Джаки Колинс
Секс и диаманти (16)

Глава петнайсета

Те стояха на тротоара пред къщата на Ред Даймънд. Тримата братя, които се питаха каква ли игра играеше сега баща им.

— Трябва да вървя — рече нетърпеливо Макс, като изпука с кокалчетата на пръстите си. Обадете се на секретарката ми, тя ще ви запознае с подробностите за довечера.

— Искаш ли да обядваме? — попита Джет Крис, веднага след като Макс си тръгна.

— Трябва да въртя телефони и да се срещна с някои хора — каза Крис, разтревожен какво ще каже на Рот Джиаганте, който го чакаше не особено търпеливо във Вегас. Обаче като видя разочарованата физиономия на брат си, реши, че няма да стане кой знае какво, ако прекара известно време с момчето, защото истината беше, че ако става дума за семейството му, това бяха Макс и Джет. Разбира се, ако не броеше Ред, а защо пък трябваше да го брои? На Ред не му беше пукало за когото и да било освен за себе си. — Знаеш ли какво — рече той, — хайде да се срещнем около един часа в „Четирите сезона“. Ще хапнем в ресторанта. След това ще трябва да се отбия у Бърди Марвъл.

— Бърди Марвъл ли? — рече впечатлен Джет.

— Тя ми е клиентка.

— Братче, ама тя е страхотна.

— Мога да ти кажа, че не си се променил — рече през смях Крис. — Все за мацки мислиш.

— Всъщност, променил съм се — каза Джет, изведнъж станал сериозен. — Миналата нощ срещнах едно момиче…

— Ще ми разкажеш по-късно — каза Крис, изтича напред и махна на едно минаващо покрай тях такси. — Сега трябва да вървя да въртя телефони.

Джет видя как Крис скочи в таксито и замина. Беше му приятно да го види отново. Крис винаги е бил братът, когото чувстваше по-близък, а сега, когато беше отново в Ню Йорк, може би щяха да успеят да прекарват повече време заедно, като двама истински братя. Защо не?

Тъкмо пое надолу по улицата, когато мобилният му телефон иззвъня. Провери номера на обаждащия се. Беше Джиана.

Хм… беше забравил напълно за италианския си супер модел и нейните чудни свирки.

— Чао, белло! — поздрави го въодушевено тя, както обикновено. — Защо не се обади вчера, когато пристигна?

Вече беше загазил, въпреки че изобщо не му беше минало през ума, че е чакала да й се обади.

— Как си, момичето ми? — осведоми се той, спомняйки си, че до известна степен е постоянната му приятелка, въпреки че Джиана изобщо не беше от онези, които се вкопчват в някого.

— Чудесно! — отвърна тя.

— Радвам се, че се забавляваш без мен.

— Слушай, карино — продължи Джиана с плътния си гърлен глас. — Имам да ти казвам нещо хубаво.

— Хей — рече той весело, — много обичам да чувам хубави неща.

— Очертава се една голяма работа. За нас двамата. Моят агент, той… как му казвахте?… преговарял бене. Пристигам със самолета в Ню Йорк в неделя. В понеделник ще правим пробите. Във вторник ще правим рекламните притурки за новата колекция на „Кортинели“. София Кортинели поиска аз да участвам, а аз пък предложих теб. Те питаха за Марк Вандерлоо или Брад Крьониг, но аз казах „не“ и настоях да си ти. — Тя млъкна, явно много доволна от себе си. — Така че стана молто бене, нали разбираш?

О, той разбираше. Джиана пристигаше в Ню Йорк и той не би могъл по никакъв начин да й попречи.

* * *

Макс се запъти право към офиса си, когато за негова голяма изненада и раздразнение забеляза Владимир Бушкин да се мотае в приемната. Като че ли проблемите, които вече имаше, не му бяха достатъчни. Сега този негодяй беше тук — за какво? За повече пари? Беше му платил предостатъчно да си държи устата затворена.

Без да му обръща внимание, той влезе в кабинета си и затръшна вратата след себе си.

Госпожа Барли веднага му позвъни.

— Тук ви чака господин Бушкин — каза притеснена тя. — Няма уговорена среща, обаче е много настоятелен.

— Не се и съмнявам.

