Джонатан Келерман, Фей Келерман
Бостън (10) (Земята на гигантите)

10

Дороти видя на местопрестъплението тялото, направено на решето от куршумите, и присъства, когато го извадиха от камерата в моргата. Затова изпитваше известно отвращение от вероятността да погледне отново трупа, нарязан, накълцан и после събран. Приличаше на човешки пъзел.

Съдебният патолог, Джон Чейндж, петдесет и две годишен възпитаник на „Харвард“, бе роден и отгледан в Тайван. Когато преди трийсет и две години кандидатствал в университета, решил, че ще има по-големи шансове да успее с английско име. И така Чанг станал Чейндж — модификация, която формирала основите на целия комедиен репертоар на Чейндж^[1]: „Промяната е хубаво нещо. Вижте мен!“.

Истински продукт на Бостън, той се справяше добре в надпреварата с живота. Цели двайсет и пет години запази височината и килограмите си. Единствено прошарените кичури в пригладената му черна коса представляваха видими знаци за стареенето.

Медицинската лаборатория и неговият кабинет се намираха в мазето на моргата на „Албъни“. Студена, ярка светлина, която дори слънцето не би било достойно да възпроизведе, изпълваше чистото, ледено помещение без прозорци. За кабинет Чейндж използваше просторна стая, но задръстена с книги, тетрадки, списания и буркани, съдържащи тъкан, запазена във формалдехид. Повечето образци, тъй наречените тератоми, произлизаха от индиферентни клетки. Ала Чейндж изпитваше слабост към съдовете, съдържащи коса, части от кости и зъби. Загледа ли се човек в някои от тях при определена светлина, те напомняха на хилещи се грозно издялани статуйки. Между аномалиите бяха пръснати снимки на красивата му съпруга и двете му светлооки деца.

Дороти пристигна последна и Маккейн я успокои, че я е изпреварил само с няколко минути. Той изглеждаше като парцал. Имаше това специфично изражение, което говореше за наличието на много стрес, малко сън и липсата на надежда за промяна в бъдеще. Седеше на един от двата стола срещу бюрото на Чейндж и пиеше кафе от картонена чашка. Дороти я взе от ръката му, отпи и направи гримаса.

— Ужасно!

— Не ми даде шанс да те предупредя. Сядай!

Дороти се поколеба дали да си съблече палтото, но се отказа. Температурата в кабинета беше по-ниска от тази в сектора за замразени храни.

— Освободиха Делвекио преди няколко часа — осведоми я Маккейн.

— Срещу каква гаранция?

— Петдесет бона.

— Кой я плати?

— „Дюкейн“, както и предполагахме.

— Къде е докторът? — попита Дороти.

— Преоблича се.

— Всъщност, тук съм. — Чейндж влезе и затвори вратата. Носеше костюм и вратовръзка, но със запретнати крачоли и работни обувки с гумени подметки. — Моите обувки са горе. Кожа от гущер. Много трудно се премахва смрадта. Абсорбира миризмата, а кожата на влечугите изглежда е по-пореста, което е нелогично, или не? Все едно — не усещам никаква миризма, но съпругата ми има тънко обоняние. Днес е нашата годишнина.

— Честито! — поздрави Маккейн.

— Колко години? — полюбопитства Дороти.

— Двайсет и осем.

— Доста време.

— Денис е изтърпяла много — въздъхна Чейндж. — Дълги часове аз съм просто призрак. Но тя знае и къде съм и че моята работа не подлежи на претупване. — Седна и се облакъти на бюрото. — Очаквах да открия нещо рутинно, а попаднах на друго, много интересно. Джулиъс ван Бийст е умрял от кръвозагуба, не от прострелните рани. По моя преценка нито една не е фатална.

Чейндж разпръсна четири полароидни снимки по бюрото.

— Ето прострелните рани: две са се слели и са преминали в областта на дясното слепоочие; две дупки в ръката и една, преминала през рамото. Най-голяма вероятност да е фаталната имаше последната, но куршумът, оказа се, е засегнал само мускула.

Извади още две снимки, направо ужасяващи. Дороти отдръпна глава.

Маккейн сви устни отвратен.

— Какво гледаме, докторе?

— Вътрешността на гръдния кош на господин Ван Бийст. Това видях, когато го отворих. От анатомична гледна точка няма нищо специфично. Целият район плуваше в кръв. — Чейндж вдигна поглед от снимките. — След като почистих мястото, със сигурност твърдя, че момчето е умряло от спукване на субклавийната артерия на мястото, където излиза от аортната дъга. По моя преценка причината за спукването е аневризмата — модната дума за слабост на съдова стена. Понеже стената е слаба, рано или късно се формира външен джоб — сак, ако искате. Прилича на балон. Знаете какво се случва с балона, когато се надува. Стените стават все по-тънки и по-тънки и вкараш ли твърде много въздух… бинго! Пука се.

