Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Новела
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция и форматиране
- cattiva2511 (2016)
Издание:
Автор: Донко Найденов
Заглавие: Ударите на съдбата
Издание: първо
Издател: Сдружение „е-Книги“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: сборник разкази
Националност: Българска
ISBN: 978-954-497-053-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2917
История
- — Добавяне
XIII
Тревор и Том стояха върху руините на бившето Гайгерово имение. Зад тях бе застанала Бети, която прегръщаше Роби. Двама полицаи ходеха и оглеждаха обгорените останки.
— Навярно разбра, че при взрива една огромна отломка е паднала върху къщата на Стивънс и е разрушила стаята на Дора — каза Тревор.
— Разбрах. Тя в болница ли е сега? — попита Том.
— Да, и още има опасност за живота й. Все пак мисля, че е имала късмет. Пол няма да предявява обвинение към теб, навярно се е досетил.
— А как ще обясним причините за пожара?
— Възникнал е неумишлено. Може би е гръмнала крушка. Или някой електроуред. Но няма да се измъкнеш от глобата.
— Така и предполагам — въздъхна Том.
В това време един от полицаите се провикна:
— Шерифе, елате тук!
Четиримата тръгнаха към полицаите. Когато пристигнаха, между отломките видяха изгорял труп.
— Какво по дяволите е това? — извика Том.
— Навярно не сте били сами по време на пожара. Някой е тук не е оцелял — каза единият от полицаите.
— Имало ли е още някой с вас? — обърна се Тревор към Том.
— Не, никой — отговори вместо него Бети.
Том клекна до трупа и хвана почернелия медальон.
Хрумна му идеята, че това може да е възкръсналият труп на баща му, но след като огледа по-внимателно медальона, наведе глава и зарида. Тревор го хвана за рамото.
— Това е майка ми. Незнайно как тя се е добрала дотук и е влязла по време на пожара — плачейки, изрече главата на пострадалото семейство.
— Смяташ ли, че тя го е предизвикала? — Тревор попита съчувствено.
— Не. Пожарът бе предизвикан от духа. Може би той я е извикал по някакъв начин, без знанието ни — отвърна през сълзи Том.
Той стана и направи няколко крачки назад, но се спъна в някакъв предмет. Нежна мелодия от музикална кутия зазвъня с красив екот. Звучеше част от петата симфония на Бетовен. Том поразрови почернелите отломки и извади свирещата музикална кутия, която за удивление на всички беше недокосната от пожара. Том избърса саждите и прочете стария надпис:
От Рандолф за Летисия, с много любов!