Алма Йохана Кьониг
Младият бог (38)

Нерон лежеше напряко на софата, върху която го бе прегледал лекарят Симеон. Разтъпка босите си крака по мраморната стена, протегна ръце и каза:

— Така, така, Симеон, твой дълг е да предупредиш цезаря, но знаеш ли, право на цезаря е да живее напук на твоите предупреждения така, както му харесва, нали? — Той се засмя звучно. Най-весело му беше винаги когато бе гол.

Симеон се поклони, потопил дълбоко разголените си ръце в легена с топла вода от тръбното отопление — водата струеше от устата на сребърни делфини.

— Лекарите и мъдреците са свикнали с присмеха, щом годините минават добре! — отвърна той с усмивка.

Нерон седна.

— Кой го е грижа за лошите години, които ще дойдат по-късно? — изтананика той, а баритонът му, сладък, силен и плътен, заглуши ромоленето на водата и изпълни топлото запарено помещение.

Симеон, който полираше с четчица ноктите му, извърна търпеливото си, умно и грозно лице над увисналите рамене и установи:

— Гласът е с хубав резонанс!

Като че ли беше докоснал пружина на играчка — Нерон бързо свали краката си на вълнения килим, приближи се към него, обгърна го с ръка и попита жадно:

— Наистина ли?… И ти ли го долавяш? Да, сега най-после постигнах този резонанс!… Казват, че вие, евреите, разбирате от музика. Чувал ли си някога Терпън? Да? Терпън е моят учител… Тоест сега аз се упражнявам по мой собствен метод! Едва с него можах да постигна тази височина.

Както си беше гол, Нерон запя жалбата на Ниоба — на майката, чиито деца били погубени едно след друго от стрелите на разгневения Аполон и обидената Артемида.

Симеон слушаше търпеливо, навел брадатата си глава на една страна, докато бършеше зачервените си от непрекъснато миене ръце в една кърпа, която му подаде една ужасно грозна, полугола негърка робиня.

„Колко странни хора са тези езичници! — мислеше си той. — Ето на, този гол младеж, императорът на Рим, стои пред мен и чурулика за болката от смъртта на единайсет деца, родени сякаш от неговото повехнало тяло… Но гласът е красив, много по-красив, отколкото си мислех… На всеки друг бих го казал направо. Но казва ли се такова нещо на император?“

— Гласът е дар божи — изказа се той сдържано, щом императорът свърши да пее.

— Достатъчно силен ли е? Мислиш ли, че би могъл да изпълни театъра на Марцел?

— Не съм бил в театъра на Марцел, господарю. Но гласните струни и дробовете са безупречни.

Нерон се засмя на неправилния му латински и се хвърли обратно на софата. Симеон видя, че на момчето му беше весело, и тогава и неговата уста, скрита в асирийска черна брада, също се разтегна в усмивка.

— Попея отдавна ми изказва възхищението си от теб! — каза Нерон с очарователна любезност. — Тя мислеше, че и аз ще остана възхитен от теб почти толкова, колкото и тя.

— А може и да не останете, господарю, може и да не останете! Защото сега трябва да започнем с масажа. Оттук нагоре, Махуа, и тук здравата… и тук… — обърна се той към старата негърка.

— Имаш приятни ръце, евреино! — каза императорът. — Ох!

Старата, поклащайки се ритмично напред-назад така, че плоските й гърди се разлюляха, започна да меси тялото на императора. Черните й ръце със сивкаво-розови нокти и длани, от които капеше жълто благовонно масло, се заровиха дълбоко в бялата плът.

„Бих искал да му смъкна поне преждевременното затлъстяване — мислеше си Симеон, — само той да вика всеки ден Махуа и да не яде по дванайсет блюда на вечеря. Казват, че като дете се хранел със сланина и боб, навярно затова сега обича ястия, подлютени с всички ориенталски подправки. От тях цялото му тяло се задръства и сетивата му прегряват.“

Нерон изстена. Симеон направи жест на Махуа да спре.

— Слушам, господарю.

— Караш ме да плащам прескъпо за пороците си!

— Кара ни бог, не хората.

— Ти имаш ли пороци, евреино? — попита Нерон с набръчкано от усмивка чело.

„Да не се подиграва с мен, обрязания — помисли си Симеон изненадано, заровил пръстите на дясната си ръка в брадата. — Или пък иска да ме накара да си изкупя вината заради лекарското предупреждение? Прилично ли ще е от моя страна да се хваля с добродетелите си? Но от друга страна, как бих могъл да постигна разбирателство?“

— Е? — попита императорът.