— Ще го приемете ли, господин Даймънд?

Имаше ли избор?

— Нека влезе — рече сърдито той.

Няколко секунди по-късно Владимир се вмъкна в стаята като някой мазен плъх. Беше небръснат, а очите му непрекъснато шареха наоколо. Руснакът седна, без да са го поканили.

Макс нямаше намерение да задоволява повече алчните му претенции.

— Какво искаш? — попита го той.

— Животът в Ню Йорк е много скъп — каза Владимир и загриза един нокът.

— Ами премести се — отвърна му грубо Макс.

— Не сте много любезен — рече Владимир. — С вас имаме споразумение, нали?

— Споразумението беше да ти платя и да изчезнеш, затова за какъв дявол си пак в кабинета ми?

— Не е по приятелски, господин Даймънд.

— Слушай, Владимир, казвай какво искаш и се омитай.

— Искам само това, на което имам право — отвърна важно Владимир.

Боже господи! Малкото лайно нямаше намерение да си тръгва скоро.

— Имаш право друг път — озъби се Макс.

— Мълчанието струва скъпо. Обаче вие сте богат човек и можете да си позволите да го купите. Нали така?

Макс веднага си даде сметка, че беше подходил погрешно към ситуацията. Още от самото начало трябваше да повика адвоката си, да накара руския боклук да подпише юридически оформено споразумение, че няма в никакъв случай да го нарушава. Вместо това така се беше паникьосал при мисълта, че някой може да узнае истината за фиктивната му женитба и явно незаконната му дъщеря, че беше платил на Владимир доста голяма сума в брой. В замяна беше очаквал руснакът да си мълчи и да изчезне.

Изглежда, че нямаше да стане така.

— Сега пък колко ще поискаш? — попита рязко той.

— Аз не съм алчен човек — започна Владимир.

— Я остави тези глупости — прекъсна го Макс. — Колко?

— Трябват ми петстотин хиляди за един бизнес, който аз…

— Петстотин хиляди! — избухна Макс. — Това е два пъти повече, отколкото ти платих последния път. Няма начин да…

— Няма проблеми — прекъсна го Владимир и внезапно стана. — Направих някои дискретни проучвания. Таблоидните вестници плащат много за добра пикантна история.

— Ти, долен измамник такъв!

Владимир се отправи към вратата.

— Четох едно интервю с вас. Вие казвате, че бизнесът е на първо място. Аз твърдя същото. Това си е просто… бизнес.

* * *

Крис се обади на Рот Джиаганте във Вегас. Секретарката му го уведоми, че господин Джиаганте никога не става преди обяд. Крис почувства огромно облекчение, че няма да се наложи да говори с него. Вместо това остави съобщение, в което казваше, че поради болест в семейството му трябва да остане в Ню Йорк и няма да може да пристигне във Вегас преди следващия уикенд.

След като затвори телефона, се почувства по-спокоен. Беше си дал отсрочка, за да може по някакъв начин да събере парите, които дължеше, и може би в понеделник, когато най-после щеше да види Ред, щеше да бъде приятно изненадан. Не очакваше да наследи много, може би няколко милиона, но в момента щеше да се задоволи с каквото и да е.

След като платеше дълга си на Рот Джиаганте, нямаше да залага повече. Беше се трудил здравата, за да спечели куп пари, така че какъв беше смисълът да ги прахоса всичките, преследвайки късмета си, който така и не проработи? Въпреки че Атлантик Сити беше само на един час път, а той трябваше по някакъв начин да убие времето, имаше на разположение цял уикенд…

Не! — каза си решително той. Край на хазарта!

След като разговаря на няколко пъти с офиса си в Лос Анджелис, той се срещна с Крис за обяд в хотела.

Когато брат му влезе в ресторанта, жените се обърнаха. С вида си на лошо момче Джет изглеждаше много секси, а жените винаги си падат по такива. Колин Фаръл, Оуен Уилсън, Брад Пит… Джет изглеждаше по-добре от всеки от тях. А най-ценното качество, което притежаваше беше, че като че ли не го осъзнаваше.

— Ти трябва да станеш актьор — отбеляза Крис полу на шега. — Може би трябва да те свържа с някой агент в Холивуд.

