Метаданни
Данни
- Серия
- Фондацията (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Foundation’s Edge, 1982 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Кънчо Кожухаров, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 52 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
ОСТРИЕТО НА ФОНДАЦИЯТА. 1995. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.11 Фантастичен роман. Превод: от англ. Кънчо КОЖУХАРОВ [Foundation’s Edge, Isaac ASIMOV]. С портр. Формат: 20 см. Страници: 448. Цена: 120.00 лв. ISBN: 954-570-012-2.
История
- — Корекция
- — Добавяне
61
На следващия ден.
— Орбитата е почти кръгова — рече най-сетне Тривайз, — значи можем с далеч по-голяма сигурност да предположим, че планетата е обитаема. Все пак още никой не се е появил да ни посрещне. Ще трябва да се опитаме да погледнем по-отблизо.
— Защо подготовката за един скок отнема толкова много време? Ти правиш съвсем малки скокове.
— Слушай, всезнайко. Малките скокове се контролират по-трудно от големите. Кое е по-лесно да вдигнеш — камък или песъчинка? Освен това Гея-С е наблизо и пространството е силно изкривено. Това усложнява изчисленията дори и за компютър като нашия. Един митолог би трябвало да го разбере.
Пелорат изсумтя.
— Сега можеш да видиш планетата с невъоръжено око — рече Тривайз. — Ей там. Забелязваш ли я? Времето й за завъртане е около двадесет и два галактически часа, а наклонът на оста — двадесет градуса. Направо класически пример за обитаема планета, а и на нея действително има живот.
— Откъде знаеш?
— В атмосферата съществува значително количество свободен кислород. Без добре развита растителност това не е възможно.
— Дали обаче има разумен живот?
— Ще разберем от анализа на радиовълновото излъчване. Предполагам, че е възможно да съществува разумен живот, който да е изоставил техниката, но това изглежда доста невероятно.
— Известни са и такива случаи — отвърна замислено Пелорат.
— Приемам думите ти на доверие. Това си е в твоята област. Само че не е много вероятно на една планета, дето е изплашила Мулето, да няма нищо друго освен пасторални обитатели.
— Има ли спътник? — попита Пелорат.
— Да — нехайно отвърна Тривайз.
— Колко е голям? — гласът на професора някак си изведнъж стана задавен.
— Не мога да кажа със сигурност. Около стотина километра в диаметър, предполагам.
— Ех! — с копнеж произнесе ученият. — Бих искал да съществуват някои по-подходящи възклицания, скъпи ми друже, понеже имаше един съвсем мъничък шанс…
— И… ако притежаваше гигантски спътник, да излезе, че е самата Земя?
— Да, но очевидно не е тя.
— Е, ако Компор е прав, Земята и без друго не би могла да е в тоя район на Галактиката. Би трябвало да е някъде към Сириус. Янов, наистина съжалявам.
— Добре, добре.
— Слушай, ще поизчакаме и ще рискуваме с още един малък скок. Ако не открием следи от разумен живот, ще е безопасно да кацнем… само дето тогава няма да има причини да кацаме, нали така?