Светлозар Попов
Българската писменост — известна и непозната (9)

1.8. Методий — епископ в Сирмиум

Смъртта на Кирил (14 февруари 869 г.) поставя край на съвместната дейност на солунските братя, но същевременно тя разкрива нова страница в житието на св. Методий. Според Проложното му житие, папата получил писмо от панонския княз Коцел, в което той го молел да изпрати известния му отпреди „блажен учител“ Методий. Папата приел молбата и изпратил Методий в Панония, като проводил по него специално писмо, адресирано до князете Ростислав, Светополк и Коцел. „Коцел приел Методия с голяма чест. И пак го изпрати при папата с двадесет мъже, почтени люде, за да го посвети за епископ на Панония, на престола на св. Андроник, апостол от 70-те (ученици) — което и стана.“ Тук Методий се сблъскал пряко с претенциите на „врага на моравския крал“, т.е на немското духовенство, които го изпратили в Швабия и там го държали затворен две и половина години. След като папата узнал това, той се застъпил и Методий бил пуснат. Папата обаче не го върнал при Коцел, а го изпратил в Моравия.^[65]

Така научаваме за втората моравска мисия на Методий. И естествено е да се запитаме — къде, за коя Моравия става дума и кога се е случило това.

Отговорите на тези въпроси отново намираме в изследванията на българиста П. Юхас. Като начало той се спира на известното ни „Пространно житие на Методий“ и на неговото „Проложноо житие“, в които се твърди, че папа Адриан II е поставил Методий за епископ на Панония на катедрата (престола) на св. Андроник. След това авторът сочи и още други писмени свидетелства със същото или подобно съдържание, от които се разбира, че Методий е ръкоположен за епископ на Долна Панония и различията помежду им се свеждат единствено до конкретния център, където е било седалището на Методий. Защото в едни от свидетелствата това е гр. Сирмиум, където се е намирал престолът на св. Андроник, а според други — гр. Морава, римският град Маргус, на устието на р. Морава, точно на границата на Долна Панония и Горна Мизия.^[66]

По-късно отново ще се върнем на това разминаване, за да внесем нужната яснота. Засега намираме за достатъчно само да посочим, че става дума за близки помежду си селища, влизали в границите на българската държава по онова време. Важно е, че едно от посочените свидетелства — т.нар. „Залцбургски меморандум“, е представен през 871 г. и това позволява да твърдим, че Методий е заел мястото си преди времето на меморандума.

По-точно датиране се опитва да предложи С. Киселков. Той смята, че Методий е отишъл при Коцел в Блатноград (Горна Панония) през лятото на 869 г. Решенията на Цариградския вселенски събор обаче принудили Коцел да изпрати Методий при папата с молба да бъде възстановена старата Панонска архиепископия. Изказвайки съмненията си към подобно развитие на събитията, П. Юхас смята, че Коцел едва ли е имал някакво съществено отношение към тях, а че Методий не е ходил в Блатноград, а се е завърнал в познатия му Моравски край, т.е. в Южна Моравия, където бяха проповядвали заедно с брат си Константин. Това е Великоморавия в Долна Панония. Столица пък на Долна Панония и по-специално на южната й част, т.нар. Панония Секунда е бил гр. Сирмиум — градът, в който някога се е намирал престолът на Св. Андроник. Самата Великоморавия е включвала точно тази Панония Секунда, но също и Горна Мизия. Точно това е било и землището на възстановената през 869 или 870 г. от папата Методиева епархия.^[67]

Тук съдбата изпраща ново предизвикателство на Методий — сблъсъка му със Залцбургския архиепископ Адалвин (859–873). Залцбургската архиепископия си била присвоила правата за свещенодействия на територията на Южна Моравия 75 години преди появата на Методий тук. Тези области били подвластни на Рим до 582 г., когато били завладени от аварите. Конфликтът завършил с присъда над Методий и той бил откаран в Бавария, където прекарал в тъмница две и половина години (870–873). А основното обвинение научаваме отново от Залцбургския меморандум, където е записано, че с „новоизмислената“ славянска писменост Методий е започнал да измества латинския език и латинската писменост, заедно с римската вяра.

По-важното за нас е, че злощастието, сполетяло Методий, идва непосредствено след Осмия църковен събор относно подчиняването на българската църква на Константивополската Патриаршия (4 март 870 г.). Вероятно затова папа Адриан II не реагира, не го подкрепя, и Методий остава в затвора до неговата смърт. Освобождаването му идва след застъпничеството на папа Йоан VIII (872–882), което било едно от първите действия на новия папа.