам нещо към теб, Зенди. Това ме обърква и ме подлудява. Аз не съм мъж, създаден за половинка.

Тя напълно разбираше позицията му по този въпрос. Споменът за двата й разбити брака я преследваше. Беше се опитала да изгради добри взаимоотношения, но не се получи. Мисълта да се впусне в нов, сериозен ангажимент беше плашеща. Тайгър и тя идваха от два различни свята, или поне така изглеждаше. Миналото му й беше напълно чуждо, а и нейното — за него. Противоположностите се привличаха, но в дългосрочен план вероятно това нямаше да помогне.

Мълчанието между тях се проточи. Най-накрая Зенди се отърси от мрачните си мисли.

— Може ли да те попитам нещо?

— Каквото пожелаеш.

— Смайли каза нещо, което ме притеснява.

— Заплаши ли те? — Гласът му прозвуча ужасяващо.

— Не. Той каза, че ароматът ми се променя и смята, че навлизам в овулация. Обясни ми, че трябва да намеря начин да го скрия от мъжките Нови видове. Ти усещаш ли нещо?

— Да. Прав е.

— Толкова е странно. Това наистина ли ще привлече мъжете към мен?

— Да.

— Опитвам се да не се стряскам, че обонянието ви е толкова добро. Това ме кара да си мисля за всички онези малки неща, които можете да подушите. Надявам се моят дезодорант да върши достатъчно добра работа. — Тя погали ръката му, осъзнавайки, че започва да бърбори, но не можеше да се спре. — Чудесно е, че не трябва да се притесняваме, че мога да забременея. Надявам се миризмата на овулацията да не е така лоша, както миризмата на тялото. Моля те, кажи ми, че не смърдя! — Потръпна вътрешно при тази мисъл.

Той не каза нищо.

— Спиш ли?

— Не, буден съм. И ухаеш прекрасно. Това е привлекателен аромат. Иска ми се да остана за през нощта, но не мога. Трябва скоро да тръгвам.

— Ооо! — Беше много разочарована. — Харесва ми да спя с теб.

— На мен също ми харесва.

Тайгър вдигна глава и Зенди се обърна, за да го погледне в очите.

— Трябва ли непременно да си тръгнеш точно сега?

— След малко. Искам първо да си взема душ. Иначе офицерите отвън ще помиришат всичко веднага, щом изляза от вратата.

Разочарованието й се смени с болка и младата жена отмести поглед.

— Предполагам ще е лошо, ако някой разбере, че спим заедно.

Той стисна зъби и тя отново го погледна в очите. Лицето му бе смръщено.

— Не се срамувам от нас или от това, което правим. Ти това ли си помисли?

— Вече не знам какво да си мисля. Ти ме объркваш. Каза ми да кажа на другите, че ти си този, който ме привлича, ако те подушат върху мен, а сега искаш да се изкъпеш, за да скриеш факта, че сме били заедно. Това е явно противоречие.

— Мисля, че първо трябва да разберем какво става между нас, преди да позволим на другите да узнаят, че се срещаме.

— Ти си началник на охраната, а аз работя за НСО. Предполагам, че това може да усложни нещата. Ти не си ми шеф, нали?

— Не мисля. Би трябвало да е Слейд. Той отговаря за наемането на човешките служители.

Зенди въздъхна тежко.

— Имала съм достатъчно връзки, които се разпаднаха и наистина искам да избегна състрадателните погледи и личните въпроси, ако престанем да се виждаме.

Мисълта как Крийк и Ричард я разпитват за това какво се е случило между нея и Тайгър, бе достатъчно, за да се съгласи, че трябва да крият връзката си малко по-дълго. А и семейството й.

Простена вътрешно, когато се сети. Последното нещо, което искаше да чуе, бе поредната лекция на майка й за запознанството й с мъже, които не бяха подходящи за нея. Фактът, че Тайгър е Нов вид, щеше да е огромен недостатък според семейството й. Дори нямаше да може да го покани у дома за празниците. Беше уверена, че не им е позволено да напускат територията на НСО по време на отпуската им.

— Е, значи ти си изключение.

Той се втренчи в нея.

— Какво означава това?

— Заклех се, че няма да се виждам с никой друг и очаквам същото обещание от теб.

Тайгър се усмихна.

— Ти си единствената жена, която искам.

— Ти си мъж! — Зенди повдигна вежди.

— Какво означава това?

Тя се поколеба.

