Генадия Кортова
Автобиографична книга на Меркуцио Полински (7)

VII
Накъде отлитат птиците през зимата

Вечерта настъпи неусетно и ни настани гостоприемно в своя прохладен уют. И ние замечтано се загледахме в пламналите светлини над нас.

Звездите смигаха, оживени от нашето внимание. Някоя току засияваше по-силно от другите с намерение да ни впечатли, но останалите бързо я засенчваха със своите, също толкова ярки, светлини. И така примигваха на небето, с разкрачени крачета и разперени ръце, че човек спокойно би ги взел за бляскави небесни духчета с малки триъгълни глави.

Над нас прелетяха ято диви гъски и ни извикаха силно за поздрав, но понеже много бързаха, ни отминаха без да кажат нищо повече.

Изведнъж лицето на Роза придоби сериозен вид. След малко тя ме попита:

— Знаеш ли накъде отлитат прелетните птици зимно време?

— Не знам — признах си аз и замълчах засрамен.

— И аз не знам. Но знам, че се завръщат у дома — каза тя и отново се умълча. — Някой ден и аз ще се завърна у дома — рече тихо, по-скоро на себе си Роза.

— Но ти си у дома! — възкликнах аз.

— Татко казва, че нашият истински дом не е тук, където сме сега, а някъде там, сред звездите, където е и мама.

— Тук не ти ли харесва, Роза? — попитах леко обиден, а тя се засмя.

— Харесва ми, разбира се — отвърна и извърна глава към звездите.

— Роза, ако решиш да се прибереш през зимата у дома, после ще се завърнеш ли отново при нас? Нали прелетните птици винаги се завръщат?

Роза ми кимна.

— Много бих искала.

— Но защо искаш да пътуваш? — не спирах да се интересувам аз.

— Така каза докторът на татко, че скоро ще се завърна у дома. Чух ги, като си шептяха пред вратата. Не знам защо възрастните си мислят, че децата не ги разбират, когато си шептят. Сякаш когато снижат глас и стават невидими.

— Не знам — повдигнах рамене, — на мен мама винаги ми вика, така че аз няма как да не я чуя.

Роза се засмя с онзи прекрасен благозвучен глас, който можеше да накара и цвете да разцъфне зимно време над земята.

А аз се натъжих, даже много се натъжих, без сам да знаех защо. Сега вече знам. Но тогава все още не знаех.