Благодаря!!! Разказът, естествено, е прекрасен. Изящен.
За нашия малък екип, това, че любителите на Селинджър забелязват и оценяват положително усилията ни, е най-голямата възможна награда за труда ни.
За публикуване са готови и чакат реда си още два разказа, с което този много личен литературен проект — „Седем несъбрани разказа“ — ще бъде завършен.
—
Оригинално заглавие: Blue Melody (Needle on a Scratchy Phonograph Record)
Автор: J.D. Salinger
Публикувано за пръв път в Cosmopolitan, September 1948
Превод от английски: нт © 2016
Редакция и корекция: сди’17
„… специално към читателите, които може рано или късно да си помислят, че тази история е удар по една част от тази държава.
Тя не е удар по никого и по нищо. […] накратко, нещата за които воювахме. Не може да я пропуснете, наистина.“
Винаги ме удивлява желязната логика на такова заключение. :)
Благодаря на доброволците, които направиха пропуска невъзможен.
Недостигнат ,недостижим Автор в човешките стремления за фино полиране и хармонизиране на душата в материалния свят !
Този автор никак не ми допада.Дадох му втори шанс,но не смятам да се връщам към него повече.
Горкияг Дж. Д.! Така великодушно му дадоха и втори шанс, а той пак се провали, моля ви се!
Не е проблемът в автора, а в преводача. Аз стигнах само до изречението:
„Привидно възстановени, те бяха на път да се присъединят към пехотните роти в една армейска дивизия, която, случи се, така че знаех, бе командвана от бригаден генерал, който рядко се качваше в командната си кола без Люгер и фотограф, един от всяка страна; боец притежаващ рядката дарба, когато е превъзхождан по численост или обграден от врага, да му пише остри, лесни за цитиране, кратки, пращащи го по дяволите бележки.“
След което се хванах за главата и се отказах да чета тази гавра с произведението. Така става, когато индивиди със завършена в най-добрия случай езикова гимназия, а по-вероятно — реална гимназия със засилено изучаване на английски език, започнат да се опитват да превеждат автор от ранга на Селинджър. За сравнение — екипът, работил по сборника „Девет разказа. Семейство Глас“ се състои от:
Съставител и предговор: Клео Протохристова
Редактори: Недялка Христова, Иванка Савова
Технически редактор: Виолина Хаджидемирева
Коректори: Жанета Желязкова, Стоянка Кръстева, Донка Симеонова
Е, няма как никому неизвестен любител, който дори се срамува да се подпише с името си, да създаде превод, сравним като качество с този на екип от седмина професионалисти, всеки от които е дипломиран филолог с дългогодишен стаж по специалността.
Ама ти направи ли си труда да погледнеш оригиналния текст? Или на око преценяваш качествата на преводача?
Ostensibly rehabilitated, they were on their way to join rifle companies of a certain infantry division which, I happened to know, was commanded by a brigadier general who seldom stepped into his command car without wearing a Luger and a photographer, one on each side; a fighting man with a special gift for writing crisp, quotable little go-to-hell notes to the enemy, invariably when outnumbered or surrounded by the latter. I rode for hours and hours without looking anybody in the truck very straight in the eye.
Очакваме твоето предложение, таварищ Фракс.
О, и между другото. Когато нт завършваше средното си образование, нямаше гимназии със засилено изучаване на английски език. Имаше две-три езикови гимназии в цялата страна, в които английски изучаваха отрочетата на най-мазните каскети. По това време Вазов беше забранен, Талев беше „на лагер“, БОК беше обявена за фашистка организация, свинете тук-там се хранеха с човешка леш, а обикновените хора бяха принудени да изучават старобългарски, известен още като руски, едва ли не.
Съобщавам ти ги тия неща, защото е добре да ги знаеш.
Не трогай товарища Фракс, гнида черножопая!
Хотя и левый, товарищ Фракс всегда прав.
А НКВД-КГБ самая крутая школа переводчиков в мире!
Понял, вошь из Пиндостана?!?!
Щом като проблемът ти идва от преводача, чети си ги в оригинал.
И защо тогава си наплескал редактори, коректори и които там? Да беше си направил труда поне да споменеш имената на преводачите. Или имаш нещо против и тях? Айде да ти помогнем, Тодор Вълчев, Нели Константинова (превеждала е Р.Бредбъри и У.Сароян), Иванка Савова. Дамите са направили преводите на Франи и Зуи, останалото е дело на Тодор Вълчев.
И ти къде видя, респективно реши, че преводачът на Ранните разкази е имал претенцията да е професионалист? Откъде ти скимна, че труда на доброволни начала е осъдителен? Или толкова си свикнал на принудителния такъв, че всичко друго извън това е повод да се оплиска със зловоние. А поспри се малце! Много гестаповски методи, много нещо…а и некакъв девиант отдолу ти приглася на развален руски. Или това е другото ти амплоа, плод на дисоциативно разстройство на идентитета, не знам как е професионалния термин на български, ама ти с твоите преводачески умения ще побързаш да ме светнеш? Буквално! Аз на твое място също нямаше да потърся лечение. Че защо? Я виж как готино си плескаш тука мислата. То и ние сме от мъглата. Не си сам. Съчувстваме, преживяваме там, онова с тебе. И един последен въпрос, ако позволиш? Я сподели с непросветлените с какво се друсате с Красножопия вежливец, та така яко ви държи..влага? И двамката сте много хепи, а на мен ми писна от недое…ални депресии. А?
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.