Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Der jugendliche Gott, 1958 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Фросина Парашкевова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Алма Йохана Кьониг
Заглавие: Младият бог
Преводач: Фросина Парашкевова
Година на превод: 1989
Език, от който е преведено: Немски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1989
Тип: Роман
Националност: Австрийска
Печатница: ДП „Георги Димитров“, София
Излязла от печат: август 1989 г.
Редактор: Федя Филкова
Художествен редактор: Росица Скорчева
Технически редактор: Красимир Градев
Консултант: Анна Николова
Рецензент: Федя Филкова
Художник: Пенчо Пенчев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1935
История
- — Добавяне
Агрипина си помисли: „Неговата Гала е на двайсет години, а Октавия на осемнайсет“ — и придърпа завивката чак до брадичката на поддържаното й със страстна упоритост тяло.
Ръцете на Пизон отметнаха завивката и той се засмя.
— Защо се смееш, Пизоне?
— Затова че една толкова умна жена може да бъде толкова глупава.
— На шести ноември ще навърша трийсет и шест! — призна Агрипина.
— Аз обичам Агрипина, а не тялото на Агрипина. — Тя го погледна замислено.
— С твоите плещи, двойно по-широки от тесните ти бедра, ти не приличаш на римлянин, а на египтянин, и това трябва да те радва!
Пизон лежеше със затворени очи. Мислеше си: „Янус е двулик, а Ерос има хиляди лица. Пък аз, глупакът, си мислех, че я любя от състрадание, но сега се чувствам, сякаш никога по-рано не съм лежал в ръцете на жена! Каква пропаст между лишената от нежност страст на Гала и страстната нежност на Августа…“
— Знаеш ли! Трябвало е да родя син като теб, мили.
— Може и да стане, а!? — промърмори той в полусън, но усетил как ужасът преминава на талази през тялото й, той отвори очи.
— Това би означавало смърт не само за мен, но и за теб, Венера да ни е на помощ! — продължи тя.
Той се сгуши в ръката й и заспа. Необичайно дългите и извити мигли подсилваха сенките под очите му.
Агрипина лежеше, без да помръдва, и държеше ръката си така, че тя да му служи за възглавница. Спомни си как бе лежала по същия начин с новородения си син. Припомни си и пожеланията при първия вик на детето. Но сърцето не я болеше вече.
Тя лежеше с буза, опряна на челото му, и гледаше в тавана. „Не зная кое от вас, божества, ме гледа сега с усмивка — мислеше си тя. — И не зная дали не сте дарили несретата ми от преднамерено снизхождение или от високомерие, също както навремето аз, когато се омъжих за Пасиен и когато подхвърлих перлената си огърлица на продавачката на гълъби пред храма… Но ви благодаря, богове, за този ден и за това щастие, което дойде точно когато смятах, че съм се научила вече да не очаквам нищо.“
Цели две самотни години Агрипина не беше плакала. Сега заплака. Сълзите й се удряха със слаб, глух звук о копринената възглавница.
Когато една сълза падна върху спящия, бузата му потрепна.