Метаданни
Данни
- Серия
- Хана (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Hannah, 1985 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Валентина Бояджиева, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 12 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- NMereva (2017)
Издание:
Автор: Пол-Лу Сюлицер
Заглавие: Хана
Преводач: Валентина Бояджиева
Година на превод: 1993
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ИК „Златорогъ“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1993
Тип: роман
Националност: френска
Печатница: „Балкан прес“ — София
Редактор: Мариана Китипова
Технически редактор: Йордан Зашев
Коректор: Лилия Иванова
ISBN: 954-437-002-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2693
История
- — Добавяне
Книга 3
… А машинката работи…
18.
Площад „Сейнт Джеймс“
— Някога в Австралия познавах — рече Хана с много ясен глас на дебелата дама, облечена в лилаво — един човек, който много приличаше на вас, но може би беше по-възпитан. Там, сред овцете му, го наричаха Арчибалд. Имаше същите мустаци като вас.
— Това е скандално — каза дебелата дама, задъхвайки се. И се опита да се скрие зад лорнета си, инкрустиран със съвършено еднакви диаманти.
— Различаваше се и по още нещо — говоря за Арчибалд, той се къпеше. Може би не всеки ден, но поне един път месечно. Не вонеше от двайсет ярда. Като някои.
В просторния бляскав салон на приземния етаж в голямата къща се възцари тишина, каквато би настъпила, ако изведнъж бе паднал таванът. Къщата се намираше на централно място на площад „Сейнт Джеймс“, имаше трийсет и две стаи, наемът беше шест хиляди лири годишно. Десетте или дванайсетте козметички и други служителки с по-нисък ранг в престилки в черно и наситено червено замръзнаха. Както и петдесетината намиращи се там клиентки.
— Приятно пътуване, госпожо — каза Хана. — И не се колебайте никога повече да не идвате тук.
Сега вече дебелата дама съвсем се задуши. Олюля се. Огърлицата от три реда истински перли, разположена на издадените й гърди като на витрина на бижутерски магазин, подскачаше, раздвижвана от конвулсивни тръпки. Дебелата дама се обърна и излезе, бяла като платно. Чу се дори как кочияшът в ливрея изцъка с език и подкара конете, впрегнати във файтона.
Напрегната тишина.
— За бога… — започна тихо Сесили Бартън, директорка на козметичния салон в Лондон.
— Не тук.
Погледът на Хана потърси този на Лизи, седнала на красив стол с възглавнички в униформата си на пансионерка, с черни боти и ръкавици, на главата с една от онези сламени шапки с дълги панделки, увековечени от художника Сърл. Зелените очи на Лизи блестяха, тя направи гримаса, знак, че също едва се сдържа да не избухне в луд смях.
— Елате, ако обичате — каза Хана на Сесили.
И тръгна към канцелариите, които заемаха част от първия етаж. По средата на стълбите от мрамор тя се обърна, за да се увери, че Лизи идва след тях. Влезе в стаята, на която и четирите прозореца бяха с изглед към Грийн Парк, а ако човек малко се наведеше наляво, и към Бъкингамския дворец и градините му.
— В името на небето, Хана — подхвана отново Сесили.
— Още една минута, ако обичате, Сесили…
Хана се усмихна на Лизи:
— Като че ли още си пораснала. Дай да видя.
Застанаха рамо до рамо. Осемнайсет или двайсет сантиметра в полза на по-младата.
— Щраус — каза Хана.
При което привлече и притисна към себе си младото момиче:
— Липсваше ми, камилче. — Отстъпи. — Всичко ли чу, Лизи?
— Трябваше да съм глуха, за да не чуя. Пристигнах тъкмо в момента, когато лилавото китище излизаше от салона „Монтеспан“, а бедното момиче, Аглая мисля, плачеше зад нея.
— Знаеш ли какво стана?
— Китището зашлеви Аглая. Смешно — като че ли е тайно съобщение, което шпиони си разменят: „Китището зашлеви Аглая и плановете са у мен…“
— Ще се правиш на клоун по-късно. Лизи, според теб ядосана ли бях?
Лизи прихна да се смее:
— Не.
— Тогава защо направих тази сцена?
— Защото китището никога не плаща?
— Истина е, но не това е причината. Студено.
— Защото е безнадежден случай по отношение на разкрасяването?
— И това е вярно, но не е причината все пак.
— Защото е една много грозна и много известна в Лондон лейди Еди-коя си?
— Топло.
— Защото е една много известна в Лондон лейди и когато се разчуе, че си я изгонила от козметичния си център, в салоните на тези дами ще се говори само за това?
— Горещо.
— Ще се говори само за това и още повече ще се бият да идват при теб. Колкото хората са по-високопоставени, толкова повече трябва да ги обиждаш.
Хана се усмихна. Дори не обърна глава:
— Сесили?
Сесили Бартън въздъхна примирено. Беше на трийсет и осем години. Преди да постъпи на работа в козметичния салон на площад „Сейнт Джеймс“ бе работила петнайсет години отначало като заместник — секретарка на изискан дамски клуб на улица „Гровнър“, а след като бе овдовяла (мъжът й, офицер от Бенгалските стрелци, бе загинал като герой) като секретарка на друг, още по-изискан, ако това е възможно, ladies club[1], на площад „Кавендиш“.
На 3 януари 1899 г. Хана и Лизи Маккена бяха в Европа вече от четирийсет и един месеца. Шарлот О’Мали и Поли Туейтс също. Хана бе започнала офанзивата си преди около две години. Победоносна в много отношения. Беше на двайсет и четири години, Лизи на шестнайсет.
Все още не бе открила Тадеуш.