Йоахим Купш
Книга за Хонс (7)

Пета глава

Когато Хонс проумя, че нищо няма да го спаси от мъчителя по петите му и че няма вечно да му се изплъзва, реши да подири помощта на боговете. И понеже на пътя му се изпречи едно светилище на Лунния бог, Хонс пожертва част от имуществото си, за да си осигури неговата закрила.

И действително, когато излезе от светилището, цялата равнина блестеше от оръжия, а под нозете на многобройни полкове се вдигаха облаци прах и пред тях птиците се разхвърчаваха с писък във всички посоки. Покрай Хонс премина в галоп кавалерийско отделение, въоръжено с копия. По-нататък маршируваха стрелци с лъкове, шлемове и ризници — лъковете държаха в ръце, колчаните със стрелите носеха на гръб, а на дясното бедро се поклащаха широки секири. В далечината сред полето се виждаха прашкохвъргачи с къси набедреници. На кръстовете им висяха тежки чанти с камъни, а на гърдите им къси мечове. Ала най-безчислени бяха нубийските поделения. Те бяха съставени от дребни, тъмнокоси момци, които правеха страшни гримаси и крачеха почти голи — носеха само къси мрежести гащи и съвсем тесни набедреници, над които коремчетата им висяха като малки чувалчета. Въоръжени бяха само с къси тояги, които държаха вдигнати право нагоре — без съмнение уморителен начин за носене на оръжие, но той бе подкрепян от прегракналите истерични крясъци на подофицерите.

Хонс наблюдаваше всичко това в почуда и тогава съзря да удрят крак към него половин дузина кохорти. Войниците носеха на главите си железни шлемове, от раменете им чак до петите се спускаха кожени ризници и бяха въоръжени с правоъгълни щитове, секири с дълги дръжки и копия. При тази гледка Хонс си помисли, че добрият Лунен бог малко се е престарал и че е можел да си спести поне бойните колесници, които съвсем ненужно разбиваха строя на маршируващите. Цялата човешка гмеж вонеше до небето на пот, така че Хонс трябваше да си запуши носа и си каза, че вероятно не може да съществува добро, ако не е съпроводено от известно зло. Ала най-много го объркваше, че тази огромна тълпа народ, накичена с толкова много смъртоносни инструменти, маршируваше абсолютно безсмислено в кръг, размесваше се тук-таме и объркваше редиците си, подтиквана от яростните крясъци на сержантите, чиито лица бяха станали пурпурночервени, сякаш всеки миг щяха да се пръснат от животинска ярост.

Ах, бедният, дори не подозираше, че е попаднал в центъра на годишните маневри и че пред очите му се извършва нещо извънредно важно, пред което стъпканите поля и тоновете унищожена пшеница бяха без значение. И понеже маршируващата пехота започна да се оттегля сред прах към далечината, Хонс се присъедини към нея. Чувстваше се сигурен в нейната среда и вярваше, че щом всесилният Лунен бог му е пратил тази човешка река, трябва да се остави на нея да го носи и влачи накъдето е угодно на Небесния владетел. Крещящите фелдфебели естествено и не подозираха за неговата по-висша мисия и недоразумението все някога трябваше да се изясни. Това стана на следващия ден по обяд, когато Хонс неочаквано усети, че го улавят силни ръце и на главата му нахлузват голям шлем, който веднага се смъкна над ушите му. На врата му окачиха тежък меч, разкъсаха ризата му и на нейно място препасаха набедреник, а на раменете му метнаха синя кърпа. И понеже той продължаваше да се озърта, без да разбира нищо и да задава въпроси, един лейтенант завря юмрука си под носа му и изрева:

— Затваряй си устата!

След това го вмъкнаха в редиците на войниците и там той престоя до края на деня, а също и през следващия. Блъскаха го съседите му отляво и отдясно, отпред и отзад, а пред очите му непрекъснато се нижеше рояк сановници и писари, които преминаваха през редиците, попипваха оръжието му и проверяваха доколко е охранен.

Хонс преживя много странни неща. Така например през следващата нощ го откраднаха. Както спеше, почувства, че го хващат за ръцете и краката и го изнасят навън сред крясъците на войниците от неговата рота. След това вместо шлема той получи кърпа за глава, вместо меча и набедреника си на синьо-бели ивици му дадоха прашка и набедреник на жълто-черни ивици. И отново прекарваше ден след ден в строя, защото маневрите приключиха с гръмкия повик да се запази целостта на поделенията, и командирите, в чиито отреди по време на маршовете и битките под знойното слънце беше загинал някой и друг войник, се постараха да попълнят набързо числеността на редиците си, без да подбират средства. Имаше случаи, когато полкове си крадяха взаимно по цели роти. Така височайшата комисия с удоволствие установяваше, че въпреки безчислените трупове, които се търкаляха по полето наоколо, войската е в пълен състав. От това се правеше заключението, че налаганите с учебна цел натоварвания на войниците не превишават човешките възможности и издръжливост, а такива мнения съществуваха сред известни пораженчески настроени среди. Ето как Хонс бе краден още два пъти, така че го преброиха всичко четири пъти. И с това той изпълни докрай дълга си към целостта в армията на Негова Светлост фараона. Сега вече носеше копие и правоъгълен щит, железен шлем и кожена ризница, която се спускаше от раменете му чак до петите. Хонс обаче напразно се надяваше, че ще го отвлече някоя по-леко въоръжена рота, защото преброяванията бяха завършили и полковете вече потегляха към своите гарнизони.

И тъй като офицерите на носилки и с коли бяха избързали напред, за да стигнат по-скоро до квартирите си, сержантите отпуснаха малко юздите и показаха някои белези на човечност. Те дърдореха и крачеха в края на колоната, щадяха гласовете си, а един новобранец им носеше багажа. Съвсем рядко ритваха в задника или пък перваха с тояга някого, който маршируваше съвсем разпуснато. Ала фелдфебелът бе в най-блестящо настроение и си мислеше, че трябва да забавлява хората си. Той подтичваше покрай ротата и се обръщаше към войниците с красиви, силни думи:

— Е, мръсници такива, искам малко повече блясък в очите, малко повече въодушевление! Крайно време е да ви стане ясно, че в армията на Негова Светлост има прост и утвърден метод и той гласи: „Новобранците трябва да бъдат измъчвани, та да се стремят по-силно към смъртта!“. Затова сега ще се упражним малко на бегом.