— Вие сте специални, нали?

— Аз не съм човек, Зенди. — Изражението му стана сериозно.

— И според мъжкия кодекс ти очакваш от мен да ти бъда вярна, но няма да поемеш същия ангажимент? — Тя опита да потисне надигащия се гняв. — Това са глупости.

— Няма да споделям секс с други жени. Имаш думата ми.

Зенди се взря в котешките му очи и съзря честността в тях.

— Вярвам ти. Добре. Аз не съм изтривалка.

— Ти си секси и красива. — Тайгър се засмя. — Предполагам, това е човешки израз, който означава, че няма да ми позволиш да нараня твоите чувства?

— Добро предположение.

— Да те нараня е последното нещо, което искам.

— Да. Аз също. Много е гадно.

— Мъжете, които си познавала преди, са те наранили.

— Два пъти женена и разведена, нали не си забравил?

Ръката му продължаваше да гали долната част на корема й.

— Били са идиоти. Трябвало е да знаят как да се отнасят с теб, за да не те загубят.

Тя нямаше какво да отговори на това, не знаеше как да реагира. Тайгър лесно можеше да я има, ако кажеше, че иска нещо по-сериозно между тях. Страхуваше се от евентуалната болка от разбито сърце, но не можеше да отрече силните си чувства към Тайгър, които се задълбочаваха с всеки миг, прекаран с него.

— Трябва да поспя малко. На работа съм само след няколко часа. Все още се занимаваме с огромен брой заплахи. Сега протестиращите са малко, но на сутринта останалите ще се върнат отново. Винаги така правят.

Той наведе глава и притисна устни към нейните. Ръцете й се увиха около врата му, а пръстите й се заиграха с косата му. Обичаше да докосва меките кичури. От гърдите му се изтръгна ниско ръмжене, докато задълбочаваше целувката. После, за съжаление, бавно се отдръпна.

— Не ме изкушавай да остана, малката ми. Не искам да ти казвам „не“, но трябва да го направя.

Изкушението е кучка, реши тя, като го пусна. Наистина й се искаше да го примами да остане с нея, но той изглеждаше толкова уморен. За разлика от нея, Тайгър не бе имал възможност да поспи преди срещата им.

— Отивай под душа. Кога ще те видя отново?

— Утре вечер. Ще се върна.

— Добре.

Той я погали по бузата и се взря дълбоко в очите й.

— Ще си мисля за теб.

— Аз също.

Новия вид се усмихна и се претърколи до ръба на леглото. Зенди остана да го наблюдава как отива в банята, наслаждавайки се на гледката на стегнатия му великолепен задник. В стаята стана тъмно, когато той затвори вратата на банята и спря притока на светлина. Младата жена легна по корем и затвори очи.

* * *

Тайгър излезе от банята и се спря да погледа спящата жена. Лекото й дишане го увери, че тя наистина спи. Не можа да устои и приседна на ръба на леглото. Лицето й бе обърнато към него и той махна кичура коса, залепнал за бузата й.

Беше толкова лесно да я грабне на ръце, да я увие в завивката и да я отнесе в дома си. Но тази нощ нямаше да се прибира в къщата си. Щеше да спи в едно от леглата в стаята за почивка на Сигурността. Погледна към часовника — беше след полунощ. Много му се искаше да се свие до нея и да заспи, държейки я в прегръдките си.

Впрегна цялата си воля, за да се изправи и облече. После тихо напусна спалнята и излезе от жилището. Двамата офицери, които седяха в джипа до тротоара, се втренчиха в него. Убеди се, че вратата е заключена, преди да хукне към Сигурността. Махна на офицера, който бе разпоредил да поставят зад постройката след нападението. Тичането винаги бе добре дошло, когато трябваше да разсъждава над много въпроси.

Може и да не искаше половинка, но идеята да отстъпи Зенди на друг мъж го подлудяваше. Той я притежаваше и дори я бе маркирал. Вкусът на кръвта й бе нещо, което никога нямаше да забрави. Или аромата й. Ускори ритъма — тичаше все по-бързо и по-бързо, докато всяка частичка от тялото му запищя от изтощение.

Може да бягаш, но не можеш да избягаш от истината. Ти си обсебен от Зенди Гордън.

Да напусне леглото й бе изключително трудно. Тя навлизаше в период на овулация. Ароматът беше неоспорим. Трябваше бързо да вземе решение какво да прави с това. Зенди смяташе, че той не може да я забремени. Промени посоката и се озова пред Медицинския център. Винаги имаше някой дежурен.

