Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Новела
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 5 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
cattiva2511 (2016)

Издание:

Автор: Донко Найденов

Заглавие: Ударите на съдбата

Издание: първо

Издател: Сдружение „е-Книги“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: сборник разкази

Националност: Българска

ISBN: 978-954-497-053-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2917

История

  1. — Добавяне

XIII

Тревор и Том стояха върху руините на бившето Гайгерово имение. Зад тях бе застанала Бети, която прегръщаше Роби. Двама полицаи ходеха и оглеждаха обгорените останки.

— Навярно разбра, че при взрива една огромна отломка е паднала върху къщата на Стивънс и е разрушила стаята на Дора — каза Тревор.

— Разбрах. Тя в болница ли е сега? — попита Том.

— Да, и още има опасност за живота й. Все пак мисля, че е имала късмет. Пол няма да предявява обвинение към теб, навярно се е досетил.

— А как ще обясним причините за пожара?

— Възникнал е неумишлено. Може би е гръмнала крушка. Или някой електроуред. Но няма да се измъкнеш от глобата.

— Така и предполагам — въздъхна Том.

В това време един от полицаите се провикна:

— Шерифе, елате тук!

Четиримата тръгнаха към полицаите. Когато пристигнаха, между отломките видяха изгорял труп.

— Какво по дяволите е това? — извика Том.

— Навярно не сте били сами по време на пожара. Някой е тук не е оцелял — каза единият от полицаите.

— Имало ли е още някой с вас? — обърна се Тревор към Том.

— Не, никой — отговори вместо него Бети.

Том клекна до трупа и хвана почернелия медальон.

Хрумна му идеята, че това може да е възкръсналият труп на баща му, но след като огледа по-внимателно медальона, наведе глава и зарида. Тревор го хвана за рамото.

— Това е майка ми. Незнайно как тя се е добрала дотук и е влязла по време на пожара — плачейки, изрече главата на пострадалото семейство.

— Смяташ ли, че тя го е предизвикала? — Тревор попита съчувствено.

— Не. Пожарът бе предизвикан от духа. Може би той я е извикал по някакъв начин, без знанието ни — отвърна през сълзи Том.

Той стана и направи няколко крачки назад, но се спъна в някакъв предмет. Нежна мелодия от музикална кутия зазвъня с красив екот. Звучеше част от петата симфония на Бетовен. Том поразрови почернелите отломки и извади свирещата музикална кутия, която за удивление на всички беше недокосната от пожара. Том избърса саждите и прочете стария надпис:

От Рандолф за Летисия, с много любов!

Край