Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Der jugendliche Gott, 1958 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Фросина Парашкевова, 1989 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Алма Йохана Кьониг
Заглавие: Младият бог
Преводач: Фросина Парашкевова
Година на превод: 1989
Език, от който е преведено: Немски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1989
Тип: Роман
Националност: Австрийска
Печатница: ДП „Георги Димитров“, София
Излязла от печат: август 1989 г.
Редактор: Федя Филкова
Художествен редактор: Росица Скорчева
Технически редактор: Красимир Градев
Консултант: Анна Николова
Рецензент: Федя Филкова
Художник: Пенчо Пенчев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1935
История
- — Добавяне
Зачервен като рак от горещата баня, Парис седеше до високото дървено ведро с мръсна вода, от което продължаваше да се издига пара. Беше подпрял заобления си мускулест крак на танцьор върху ръба на ведрото, а до него клечеше Домиций и се мъчеше да втрие масло във влажната му кожа. Детското му лице, все още изцапано от зеленясалата порта на двореца, пламтеше от усърдие.
— По-силно! По-силно! На какво прилича това! — заповяда Парис.
Край масата, чийто плот от благородно цитрусово дърво[1] беше прогорен, напукан и обезобразен от ненужни нарези, седяха Друмион и вратарят, който беше прескочил до тях, за да чуе големите новини.
— Можеш да ми приказваш колкото си щеш, но аз не вярвам! — каза Друмион. — Как може кучката Месалина да празнува пред очите на всички сватба със Силий, след като вече е императрица на император Клавдий?
— Та точно това й строши най-сетне главата! — вметна Домиций с усърдно жестикулиране към него.
— Ти ме мажи и не се меси в неща, които не те засягат! — смъмри го Парис. — Като ти казвам, Друмионе, че играх на сватбеното им хоро и хвърлях жито по нея и Силий, значи е така. После всички трябваше да се превърнем във фавни и корибанти, играхме като на празник по гроздобер и всички бяха пияни!… А сега и другия крак!… И тогава Валент се покатери изведнъж самонадеяно на едно дърво…
— За Флавий Валент ли става дума? Племенникът ми е главен готвач при него.
— По дяволите твоят племенник! Не, за Ветий Валент става дума! И така, той се покатери с леопардовата си кожа на едно дърво, а Месалина се смееше: „Какво виждаш там горе?“… Друмионе, бутни каната малко насам!… А онзи отгоре вика: „Ужасна буря, задава се от Остия!“
— Наистина ли е видял да идва Клавдий? — попита вратарят.
Парис помръдна рамене, докато пиеше, след това изтри с лявата си ръка устата и продължи, привеждайки врат под барабанящите юмруци на Домиций.
— Откъде да знам? В следващия момент Урбик се втурна и викна патетично, също като нашия Фрикс на сцената: „Императорът идва заедно с Нарцис!“
— Що за физиономия е направила, а? — подхилваше се вратарят.
— Никаква. Останалите се разбягаха като мравки. А тя каза само: „Силий, ти се качи на форума, а аз с децата ще посрещна Клавдий!“
— Ами тъй де, помислила си е: „Бързо в кревата и всичко ще се оправи! Курва такава, мръсница, нимфоманка!“
— Да, ама… момчета, като реши да тръгне за Остия, вече нямаше ни коли, ни мулета с щраусови пера и дрънкулки… Ей, Малкия, ти за какво си тук — да зяпаш или да ме разтриваш?
— Той и без това се старае толкова много! — намеси се вратарят, комуто отървалото се от кучето Аргос момче дори се харесваше. — В театъра на Помпей веднага биха го взели за чирак на масажистите.
— Няма да ставам масажист! — изсмя се Домиций презрително.
— Той се е учил от мен — каза Парис. — Много добре знае как трябва да се явява пред публика и че не бива да й обръща гръб, че трябва да попива потта си само със собственото наметало… е, Малкия, покажи ни сега твоя Хермес[2]! Ето, ще излезеш там отдясно! Хайде!
