Айзък Азимов
Острието на Фондацията (72)

71

Безизразното лице на Пелорат стори всичко възможно, за да придобие втрещен вид. Той колебливо попита:

— Ти човек ли си?

Веждите на жената подскочиха нагоре и устните й се нацупиха. От мимиката й не можеше да се разбере дали се е сблъскала с непознат език и не го разбира, или е разбрала и се учудва на въпроса.

Ръката й бързо посегна към лявата страна на скафандъра, който се отвори изцяло, сякаш бе на панти. Тя пристъпи напред и скафандърът за миг остана изправен без съдържанието си. Сетне с мека, почти човешка въздишка се свлече надолу.

Сега, след като вече бе излязла от космонавтския костюм, тя изглеждаше още по-млада. Дрехите й бяха свободни и полупрозрачни и през тях като сенки се провиждаха оскъдни форми. Подобието на рокля стигаше до коленете й.

Имаше малки гърди и тънък кръст, а хълбоците й бяха закръглени и издути. Бедрата, които едва-едва прозираха, бяха широки, но по-надолу краката й се стесняваха до грациозни прасци. Косата й бе тъмна и дълга до раменете, очите — кафяви и големи, а устните — плътни и леко асиметрични.

Тя сведе глава, сякаш за да огледа самата себе си, и после с един замах реши въпроса дали разбира езика или не, изричайки:

— Нима не изглеждам като човек?

Говореше на стандартен галактически с едва доловимо колебание, сякаш леко се напрягаше, за да произнася думите напълно правилно.

Пелорат кимна и с бегла усмивка отвърна:

— Не мога да го отрека. Съвсем като човек. Очарователно и по човешки.

Младата жена разпери ръце, сякаш ги приканваше да я огледат по-внимателно.

— Би трябвало да се надявам, че е така, джентълмени. Заради това тяло мъже са умирали.

— Аз предпочитам да живея заради него — рече Пелорат, откривайки у себе си склонност към галантност, която малко го изненада.

— Добър избор — тържествено заяви жената. — Щом то бъде достигнато, всички въздишки стават възгласи на екстаз.

Разсмя се и Пелорат се присъедини към смеха й.

Тривайз, чието чело се бе смръщило при тази галантна престрелка, отсечено попита:

— На колко години си?

Жената сякаш леко потръпна.

— Двадесет и три… джентълмене.

— Защо си дошла? Каква задача имаш тук?

— Дойдох да ви ескортирам до Гея — нейният стандартен галактически леко се влоши и гласните звуци започнаха да потъмняват. „Дойдох“ прозвуча повече като „дойдоух“, а „Гея“ — като „Геи-йъ“.

— Да ни ескортира едно момиче.

Младата жена пое дълбоко въздух и изведнъж придоби властен вид.

— Аз — поясни натъртено — съм също тъй Гея, както всеки друг. На мен е възложена работата на станцията.

— На теб е възложена? Само ти ли беше на борда й?

— Аз съм напълно достатъчна — бе изречено с гордост.

— И сега станцията е празна?

— Вече не съм там, джентълмене, но станцията не е празна. Тя е там.

— Тя? За кого говориш?

— За станцията. Тя е Гея. Тя няма нужда от мен. Тя държи вашия кораб.

— Тогава какво правиш ти на станцията?

— Възложена ми е.

Пелорат бе хванал Тривайз за ръкава и го разтърсваше. Сега опита още веднъж.

— Голан — каза с напрегнат полушепот той, — не й викай така. Тя е просто едно момиче. Остави ме аз да се оправям.

Тривайз яростно врътна глава, но Пелорат вече бе взел думата:

— Млада жено, как се казваш?

Девойката изведнъж се усмихна слънчево, сякаш реагира на по-мекия тон.

— Блис.

— Блис? — повтори Пелорат. — Много приятно име. Вероятно не е само то.

— Разбира се, че не е. Хубава работа, да е само от една сричка! Щеше да се дублира във всяка секция и нямаше да можем да се различаваме една от друга, тъй че мъжете щяха да умират не за това тяло, за което би трябвало. Пълното ми име е Блисенобиарела.

— Това пък може да ти препълни устата.

— Какво? Седем срички? Не е толкова много. Имам приятелки с петнадесетсричкови имена и те никога не престават да пробват разни комбинации за прякори. А аз откакто станах на петнадесет, не съм мърдала от Блис. Майка ми ме наричаше „Ноби“, ако можете да си представите такова чудо.

— На стандартен галактически „блис“ означава „екстаз“ или „изключително щастие“ — рече Пелорат.

— И на геянски също. Геянският не се различава много от стандартния галактически и „екстаз“ е точно онова впечатление, което възнамерявам да изразя.

— Аз се казвам Янов Пелорат.

— Знам. А онзи другият джентълмен, викачът, е Голан Тривайз. Ние получихме съобщение от Сейшел.

Тривайз присви очи и веднага попита:

— Как си получила съобщение?

Блис се обърна към него и спокойно отвърна:

— Не аз. Гея го е получила.

— Госпожице Блис — рече Пелорат, — може ли да поговорим за малко насаме с моя партньор?

— Да, естествено, но ще трябва да действаме. Нали знаете?

— Няма да ни отнеме почти никакво време — Пелорат яко дръпна Тривайз за лакътя и той с неохота го последва в другата стая.

— Какво значи това? — попита съветникът шепнешком.

— Сигурен съм, че тя може да ни чуе и тук. Вероятно чете и мислите ни, да се гръмне дано.

