Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)
Набиране
Вера Бучкова
Източник
Словото

Издание: Чудомир. „Съчинения в три тома“, Подбор и редакция: Петър Пондев и Серафим Северняк. 2 том. Разкази и фейлетони. „Български писател“, С. 1969.


Учен човек е наш Енчо фелдшерът, умна глава е, ама си няма лекарства, та рядко помага на болните и те си мрат по азбучен ред. Като си няма лекарства, и практика си няма човекът, ама по теория и брадат аптекар не може му излезе насреща. По теория, значи, и по руско сантасе един е Енчо фелдшерът в нашата околия и пет-шест села наоколо.

— Аз, вика, Димко, съм слаб в капиталистическо отношение, парици си нямам — дай ми ти капитал, помогни ми да се парализирам, значи, па стой настрана и гледай колко ми чини шапката.

Цяла аптека ще си отворя, вика, и ще я подредя и наглася като изложение, а да имаш аптека, значи, не ти трябва ни пари с лихва да даваш, ни гюлово масло да фалшифицираш, ни черна борса да разиграваш.

Зная му, вика, цаката и като гледам какви пари се сипят в джобовете на аптекарите от града, коремът чак ме присвива, ама какво да правя, като си нямам наличност.

Ако си имам парици, казва, най-напред ще си доставя няколко каси моруново масло. Пристигнат, ли, доставям си и един варел олио. Моруновото масло се продава по шейсет лева литъра, а олиото по шестнайсет лева. Като ги смеся наполовина — първата далавера е готова. Хем не може да се познае, вика, хем слабите пак надебеляват, само че постепенно, хем ако нещо стомахът им е нередовен, олиото ще го оправи. Така правят аптекарите, казва, и нека им е зле.

Те и рецептите не изпълняват точ в точ, вика, а горе-доле и приблизително. Нали съм ги наблюдавал: писал докторът в рецептата, да речем, тиокол, а те му дават гвайакол, защото е по-евтино, ама си вземат парите за тиокол. Така правят и със скъпите лекарства, казва, с бромовете, дето ги дават за нервената болест. Докторът пише десет грама например, а те дават пет грама. Можеш ли разбра какво и колко са ти дали?

И да знаеш, вика, че не обичат късите рецепти, защото са по-евтини. Радват се на тия, дето по цялата страница е написано, че и отзад на гърба има, та по-скъпо да излезе, повече пароляк да падне и да има място за дяволия. Който доктор, вика, им праща такива рецепти, той е най-добрият, най-специалистът и него препоръчват на болните. Ама и те са си виновни — малко ли е писано в рецептата, евтино ли е лекарството, не вярват, че ще им помогне на телосложенитето.

Ами слушал ли си, казва, за онова лекарство, дето му казват аква дестилата. То е най-евтиното, казва, и го има във всяка кухня, в банята го има и в чайника на Хаджидончовата кръчма даже. Преварена вода се казва то и смесена с малко боя, лекува ревматизъм, пневмония, плеврит, туберкулоза, синята пъпка и всички болести по света. Напоследък и него почнаха да фалшифицират, казва, и го замениха с аква фонтана, или вода направо от чешмата.

Есенес отишъл Петко Палежът да си вземе лекарство за очите с една стара рецепта. Дал му я през войната един европейски военен доктор и всяка година човекът си купува с нея по едно стъкло да си промива очите. Връща се един ден Петко от града и ми дума:

— Фелдшере бе, аз, както знаеш, все с тая рецепта си ходя и все една желта водица ми дават, защо сега ми я дадоха червена?

— Нищо, казвам му, нищо, бай Петко, водицата си е пак водица, само боицата са променили, но то не вреди на зрението, казвам, не вреди.

Та такива ми ти работи, вика, стават в нашата територия и затова най-големите къщи в града са все на аптекари. И само това да е, ами парфюмите, ами помадите? Едната била вечерна, другата била дневна, третата била за излети, а четвъртата за нощно време. Пък то едната е от свинска мас, другата от шопарска, а третата от прасе. Ами пудрите, червилата, чернилата — та какво се не продава по аптеките и кое не може да се печели двойно и тройно. В Америка и сладки продавали, казват, а у нас след някоя година и кафе може да поднасят, и карти и табли да въведат.

Даа! Аптека, че пак аптека, казва, ще си я подредиш, ще си я нагласиш, ще си вземеш двама помощници, ще си седнеш на един мек стол и — клати крака, дай пари.

Даже и шишенцата, вика, дето ги купуваме от бакалина, за да сипят лекарството, и тях ги плащаме още веднъж, пак ги вмъкват в сметката.

Кьораво има, Димко, голяма плячка има, вика, в тоя занаят, ама капиталистически съм слаб, парици си нямам. Да има някаква възможност да се намерят тия пущини, че да видиш как се трупа състояние, кой е Енчо фелдшерът. И какво има в голата му кратуна.

Слушам го аз с внимание и одобрявам, значи, защото отгде да знае човек, може пък да намери отнякъде средства да открие аптеката и да ме назначи помощник например. Какъвто съм дръглив, ще има да пия тогава чисто моруново масло, ще има да дебелея, дордето ми стане коремът като неговия. Ами.

Край
Читателите на „Какво дума Енчо фелдшерът“ са прочели и: