Анатол Франс
Книга за Сюзан (4)

На госпожа Д***

Ето, наближава вече Нова година. Тъй като това е ден за подаръци и благопожелания, децата са най-облагодетелствувани. И това е естествено. Те силно се нуждаят от обич. После, хубавото при тях е, че са бедни. Дори и родените в разкош притежават само онова, което им се даде. Освен това, те нищо не връщат, ето защо удоволствие е да им правиш подаръци!

Няма нищо по-интересно от подбора на играчки и книги, подходящи за тях. Някой ден ще напиша философско есе за играчките. Тази тема ме изкушава, но не се осмелявам да я засегна без дълга и сериозна подготовка.

Днес ще се огранича с книгите, предназначени да развличат децата и понеже бяхте така добра да ме поканите, аз ще ви изложа, госпожо, някои размисли по този въпрос.

Поставя се преди всичко такъв въпрос: трябва ли да се дават на децата предимно книги, написани специално за тях?

За да се отговори на него, опитът е достатъчен. За отбелязване е, че повечето пъти децата проявяват изключително отвращение към книги, написани за тях. Това отвращение може отлично да се обясни. Още от първите страници те чувствуват, че авторът се е мъчил да навлезе в тяхната сфера, вместо да ги пренесе в своята, че следователно те няма да намерят под негово ръководство новото, неизвестното, за което човешката душа жадува при всяка възраст. Те, малките, вече са обладани от любопитството, рожба на което са поетите и учените. Те искат да им бъде разкрита вселената, изпълнената с тайни вселена. Писател, който ги връща към самите тях и ги задържа в съзерцанието на собствените им детинщини, жестоко ги отегчава.

За жалост към това именно се стремят, когато пишат, както се казва, за младата възраст. Искат да станат като децата. Превръщат се в деца, но без тяхната невинност и прелест. Спомням си за един „Опожарен колеж“, който ми подариха с най-добри намерения. Бях на седем години и разбрах, че е глупост. Още един „Опожарен колеж“ би ме отвратил от книгите, а аз ги обожавах.

„И все пак — ще кажете вие — човек трябва да застане на равнището на младия мозък.“

Разбира се, но нищо не се постига по обикновено прилагания начин, който се състои в това да се правиш на глупак, да възприемаш тон на блаженство, да разказваш грубовато безинтересни неща, с една дума — да се лишиш от всичко, което очарова или убеждава възрастния.

Децата разбират най-добре големия гений. Произведенията, които най-вече се харесват на момченцата и момиченцата, са пълни с благородство, с велики дела, доброто съчетание на отделните части дава едно блестящо цяло, написани са на завладяващ и смислен стил.

Много пъти съм карал да четат на съвсем малки деца някои добре преведени песни от „Одисеята“. Те оставаха възхитени. С големи съкращения „Дон Кихот“ е най-приятното четиво, в което едно дванадесетгодишно същество може да се потопи. Сам аз прочетох, щом се научих да чета, великолепното произведение на Сервантес и то толкова ми хареса и така добре го почувствувах, че на него именно дължа голяма част от ведрата умствена нагласа, която и днес притежавам.

И „Робинзон Крузо“, която от един век насам представлява класическа творба за деца, е била написана на времето за сериозни мъже — търговци от Лондонското Сити и моряци на нейно величество. Авторът е вложил в нея цялото си изкуство, цялата прямота на мисълта си, обилните си познания, опита си. А излиза, че това е било само за забава на учениците.

В посочените по-горе шедьоври има някаква интрига и действуващи лица. И най-хубавата книга на света е безсмислена за детето, ако идеите в нея са изложени отвлечено. Способността да се мисли отвлечено и да се разбира абстракцията се развива късно и много неравномерно у хората. Преподавателят ми в шести клас, който, без да му отправям упрек, не беше нито Ролен^[1], нито Льомон^[2], ни казваше да четем през ваканцията за отмора „Малките пости“ от Масийон^[3]. Този мой учител ни говореше така, за да ни накара да повярваме, че и той търси отмора в подобно четиво и да ни учи. Дете, което би се заинтересувало от „Малките пости“, би било някакъв изрод. Впрочем, мисля, че няма възраст, в която да се харесват подобни съчинения.

Когато пишете за деца, не си изграждайте някакъв особен подход. Мислете добре, пишете много добре. Нека всичко в повествованието ви да е живо, голямо, обхванато, мощно. Там е единствената тайна да се харесате на читателите си.