Момчето зае позата с бързина, с каквато рибата се гмурка във водата. Докосвайки пода само с върха на левия си крак, който като че ли беше с крила, той сякаш политна след отскока, изпънал назад десен крак и използвайки добрия попътен вятър.
— Я гледай ти! — зяпна вратарят слисан. — Но това сигурно го изморява!
— Един мим трябва да издържа така четвърт час! — перчеше се Домиций, силно зачервен и без дъх.
— Край вече. Марш в леглото! — заповяда Парис. Без да гъкне, Домиций се промъкна към своето легло, започна да съблича дрехите си и както беше мръсен, се пъхна под завивката. Парис се надигна и свирукайки си, се затътри с лъснало от мазилата тяло към ъгъла, където костюмите му висяха, безразборно окачени на куки — божествената дреха наред с животинската кожа на фавън и пурпурната царска одежда. Взе едно мръсно бяло наметало, което използуваше за халат, и го облече.
— Е, и? Какво стана после? Ще чуя ли най-после какво се случи с Месалина?
— Нищо не се случи! Излезе на улицата само с тримата си придружители, толкова бе осиромашала вече, че махаше на всяка кола да я вземат. И всички я подминаваха. Най-сетне градинарят и позволи да се качи на колата с тор за Остия и тя седна там отгоре, плачейки, с по едно дете от лявата и от дясната си страна.
— Богове! Една императрица[3]! — промърмори вратарят.
— Не я съжалявай! Нека веднъж и големците да седнат върху мръсотията, за да разберат какъв е вкусът й! — кресна Друмион.
Парис се пресегна над леглото на детето, за да си вземе хляб от лавицата на стената, и каза:
— Британик ми хареса! Дори утешаваше майка си. Мило момче… Ау! Домиций! Да не си полудял?
— Парис дръпна лявата си ръка, която момчето бе захапало с всичка сила. Танцьорът и момчето се изгледаха с гневни погледи.
— Магаре такова! — засмя се изведнъж Парис и погали лицето му, като започна от рижите коси надолу по челото и носа и обхвана цялото пухкаво лице в ръката си.
— Завивката! — настоя Домиций тържествуващо.
С ловките си силни ръце Парис подпъхна завивката от три страни.
Детето затвори очи, широката му уста се усмихваше.
— А сега спи — каза нежно Парис и го целуна. Като се върна на масата, продължи с друг тон:
— Но Нарцис изобщо не я пусна при императора. Знаел е: сега или никога. А вечерта центурионите му я убиха.
Пиха. След малко вратарят попита:
— Ами дъщеря й, Октавия? Парис изду пълните си устни:
— Взела е носа на баща си, като патешка човка.
— И ще стане курва като майка си — изръмжа Друмион.
— Знаеш ли какво си мисля сега? — попита вратарят, снишавайки глас до многозначителен шепот. — Ако всичко, което казваш, е вярно и кучката наистина е пукнала, не мислиш ли, че императорът ще върне майката на този тук? — Той вдигна вежди по посока на рижия перчем върху възглавницата.
— Възможно е — сви рамене Парис, като поглаждаше с дясната си ръка мускулестите си гърди под разгърнатия лекедосан халат.
— Хм! А мислиш ли, че тя, Агрипина, ще остави детето си тук, при Лепида и при теб? Каквато е горда?
— Е, и? Да не мислиш, че умирам да бъда детегледачка? Аз съм на двайсет години! А сега, когато Мнестър все едно че е умрял, аз ще говоря по друг начин с господата. Сега аз ще определям цените! Трябва само да отида със Сил в Коринт и…
Парис извърна глава, и видя Домиций, седнал в леглото, с отворена уста и разширени от ужас очи. Столчето се катурна, когато Парис скочи.
— Човек нито минута не може да бъде спокоен с този пакостник! Спи сега или…
Рижата глава изчезна под завивката.