— Господарю, аз съм стар… На петдесет и пет съм и работя много. Освен това съм се свързал пред бога с една жена и имам от нея шест синове и три дъщери. И божа милост е, а не моя заслуга, че твоят слуга не се изчервява от това.

И докато Махуа го мачкаше, Нерон, наблягайки рязко на всяка дума, излизаща с дъха му, каза:

— А Попея? Никога, ама никога ли не те обземат желания, та ти можеш да я гледаш като любовник?

„Какво иска? — мислеше си Симеон колебливо. — Накъде бие? Да си играе на ревнивец ли иска? Сега очите му не ми харесват.“

— Нашият бог, господарю, наказва онези, които прегрешават дори в помислите си.

— Тогава се радвам, че не вярвам в него — изсмя се Нерон зло, нервно, напрегнато. И изведнъж въпросът дойде.

— Евреино, мога ли да имам дете? Симеон се усмихна зарадван, облекчен.

— Не ще и дума, господарю! Господарката Попея роди на Криспин един син и няма никакви съмнения относно способността й да зачене…

„Защо се е втренчил така в мен?“ Нерон седна и изблъска Махуа.

— Не ме разбираш — каза той студено и ясно, — аз не питам дали мога да създам дете, а да родя.

„Калигула му беше вуйчо! Той е луд!“ — мина през ума на Симеон.

— Сега си мислиш, че съм луд като вуйчо Калигула, нали? — каза Нерон. — Не съм луд. Щом като природата ме е дарила със способността да се чувствам едновременно като мъж и като жена, защо е трябвало да ми даде отличителните белези само на мъжа и да ме лиши от тези на жената?

— Но, господарю, никога досега… — запелтечи Симеон.

— Да, никога досега никой император на Рим не е бил същевременно и най-добрият оратор, и най-добрият поет, и най-добрият певец, и най-добрият водач на колесница, и най-добрият пантомимист на своето време, не си ли чувал, че цял свят ме тачи като такъв?

— Чувал съм.

— Или смяташ, че всички, всички само лъжат и се подмазват?

— Но защо да смятам така, господарю?

— Ето, виждаш ли! Защо тогава, след като признаваш, че аз съчетавам толкова много неща у себе си, които стиснатата природа раздава иначе само по едно, и след като, както сам каза, съм предразположен към бюст, но все пак притежавам способността да оплождам, защо тогава да не е възможно аз, Нерон, да родя наследника на Рим?

„Велики боже! — помисли си Симеон. — Едно дете от Тигелин и Нерон наследник на Рим! Да бъде благословен Йехова, че това е невъзможно!“

— Все пак би трябвало да има някакво питие, някаква операция или магия, за да стане това възможно… Изпитвам див страх от ножа, но бих мълчал като жертвено животно, така мечтая от години да родя дете.

— Господарю, само охлювите съчетават и двата пола в себе си и са в състояние да се оплождат двояко!

— Пфу! Не го знаех, виждаш ли?

— Да, но няма никаква полза да искаш това, което не е за искане, тъй като Йехова го е забранил.

— Кой? Кой?

— Исках да кажа: бог!

— Не знаеш, евреино, какво не бих ти дал за това! Бих те направил римски гражданин и патриций…

— Няма да можеш, господарю, без заобиколния път през господарката Попея… или друга жена, приятна за очите…

Нерон застана пред Симеон, като дишаше тежко.

— Ти лъжеш. Лекарят и астрологът на халдейците ми каза, че е възможно. Той ми се закле, че детето в третия месец е жаба, в четвъртия — гущер, в петия — костенурка…

— Халдеец ли? — викна Симеон ядно. — Тогава върви и зачени от нечестивците, от недостойните да се зоват човеци с техните саламандри и костенурки!

В следващия миг той се засрами, че се е отнесъл грубо с един нещастен побъркан и че щеше дори да изрече прокоби в разкривеното му, конвулсивно гърчещо се лице, но тогава се случи невероятното. Само за миг лицето се изопна в присъщата Неронова напрегнато любезна усмивка.

— Познаваш ли майка ми? — попита Нерон, гледайки Симеон настойчиво в очите.

— Аз ли? Не, господарю! Никога не съм виждал императрицата.

— Това е добре, много добре. Ти ще си мълчиш за… за шегата преди малко… А сега, евреино, слаб или дебел, времето ми изтече и аз трябва да тръгвам за сената.