Детективите стояха безмълвни. Най-сетне Маккейн попита:

— Как се случва това? Аневризмата?

— Обикновено в състояние на превъзбуда. Но мога да предположа, че евентуално лекарите са предизвикали по невнимание спукването, докато са правили сърдечен масаж. Истинска гръцка трагедия, като се замислиш.

Дороти не намери сили да обели и дума.

— От ваша гледна точка — продължи Чейндж, — трябва да имате предвид, че вероятно няма да можете да обвините заподозрения в предумишлено убийство. Само в опит за убийство, защото огнестрелните рани не са директна причина за смъртта.

— Но — Дороти прочисти гърло — защо лекарите ще правят сърдечен масаж, ако сърцето му не е спряло?

Маккейн се улови за въпроса й.

— Ето: на първо място, поради шока от прострелването сърцето му е спряло и вие ще ни дадете пряка връзка с Делвекио. Нали, докторе?

— Сърцето му трябва да е спряло — настоя Дороти.

— Това е вариант — призна Чейндж. — Но дори и така защитата разполага с основания да спори, защото прострелни рани в комбинация със съществуващо увреждане на артерията са предпоставка за рязък спад на кръвното налягане. Може да е имал пулс, но много слаб и екипът на Спешна помощ да го е пропуснал.

— Но все пак има пряка връзка с огнестрелните рани.

— За съжаление, детектив Бретън, всичко е само теория. В медицинско-правен контекст прострелните рани не са причината за смъртта. Господин Ван Бийст е умрял вследствие на спукване на артерия. И няма начин да разберем кога точно се е случило. Защитата дори има основания да спори дали лекарите са влошили нещата и дали без сърдечния масаж жертвата е щяла да оцелее. Всяко движение надолу по гръдния кош може да причини постепенно разтягане на стената, докато в един момент тя се отваря. Областта е разположена точно под ключицата, близо до мястото, където аортата се разделя на каротидна артерия, която снабдява главата с кръв, и субклавийна артерия, която снабдява горната част на тялото — торса. По тези главни съдове преминава много кръв.

— Невероятно! — възкликна Маккейн.

— Може би, но е повече от оправдано съмнение.

Стаята утихна.

Маккейн прочисти гърло.

— Стресът от престрелката положително е ускорил биенето на сърцето му, което натоварва джоба, нали?

Чейндж не отговори.

— Не е ли така, докторе?

Чейндж взе молив и го размаха като жезъл.

— Да. В състояние на стрес симпатичната нервна система се натоварва. В определен момент сърцето му несъмнено е биело много бързо.

— Това би ли увеличило възможността аневризмата да се пукне?

— Въпросът е повече от спекулативен. Мога да обобщя, но не съм в състояние да определя колко бързо е биело сърцето. Защитата ще се хване за това. Ако съм адвокат на Делвекио, ще наблегна на сърдечния масаж.

— Няма ли вариант артерията да се е спукала вследствие на прострелните рани? — не се предаваше Дороти.

— Не открихме дупка в областта — поклати глава Чейндж.

— А какво ще кажете за рикоширал куршум?

— Не това се е случило, детектив.

— Джулиъс е паднал на гърдите си, когато е бил застрелян — напомни Дороти. — Може би ударът в гърдите е причинил спукването на аневризмата.

Чейндж се замисли.

— Това е възможност. Но чух, че на снощния мач е получил сериозен удар в гръдния кош. Защитата ще настоява, че това е пречупващият момент.

— Ние бяхме там — обади се Дороти. — Доколкото видях, удариха го по врата.

— Дълга ръка, фаулирала го по този начин, най-вероятно е засегнала врата, лицето и гърдите — обърна й внимание Чейндж. — Трябва да е бил свиреп удар, за да събори такъв голям мъж на земята. А и за известно време е лежал на пода.

— Той се върна и изигра мача на живота си — възрази Дороти.

— Което не значи, че щетите не са били нанесени. Вероятно фалът е предизвикал артериално течение. Прибавете това към натиска по гръдния кош и… — Чейндж вдигна ръце.

— Защитата — това, защитата — онова — възмути се Маккейн. — Какво ще кажете да ни дадете нещо, по което да работим?

— Само ви обяснявам срещу какво може да се изправите, какво ще има предвид адвокатът на защитата, когато повдигнете обвиненията си. При опит за убийство, детективи, няма да имате никакъв проблем. Не съм в състояние убедено да твърдя, че аневризмата се е пръснала вследствие действието на стрелеца.

— Това е налудничаво — почти извика Маккейн.

— За опит за убийство също се лежи в затвора — напомни Чейндж.

— Не е същото като предумишлено убийство — възрази Маккейн. — Би било доживотна без право на обжалване. Именно това заслужава този задник. Да стреля в клуб по този начин?!

— Ще позволите ли да се върна към нещо? — попита Дороти. — Казахте, че е било съществуващо състояние.

— Почти със сигурност. Ако е било аневризма.

