Йоахим Купш
Книга за Хонс (5)

Трета глава

Една привечер той се почувства съвсем отмалял. Скоковете му ставаха все по-къси, накрая бяха вече жалки, а гърдите му се задъхваха.

„Ама че скачане и тичане падна! — мислеше си той. — Този страх, о, този страх! И сега още целият се треса от него. Но стига вече! Сигурно щеше да е достатъчно и много по-малко бягане, ала не очаквай мъдрост от човек, обзет от страх. Ай, ай, ай… аз съм полумъртъв от тичане и полумъртъв от страх, тъй че съм почти изцяло мъртъв!“

С мъка се дотътри до покрайнините на някакво село, разположено на един не много далечен хълм. Там той се хвърли в тревата, отскубна няколко стръка и ги задъвка. Откъм селото до слуха му долиташе шуртенето на издоеното в паниците мляко и той вече си мислеше, че ще намери гостоприемен подслон за пренощуване, щом само събере сили да се добере до селото. Но както премигваше срещу вечерното зарево, видя на фона на залязващото слънце облак прах над утъпканата кал на улицата. Там като луд тичаше данъчният чиновник, размахваше тояга и викаше с все сила:

— Дръжте го, дръжте го, укривателя на данъци!

Студен ужас обзе Хонс и той хукна през храстите. Но малко по-нататък на пътя му се изпречи дълбок и коварен канал, който го отделяше от спасителния бряг. Пазачът бе изтеглил талпата и дъвчеше див керевиз пред своята колиба. Той зърна тичащия Хонс и начаса се досети, че човекът иска да премине канала, почеса се по главата и се накани да стане, та да спусне талпата.

— Ах, побързай, уважаеми! — замоли го Хонс. — Данъчният чиновник е по петите ми!

— Виж ти! — отвърна старецът. — Данъчният чиновник, казваш. Та той на кого ли не е по петите! Ама че си глупав! Бягаш съвсем напразно, сигурно сам ще го разбереш някога. Виждаш, че спускам талпата и можеш малко да ми помогнеш, след като бързаш тъй безсмислено!

— Но защо казваш, че бягам напразно и безсмислено?

— Напразно и безсмислено, мили подскачащ глупако! Погледни ме, виж побелялата ми глава и чуй какво ще ти каже един препатил човек! Добре, добре, ето, спускам талпата, спускам я, обаче с това няма да убегнеш на данъчните власти — в тази работа няма да ти помогне никаква талпа. Дори да се явиш право пред Негова Светлост и пред управителите, висшите и низшите писари на висшите и низшите писари и пред самите висши и низши писари и пред цялата тази паплач, дето притежава власт, титли и почести, пред техните жени, синове, дъщери, тъстове, баби, лели и всичките им госпожички — тези малки вонливи животинки с техните кутийки, помади, мехлеми и мазила — да застанеш пред тях, мили мой, и да извикаш: „Чуйте ме, чуйте, какво ще ви река! Оказва се, господа чиновници, че възможната полза, която бихте допринесли с мъдро управление, строеж на диги на канали, отбрана на границите и създаване на разумни закони, се е превърнала в такава беда, че воплите в тази страна нямат край, защото вие управлявате малко, а харчите много! Накратко, тъй като причинявате зло, имайте добрината сами да се изхранвате или вървете по дяволите и вземете със себе си цялата ваша свита от блудници и мошеници!“. Ето, това да направиш — макар че вече трепериш, само защото си го чул, а пък аз треперя, защото съм го изрекъл, така че и двамата приличаме на две щурчета в студа, които скришом си шепнат — ето, това да направиш и да очакваш друг отговор, а не да ти затикнат гърлото още при първата дума, е много по-разумно, отколкото да се опитваш да избягаш от данъчните власти. Виж, аз вече ти спуснах талпата и давам път на твоето безразсъдство и безумие. Тъй че подскачай, мили глупако, бягай и само дано те държат краката. Ах, безсмислено е, но толкова много неща са безсмислени, че твоята дребна глупост почти няма значение. Ти носиш със себе си сянката на своето нещастие и тя няма да те напусне, докато не изгреят други слънца, други луни и други звезди!

И докато старецът още приказваше, Хонс бе вече от другата страна на канала и така чу словата на мъдростта само наполовина, защото в трепетното си нетърпение повече гледаше талпата, отколкото слушаше думите на пазача.

— Но той наистина тича! — промърмори старецът, поклати глава, изтегли обратно талпата зад отдалечаващия се беглец и веднага след това продължи отново спокойно да дъвче див керевиз пред колибата си.