Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
История
- — Добавяне
V
За това колко лесно е да повярваш
Застанал на два крака на прозореца в кухнята, аз нетърпеливо очаквах Роза да се прибере от училище. Вече минаваше пладне и аз напрегнато помахвах с опашка, докато се опитвах да преброя розовите лалета в градината отпред.
— 21, 22… колко са много!
Потрепвах нервно и пристъпвах от крак на крак. Но тогава я съзрях да се задава в далечината, по пътя.
Скочих на земята, проврях се през малка дупка в каменната стена и излязох навън. А милата Роза, още щом ме видя, се засмя така силно, че луничките по лицето ѝ засияха като звезден прашец на лунна светлина.
— Какъв чудесен посрещач си имам аз! — Тя ме прегърна и целуна по нослето.
В този ден ние с Роза бързо се залисахме в радостни игри и забравихме за света. Първо отидохме в задния двор на къщата, където поисках да запозная Роза с моите любими цветя. Тя протегна ръка и се здрависа с всяко едно от тях поотделно.
— Здравейте, много ми е приятно! Здравейте, как сте? — приказваше им весело тя.
А цветята ѝ отвръщаха, като поклащаха малките си зелени листа.
— Добре сме — казваха те в един глас, — много сме добре, благодаря.
Но Роза не можеше да ги чуе така ясно, както мен, и затова я насърчих с думите:
— Просто повярвай!
А тя се замисли.
— Какво правиш? — почудих се на странните физиономии, които Роза правеше.
— Опитвам се да вярвам.
И остана така, загледана в цветята, с присвити очи и сбърчено чело. Скоро разтвори широко очи и се усмихна.
— Ах, само колко красиво пеят! — възкликна тя.
А онова, което Роза беше чула, беше песента на горските цветя.
— Колко е лесно да вярваш! — извика тя и легна между цветовете в тревата.
А те продължиха да ѝ пеят своята най-любима песен, защото цветята никога не пеят само за себе си, а за целия свят.