Айзък Азимов
Острието на Фондацията (13)

12

— Не бяхте никак снизходителна към него, мадам кмете — каза Кодел.

Харла Бранно изсумтя:

— Защо да съм снизходителна? Той предаде приятеля си.

— Това ни беше от полза.

— Да, така се случи. Следващото му предателство обаче може и да не ни е от полза.

— Защо очаквате да има и друго предателство?

— Хайде, Лионо — нетърпеливо каза Бранно, — не си играй игрички с мен. Всеки, който демонстрира способност за двуличие, трябва винаги да бъде подозиран, че отново може да я прояви.

— Той би могъл да използва тази си способност да се свърже отново с Тривайз. Двамата заедно…

— Сам не го вярваш. При всичката си глупост и наивност Тривайз преследва целта си направо. Той не понася предателството и никога, при никакви обстоятелства няма да повярва на Компор за втори път.

Кодел рече:

— Извинете ме, кмете, но искам да съм сигурен, че съм проследил нишката на мисълта ви. В такъв случай до каква степен вие можете да вярвате на Компор? Откъде знаете, че той ще последва Тривайз и ще ви докладва честно? Да не разчитате неговите опасения за благополучието на жена му да го възпират? Или желанието му да се върне при нея?

— И двата фактора имат значение, но аз не разчитам изцяло на тях. На кораба на Компор ще има хиперреле. Тривайз ще подозира, че го следят, и сигурно ще потърси такова устройство. Предполагам обаче, че Компор, бидейки преследвач, няма да заподозре следенето и няма да ровичка из кораба. Разбира се, ако потърси хиперрелето и го намери, ще трябва да разчитаме на привлекателността на жена му.

Кодел се разсмя.

— Само като си помисля, че навремето аз съм ви давал уроци. А каква е целта на следенето?

— Двуслойна защита. Ако Тривайз бъде заловен, може би Компор ще продължи и ще ни осигури информацията, която другият вече няма да е в състояние да ни достави.

— Още един въпрос. Ами ако по някаква случайност Тривайз открие Втората фондация и ние научим за това чрез него или чрез Компор, или пък получим основания да подозираме нейното съществуване въпреки смъртта на двамата?

— Аз се надявам, че Втората фондация наистина съществува, Лионо — отвърна Бранно. — Във всеки случай Планът на Селдън няма да ни служи още дълго. Великият Хари Селдън го е конструирал в последните дни на Империята, когато на практика техническият прогрес е бил спрял. Селдън също е продукт на своето време и колкото и блестяща да е тази полумитична психоисторическа наука, едва ли би могла да се отскубне от корените си. Тя положително не би позволила бърз технически напредък, а Фондацията постигна точно това, особено през нашия век. Имаме детектори на маса, за каквито по-рано не са и сънували, компютри, които могат да отговарят директно на мислите, и — преди всичко — ментална защита. Втората фондация няма да може да ни контролира още дълго време, ако предположим, че и сега успява да го прави. Аз искам в последните си дни, докато още съм на власт, да задвижа Терминус по нов път.

— А ако всъщност няма Втора фондация?

— Тогава ще поемем по новия път. Незабавно.