С тези думи бих изчерпал въпроса, ако от двадесет години във Франция — а мисля и в целия свят — не съществуваше мисълта, че на децата трябва да се дават само книги, свързани с науката, от страх поезията да не навреди на мисленето им.

Тази идея се е вкоренила така дълбоко в общественото мнение, че днес Перо^[4] се преиздава само за артисти и библиофили. Виждате например какво издават Перен и Льомер. Изданията им отиват в библиотеките на любители на книгата, подвързват ги целите в кожа, със златна обковка по края.

Обратно, илюстрованите каталози на книги за подарък на децата показват — за да ги съблазнят — раци, паяци, гъсенични гнезда и газови апарати. Просто да обезсърчиш детското същество. В края на всяка година безбройни научно-популярни съчинения ни заливат като вълните на океана, и нас, и семействата ни. Ние сме заслепени, удавени. Няма вече красиви форми, благородни мисли, изкуство, добър вкус — няма нищо човешко. Само химически реакции и физиологични състояния.

Вчера ми показаха „Азбуката на индустриалните чудеса“!

След десет години всички ще бъдем електротехници.

Луи Фигие, който впрочем е порядъчен човек, загубва обичайното си благоразумие само при мисълта, че френските момченца и момиченца все още се запознават с „Магарешката кожа“. Той написа предговор, специално за да каже на родителите да вземат от децата си „Приказките“ на Перо и да ги заменят с произведенията на приятеля му, доктор Людовикус Фикус. „Я затвори тази книга, госпожице Жан, и моля ти се, остави «Синята птица» с цвета на времето, която според теб е толкова приятна и която те кара да плачеш, а започни бързо да изучаващ етеризацията. Хубава работа, ако на седемгодишна възраст още нямаш установено мнение за анестезичната сила на азотния окис!“ Луи Фигие откри, че феите са измислени същества. Ето защо не може да понася да се говори за тях на децата. Той им говори за птичия тор, в който няма нищо измислено.

Но, докторе, феите съществуват именно защото са измислени. Те съществуват в наивното и свежо въображение, естествено отворено за вечно младата поезия на народната традиция.

И най-малкото книжле, което поражда някаква поетическа мисъл и внушава някое хубаво чувство, което, с една дума, вълнува душата, е безкрайно по-ценно за децата и юношите от всички томове, натъпкани с технически понятия.

На малките и по-големите деца са нужни приказки, хубави приказки в стихове или проза, съчинения, които ни карат да плачем или да се смеем, които предизвикват у нас екстаз.

Точно днес получих с голямо удоволствие една книга, озаглавена „Вълшебният свят“, която съдържа дванадесетина приказки. Любезният им и начетен съставител, господин дьо Лескюр, посочва в предговора си на каква вечна душевна потребност отговаря светът на вълшебството.

„Нуждата — каза той — човек да забрави земята, действителността, така тежките за гордите души разочарования и обиди, така болезнените за хората с изтънчена чувствителност груби удари е всемирна. Мечтата отличава човека от животните повече от смеха и утвърждава превъзходството му.“

Добре, тази потребност да мечтае изпитва и детето. То чувствува, че въображението му работи и затова именно иска приказки.

Авторите на приказки преправят света по тяхному и така предоставят възможност на слабите, простоватите и децата да го прекроят по своему. Затова тяхното влияние е най-приятно. Те подпомагат въображението, сетивата, любовта.

И не се бойте, че мамят детето, като населяват ума му с джуджета или вълшебници. Детето знае отлично, че в живота няма такива чаровни същества. Мами го вашата забавна наука, тя посява трудни за поправяне заблуждения. Малките момченца, у които липсва недоверчивост, си представят, като се позовават на Жул Верн, че на луната се отива със снаряд и че организмът може да се измъкне безнаказано от законите на земното притегляне.

На тези карикатури на благородната наука за небесните селения, на древната и многоуважаема астрономия, липсва както достоверност, така и красота.

Каква полза извличат децата от наука без ръководство за действие, от литература уж с практическа насоченост, която не въздействува на ума, нито на чувствата?

Би трябвало да се върнем към хубавите поетични легенди на поети и народи, към всичко, което предизвиква трепет към красивото.

Уви! Нашето общество е пълно с аптекари, които се боят от въображението. Но те много грешат. Именно то, въображението, с измамното в себе си пръска семената на красотата и на добродетелта в света. Величавото се постига единствено чрез него.

О, майки! Не се страхувайте, че то ще погуби децата ви, напротив — ще ги запази от груби грешки и от лесни заблуждения.