— Какво пък — рече Джет, като придърпа един стол, — готов съм на всичко, което ще ми докара пари.

— Закъсал ли си?

— Не точно, но кой не иска да има повече мангизи?

— Да бе, на мен ли го казваш — рече Крис, загледан в менюто.

— Приятелката ми кара ламборджини, но не съм й го купил аз — рече Джет и посегна към едно хлебче.

— Имаш постоянна приятелка, така ли?

— Не точно. Живеем заедно в апартамента й.

— Тя има апартамент?

— Джиана е известен модел в Италия. Двамата имаме… нещо като споразумение.

— И то е?

— Тя се чука с мъже, които й купуват ламборджини, а аз живея там, без да плащам наем.

— Добра сделка.

— Е, да. Само дето не би трябвало да е така, нали?

— Стига теб да те устройва, по-малки братко — рече Крис, повика келнера и си поръча една пържола.

— Устройваше ме — рече Джет и се спря на сьомга. — До миналата нощ.

— И какво стана снощи?

— Срещнах едно момиче. Едно много специално момиче.

— Чуй го, бе! — рече Крис и се разсмя. — Та ти си в града само от двайсет и четири часа.

— Е, да, обаче такива работи се случват, нали?

— Случват се на теб.

— В първата ми вечер, откакто съм тук, се запознах с това момиче. Тя е много специална и имам чувството, че всичко в мен се промени.

— Прекарал си с нея една нощ и всичко се е променило — рече Крис и недоверчиво вдигна едната си вежда. — Сигурно ще да е така.

— Не се майтапя, Крис — каза сериозен Джет.

— В такъв случай трябва да ти задам няколко въпроса.

— Например?

— Ами например коя е тя? И дали кара ламборджини? Защото момичето с ламборджинито ми харесва повече като твоя постоянна приятелка.

— Сега наистина ще си помислиш, че съм голям загубеняк.

— Карай нататък. Аз съм адвокат. Мога да го понеса.

— Ами… Работата е там, че не й знам дори името.

— Аха.

— Срещнах я в един клуб, погледнахме се и това е. Дойде с мен в квартирата ми.

— Била е страшно недостъпна, няма що — рече с нескрит сарказъм Крис. — Трябва да е някоя от Лос Анджелис.

— Не, случаят не е такъв.

— Разбира се, че не е. Ти чука ли я?

— Това е много грубо, човече. Повече ми приличаше на правене на любов. И… ето ти изненадата. Оказа се, че е девствена.

— Искаш да кажеш, че е била девствена.

— Ами… тя го искаше, колкото и аз. Дори й предложих да спра, обаче тя…

— Спести ми подробностите — рече сухо Крис. — Прекарал си една нощ с девственица и вече си се влюбил в момиче, което дори е забравило да ти каже името си. Очевидно класически случай.

— Казвам ти, че тя е много специална, Крис — настоя Джет. — Освен това мога много лесно да я издиря.

— Тогава защо още не си го направил? Защо седиш с мен тук и разговаряме за нея, вместо да я откриеш?

— Трябва й време.

— Господи, братче, чуваш ли се какви ги приказваш? — рече Крис и поклати глава. — С гимназистката е свършено. Дръж се за ламборджинито, струва ми се по-подходяща за теб.

— Ти не разбираш.

— О, да разбирам. Дошъл си тук, направили сте го…

— Не и с това момиче.

— Ами щом е толкова важна за теб, по-добре да я откриеш.

— Ще я открия.

— Само че ми направи една голяма услуга.

— Каква?

— Не й предлагай, докато не си събереш акъла.

— Знам, че съм откачен, ама не чак толкова — рече Джет и се ухили. — Ще видя как ще тръгнат нещата.

— Може и да не пиеш вече, но все още си доста луд — рече Крис и отново поклати глава.

— А как върви твоят любовен живот? — попита Джет, сменяйки темата, защото макар да му се искаше да продължи, си каза, че е говорил достатъчно, а неприятното беше, че Крис не го приемаше на сериозно.

— Аз имам две правила — отвърна Крис. — Първо работата, после удоволствието.

— Това ми се струва твърде грубо, човече.

— Не, брат, това е умно.