— Ако?

— Теоретично — уточни Чейндж — би могло да е разкъсване вследствие на стрес. Но го виждам като малко вероятно и съм длъжен да го кажа от свидетелската скамейка.

— И все пак — настоя Дороти — не е невъзможно, нали? Няма ли начин разкъсването да е настъпило в резултат от лошото падане върху масата, след като е бил прострелян? Така се връщаме на стрелбата като основна причина за смъртта.

— Не виждам как падане върху масата ще го предизвика.

— Добре. А ако не е било вече съществуващо състояние?

— Но откъде ще го знаете? — парира я Чейндж. — Трябва да разполагате с рентгенова снимка за сравнение.

Дороти се усмихна.

— Задължително подлагат всички атлети в „Бостън Ферис“ на ежегодни медицински изследвания, включващи и рентгенови снимки на гръдния кош. Знам го от моето момче. Щом Джулиъс е бил в отбора за четвърта година, значи има четири снимки. Аневризмата ще се види на рентгеновата снимка, нали?

Чейндж кимна.

— Ако е била достатъчно голяма, да.

— Но ако е била достатъчно голяма, докторите… положително не биха му разрешили да играе, нали?

Чейндж кимна отново.

— Ако е била достатъчно голяма и ако някой я е забелязал. Артерията минава зад ключицата. Не е изключено аневризмата да е била скрита зад някоя кост.

— Но има вероятност и да не е била скрита. А те са му позволили да играе. И той е играл четири години без проблеми.

Чейндж сви рамене.

— Дороти има право — намеси се Маккейн. — Струва си да хвърлим поглед на рентгеновите снимки. Защото може да е била скрита зад някоя кост и да не са я видели, съгласен съм. Но точно толкова са шансовете и първоначално въобще да не е била там. В такъв случай именно падането върху масата е предизвикало пръскането на артерията, докторе.

— Детектив, артериите не експлодират просто ей така.

— Но не сте в състояние да ми кажете какво точно се е случило, нали?

— Ще ви кажа, че пробивът на артерията не е предизвикан от прострелна рана — заключи Чейндж. — Няма пробивна рана вследствие на каквато и да е външна причина, нито пък има кости, които биха могли да пробият артерията. Затова причината би следвало да е идиопатична — нещо вътрешно, уникално за господин Ван Бийст.

— Вижте, докторе, щом никой не е забелязал нещо подозрително на рентгеновите снимки, които Джулиъс си е направил за четири години, въпросната аневризма трябва да е била много малка — аргументира се Маккейн. — Тогава ни развързва ръцете при делото да прокараме тезата, че сърцето му е полудяло по време на стрелбата.

— Все още предпочитам падането върху масата. Кръвното му налягане, както казахте, е спаднало рязко и сърцето му е спряло — формулира становището си Дороти.

— Точно! — подкрепи я Маккейн.

Дороти се приближи до бюрото на Чейндж.

— Той е бил пътник още преди лекарите да се доберат до него.

Чейндж я изслуша и се усмихна вяло.

— Не съм в състояние да потвърдя със сигурност нито едното, нито другото, детективи.

— Но и не твърдите, че не се е случило по този начин — апострофира го Дороти. — Особено ако не се вижда на рентгеновите снимки.

— Първо трябва да накарате адвоката на защитата да захапе.

— Вие се погрижете за медицинския аспект — прекъсна го Маккейн. — Оставете на нас да се тревожим за адвоката.

— Не обещавам, че ще кажа каквото искате.

— Докторе, вие си вършете вашата работа, а ние ще си вършим нашата. Писна ми да оставяме на тези главорези да им се разминава с плесница през ръцете.

— Опитът за убийство не е плесница през ръцете — подчерта Чейндж.

— При обвинение в предумишлено убийство ще го осъдят за опит за убийство и това е добре — обобщи Маккейн. — В противен случай знаете ли с какво разполагаме? Разполагаме с опит за убийство и защитата ще пледира просто за стрелба с оръжие на публично място и всяване на паника. Пак ще го вкара в затвора, но не за времето, което заслужава това копеле.

— Звучи малко песимистично — прецени Чейндж. — Жертвата е простреляна.

— И копелето ще твърди, че не е искал да го гръмне. Просто се е развявал наоколо и е пийнал повечко. Знам какво се случва с убийците, докторе. Особено със спортистите. Адвокатите ще напълнят журито с фенове. Трябва ни максимално високо обвинение, за да има откъде да започнем.

Чейндж се облегна на стола.

— Решението е ваше.

— Точно така! — самонавиваше се Маккейн.

— Ако успея да взема рентгеновите снимки, докторе, вие ще ги разчетете ли? — намеси се Дороти.

— Разбира се — кимна Чейндж. — Всъщност сега ме заинтересувахте. — Направи пауза. — Умно е да вземете снимките.

— Тя е умна жена — подчерта Маккейн. — Затова я наричат детектив, а вас — доктор.