Доктор Харис старши дремеше зад бюрото на рецепцията, когато Тайгър влезе в сградата. Мъжът рязко подскочи от шума на автоматичните врати и се взря объркано в него за няколко секунди.

— Какво става?

— Спокойно. Не съм ранен.

Възрастният мъж намери очилата на бюрото си и си ги сложи.

— Колко е часът?

— Късно е. Съжалявам, че ви безпокоя, но имам няколко въпроса.

— Добре. — Харис посочи към другия стол. — Искаш ли да седнеш?

— Разбира се. — Тайгър рухна на седалката. — Това, което ще кажа, е много лично.

— Няма проблеми.

— Споделям секс с човек.

Лекарят се изненада.

— Мислех, че ги избягваш. И не е тайна какво е мнението ти за твоите приятели, които се съчетаха с човешки жени.

— Тя навлиза в овулация. Ароматът е все още слаб, но това ще се случи. Може ли да забременее сега?

— Колко слаб? Сигурен ли си, че подушваш точно това, а не сапуна, които използва?

Тайгър докосна носа си с пръст.

— Той не лъже.

— Ясно. Добре. Предполагам, че току-що си забелязал промяната в аромата й. Ако е така, то вие сте в безопасност, но отсега нататък трябва да използвате презервативи. Знаеш, че не може да рискуваш да я забремениш, освен ако не искаш да я вземеш за половинка. Мога да ти дам няколко презерватива, ако не разполагаш с никакви. Продоволственият ви магазин затваря рано и ще бъдеш изненадан колко много от вашите хора идват да искат от тях. Започнахме да държим голямо количество под ръка.

— Никога не ме е молила да използвам презерватив, затова предположих, че взима нещо или е чувала, че не сме в състояние да заченем деца.

— Тя не взима нищо, щом овулира толкова силно, че можеш да усетиш аромата и определено ще разбереш, ако използва метод, който включва нещо със спермицид.

Тайгър повдигна вежди и лекарят се засмя.

— Това е друга лична история, но просто ще кажа, че можеш да ги помиришеш и вкусиш. Не е най-доброто преживяване, както ми споменаха.

— Това не звучи добре. Благодаря ви, че поговорихте с мен! — Той стана и се запъти към вратата.

— Тайгър?

Новия вид спря и се обърна.

— Какво?

— Искаш ли да поговорим за това?

Тайгър повдигна вежди въпросително.

— Жената. Теб. Фактът, че тя е човек.

— Не си търся половинка.

— Значи е просто случайна връзка?

— Нищо в нея не е случайно.

От изненада очите на възрастния мъж се разшириха.

— Значи чувстваш нещо към нея?

— Да.

— Това е много хубаво.

— Не съм сигурен. — Тайгър въздъхна. — Не искам да съм зависим от когото и да било.

По лицето на лекаря се изписа съчувствие.

— Разбирам. Но мога ли да ти дам един съвет?

Новия вид кимна.

— Веднъж се влюбих в една жена, но поставих кариерата си над нея. Бях в гимназията и я оставих да ми се изплъзне. Това се случи преди четиридесет и осем години. Но и до ден-днешен съжалявам. Ожених се за друга, но не беше същото. Бракът ни не трая повече от няколко години. Имам чудесен син, но с майка му никога не сме се обичали истински. Ако я обичаш, не й позволявай да си иде.

— Защо не потърсите тази жена, ако все още имате силни чувства към нея?

Доктор Харис въздъхна.

— След като я изоставих, тя се омъжи за най-добрия ми приятел. Той успя да оцени това, което аз не можах. Те са щастливи и всеки път, когато ги видя заедно, все едно нож се забива в сърцето ми. Определи приоритетите си, синко. Знам, че имате проблеми след живота, който ви е бил наложен в миналото, но е по-добре да се изправите пред страховете си, отколкото да живеете със съжаление. Повярвай на стария човек по този въпрос.

— Синко?

Лекарят се усмихна.

— Мисля за всички вас като за мои деца. Ще го разбереш, когато станеш на моята възраст. Сега животът е пред теб. Изживей го! Цени всеки един миг от него.

— Благодаря ви! — И Тайгър излезе от сградата.

Той разбра, че е крайно време да вземе решение. Трябваше или да скъса окончателно със Зенди, или напълно да й се посвети.