— И да може, и да не може, на нас в момента ни трябва малко психическа изолация. Слушай, стари друже, остави я на мира. Не сме в състояние да направим нищо и няма защо да си го изкарваме на нея. Вероятно и тя нищо не може да направи. Тя е просто посланичка. Всъщност докато е на борда, ние вероятно сме в безопасност; те не биха я пратили тук, ако възнамеряват да унищожат кораба. Продължавай да я хокаш и може би ще го взривят — и нас заедно с него, — след като си я приберат.

— Не обичам да съм безпомощен — кисело каза Тривайз.

— Че кой обича? Ама и да действаш като грубиян, няма да станеш по-малко безпомощен. Просто се превръщаш в безпомощен грубиян. О, скъпи ми друже, не съм искал теб да тормозя така и трябва да ми простиш, ако съм прекалено критичен, но няма защо да виним момичето.

— Янов, тя е достатъчно млада, за да ти бъде дъщеря.

— Още една причина да се отнасяш учтиво с нея. А и не разбирам какво намекваш.

Тривайз размисли за миг, а сетне лицето му се проясни.

— Много добре. Ти си прав, аз не съм. Все пак дразнещо е да изпратят момиче. Биха могли например да пратят някой военен служител и да ни създадат усещането, че имаме, така да се каже, известна стойност. Не просто една девойка. И тя да продължава да прехвърля отговорността на Гея!

— Вероятно има предвид някакъв управник, който е взел като почетно отличие името на планетата, или може би визира планетния съвет. Ще разберем, но сигурно не веднага.

— Заради нейното тяло мъже били умирали! — избухна отново Тривайз. — Ха! С това голямо дупе!

— Никой не те моли ти да умираш заради него — кротко каза Пелорат. — Хайде! Позволи й да има чувство за самоирония. Аз пък я намирам за забавна и добродушна.

Откриха Блис пред компютъра да разглежда съставните му части, приведена към него и събрала ръце зад гърба си, сякаш се боеше да го пипне.

Тя вдигна поглед, когато влязоха, привеждайки глави под ниския трегер.

— Удивителен кораб — рече девойката. — Не разбирам и половината от туй, дето го виждам, но ако искате да ми направите подарък за срещата, ето го. Прекрасен е. Пред него моят изглежда направо ужасно.

Лицето й внезапно придоби израз на непреодолимо любопитство.

— Наистина ли сте от Фондацията?

— Откъде знаеш за нея? — попита Пелорат.

— Учили сме в училище. Най-вече заради Мулето.

— Защо именно заради Мулето, Блис?

— Той е бил един от нас, джентъл… Коя сричка от твоето име бих могла да използвам, джентълмене?

— Или Ян, или Пел. Коя предпочиташ?

— Той е бил един от нас, Пел — рече Блис с приятелска усмивка. — Роден е на Гея, но изглежда никой не знае къде точно.

— Мисля, че Мулето трябва да е геянски герой, а, Блис? — намеси се Тривайз. Беше станал почти агресивно дружелюбен и сега хвърли един предразполагащ поглед към Пелорат. — Наричай ме Трив.

— О, не — веднага отвърна, тя. — Мулето е бил престъпник. Напуснал е Гея без разрешение, а това никой не бива да прави. Никой не знае как той го е направил, но е напуснал и предполагам, че заради това е свършил зле. Фондацията го е победила.

— Втората фондация? — попита Тривайз.

— Не е ли била само една? Предполагам, че ако помисля за това, ще си спомня, но всъщност не се интересувам много от история. Аз се интересувам от това, какво Гея мисли, че е най-доброто. Ако историята просто минава покрай мен, то е понеже има достатъчно много историци или понеже аз не съм пригодена към нея. Вероятно съм била обучена като космически техник. Възлагат ми все такива задачи и изглежда те ми харесват, а пък е съвсем логично да не ги харесвах, ако…

Говореше бързо и почти без да си поема дъх, и Тривайз трябваше доста да се потруди, докато вмъкне един кратък въпрос.

— Коя е Гея?

Блис го зяпна озадачена.

— Просто Гея. Моля ви, Пел и Трив, хайде да вършим работа. Трябва да стигнем до повърхността.

— Че ние не отиваме ли там?

— Да, но бавно. Гея чувства, че ако използвате възможностите на вашия кораб, можете да се движите много по-бързо. Бихте ли го сторили?

— Бихме могли — мрачно отвърна Тривайз. — Само че ако аз пак поема управлението, няма ли да е по-вероятно да изчезна в обратната посока?

Блис се разсмя.

— Много си забавен. Разбира се че не можеш да тръгнеш в която и да е друга посока, освен в онази, в която Гея иска да отидеш. Само че можеш да се движиш по-бързо натам, накъдето Гея иска. Разбрахте ли, джентълмени?

— Разбрахме — каза Тривайз — и аз ще се опитам да контролирам чувството си за хумор. Къде да се приземя на повърхността?

— Няма значение. Просто се насочи надолу и ще се приземиш на нужното място. Гея ще се погрижи за това.

— А ти ще останеш ли с нас, Блис — попита Пелорат, — за да се погрижиш да ни посрещнат добре?

— Предполагам, че ще мога да го направя. Чакайте да видя… обичайната такса за моите услуги — имам предвид този вид услуги — може да се внесе в баланс-картата ми.

— А за другия вид услуги?

Блис захихика.

— Хей, ти си много приятно старче.

Пелорат смутено примигна.